Гоце Делчев. Писма и други материали
съст. Дино Кьосев
 
7. Писма и записки до разни лица
 

203. Писмо до Ефрем Каранов — Кюстендил. Изказва мнението си за важната положителна роля, която може да играе Кюстендилското дружество при подпомагане освободителното движение в Македония. Осъжда действията на Ал. Чакъров, който в офицерска униформа се явил във Виница с намерение да обяви въстание. Не може да се освободи Македония с въстание от 40 души; нужно е народът да се осъзнае, въоръжи и тогава масово да се вдигне на въстание

204. Писмо до Иларион, управител на Неврокопската епархия, относно причините за късното отваряне на училището

205. Писмо до Лазар Сирилещов. Да се избере един от учителите да управлява училището

206. Писмо до екзарх Йосиф. Подава си оставката като главен учител по здравословни причини

207. Писмо от 2. VI. 1897 г. до Йосиф Ковачев, председателствуващ конгреса на ВМК, с което се отказва да стане член на комитета

208. Писмо до Христо Настев. Изпраща книга, която да се предаде на Георги Иванчов от Виница. Да се изчерпят всички легални средства, за да бъде отклонен от всякакви нечестиви мисли

209. Добавка към писмо до Хр. Настев. Да дойдат заедно с Георги в Кюстендил

210. Записка до Сандре. Да даде на Чемков още 50 лева

211. Писмо до Сандре. Да даде на Чемков 50 лв. Ако може, да открие кредит в гостилницата, за да се хранят някои от момчетата. Да се настанят някои от тях на работа по линията Радомир—Кюстендил

212. Шифровано писмо до ръководството на организацията в Панчарево, Малешевско. Дава обяснение за неизпълнението на поръчки и съветва по-енергично да се работи. Револверите не са изпратени по недоразумение. Да се дадат наставления на куриерите и да се пазят от властите. Тия дни почва издаването на вестника

213. Шифровано писмо до Трайчо Манчов, ръководител на организацията в Панчарево, Малешевско

214. Писмо до Перо — Кюстендил. Съобщава, че Мише Развигоров е определен да ръководи Кюстендилския пункт, и обяснява задачите, които са му възложени. Дадени са наставления за поведението спрямо враговете. Да се приберат всички бомби и калъпи от Сабляр

215. Писмо до Киселинчев — София. Цилето да напише изложение за всичко, което знае и е извършил

216. Записка до Георги Минков — Бургас

217. Писмо до Александър Дърводелски. Да вземе усилени мерки за преварване болестта. Ако има нужда от парична помощ, да се обръща към Стефанов или Делииванов

218. Писмо до Йордан Е. Нацев — Кюстендил. Да пише колко патрона има. Ако Марко поиска патрони, да му даде. Да съобщи дали е взел револвера от офицера

219. Писмо. Не се явява да даде обяснения, защото не счита събранието за редовен конгрес. Готов е да направи това пред едно събрание, състоящо се от делегати на всички дружества

220. Писмо до Ефрем Чучков Кюстендил. Да се прати човек на границата, който да каже на изпратените другари да не чакат Славчето. Има сведения, че Борис Сарафов и Славчо са арестувани. Да заръча 30 чифта цървули

221. Писмо до Никола Александров — Враца. Нужни са манлихерови патрони — да събере колкото се може повече и да ги изпрати веднага. Да прати сметката за купените материали

222. Писмо до Никола Александров — Врана. Получил материалите, писмото и сметката

223. Писмо до Тома Карайовов. Дават се указания във връзка с купуването и изпращането на патрони. Ген. Цончев се намира в България, отчаян и недоволен от някои дейци, но мисли да продължи шума докрай. Докторът да пише на Христо за всичко. На Лудия да дадат още пари

224. Писмо до Тома Карайовов. Да бъде сключен контракт с фирмата за покупка на оръжие. Патроните да се пращат в сандъци от гвоздеи по 30 кг, като се декларират като гвоздеи

225. Писмо до Тома Корайовов. Защо не е обърнал внимание на указанията за начина, по който е трябвало да се пращат патроните. Да прати 4-5 бели фактури от магазинера, от когото купува патроните

226. Писмо до П. К. Яворов от 25 март 1903 г. Съобщава за разрушаване на моста при Анжиста и близкия тунел. Заминава за X., гдето ще се срещне с Груев

227. Шифрована записка до Ангел Винишки

228. Телеграма до Стефан Костадинов — София

229. Писмо без адресат, обръщение и подпис. Дава указания как да се опакова и изпраща стоката (патроните), купена в чужбина
 

203

Писмо до Ефрем Каранов — Кюстендил. Изказва мнението си за важната положителна роля, която може да играе Кюстендилското дружество при подпомагане освободителното движение в Македония. Осъжда действията на Ал. Чакъров, който в офицерска униформа се явил във Виница с намерение да обяви въстание. Не може да се освободи Македония с въстание от 40 души ; нужно е народът да се осъзнае, въоръжи и тогава масово да се вдигне на въстание.

