Гоце Делчев. Писма и други материали

Окръжко-послание за ръководителите окръжни,
околийски и селски и началниците на четите на
вътрешната революционна организация от
Марко, Ахила и вътрешни съмишленици, живущи
во България [1]

Две събития, едно от друго по-съдбоносни за освободителното дело, едновременно нанасят удар и на организацията ни — едното отвътре, другото отвън [2] — и правят положението й така деликатно, както не е бивало никога досега. Мислим, че при това положение вършим една услуга, попълняваме [?] една празнота в работата, като изпращаме с настоящето окръжно осветления по тези събития и мерките, които намираме за необходимо да се вземат.

Първо. С разни афери и аферчета турското правителство вечно държи нас нащрек и целото население в тревога. Недоволен, види се, ог досегашните си зверства, извършвани над нашите братя комити и некомити без разлика, султана е решил по всекакъв начин да умири страната, като смаже с един удар революционното дело. Отдавна готвения тоя удар жестокия Хамид сега му намери благоприятния момент да го упражни. Зимата го осигурява от едно вътрешно въоръжено съпротивление от страна на населението на зверствата на неговите джелати, а благосклонността към него на колегите му тирани — европейски господари — го осигуряват от външни сплетни. Заявленията на бездушните цариградски дипломати в полза на

Първата страница на документ 230 (окрьжно-послание) [[ По-голям образ ]]

потушванието на революционното движение послужиха за сигнал, а дребни некои случки из разните краища на многострадалното ни отечество му послужиха за повод. В конце концев у нас днес е в пълното си развитие един ужасен погром, който особено силно се е проявил и развил в онези места (Солунско), където турците са забелезвали напоследък по-голема живост. По обща заповед от Цариград и по предварително обмислен план турските власти в целата страна почти едновременно вземат мерки, които гонят следующите три общи цели:

Първо. Да изловят всичките по-живи, по-събудени и по-юначни българи, за които се има доношения [?], подозрения или просто за които може да се допуска, че са в състояние да подбуждат и водят народа; чрез тех, чрез заловени документи и комитетски книжа по обиските да залови всичките нишки на революционното дело и да срежи главата на революционното тело, за да може веднага да го смаже.

Второ. Да съсипе материално и да убие морално селското население като по-беззащитно и да всее ужас и трепет в градското население, за да може по тоя начин да отстрани почвата за виреение на революционното дело на страната, ако избега-лите от ръцете му или новодошли некои водителски сили биха се опитали да го подновят и продължават.

Трето. Градовете и селата, даже и горите и полетата да стегни в железни обръчи, [та] да стане положително невъзможна всека обществена деятелност на българина.

За постигание на тези три цели употребени са драконически мерки. Всички други турски умиротворителни мерки вън, Македония е обявен[а] в революционно положение, без да има революция в нея. Излишен труд е да описваме мерките, известни вам по-добре; не искаме и да описваме сърцераздирателните картини от страданията на нашите братя по произхождение и идея, за да не зачоплим още незатворената братска рана.

Пристъпваме право към целта на настоящето: ще постигне ли султана целта си да уничтожи революционното освободително дело у нас?

Светлия дух, който е озарил сърцата и душите на нашите братя, и революционната идея — майка на този дух — са несъкрушими, тех нито железната арнаутска ръка, нито щика на алябака-войник може да пробие, нито пък куршума може да го пробие. Те се издигат заканително нагоре, колчем турската мърсна ръка се опитва да ги хване и удуши. Тоя дух, тая идея, проникнали веднаж в народната маса, пуснали в нея корени и кълнове, ще крепат куража и въодушевението на бор-

ците и ще подновят въодушевението им. Забележително е великодушието и търпението, с което нашите братя пренасят почти невъобразими страдания. То ги издава за велики едни мъченици-борци, непоколебими работници за светата кауза на нашето освобождение.

