Гоце Делчев. Писма и други материали
съст. Дино Кьосев
 
ПРЕДГОВОР
(Дино Кьосев)
 

Гоце Делчев е най-изтъкнатият деец на националноосвободителното движение на българското и на другото поробено население в Македония и Одринско от първите години на революционната борба до навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. От 1895 до 1903 г. той е общопризнат вожд и ръководител на Тайната македоно-одринска революционна организация (ТМОРО), неин задграничен представител в София (заедно с Гьорче Петров), главен ревизор на четите в Македония и Одринско и сам войвода на чета. Като ръководно лице в организацията и член на нейния централен комитет Г. Делчев има най-голяма заслуга за изграждането на революционните комитети и чети сред поробеното население, за доставянето на оръжие, бойни материали, пропагандна литература и пр. Същевременно той развива оживена дейност сред емиграцията от Македония и Одринско и сред обществеността в България в полза на освободителното дело. С една дума, Г. Делчев е апостолът, душата и сърцето на революционната организация.

Широката и многостранна революционна дейност на Г. Делчев е свързана с оживена кореспонденция. Сам той пише много писма, изказва се на конгреси, събрания и заседания, изработва директивни документи и пр. Тая дейност на Г.Делчев не е свързана с някаква определена канцелария. Той не събира и не пази своята кореспонденция и документи. Поради това всички негови писма, записки, телеграми и други материали, които се намират в архивни фондове у нас, са открити в частни книжа на негови съратници и съвременници, до които те са били адресирани, или пък са намерени у съвсем странични лица. Може със сигурност да се приеме, че още много писма и други документи, писани от Г. Делчев, остават неизвестни засега. С това се обясняват и някои значителни празнини в неговата кореспонденция, събрана в настоящия сборник.

През изтеклите шест десетилетия у нас са публикувани следните 48 писма и записки на Г. Делчев: [1] едно писмо в со-
 

1. Някои от тези писма и записки са се появявали по разни поводи върху страниците и на други печатни издания в България и извън нея.

5

фийския в. „Право” (бр. от 15 август 1902 г.); три писма (с две фотокопия) от П. К. Яворов в биографичния очерк „Гоце Делчев” (София, 1904); едно писмо в сборника „Илинден” (София, 1926); две писма (с едно фотокопие) от Л. Томов в „Илюстрация Илинден” (кн. 6, София, 1931); две писма в спомените на Хр. Настев в „Илюстрация Илинден” (кн. 6, София, 1940); 35 писма и записки (с едно фотокопие) от проф. К. Мирчев в сп. „Македонски преглед” (кн. IV, София, 1943); едно писмо от Крум Христов в биографичния очерк „Гоце Делчев” (София, 1955); в очерка Крум Христов дава и кратки извадки от редица публикувани и непубликувани писма на Г. Делчев; една записка в сборника „Преображенско въстание” (София, 1955); две писма от Тр. В. Трифонов в сп. „Исторически преглед” (кн. IV, София, 1961).

За съжаление само четири от тези Гоцеви писма и записки се намират в наши архивни фондове — това са публикуваните от Тр. В. Трифонов писма, намиращи се в Окръжния държавен архив във Враца, и записката, публикувана в сборника „Преображенско въстание”, която се съхранява в Българския исторически архив при Народна библиотека „Кирил и Методий” в София. Неотдавна беше намерен и оригиналът на писмото на Г. Делчев, поместено във в. „Право”. Оригиналите на публикуваните от проф. К. Мирчев 35 писма и записки по всяка вероятност се намират в архивни фондове в Скопие. Оригиналите на останалите 9 писма засега не са намерени и не се знае дали са запазени.

В предлагания сборник са поместени освен изброените по-горе 44 писма и записки [2] още 181 писма, записки и телеграми, непубликувани [2] досега у нас и неизвестни на по-широк кръг читатели. Оригиналите на тези материали са събрани главно през последните 10—15 години и се намират в следните архивни фондове:

Архивен институт при Българска академия на науките в София, а. ф. 100 (7 бр.).

Български исторически архив при Народна библиотека „Кирил и Методий” в София, а. ф. 23, 24, 224, 239 (50 бр.).

Централен партиен архив при Института за история на Българската комунистическа партия в София, а. ф. 232, 234, 238, 239 (91 бр.).
 

2. От общия брой на публикуваните досега у нас материали (48) изваждаме четирите документа (двете писма, публикувани в сп. „Исторически преглед”, записката в сб. „Преображенско въстание” и писмото във в. „Право”), които включваме в числото 181 на непубликуваните материали, тъй като се намират в нашите архивни фондове и фигурират в сборовете на архивните единици, посочени в текста.

6

Окръжен държавен архив във Враца, а. ф. 229 (2 бр.).

Лични книжа на Крум Христов в София; фотокопия от тях се пазят в Централния партиен архив (28 бр.).