Господин Каранов,

Нема по-света, но и по-деликатна длъжност от тая, с която сте се нагърбили. Думата ми е за председателската длъжност в Кюстендилското дружество. Тя е света, защото сте поставени да ръководите едно дружество, целта на което е света: да избави милиони хора от ноктите на тиранията; да оправи съдбата на толкова злосчастни души. Деликатна е пък затова, защото една малка грешка, една необмислена ничтожна постъпка влече подире си затваряние по влажните зандани, бесилки, проливане напразно свежа и млада кръв и пр. Малцина са тези, които се натоварят с тази толкова трудна длъжност, па и не всеки може да се нагърби, защото тука се касае за избавлението или още по-озлочестявание на цел един народ. Тая длъжност, колкото по-голема признателност донася на тоя, който я изпълнява добросъвестно, обмислено и разумно, толкова и пък повече проклятия народни спечелва този, който гледа леко на всеко едно предприятие, отнасяще се за целта. Кюстендилският комитет благодарение на географическото местоположение би могъл да направи за постигане целта много повече, отколкото всичките ведно събрани комитети в вътрешността на България. Кюстендилският комитет представлява един кораб, подир който вървят други и предназначението на който е да търси, като по-близо до брегът, спасителен път, за да могат достигна всичките кораби до брегът. Но колкото е по-близо до брегът, толкова е по-опасно, защото като непознат пътят, опасно е да не се удари о некоя скала, та да

273
 

се строши на хиляди парчета. Тука вече ще зависи от опитността и разумното управление на капитана. Далеч съм от [мисълта] да се произнеса дали Вие сте достоен да управлявате казания кораб, защото аз нито Ви познавам лично, нито пък зная делата Ви. Нека пък и не Ви се види чудно как така, без да се познаваме, си позволявам да Ви пиша. Ни най-малко да не Ви е чудно, защото по-доле ще разберете сами кое ме накара да пиша.

Преди неколко недели г-н Чакъров бил се явил с офицерска форма (чин поручик) в Виница с намерение да провъзгласи вътрешно въстание. Благородно намерение! Нема по-спасителен цер от тоя, с който се е заел Чакъров. Освобождението на Македония лежи в вътрешното въстание. Който мисли другояче да се освободи Македония, той и себе си лъже, и другите. Но кои са те, които ще се вдигнат сега на въстание? Г-н Чакъров ли? Ако въстанието може да се повдигне с 1—40 души, то Македония отдавна щеше да бъде свободна държавица. Но понеже това е невъзможно, а требва народ, то какво требва да се прави? Требва тоя народ да се събуди от петвековния дълбок сън, който [е] направил македонеца доста дебел в съзнанието за човешки правдини. И то ако не целия народ, поне една част от него, та тогава, вместо да търси г-н Чакъров 40 души, ще търсят него 400, за да застанат под неговото знаме. Не стане ли това и се провъзгласи въстание, жално ще бъде за народа, тежко и горко за виновника. Жално е, защото напразно ще се изгубят най-млади сили (едни по зандани, други по бесилки), ще се остават невинни македонки на произвола на скотските и жестоки страсти на диваците и най-после ще се остават под ятагана на азиатеца 5-годишни деца и 70-годишни старци и за всичко това виновника ще бъде отговорен и пред съвестта си, и пред народа, и пред историята. Мисли ли това кюстендилският комитет в съгласие с Чакъров? Аз се обръщам и към Вас, защото и според показанията на Чакъров той бил изпратен от вашия комитет (а пък на други е казал, че е изпратен от главния [1]. Той (Чакъров) влиза да провъзгласи въстание, и то с кого и с що?! С 30 пушки, 7 бомби и 3 кутии динамит! Мислил ли е господство му, в случай че би намерил 40 души и си изпълнеше задачата, какъв щеше да бъде резултата? Предвиждаха ли тези, които го изпратиха, че щеха да бъдат оцапани, ако не и потопени, от кръвта на своите поробени братя? Що за мисъл остроумна? Що за идея освободителна? Един човек с 40 души да провъзгласи въстание!... Що за план такъв? Да не би [да] се [е] родил

274
 

некой български Одисеи? Или да се лъжим един другиго, да лъжим простия народ, докато съвсем се отчаят и изгубим доверието на народът. Вервал ли е милостта му на думите си, които ги е казвал писмено и устно на Г. Иванов: „Ще вдигна вътрешно въстание, па щом се развее знамето и тогава Русия, о славна Русия, на минутата ще нахлуе в Македония и ето ти ние сме освободени” (??!!). Така ли мисли той, така ли мислите и Вие, па най-после така ли требва да се възпитават въстаниците? Ако давате такива голи надежди на въстаниците, знайте, че и най-първия герой в известни минути ще доде до най-големо отчаяние. Не, така в нищо не спомагат лъжите, особено тая. Старайте се да се изкорени тая слабост (очакваната помощ от руския тиран) и от най-заблудения страхливец, па вместо нея нека се възроди непобедимата сила на самонадеяността и решителността и тогава, вервайте, всеки един ще се бори докрай с най-големо ожесточение. Работете, работете, г-да, но малко повече да е в съгласие с разума. Стига толко[ва] за това, а да Ви пиша туй, що ме е накарало кай-много.

