Бежещим през годините. Родопски сладкодумци
съст. Петко Величков, ред. Владимир Арденски
 

12. Панталоне за капитан
 

Събрали се един ден Михаил Граматика, Колю Гикин и Манол Маргаритьовски и решили шивачлък да правят в Беломорието. От тоя занаят имало най-голяма сметка.

Речено-сторено. Нарамили торбите, яхнали мулетата и запрашили през Елидже, Ксанти, та чак в Пирея се запрели. Намерили дюкян до самото пристанище. Нали били троица и кесиите са им били три, напълнили го до горе с хубави платове. Накупили и конце, и игли, и сантиметри, и ютия, и кюмюр, и тезгяси — и всичко каквото требва.

Купили и ножица, ала с нея никой не можел да крои — толкова им е бил майсторлъкът.

— Че и ти ли не можеш да кроиш? — попитал Граматика Колю Гинин, в когото му била надеждата.

— Не! — рекъл Колю. — Я мислех, че тебе ти иде отръки тая работа.

38
 

— Ами ти бре, Маноле? — извъртели се двамината към третия шивач.

— Мене хич ме не закачайте за такава работа! — отрязъл ги Манол.

„Ама че я сторихме!” — ошупили се и троицата. Сега накъде? Да си се върнат назад, към Райково — нямала с какво. Всчиките пари били похарчили по дюкяна, мулетата и тех били продали.

А как да започват шивачлък, щом никой не е помирисвал ножица. Умували, въртели, сукали, най-сетне решили: нема да се връщат, та каквото ще да стане. И си разпределили работата: Граматика ще е майстор, Колю Гинин — калфа, а Манол — чираче. Манол е бил най-малък от тримата, та нему се е паднало да мете дюкяна, да пере, да готви и пали утирно [*] ранко мангала.

И почнали шивачлъка. А то един шивачлък — господ да те пази. Ако имаш некакъв душманин, друго лошо недей му прави, проводи го при тия райковски майсторе — стига му. Който веднъж се опарел при тех, втори път се не връщал. Как не могли барем на един мющерия да ушият дреха по мярка! На един ако панталонете му били широки като потуре, на друг ръкавите ще висят да речеш, че саръци за тютюн в тех има, на трети — палтото ще е тясно като салтамарка.

Един ден точно пред техния дюкен спрело едно па-разходище. Слязло от него едно голямо и дебело чилечище — и право в шивачницата. Силом се проврело през вратата. И още не седнало, задумало по елински. Манол знаел хубаво тоя език, та превеждал. Ага се сетили Михал и Колю, че това челичище е капитана на парахода и ище [*] да му шият панталоне за два дена, призляло им е. Хората си знаели майсторлъка, ала немало как да се куртолисат [*] от тоя мющерия. Скупчили са се тогава и тримата да му вземат мярка. Манол мерил колко требва да са широки панталонете отдолу, Колю Гинин — колко да са дълги от корема до папуцете, пък Михал — колко да се широки в кръста. Да, ала там сантиметърът не стигнал, та го насосали с педя.
 

*. утирно — сутрин
ищам — искам
куртолисвам — спасяван

39
 

Мярката била взета, капитана си отишъл, пък Михал, Колю и Манол седнали укимени [*] да си трошат главите.

— Дано го чумата смете, как можа баш на нас да налети! И кой дявол ни нагоди да дойдем чак от Райково в Пирея! —ядосал се Граматика и забазганил [*] сантиметъра.

— Гледайте как ще кроите и шиете — обадил се Манол — чиляка е много дебел. И тримата можем се побра в неговите панталоне. Опетлаете ли ги, ще ни мушне в тех като нищо.

Колю Гинин имал навик кога думи да повтаря: „Например, например.” Извъртял се към Манола и го срязал:

— Тебе, например-например, не може друо да ти дойде в чирашката главтина. Гледай си мангала и метенето! Ние с Михаля ще кроим.

И започнало кроенето.

Къде със сантиметър, къде с педя — чак до вечерта мерили и кроили. На другия ден от изник [*] до заник и тримата шили.

Най-сетне капитанските панталоне били готови. Взел си ги капитана и отишъл на парахода, в неговата си стая да ги мери. Вдигнали се с него и шавачите да видят как ще му стоят. Какво да видят? Отдолу широки таман 60 санти, пък горе в кръста не могат да се закопчат — най-малко две педи били по-тесни. Капитанището почервенело, разфучело се като бик. Манол видел накъде върви работата, смигнал скришом на Граматиката и Колю и им се възкарал на гръцки, та да се сети и капитана:

— А бе вие ум имате ли? Не видите ли, че давате чузди панталоне на господина капитана?

Обърнал се тогава и към разлютения мющерия и рекъл:

— Кир капитан, това не е вашия панталон. Той ще бъде готов утре рано, извинявайте за недоразумението!

Разправията спряла — капитана се поусмирил. Пък пишман шивачите свили панталонете и си отишли в дю-
 

*. укимен — учуден
забазганям — захвърлям
изник — изгрев

40
 

кина. Цяла нощ не мигнали. Знаяли — окагакат ли го пак — прошка вече няма. То пак не станали панталонете по мярка, ама не били и като преди — вървилник. Капитанът горе-долу ги харесал, та дал на нашите майсторе и една меджидия бакшиш.

Чак до старини Манол с гордост разправяше:

— Какво знаете вие младите? Я в Пирея съм шил панталоне на морски капитан!
 

Разказал: Д. МАРГАРИТЕВ
Записал: Ан. Мераков


[Previous] [Next]
[Back to Index]