Лични книжа на Ангел Балев в Банско (3 бр.).

Освен тези 181 писма, записки и телеграми на Г. Делчев в сборника са поместени още 6 писма и записки, публикувани от Любен Лапе (Писма на Гоце Делчев, Скопjе, 1953, и Нови писма на Гоце Делчев, Гласник на Институтот за национална историjа, бр. 1, Скопjе, 1963) по оригинали, които според Лапе се намират в архивни фондове в Скопие. Л. Лапе публикува тези писма не на езика, на който са писани — българския, — а в превод на създадения след Втората световна война в СР Македония литературен език, като с това нарушава установеното в архивистиката правило архивните документи да се издават на езика, на който са писани. Наложи се писмата да бъдат преведени отново — този път от македонски на български език. Поради това в поместените в сборника текстове вероятно има езикови и стилови отклонения от оригиналите. Това е лесно обяснимо, като се има пред вид, че още при първия превод (от български на македонски) са изчезнали характерните изразни и езикови особености на Г. Делчев, не се чувствуват неговият дух и темперамент. [3]

В сборника са включени още и два извънредно важни документа — окръжно-послание, [4] писано в началото на март 1901 г. от Г. Делчев заедно с Гьорче Петров, и изказване [5] на Г. Делчев на VIII извънреден конгрес на Върховния македоно-одрински комитет в София, записано в протокола на конгреса. Особено внимание заслужава окръжното-послание, което е единствено по рода си и има изключително значение за правилното разбиране идейно-политическите възгледи на Г. Делчев,
 

3. Трябва да изтъкнем също така, че и в поясненията, които Л. Лапе дава на споменавани в писмата имена, факти и събития, има редица неверни и объркващи твърдения. Така например Лапе пише, че имало канал за прехвърляне хора и оръжие от Дупница през Ветрен, Сажденик и Коприва за Македония. Достатъчно е да хвърлим поглед върху географската карта, за да се уверим, че това твърдение е неправилно. На друго място Лапе пояснява, че кадикьойци били селяни от Кадикьой (село в Солунско). В действителност Кадикьой е псевдоним на Неврокоп (дн. Гоце Делчев), а кадикьойци са ръководителите на организацията в Неврокоп. Лапе пише, че Гиляни вероятно е псевдоним на с. Виница, а в действителност това е псевдоним на Кочани. Могат да се посочат още такива грешки и неточности в обясненията към писмата и другите материали на Г. Делчев, публикувани в издания на СР Македония.

4. Сега в ЦПА. С него материалите на Г. Делчев в този архив стават 92.

5. Сега в НБКМ — БИА. С него материалите на Г. Делчев в архива стават 51.

7

политическата линия на ТМОРО и редица събития и факти от историята на националноосвободителното движение в Македония и Одринско. Окръжното-послание е публикувано за пръв път в сп. „Славяни” (кн. 8, 1965), а изказването на Г. Делчев— в сборника „Преображенско въстание” (1955).

Л. Лапе публикува в „Гласник на Институтот за национална историjа” (Скопjе, 1963, кн. I, стр. 199, 200, 202, 203,204, 205) като Гоцеви пет писма и записки, подписани с псевдонима А. Планински. Тези писма и записки не са писани от Г. Делчев, а от Атанас Мурджев, чийто псевдоним е Планински.

Известно е, че Г. Делчев се е изказвал на редица конгреси, събрания и заседания. За съжаление досега не са намерени оригинали, преписи или автентични записи на тези изказвания. Наистина в спомените на негови съвременници и съратници се предава много от онова, което бил казал Гоце на разни срещи (П. К. Яворов в биографичния очерк „Гоце Делчев” и в „Хайдушки копнения”, Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник”, Пандо Кляшев в „Освободителната борба в Костурско”, Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Христо Куслев и др. в „Движението отсам Вардар и борбата с върховистите”, Гьорче Петров в „Спомени” и др.), но то е разказано по-късно и главно по памет, пречупено е през съзнанието на разказвача и поради това няма и не може да има автентичността на истинско Гоцево изказване.

И така в сборника са включени общо 233 писма и други материали.

Материалите са подредени според лицето или организацията, до които са адресирани (например „Писма, записки и телеграми до Никола Зографов”, „Писма и записки до Марко Секулички”, „Писма до ръководството на ТМОРО в Горна Джумая” и пр.). Във всеки раздел документите са дадени в хронологически ред. Когато писмата до отделно лице не са повече от три, те се включват в един общ раздел „Писма и записки до разни лица”, като вътре в раздела са подредени пак хронологически. Отделно са дадени окръжното-послание и изказването на Г. Делчев на конгреса на ВМОК в София.