Господин Чакъров при завръщането си в Кюстендил похвалил се некому (ако се не лъжа на тайната поща), че ще си отмъсти на Георги Иванов, задето не тръгнал с неговия ум — да повдигнат въстание. Но знае ли той, че хората, колкото и прости да са (при всичко Георги е един от доста съвестните момчета), не се повличат така лесно — неприготвени. И да Ви кажа ли, благодарение на това избегнаха се празните кръвопролития, които не се предвиждаха от ограничената прозорливост на Чакъров и на тези, които са го пратили. И не е виновен Георги, задето не можа Чакъров да повдигне въстание. Вие, доколкото зная, познавате много добре Георги, узнали сте честността и патриотизма му. Как може той да се съгласи на въстание, когато не вижда никаква сполука в него и нищо друго в Чакъров освен лъжи (ако сакате, може да се изпратят писмата и Вие ще видите докъде е отивал Чакъров). Не е чудно тоя последния ще иска да очернее пред вас Г. (както и направи пред некои щипяни и виничани, като го обвини, че той (Георги) е иззел от кюстендилския комитет 30 наполеона), та не е чудно, както и сам Георги предполага, да го нарече в Кюстендил подлец, лъжец, интригантин, ако не и издадник; но вместо да го слушате, защото Георги си е същия, надъхан с патриотизъм и предаден силно на отечествения дълг, разпитайте го какво му е било поведението като бунтовник и какво е правил из селата, където са го крили. Ако той искаше да принесе по-голема полза на отечеството си, за свободата на

275
 

което сърцето му толкова силно пламти, той щеше да слуша мене, като остане тая зима, така както бе се вмъкнал, да се залови за една усилена агитация и ето ти напролет не 40 души, а 4000. Но той, вместо да направи това, отива да насилва селените по-върло и от най-върлите спахии и вместо да живее скришно и скромно, отива да търси хигиенична стая и разкошни ястиета. Така ли требва да постъпва един бунтовник, за да спечели симпатиите на хората и да развие в тех мисълта, че той е техния избавител? Не само това, ами той е гледал как и как да се покаже пред стар и млад, мъжко и женско, че има офицерска форма и че е произведен в чин поручик, та който додеше от Виница, носеше известие за тамошното му пребиваване. Благодарение, дето не се намери некоя подла душа, та иначе щеха да се изпълнят скопските зандани от селени в главе героя. Оплаквания много дохаждат тук, но понеже Георги ми беше известил, че Ви писал, затова и не Ви писах.

Да оставим вече това — минало, не се връща, а само требва да служи за урок. Едно само щех да забравя, което е най-важното и най-осъдително, дето Чакъров не остави внесения материал тука, а го изнесе.

Не мога надълго да Ви пиша, защото доста се уморих, а само ще ви запозная повърхностно с работите в Македония, за които вервам да сте осведомени ако не от Чакъров, баре[м] от главния комитет.

В Македония се развива систематична агитация за едно общо вътрешно въстание, която е взела големи размери, нема кътче в Македония, което да не е обхванато. Населението се приготовлява в едно близко време за въстание, затова длъжност е на всеки един родолюбец да помогне колкото се може повече, а още повече на комитетите с такава цел, особено пък на Кюстендилско, който би могъл в всичко да помага. Недейте мисли, че щом Чакъров не може да повдигне въстание в Кочанско, нема хора. Пречка за изпълнение на неговата задача се яви нашия комитет, който убеди Георги да не се съгласи с Чакъров, защото в противен случай много щеше да се побърка на общото въстание. Хора има много, но за жалост страдаме от [липсата на] най-необходимото за едно въстание : без оръжие сме и Вие, ако желаете да ни помогнете, помогнете ни в това, пратете колкото се може повече оръжие. Аз съм писал и на главния комитет, отговор от който не съм получил. Всеки вика: пушка, пушка и пак пушка. Пригответе ни оръжие, поне 500 пушки, докарайте ги до български Ветрен, до къщата на Петре П. Димитров, и ние сами ще си ги

276
 

внесем. Надеждата да ни снабдите с оръжие е силна, чакаме отговор веднага щом получите настоящето.

Друг един товар лежи на кюстендилския комитет, който се състои в препращането на 60—70 броя от вестниците в Щип, откъдето ще се разпращат в другите места на Македония. И те (вестниците) ще ги донасяте до българския Ветрен, до същата къща, откъдето ще ги зима нашата тайна поща въобще каквото има за изпращане, пращайте чрез горната къща. Писмата да бъдат адресирани направо до Щип.

Имайте доверие в Георги Иванов.

В скоро време ще пристигнат до вас един [2] или повече вързани книжки с революционно съдържание, изпратени от Ал. Ко-нев, студент в София, на когото молим да препратите приключеното писмо. Книжките са за щипския комитет, затова, щом като ги получите, разпоредете се да ги препратите.

Вервам да съзнавате вредата от разгласяванието за вътрешното приготовление, на основание на което и се надевам, [че] не ще излезе нито и дума от Вашата уста.

Ако нещо се съмнявате в моето име, отнесете се за сведения до главния комитет в София. Не е чудно след неколко недели да се вмъкна скришно в Кюстендил.

Г. Делчев

Щип, 1895 г. октомврий 17

Сборник „Илинден” 1903—1926. В памет на голямото македонско въстание, книга пета. София. 1926, стр. 15-20.

1. ВМК в София.

2. Така е в оригинала. Може би е трябвало да следва думата вързоп.


204

Писмо [1] до Иларион, управител на Неврокоиската епархия, относно причините за късното отваряне на училището.

