Тогава немалката [*] и глада беха големи, та ходехме до далече да питаме за работа. Еднъж наумихме да вървим в Скеча [*]. Сбрахме се осем души бичкиджии от Зорница, извадихме гранични билети — тогава границата още бе на Рожен — и отидохме. Почукахме насам-натам — работа нема! Най-сетне един аргатин ни рече, че на неговия чорбаджие — Али бей, му требвали точно като нас работници бичкиджии. Ние — готови! Отведе ни той у Али бей, а около него— чифлици, градива, изметкере, [*] добитък... С две думи — бейска работа.
Пазарлък не правихме. Колкото поискахме, бея вика „Бива!” Казваме, че на каръш [*] ще мерим избиченото, той пак вика „Бива!”
Бичихме един месец. По наши сметки изкарахме по една лира на чилек. Решихме ще работиме най-малко още два месеца, та да земем барем по три лири, ала викаме най-напред да си приберем тая лиричка, дето е спечелена. Отидахме у Али бей, поискахме си изработеното, а той:
— Бичите, бичите! — казва. — Накрая ще ви платя нацело.
Бичихме три месеца. Сторихме работа точно по за три лири на чилек. Зехме
бележка от изметкярина, дето ни мереше избиченото и пак отидохме у бея.
*. неманка — немотия
Скеча — Ксанти
изметкерин — слуга, работник
каръш — педя
36
Беището гледа, гледа бележката, чуди се и както зе да се чуди, мене ме жегна нещо по корема. „Тоя — викам си на акъла — е намислил нещо, ама де да видим.” И както си се мислям я, беището рече:
— Слушайте сега какво ще ви кажа: изработили сте по три лири, ама я ще ви дам по една, защото три месеца съм ви гледал и хранил. Толкова ви стига. И я не нагрибам парите от морето.
— Бей ефенди, — викам — това нема да стане. Ще ни дадеш по три лири, по колкото сме изработили и по колкото ни се полага. Иначе нема да се махнем оттука.
Беището почервене, погрозне и зе да ни заплашва:
— Земайте по една лира и останалото ще ми сторите халал. Ако не, ще ви нареде в една редица и с един куршум всичките ще ви обърна.
Уплашихме се, защото тюфека му беше до нега. Зезме по една лира и един по един му викаме:
— Халал [*] да ти са от мене двете лири, бей ефенди.. Само Крив Асан не рече „Халал да ти е...”, ами запцува едно след друго:
— Бей ефенди, майка ти да... майка ти да...
— Не дийор бу дженабет? (Какво вика тоя дженабет?) — запита беището по турски изметкярина, дето беше при него.
— Халал едийор, бей ефенди, ама булгарже (Халал ти прави и той, бей ефенди, ама по български) — преведе му изметкярина, та че ни мигна на нас да си вървим, доде се е не сетило беището как му прави халал Крив Асан. Щеше да ни очука — осем души фукари като нас.
Хеле като откачихме оттам, та тука на Куллята се спрехме. Седнахме да
въздъхнем и тогава се закълнахме бей вейки да не наближеме, та ако ще и
гладни да умираме. Те са били по-лоши и от нашите аги...
Разказал: Р. УРАКОВ
Записал: Ч. Илиев
*. халал — прошка, давам нещо от сърце