Основанията ни да приемем този начин на подреждане са следните:

Писмата, записките и телеграмите са адресирани главно до т. нар. пунктови началници на ТМОРО в Кюстендил, Дупница (Станке Димитров) и Лъджене (днес квартал на Велинград) и третират въпроси и събития из живота на революционната организация предимно в тези райони. Така писмата и другите материали до пунктовия

8

началник в Кюстендил като правило засягат дейността на ТМОРО източно от Вардара и по течението на Брегалница, писмата до пунктовия началник в Дупница са свързани с дейността на организацията в районите по двата бряга на Струма, писмата до пунктовия началник в Лъджене се отнасят до дейността на организацията в районите по двата бряга на Места, а писмата до ръководството на ТМОРО в Горна Джумая (Благоевград) обхващат дейността на организацията в Горноджумайска околия. Този начин на групиране на материалите дава възможност на читателя да проследи дейността на Г. Делчев, насочена към определен район, и да получи по-пълна представа за развитието на ТМОРО и за ръководената от нея борба.

Под всяко писмо, записка или друг материал е посочен архивният фонд, в който се съхранява съответният документ. За материалите, публикувани досега у нас, чиито оригинали не са запазени или засега не е известно где се намират, като източник е посочено печатното издание, от което се вземат. За шестте писма и записки, чиито оригинали според Л. Лапе се намират в архивни фондове в Скопие, се указва печатното издание, в което те са обнародвани.

Голяма част от писмата и записките на Г. Делчев до Никола Зографов и Никола Малешевски, всички писма до ръководството на ТМОРО в Горна Джумая и Панчарево, Малешевско, и едно писмо до Иван Бележков са напълно или частично шифрирани, като през различни времена са били използувани шест различни шифъра (ключовете на шифрите са приложени в края на сборника). В сравнение с днешното състояние на шифровното дело шифрите, с които си е служил Г. Делчев, както и множеството други шифри, които са били използувани от дейците на ТМОРО, са твърде примитивни. При тогавашните условия в Турция обаче те са помагали до голяма степен за запазване тайната на организацията.

Шифрованите писма, публикувани в сп. „Македонски преглед” (кн. IV, 1943), са дешифрирани от проф. К. Мирчев и оттам е взет текстът, поместен в сборника. Останалите шифровани материали са дешифрирани от съставителя.

Всички материали, шифровани и нешифровани, публикуваме в съвременен правопис. Промените (твърде елементарни, както се вижда от сравнението с факсимилетата на писмата, дадени в сборника) не засягат езика на Г. Делчев и се свеждат до следното:  предаваме с е според западния изговор на ят и за да има единство с езика на Гоце в шифрованите материали, в които той навсякъде на мястото на  поставя съответния

9

шифров знак за е заменяме с ъ, а в глаюлните окончания с а и я; архаичните нъ и вижд заменяме с но и виж, запазваме обаче срещаните диалектни думи, а така също и диалектните глаголни окончания и форми (ходам, додам, вземиш, пишиш, гледи, бързи и пр.); не внасяме промени в членуването, както и в правописа на собствените имена (Дубница вм. Дупница, Бораново вм. Бураново и др.); отстранени са някои явни правописни грешки (опясавам, менутно испитвам, власта и пр.); пунктуационните подобрения са минимални.

В публикуваните в сборника материали се споменават много имена на хора, градове и села — твърде често това става с псевдоними, с инициали или съкратено, — засягат се събития, факти, случки из личния живот и пр. За улеснение на читателя съставителят се е постарал, доколкото това е било възможно, да даде в сбита форма обяснения на псевдонимите, данни за споменавани лица, кратки описания на събития и факти. За съжаление отделни псевдоними, имена на лица, съкратени имена и др. под. останаха неразяснени. Нека се надяваме, че бъдещите издирвания ще хвърлят светлина върху всичко това.

Писмата на Г. Делчев засягат не само неговата дейност, но и многостранната борба на Тайната македоно-одринска революционна организация през времето от 1895 до 1903 г., т. е. преди повече от шестдесет години. През тези няколко десетилетия станаха важни събития, които погълнаха вниманието на нашия съвременник и, общо взето, той малко познава тогавашната политическа обстановка, зараждането и развитието на ТМОРО, живота на Г. Делчев. Поради това в началото на книгата се дава биографичен очерк за Г. Делчев, в който накратко са засегнати и най-важните моменти от развитието на националноосвободителното движение в Македония и Одринско и по-специално от дейността на ТМОРО.

Както вече бе подчертано, включените в сборника писма, записки и телеграми са само част от кореспонденцията на Г. Делчев. Може да се приеме, че много негови писма са безвъзвратно загубени, но други са запазени в книжата на частни лица или в необработени фондове на исторически архиви. Желателно е да се положат усилия, за да се открие и събере всичко, което е написано от Гоце. С тази молба съставителят се обръща към всички, които вземат в ръка предлагания сборник.


[Next]
[Back to Index]