Банско II-ро кл. Правос. уч.
№ 1
1896 год. 5и с/врий
Банско

До Н. Високо Преосвещ.
Господина Г-на Иларион,
Упр. Св. Невр. Епархия
В Неврокоп

С съща дата прати се писмо до Н. В. Пр., с което се излагат причините за късното отварание на училището ни, като

277
 

в същето време съобщава се за изпълнение на учителский персонал.

Гл. уч. Г. Делчев

Лични книжа на А. Балев — Банско

1. Следващите три писма са писани от Г. Делчев през краткото време (октомври—ноември 1896 г.), когато той бил главен учител в българското второкласно училище в Банско. Първите две писма са чернова-резюме, а третото — чернова на изпратеното до екзарха писмо. Г. Делчев пише, че по здравословни причини не може да изпълнява длъжността си. В действителност той напуснал Банско поради недоразумения с банските общинари-чорбаджии, които били недоволни и вероятно изплашени от революционната дейност на главния учител. Напускайки Банско, Г. Делчев (заедно с Г. Петров) се установил в София като задграничен представител на Тайната македоно-одринска революционна организация.


205

Писмо до Лазар Сирилещов. Да се избере един от учителите да управлява училището.

Банск[о] II-ро Кл. училище
№ 2
5и [?] о/врий 96 г.

До Господин Г-н Лазар
 Г. Сирилещов, Председател
 на Църковн. Училищн. община

Тук

Писмо до Председателя, с което се подканва да свика същия ден събрание от общината, в което да се избере един от учителите да управлява училището поради моето подавание на оставката пред Св. Екзархия.

Гл. уч. Г. Делчев

Лични книжа на А. Балев — Банско

278
 
 

206

Писмо до екзарх Йосиф. Подава си оставката като главен учител по здравословни причини.

Б. Прав. II уч.
№4
1и н/врий 96 г.
Банско

Чрез Негово В. Преосвещенство
Господин Г-н Иларион, управл.
Св. Неврок. Епархия
в Неврокоп

До Негово Блаженство Господин
Г-н Йосиф I, Българ. екзар.
в Ц/град

Ваше Блаженство,

Понеже здравословни причини не позволяват да изпълнявам занапред възложената ми от Ваше Блаженство длъжност, чест имам да Ви явя, че с съгласието на тукаш. черк. училищн. община поставихме учителят Г. Голев временно да управлява училището ни. При това, за да не страда учебното дело тук, моля Ваше Блаженство да приемете оставката ми и в най-скоро време да назначите друг да ме замести.

Гл. учит. Г. Делчев

Предавам архивата на г. Геор. Голев

Г. Делчев

[Кръгъл печат с надпис: Бълг. православно училище Банско (Разложко)]

Лични книжа на А. Балев—Банско


207

Писмо от 2. VI. 1897 г. до Йосиф Ковачев, председателствуващ конгреса на ВМК, с което се отказва да стане член на комитета.

В отговор на писмото Ви от днешно число, с което ми се съобщава, че съм избран за член на бъдещия Върховен комитет, имам чест да Ви явя, че положението ми в делото не ми позволява да приема избора.

Крум Христов, Гоце Делчев, стр. 172

279
 

Писмо № 206
Писмо № 206   [[ По-голям образ ]]

280
 
 

208

Писмо до Христо Настев. [1] Изпраща книга, която да се предаде на Георги Иванчов от Виница. Да се изчерпят всички легални средства, за да бъде отклонен от всякакви нечестиви мисли.

Книгата, [2] която пращам на Георги, поради големата литературна и историческа стойност е преведена на всички езици. Заслужава да се прочете от всички, а особено от Георги, за да може сам да анализира характерите и образите, като направи заключението си. Невероятно ми изглежда, че е възможно той да изпадне толкова низко и че е способен за такава подла рол, когато и сега чета писмото му, в което ми пише, че е готов на всичко, за да се продължи с още по-големо усърдие делото в Виница. Затова го удостоявам с ласкав отговор, без да споменавам и дума, че знам или подозирам каквото и да било лошо помишление в него за измена. Нека изчерпим всички възможни легални средства, за да го отклоним вежливо от всекакви не-чистиви отрицателни помишления, като се ангажират и характерните му честолюбиви слабости, каквито не му липсват. Дайте му веднага лично моето писмо ведно с романа на моя отговорност.

Ахил от Висока

Ил. Илинден. 1940. кн. 6 (116), стр. 8

1. Това и следващото писмо са дадени от Христо Настев в неговите спомени, публикувани в „Илюстрация Илинден”. От спомените на Настев може да се заключи, че и двете писма са писани през февруари—март 1898 г. Както се вижда от съдържанието, те са във връзка с предателството на Георги Иванчов от с. Виница. Не е известно дали оригиналите са запазени и ако са — где се намират.

2. „Шпионинът” — роман от Фенимор Купер с тема от освободителната война в Северна Америка. За същата книга се споменава и в писмо на Г. Делчев до Никола Зографов.


209

Добавка към писмо до Хр. Настев. Да дойдат заедно с Георги в Кюстендил.