При такъв дух у населението ние храним твърдата вера, че и тая буря като другите ще замине и ще остави подире си дири от опустошения и единични злощастия, но нема да убие народния дух, нема да ослабне предаността към [о]свободителното дело на народната маса. Допускаме даже обратни резултати да даде, зер нема пострадалите братя да станат ожесточени и отчаяни врагове на турската власт, зер непоносимите мъки, безчестия и грабежи нема да ги докарат в последно отчаяние и възбудят в тех чувство на отмъщение! А знайте ли какво ще рече отмъщение на един отчаян роб? Отрадно впечатление прави констатираното явление, че в места разни от Солунско спокойно гледат на тамкашните турски диващини и си карат работата без страх. Не, другари, нема защо да се отчайваме, нито [да] давам[е] данък на чувствата зарад пострадалите братя. С спокойно око и твърда вера да погледнем на бъдещето и смело да вървим напред.

За жал не можем за организацията да кажем същото, което казахме за широкото освободително дело изобщо. Безспорно, тези удари ще й причинят силно едно сътресение и навременно ще побъркат на правилния и развития вървеж на работата, а на некои места те може би временно ще бъдат съвсем преустановени. А за загубата на толкоз наши братя с възвишени и велики души що да кажем? Плач на първо време, па подире черпене кураж от техната непоколебимост. Това ни се пада да вършим за тех. Организацията силно ще почувствува техната загуба.

Като говорим горното за организацията, ние не искаме да кажем, че тя е съсипана, изгубена. Пази боже от такъва мисъл у нас. Това можат да го кажат, ще го кажат сигур само слабите в верата и куража хора. Веднъж убедени, че широкото освободително дело не губи и не страда много от турските жестокости, требва да сме уверени и в несъкрушимостта на организацията. Да, тя е несъкрушима, защото тя е народа, а султана може ли да изтреби цел народ?

Ако говорим за организацията не тъй, както говорим за широкото освободително дело, то правим това само за да покажем, че организацията ни преживява един фазис и влиза в нов, и да обърнем вниманието ви върху наложителната нужда

всеки в своя район да прегледа работите си и да обмисли мерките за новото положение на работите, защото мерките на властите и новосъздадените условия налагат да се вземат. Изрично ви подканваме към това, като припомнуваме да не се забравя, че да управляваш и ръководиш работи, то значи да предвиждаш и че колкото е важно да извършиш нещо, толкова е важно то да се запази и закрепи и изкара докрай.

Мислим полезни ще ви бъдем в това отношение, ако от наша страна в качеството на старши другари и членове на централния комитет ви дадем за ръководство следните общи указания:

а) Понеже последните събития направиха почти невъзможни бързите съобщения между центъра [3] и околийските пунктове, децентрализацията временно става наложителна. За всички въпроси и по текущата деятелност на комитетите, които досега се разрешаваха от централния, ще се иска сега разрешение от окръжните, а онези околийски, които направо са зависели от централния, ще ги разрешават и извършват на своя отговорност. Необходимото условие, което както окръжните, така и околийските требва строго да съблюдават, то е — требе строго да се придържат до буквата и смисъла на правилника и окръжните на централния и до практикуемия се досега систем и начин на действие по разните клонове на нашата деятелност. Да не се допускат никакви ново[въ]ведения и крупни предприятия. Верваме, че по този начин отделните комитети ще продължават работата си както досега и по този начин организацията ни нема да пострада от временните пречки. Що се касае до общите работи и въпроси, те скоро се нареждат, щом отделните комитети сами по себе си са здрави и силни.

Второ. Безспорно, врага ни е силен и разполага с много и силни средства да ни пречи и да ни бие, но той немаше и нема да бъде съсипателен за организацията изцело и за некои комитети отделно, ако с нашите грешки в действията си не му даваме възможност да ни бие с нашите камъни по нашите глави. Предвидливост, предусмотрителност, които са толкоз необходими в едно такъво сложно дело като нашето, липсували са у нашите дейци. Изобщо целата ни деятелност се е базирала не върху добре обмислен и строго прилаган план на действие, а сме я карали почти по турски с негелирсе [4]. Достатъчно видехме какви [са последствията] досега за халтавостта, равнодушието и [х]лабавостта си. Да се оправим поне занапред! Налага се дължност на всеко ръководително тело да прегледа всичките си работи и да поправи всичките онези слабости и

недостатъци в организацията, от които може да се предполагат и предвиждат пакости. Организацията ни требва да стане по-прибрана и по-стегната. На дисциплината на работниците да се обърне по-сериозно внимание. Препоръчително е временно да се отбегват всички онези работи, които може да подигнат голем шум и да предизвикат преследванията на властта.

