Да ви разкажа сега какво патих и как се спасих, ага потъна в големото море пампора „Итлънтик”.
Тогава йе мисах [*] търговия и обигравах целия свет. В Драма се найдахме с един ингилизин — голем търговец — и отидохме да се почерпим. Седнахме на най-хубавана маса. Ага ни видеха келнерине, разтърчеха се и зафанаха да се карат кой да ни шета, оти ме знаеха — пийна ли, метам лира, хич му и не мисля. Пък се случи и ингшшзина жумерт [*], та дойде даже и чорбаджияна да ни пита какво ще ядем и пием.
Поръчем йе, поръча и ингилизина — надонесаха на нашата маса от пиле млеко, планино от йедиво и пииво.
Тогава зафанахме търговскана приказка.
— Мистер Стоене — рече ингилизина, — йе цела неделя питам за тебе. Намислил
съм една голема работа, дето само ти можеш да я укрекаш [*]. От другите
търговци не видем кой може да я оправи. Требва да сбереш толкова и толкова
говеда, ама дебели, охранени. Ще ги откараш в Деде агач на скелята [*]
и ще ги натовариш на един параход. Нарочно за тая работа съм го поръчил.
Ще се качиш и ти на параходан и по морено —
*. мисам — занимавам се
жумерт — щедър
укрекам — издържам, устоявам на нещо
скеля — пристанище
64
по морено, та в Лондра. Там ще се предаде стокана. Пък сега ще ти оставя капаро.
Йедахме, пихме, правихме пазарлък и се сгодихме. Даде ми една вързаница лири златни и йе йомнах [*] и сбрах говедана. И се лахаха [*] все големи волища, с големи рожища — дебели като свинета. Фанах пет-шест души, платих им каквото се полагаше, и ха бре, де бре, откарахме воловене на скеляна в Деде агач.
Параходищено чека. Ама голема работа ви казвам! Хич да не бе, хич да не бе — най-малко на петстотин метра се бе прострело. Пък на широко требва да го имаше колкото от тука до Пеюската кюприя. И на два ката. Горния кат е със стаи за спане, с кревате и всекакви леснини. В среде — бирария и место за разходки. Пък в най-долния кат — хлевове [*] за добитък и мази за стока.
Отвориха една порта и натикахме воловене. Йе са покачих отгоре и капитанина ми вика:
— Мистер Стоене, ти ще си с мене.
Значи има ми уважение и иска да ида в негована стая. Там пък да видиш уредено! Бейска работа. Та че и билердо. Ще попитате какво е това билердо? Билердото е като големо корито, подпрено на една маса и покрито с червена чоха. Двамина застанат един срещу друг и с подшилени тояги кюткат [*] бели кокалени топчета, ала най-напред ги кезят [*]. Кезят ги, кезят и видиш топчетата да се счеткат. С тая залъгалка само големи люде се занимават.
Както и да е. Параходан изсвири с буриищено и задени в морено. Вървим
и денем, и нощем. В парахода — много люде. Жени, мъже, деца — всекакви.
Едни се разходат, други се кикотят и драговат, трети пият в бирарията.
Да речеш, че си в некакъв град. Имаше си и музика, най-малко тридесте души,
и всички с шерени дрехи и с лъснати като слънце бурии. Големи веселби ставаха
по парахода, ама йе само с капитанина седя, с него ям и пием. Хич се не
разделяме. Приятели не, ами приятели и половина!
*. йомнах — тръгнах да обикалям
лахаха — случиха
хлевове — обори
кюткаи — удрям
кезям — меря се
65
И както си вървим по морето, нещо прасна. Целият параход се разтресе. Посгледахме се с капитанина.
— Работата — вика — е мешефечува [*], мистер Стоене! Дотърче при нас и един от по-дребните параходаджии и с подбрана душа докладва:
— Ударени сме, госин капитан! Парахода е продупчен и започна да влиза вода.
Усетиха тая работа и жени, и деца и зафатиха да цирикат. Врют се уплашиха.
Тогава капитанинът се изрюка:
— Никой да се не вшетюрева, [*] ами всички да слушат каквото се командува!
Та че изкара музиката да свири на среде парахода и откачи лодките за спасяване. Първо покачиха децата и жените, сетне каквото остана за мъжете. Капитанинът остави една лодка настрана и ми дума:
— В нея — казва — ще се качиш ти, мистер Стоене, с параходжиите.
Параходан малко по малко зе да се губи във водата и капитанина ми вика:
— Мистер Стоене, ще фърлим половина воловене да поналекне.
— Фърлейте! — какво друго да кажем.
Избутаха половина воловене в морето, ала параходан пак си върви надолу.
— Ще фърлим всичките волове!
— Фърлейте, само хората да спасим — викам.
И уж пак поналекна, ала нали бручи през дупкана вода, водата се надига, а параходището се снишава. Капитанина, щом разбра, че нема спасение, рече:
— Хайде, качвай се в лодката и ти, мистер Стоене! Качиха се в лодката и параходаджиите. Остана на височкото само той, капитанинът, и музикантите да му свирят. Капитанинът седи прав и козирува и музиката свири ли, свиря.
Желна работа!
Водата дойде до брадите на музикантите, те вдигнаха буриите нагоре и
пак свирят. А капитанинът козирува! По едно време както си свиреха буриите,
рекаха „баалбук” и толкова би.
*. мешефечув — лош, опасен
вшетюревам — паникьосвам
66
Загубиха се във водата и музикантите, и капитанинът. Параходън потъна, свалихме шепките и всичко се свърши.
Чек на четвъртия ден ние с лодките излезахме на сухо.
Ами воловете? — ще попитате пак. Отидоха. Може некои и да са изплували, ама кой да върви да ги следи. Йе тогава имах пара, та от тая загуба все едно че бълха ме ухапа.
Не вервате ли? Кой ще почерпи още една ракийка? Дай, Лазаре, дай, та
да разправя още некоя истинска случка! Стрику ви Стоен още много знае.
Разказал: СТ. АНАСОНЯ
Записал: М. Григоров