Като прочетох писмото от Г. Йов. и го сравнихме с онова, което ни съобщаваш, и това от Щип, решихме да додете наедно с Георги по важни организационни работи в Кюстендил,

281
 

където ще бъда и аз. В приложеното писмо до Георги именно това му пиша. Дайте му го и как ще се отнесе, съобщете ни веднага. Ако се съгласи и те покани, настоявай да тръгнете час по-скоро. За пристигането ви в Кюстендил те ми телеграфирате в София.

Ил. Илинден, 1940, кн. 6 (116). стр. 9


210

Записка [1] до Сандре. Да даде на Чемков още 50 лева.

Сандре,

Дай на Чемков още 50-те лева, а ведно с тех прати ми и разписка от 100 л., за да я подпиша.

Г. Делчев

София, 98 г.
14/VIII

ЦПА, ф. 232. а. е. 24, л. I

1. Писана върху едната страна на картонче за визитна картичка, без презимето и адреса на Сандре. На гърба по средата написано: 50 лева 18/VIII 98 г.


211

Писмо [1] до Сандре. Да даде на Чемков 50 лв. Ако може, да открие кредит в гостилницата, за да се хранят някои от момчетата. Да се настанят някои от тях на работа по линията Радомир—Кюстендил.

Сандре,

Види се не мога да улуча времето, кога си свободен. Неколко пъти те търса у домът ти — или те нема никак, или пък спиш. Дай засега на Чемков 50 лев[а], а разписка за тех ще ти дада, когато се срещнем. Ами не можеш ли да отвориш кредит в най-евтината гостилница „18и май” да се хранат некои от момчетата, и то сега за наша сметка?

282
 

Беше ми казал, че имаш познати в компанията на линията „Радомир—Кюстендил”. Много би услужил, ако наместиш некои от момчетата, ако, разбира се, има работа за тия, които ти покаже Чемков.

Г. Делчев

София, 98 г.
18/VIII

ЦПА, ф. 232, а. е. 24, л. 2

1. Писано върху двете страни на картонче за визитна картичка, без презиме и адрес на Сандре. На гърба напреко на текста с мастило е написано 50 л.


212

Шифровано писмо до ръководството на организацията в Панчарево, Малешевско. Дава обяснение за неизпълнението на поръчки и съветва по-енергично да се работи. Револверите не са изпратени по недоразумение. Да се дадат наставления на куриерите и да се пазят от властите. Тия дни почва издаването на вестника.

Висока, деветдесет [и] осма година

Друже Младене, [1]

Пиша ти со старата азбука, защото со новата нема време, много бавно пиша.

Учудваш се каква е била тая анархия от наша страна. Не знаем во то я съзираш. Недей мисли, че сме всесилни и всемогущи по вси страни. Поръчките ти не били изпълнени добре. Нима требвало да съзреш во туй анархия? Пък не требвало да си зададеш въпроса, защо не са изпълнени? Или ния не знаем колко благотворно се отзовава своевременното изпълнение на поръчките?

Вместо да се занимаваш со празни сърдни, усили, както и всеки требва да усили енергията си, обтегни заспалите струни на робите [?], да се раздвижат техните чувства към пожертвувание, па тогаз и поръчки ще се изпълняват, и работата ще напредне. Колко сме безсилни, неточни без пари!

Писал си неколко пъти за револвери. Вината за неизпращанието им досега не се пада нито на Рибарски, нито на Малешевски, нито пък на некого от тукашните братя. Всичко се длъжи на една неразбория, която не зная дали ще я уреда.

283
 

Тя (неразборията) състои се во следующето: бех оставил Личо да вземе сандъчета со патроните и револверите вън от сандъчета[та] от братя Иванови; види се, Личо е мислил, че и револверите са вътре во сандъчетата, не ги е взел. Но пък според братя Иванови взел ги е. Та не [е] познато кое [е] верно. Ще узнаем, когато доде Личо тук. Това за револверите.

За мартина ще ти кажа да имате търпение, защото е пратен, и то не в вашенско, а по друго направление, но откъдето може да се върне, само че след неколко недели и ти през това време извести ми на кого во Лешко да се предаде или пък на некого во Лисията. Патроните и те ще ти се пратат.

Дай на куриерите наставление да се занимават само со куриерската си длъжност и като такива пък [?] да се пазат от правителството, което се завзело усилено да не преследва и вследствие на което и изпълнението навреме поръчките е невъзможно. За куриери недей избира контрабандисти.

В. „Политическа свобода” не е наш орган, а на тез фалшиви и безчестни патриоти, които прахосаха кюстендилската сума — главиновци и Сie.

Ния веч почваме издаванието на вестника и тез дни излиза от печат. Знайте само, че е предназначен само за вътре. Затуй строго да се запрети на читателите да разгласяват, когато идват тук. Ако можеш, тури такса за четението му от всеки читател по един или два металика за лист, вън |от] членските вносове, за да можем го издържи.

Со целувка Ахил

ЦПА, ф. 232, а. е. 19а. л. 31-32

1. Вероятно псевдоним на Трайчо Манчов, учител в Панчарево.


213

Шифровано писмо до Трайчо Манчов, ръководител на организацията в Панчарево, Малешевско.

Писано во Висока, деветстотин и първата година, четвърти март. За братята во Панчарево.