Трето. Колкото повече организацията ни се усилва, толкоз по-голема става опасността от преждевременно избухвание на местно некое въстание, което може да предизвика общото въстание, защото паралелно с усилванието на организацията процента на бойните елементи се увеличава, кипежа и нетърпеливостта у населението се усилва[т]. Предизвикателствата на турците се увеличават. Според нас най-големото престъпление, което може да направи един деец наш пред народа и историята, то е да подигне едно преждевременно и неподготвено въстание. Това ще бъде ни повече, ни по-малко едно самоубийство за нас. Много революции [са] се спирали на половина път и излизали недоносче по такива причини. Защо да не допускаме възможността на подобно нещастие у нас? Обръщайте по-големо внимание върху действията на четичките, съветвайте работниците — умереност и въздържаност при нещастията и турските предизвикателства. Пазете се от хора, навлезли вътре из България. [5]

Едновременно с този разгром, който постига организацията ни отвън, вътрешна една язва се готви отвътре да изгризи корените й и да довърши опустошението. Думата е за посегателството, което некои честолюбци во България, повече военни, начело с младите офицерчета, които влизат во състава на софийский комитет, искат да направят върху вътрешната организация. Местото не ни позволява да дадем по-широки осветления върху тоя, колкото дребнав по своето произхождение въпрос, толкова крупен и даже съдбоносен поради последствията, които може да даде. Ще се помъчим в кратце да изложим как стои същността на въпроса (ние оставаме настрана дребните и личните техни работи, макар те и да играят доста видна рол во хода на работите и доста ясно да определят разбиранието им за революцията).

Известно е, че во името на вътрешната организация, като се разби старото дипломатично [следва нечетлива дума] течение тук, което бе со завоевателни за сметка на България стремления, начело на тукашните работи изпъкнаха повече млади офицери, бивши наши съчувственици и помощници во работата ни тук. Тъкмо когато мислехме, че делото се вече освобождава от разногла-

сията по негови принципиални основи, тъкмо когато съживяванието на работите тук даваше ни надежда, че ще може вече да се даде на вътрешната организация очакваната оттук помощ, тъкмо тогава тукашните наши другари и привърженици уж на идеите и началата на вътрешната организация проявиха претенциите на стария комитет за първенство и върховенство во ръководение на общите работи по освободителното дело [6] со мотивировка, че досегашните ръководящи сили са били неспособни за ръководители (офицерско понятие) и, което е още по-лошото, проявиха класови претенци[и] — военщината со всичките й нелепости и диви и груби мировъзрения да се наложи на едно народно революционно дело, да вземе во ръцете си революционното дело и да му даде класов, сектантски характер. Изпърво прикрито, а подир явно изказаха желание и намерение да обърнат сегашната наша организация от революционна на чисто военна, тоест непобедимия идеен дух да се обърне на казармен, който нищо общо нема со идейния.

Нема да се впускаме во историята и подробностите по тоя въпрос, нема да описваме и борбата, която се е водила тук по него. Това сме правили во писмата си до централния. Ще представим само последния му фазис.

Тук начело на работите да останат офицери. По техно и общо офицерско решение неколко офицери ще влезнат во централния, други пък по назначение оттук ще навлезнат от плеада по-долни военни чинове вътре като началници на райони, като обезличват сегашните райони и техните ръководители. Началниците-генерали ще имат един общ началник — генералисим. Те ще долагат всичко и ще се допитват до генералисима, който от своя страна ще съобщава на централния или върховния според нуждата и работата. Вътре те во съдействие со четите от помощниците им, които по-рано мислят да пратат, ще наредат една чисто военна организация со военен ред и военна дисциплина. После ведно со тукашните ще съставят план на действие и под командата на един главнокомандующ ще поведат тукашните юнаци, колкото ги намерат, и ще по-дигнат въстанието.