Трайче, [1]

Щом получиш настоящето, веднага се разпореди да връчите на приносителя на настоящето тридесет без една лири от събраната сума, срещу която ще получите от пернишки[я] комитет

284
 

разписка от тридесет лири. Едната лира ще спрете за Стоицовии брат, като знайте, че от Стоица аз взех тая лира. Още когато бех во Лешко, заръчах да се прехвърлят неколко десетини пушки со патрони. Щом стигнат и се внесат во селото ви, обсъдете целото управително тело на кои да се раздадат.

Со братска целувка към всички Ахил Побързайте со внасанието на парите.

ЦПА, ф. 232, а. е. 19а. л. 29

1. Трайчо Манчов, ръководител на местния комитет на ТМОРО в Панчарево.


214

Писмо до Перо [1] — Кюстендил. Съобщава, че Мише Развигоров е определен да ръководи Кюстендилския пункт, и обяснява задачите, които са му възложени. Дадени са наставления за поведението спрямо враговете. Да се приберат всички бомби и калъпи от Сабляр.

Драгий Перо,

Приносящий на настоящето Мише Развигоров е определен да замести теб, да ръководи Кюстендилския пункт, [2] понеже наближава онова рреме, когато ти ше бъдеш повикан да служиш на царя и да станеш едно живо автоматче на Марсовите чада. Но дотогава ти ще работиш, както досега, и опознаеш в всичко го-репоменатий наш другар. Запознай го с всички наши хора, места, скривалища и станци[и]. Посочи му материалите, на които требва двамата да направите един опис, и в същето време недей забравя да дадеш по една по-пълна характеристика [на] по-главните тамкашни наши неприятели.

Дали сме му наставления по отношение поведението спрямо неприятелите в смисъл такъва, че ще требва да се завземе с прилаганието на терора. Съветвайте се по тоя въпрос и ако не разполагате с терористи, пишете ни, за да ви пратим оттук. Ето нашия си път, по който отдавна требваше да тръгнем, за да подкосим всекоя ръка, която се дига да хвърля кал върху знамето ни; път толкова гладък за нас, а колко гибелен за

285
 

всеки наш противник. По-добре късно, отколко[то] никога, казват. Така нека да бъде; но затова пък пригърнем ли го, то требва строго да вървим, затуй обърнете сериозно внимание при прилаганието на всека мерка от тоя път и строго избирайте предмета, върху когото ще прилагате.

Обмислете и върху квартирата на Мише: в бабата или другаде да живее.

Отговори ми веднага колко мартини и бердани (сърбски или български) имаме там из вашия пункт и колко патрони за тех. Особено ми важи да зная колко са сърбските бердани и най-много патроните им, защото мисля от тех да изпратя към Гевгелийско с Савата [3], който ще замине след Славчето [4]. Последния ведно с кочанската чета ще замине около понеделник или вторник. Ще пратя и за кочанската чета началник. Освен двадесет пушки, с които мислите да въоръжите 20 момчета, имате ли още пушки за други момчета? От новите пушки само 4 ще дадите, и то 2 за Славче и 2 за кочанската чета, а останалите да останат за Савата. Когато гласите вещи за чети, недейте забравя и лопуси за ножовете на пушките.

Ще се погрижим да удовлетворим желанието на кочанци. Побързайте и вия да изкарате паланечките пушки и патрони за кочанската граница, както и ония, що са в Злокощица при Петър Младенов, за да може Ковачев да ги пренесе веднага с заминаванието си. От бомбите напълни 6, па като мине Славче, да му ги дадиш. Приберете от Сабляр всичките бомби и калъпи (те са разни, железни и дървени). На дедото на Сиромахов дадох 25 наполеона в заем въз основа [на] едно писъмце, оставено от Коце. Имайте това пред вид и когато ви се свършат парите, изтегляйте горната сума от последния, след това уничтожете или предайте му. . . [5]

НБКМ—БИА, ф. 239, II Д, л. 866

1. Вероятно Петър п. Димитров, който след освобождаването на Никола Зографов от завеждането на пункта в Кюстендил за кратко време извършвал работата по препращането на хора и оръжие за вътрешността.

2. Мише Развигоров не останал дълго време в Кюстендил. След него идва Ефрем Чучков — също за кратко време.

3. Сава Михайлов.

4. Владислав Ковачев от Щип, бивш секретар на ВМОК в София, се поставил на разположение на ТМОРО и заминал с чета за Македония.

5. Писмото е без край и вероятно поради това няма дата. Но като се знае, че Зографов е напуснал длъжността си през април 1901 г., може да се приеме, че е писано през май—юни същата година.

286
 
 

215

Писмо до Киселинчев — София. Цилето да напише изложение за всичко, което знае и е извършил.

София, 20.III.1902 г.

Господин Киселинчев,

Кажете на Цилето, ако е там, или му пишете, ако е на друго место, че от неколко дни насам съм тук. Писмото, което той изпрати за Гьорче, поради една грешка не можеше да се чете, затова веднага нека напише второ с най-широко изложение на всичко, което знае и каквото е извършил. С нетърпение ще чакам това в най-скоро време. Сърдечен поздрав и тебе, и нему.

Г. Делчев

НПГД. (Ск.), стр. 210. (Според Л. Лапе оригиналът на писмото се намирал в частни ръце.)


216

Записка до Георги Минков [1] — Бургас

Драгий Гйорге,

Приносящий настоящето Хр. Караманджуков [2] е наш, който ведно с Кондолов [3] ще замине в Мал[к]отърновско. Бъди другар, какъвто си с мен.

Сърдечен поздрав
Гоце Делчев

София
19 1/V 02

НБКМ—БИА, ф. 24, а. е. 4, л. 58

1. Георги Минков е роден в Лозенград. Избран бил за представител на Одринско във ВМОК. Поддържал линията за споразумение и единодействие с ТМОРО.

2. Христо Ив. Караманджуков — от с. Чокманово, Смолянско, делегат на конгреса в Петрова нива и участник в Преображенското въстание. Отстоявал линията на ТМОРО.

287
 

Писмо № 217
Писмо № 217   [[ По-голям образ ]]

288
 

3. Георги Кондолов — от с. Велика, Малкотърновско, околийски войвода на Малкотърновския революционен район, делегат на конгреса в Петрова нива и ръководен участник в Преображенското въстание. Виден деец на ТМОРО.


217

Писмо до Александър Дърводелски [1]. Да вземе усилени мерки за преварване болестта. Ако има нужда от парична помощ, да се обръща към Стефанов или Делииванов.

Драгий Санде,

Писмото ти получих и от него разбрах, че и ти имаш болестта, която яде всинца ни. Ако тя е усилена, вземи всичките мерки да я превараш. Ако се нуждаеш от парична помощ, обръщай се към нашите делегати Стефанов Димитър или Дели Иванов — кафенета „Македония” или „Братя Миладинови”. Изпрати веднага писмото [2] от върховистите на мой адрес — хотел „Батемберг”.

С братски поздрав
Гоце

София
19 21/V 02

ЦПА, ф. 232, а. е. 19, л. 17 (с фотокопие)

1. Александър Дърводелски — от Враца, участник в четата на Яне Сандански, която пленява мис Стон.

2. Запазено е фотокопие на писмото, написано с цифров шифър.


218

Писмо до Йордан Е. Нацев — Кюстендил. [1] Да пише колко патрона има. Ако Марко поиска патрони, да му даде. Да съобщи дали е взел револвера от офицера.

Ордане,

Писмото ти получих. Ще се разберем, когато дода там. Пиши ми колко патрони имаш и колко още за скоро време можеш да купиш. Тия, които си ги купил, ако Марко ги поиска, дай му ги.

289
 

Гледи да наредиш работата така, щото колкото се може повече патрони да купиш.

Отговори ми дали си взел от офицера, вашето щипянче, револвера, оставен от Петре, Димевия другар.

Сърдечен поздрав
на всички
Гоце

София
19 3/VII 02

ЦПА, ф. 232, а. е. 36, л. 35

1. В открития неотдавна личен архив на Г. Делчев се намират няколко десетки писма от Йорд. Нацев до Г. Делчев и Ефр. Чучков. От тези писма се вижда, че Нацев е бил активен сътрудник и помощник на Делчев в Кюстендил.


219

Писмо. Не се явява да даде обяснения, защото не счита събранието за редовен конгрес. Готов е да направи това пред едно събрание, състоящо се от делегати на всички дружества.

До събранието в Славянската беседа

Господа,

Днес, на 1и август, един от секретарите на събранието ми поднесе да подпиша една покана, с която се каня да дам не-какви обяснения на събранието по дейността на Вътр[ешната| орган[изация], на която аз имам честта да бъда един скромен деец. Аз требва да заява, че единството в борбата срещу турската тирания е толкова скъпо за мен, че аз съм готов на всекакви обяснения и разяснения, стига те да се правят с цел да се постигне това единство. Нищо от дейността обаче на събранието ви не ми дава да разбера, че вия се въодушевлявате от подобни свети работи. В моите очи събранието на хората, което ме кани на обяснение, не представлява истинския израз на дейците по македонското дело, защото още много представители на дружества, които отдавна са разбрали, че пътя, по който бившия комитет тръгна, е гибелен за организацията, са

290
 

недопуснати в него. [1] Всекакви формалности при конструира-нието на вашето събрание за мен не важат, защото моето задушевно желание — да вида всички дейци от свободна България в хармония с Вътрешн[ата] орган[изац]ия — не се постига от това, що се върши в събранието ви. От друга страна, не бих желал да давам отчет на онези, от действията на които Вътр[ешната] организ[ация] се мъчи повече от турските власти. Ето защо, г-да, аз съм готов да дам обяснения само на едно събрание, състояще се от всички делегати на мак[едонските] дружества, които са готови да ни подкрепят в нашата борба, безразлично за мен дали изпълват некакви формалности или не. Това условие е важно за мен, защото с изпълнението му ще се даде възможност на всички заинтересувани в борбата да си уясняг истинското положение на работите и без да прибегват до вот за одобрение или неодобрение на въпросите, да си определят пътя на своите действия за в бъдеще. Ако на вас е нужна светлина, господа, не затваряйте цепнатините за нея на другите дейци, които в нищо по дейността си не стоят по-долу от вас.

Г. Делчев

София
19 1/VШ 02

ЦПА, ф. 232. а. е. 36, л. 33-34

1. Върховистката група на ген. Цончев — Ст. Михайловски поканила и до пуснала на „конгреса” само делегати на ония дружества, които подкрепяли нейните становища и действия.