Подбудителните причини на това, вън [от] субективните, са следните:

Вътре сега за сега немало нищо (?!!!) Така наречената вътрешна организация според тех е била „въздушна”. Даскалчетата [7], които сега борават со борбата, са „баби” (техни думи), неспособни ни да наредат, ни да почнат, ни да вършат работа.

Де просто искат да правят занаят от революцията за материални и морални блага.” Даскалчетата требва да отстъпат местото на офицерите, за да се почнело една истинска (?) революционна деятелност, а не бабешки да се карало, както досега, и никога да не се достигне до желаемия край. Изяснение.

Що се касае до бързото им кандидатирание за началници, те намират [за] несъвместимо со офицерското достолепие да се подчиняват и да върват по пътя на некое „плашливо даскалче”. Въпроса за въстанието те предрешават оттук. Не са съгласни за дълга и широка деятелност между народа. Тем било достатъчно едно меншенство, наредено по военному и от военните, под техно ръководство ще дигне знамето на революцията и подире насила со нож и камшик ще застави другата част от народа да вземе участие во борбата. Те не дават значение на народната сила, а само на организираната от тех част. Отношенията между работниците според тех не требвало да бъдат, както у нас, основани на принципа на другарство и братство и на зачитание [на] взаимните чувства, а на строго подчинение по чисто военно-казармен ред.

Те са во кратце предполагаемата техна система и план на действие. Както сами, верваме, усещате, целия този план прилича на сън во хора, които никога не са имали работа со не-кого вън от раболепните войници во казармата — сън, който при първо съприкосновение со грубата действителност ще изчезне яко же дим. Зарад туй, ако беше само плана им, ние не бихме го правили въпрос. Тук е важен факта от навлизанието на военни вътре, понеже той влачи подире си последствия, съдбоносни за делото, както го ние разбираме.

Като познаваме добре духа на офицерите и на военните изобщо, техните понятия за революционно[то] дело, за живота и света изобщо, техното едностранчиво развитие и техния особен морал, като познаваме, от друга страна, духа и задушевните мисли на нашите дейци и условията на деятелност из вътрешността, като взимаме пред вид още и личните качества на онез офицери, които се готват да влезнат во вътрешността, ния положително твърдим, че съвместна деятелност между военните и вътрешните наши сегашни дейци е абсолютно невъзможна и че следователно, за да се допуснат те вътре, по-напред ние требва да признаем нашата организация за фалит, нашите дейци за несъстоятелни, да погазим свещената памят на толкова загинали дейци на таз организация. За нас е повече от положително, че во момента, когато вътрешната ор-

ганизация попадне [в ръцете] на военните и особено во ръцете на сегашните кандидати за тук и там, не само се туря точка на всичката досегашна деятелност, ами се срутва всичко досега създадено. Ето защо ние досега силно сме се борили по този въпрос во споразумение со централния, ще продължаваме да правим същето занапред; каним и вас да правите същето.

Другари, вътрешната организация, произходяща из народната маса и базирана върху нея, като представлява нейните стремежи и въжделени желания, се признава за една мощна сила даже от враговете й, а во нашите очи само тя е силата, която ще може да строши робските окови. Во актив на своята деятелност тя вече брои достатъчно дела со висока морална стойност и практическо значение за революционнот[о] освобод[ително] дело. Моралната революция — революцията во ума, сърцето и душата на един робски народ, знаете, е най-великата задача. Охулените днес даскалчета и селяци со една неуморна, идеална и чисто апостолска деятелност, со примери от лично морално и физическо самопожертвувание за свободата са почти извършили тая революция у нашия поробен народ. Народа ни е пробуден, общия дух силно подигнат. Борческия дух днес вее над всека къща во страната ни. Всичко това е свършено от организацията. Во редовете на живите си и погинали свои ратници и членове тя брои со хилядници идеални типове, а и болшинството от нейните членове що друго представлява от себе си, ако не високо морални типове и борци со силна вера во себе си и светото освободително дело? Ния не говорим за ролята, която организацията играе пред външния свет по нашия въпрос, защото не даваме значение на това.

Тази организация днес става въпрос да се прогласи за не-жизнеспособна; хилядниците нейни дейци, скромни, но съзнателни и истински борци и готови на всека минута да се пожертвуват морално и физически, днес става въпрос да се прогласат за несъстоятелни борци, и то от кого и по какви подбуждения се подига този въпрос? Това се предлага от хора вънкашни, които са далеч от борбата, и се предлага не въз основа на доказани нужди на страната или делото, а от съображения на класови интереси и претенци[и] и съображения, плод на чисто субективни подбуждения и основани на личното положение на неколко единици. Нема ли да станем престъпници пред идеята и сами себе си, ако направим ния или допуснем друг да извърши светотатственото посегание върху организацията ? ...

Последната страница на документ 230 (окръжно-послание) [[ По-голям образ ]]

Ние настояваме да твърдим, че въпроса е съдбоносен за делото и като такъв, щом се подложи на разисквание, не требва и не може да бъде разрешен окончателно само от централния, а от по-широк кръг на вътрешни дейци, за да се раздели тежката отговорност на повече другари. Скоро ще се вземат мерки за общо съвещание, но понеже офицерите кандидати искат да се възползуват от залисиите на вътрешните другари, особено на светогорци по случай катастрофата, и, от друга страна, тласкани от причини, произходящи от техното лично положение во България, искат да наложат своето желание и бързат да пробиват път во вътрешността со сила, то ния препоръчваме на окръжните, околийските комитети и на четите следните мерки за предпазвание:

Първо. Да се не дава гостоприемство и поддържка, да не пропущат през своя район и при възможност да обезоръжат всека чета, предводителствувана от когото и да е, щом не притежава билет от нас двамата (подпис Марко Ахил, всекога двойно име). Засега централния [е] преустановил деятелността си по тоя въпрос, затова самите требва да си вземете нужните мерки.

Второ. Също да се не дава доверие и гостоприемство и да се парализира задачата на онези отделни лица, които се изпращат от тукашния комитет, за да всеват вътре разцепление.

Трето. Да се прекъснат всекакви сношения со тукашния комитет направо или [с] живущите тук погранични агенти на комитета, макар това да е во ущърб за удовлетворението на временни некои нужди на пограничните вътрешни комитети. Да се дават определени инструкци[и] во този дух на всички работници, които идват тук било по частна, било по обща работа.

Четвърто. Пограничните комитети да дисциплинират куриерите и другите погранични работници во дух, щото вътрешните работи да си остават достояние на вътрешните хора.

Смеем да уверим другарите си, че всичките тези мерки се диктуват и отговарят на истински разбраните интереси на освободителното дело.

До събора двамата ние взимаме моралната отговорност за тези мерки.

ЦПА, ф. 232. а. е. 19а, л. 34—39

1. На оригинала, написан с шифър и размножен на хектограф, не е поставена датата. Но от съдържанието на окръжното-послание и от някои други писма на Г. Делчев може да се заключи, че то е писано между 8 и 14 март

1901 г. Окръжното-послание е написано от Г. Петров (първите шест страници) и от Г. Делчев (другите шест страници).

2. Ударът отвътре е арестуването на членовете на Централния комитет на ТМОРО в Солун и развилнелият се след това турски терор в Македония и Одринско; ударът отвън са решенията и действията на офицерите около Б. Сарафов да превземат ТМОРО и да започнат въоръжено въстание.

5. Имат се пред вид върховистки дейци и чети.

6. През 1899 г. начело на ВМК в София били избрани със съдействието на Г. Делчев и Г. Петров Б. Сарафов и няколко млади офицери, които се за дължили да следват линия на невмешателство в революционното движение в Македония и Одринско и на активна помощ на ТМОРО. По-късно обаче Сарафов и неговите другари изменили на това задължение и тръгнали по пътя на по-раншните ръководства на ВМОК — стремеж към господство в револю ционното движение и към подчиняване на ТМОРО на целите и политиката на дворцовите кръгове.

7. Така върховистите презрително наричали учителите, които стояли в първите редици на революционната борба в Македония и Одринско.