220

Писмо [1] до Ефрем Чучков Кюстендил. Да се прати човек на границата, който да каже на изпратените другари да не чакат Славчето. Има сведения, че Борис Сарафов и Славчо са арестувани. Да заръча 30 чифта цървули.

Вервам писмата ми да си ги получил и да си извършил всичко, което [е] требвало. Сега ще ти кажа, че требва веднага да изпратиш един човек, който да иде чак на границата при изпратените другари и да им каже да не чакат Славчето, а да чаминат по-скоро, защото Славчевото заминавание не се знае кога ще бъде. Имам сведения, че Борис Сарафов ведно с

291
 

Славче са били заловени от властта в Ниш и оттам под конвой откарани в Белград. [2] За Сарафов зная положително, а за Славче каза ми се от един човек, който е близко до сърбската граница; а като предполагам, че той е чакал Борис и като не е дошел още в Кюстендил, не мога освен да вервам и за неговото залавяние; затова и ти пиша да подканиш другарите да върват, без да го чакат, па ако доде, ще ги настигне скоро-скоро. Нека да му остават пушката и дрехите на границата при некой верен човек. Нищо не ми писа по пристиганието на Кръсто с другарите си. Заръчи още 30 чифта цървули освен ония, що си заръчал. Какво направихте с бабата? Марко успокои ли се или още продължава да се съмнява в издаванието от наша страна [на] исканата разписка?

Поздрави всички
Твой
Гоце

София
19 4/1Х 02

Р. Р. Съобщи и на четите обстоятелството, което попречи на Славчето да не доде.
Същия

НБКМ—БИА, ф. 239, II Д, л. 882

1. Писмото има обръщение, но върху него е изляно мастило и не се чете.

2. Сведенията, че Сарафов и Ковачев били арестувани в Ниш, се оказали неверни.


221

Писмо до Никола Александров [1] — Враца. Нужни са манлихерови патрони — да събере колкото се може повече и да ги изпрати веднага. Да прати сметката за купените материали.

Драгий Никола,

Всичкият зор ни е за манлихеровите патрони, ето защо гледи колкото се може повече да събереш и веднага да ги изпратиш. Мартиновите патрони, ако са добри, недей ги взима по-скъпо от 7 стотинки. Каквито материали имаш събрани,

292
 

прати ги до братя х. Йовкови, хотел „Китанчев”, а ведно с тех прати и мен едно писмо, за да бъда известен кога ще пристигнат.

Скоро Димитър Стефанов ще доде при теб и ако требват пари, ще ти даде. Той е делегат на Вътрешн[ата] организация. Прати и равносметка за купените досега материали. Прати нам карабината, която си купил за Лимончев [2]. Той я отстъпва. Оная, за която искат 100 лева, недей я купува, защото е доста скъпа. Всички гюрултии за некакво въстание в Македония е лъжа. [3] Обаче дали не ще бъде изнасилено от тука вътрешното население, не знам.

Откъде има Гладнишки [4] манлихерка, тоже не знам. Зная само, че той не искаше да даде дрехите, дадени от нас.

Сърдечен поздрав Г. Делчев

София
21/IX 1902

П. П. Поздрави Дърводелски. Побързи с изпращането [на] материалите и сметката.
Същи

Ориг. в ОДА — Враца, ф. 229

1. Никола Александров е родом от Серес, откъдето се преселил във Враца. Занимавал се с бръснарство. През 1902 г. той участвувал в четата на Яне Сандански. След завръщането си във Враца (поради болест) Александров продължил да подпомага дейността на организацията и поддържал връзки с Гоце Делчев, Яне Сандански и други видни македонски дейци.

2. Н. Лимончев — от Охрид, учител в родния си град. във Велес, Солун и др. Заради участието си в македонското революционно движение бил затворен в Солун.

3. Има се пред вид шумът, който вдигнал българският печат във връзка с нахлуването на върховистки чети в Горноджумайско.

4. Ал. Гладнишки — от Враца, македонски революционен деец.

293
 
 

222

Писмо до Никола Александров — Врана. Получил материалите, писмото и сметката.

София
3/Х 1902

Драгий Никола,

Когато се срещна[х] с г-н Мисканов [1], изпратените от теб материали още не беха получени; още повече, че аз ги чакам по некой пътник. На другия ден обаче донесоха известие от станцията и ние ги прибрахме. Писмото и сметката ти получих. Понеже в едно от писмата си ми съобщаваше, че щел си да додеш тук, и понеже предполагах Стефанов да доде в Враца, затова и не ти пратих пари. Сега ще чакам да ми отговориш ще ли додеш тука или не, та ако не додиш, да пратя още пари, за да купуваш пак такава стока. Разписка ще изпратят по-после. Пиши ми каква е цената и на патроните, които са ти ги продавали.

С поздрав Г. Делчев

Ориг. в ОДА — Враца, ф. 229

1. Н. Мисканов — от Велес, учител по френски език във Враца.


223

Писмо [1] до Тома Карайовов. Дават се указания във връзка с купуването и изпращането на патрони. Ген. Цончев се намира в България, отчаян и недоволен от някои дейци, но мисли да продължи шума докрай. Докторът да пише на Христо за всичко. На Лудия да дадат още пари.

Тома,

Писмата се получили дома, но бидейки аз в Пасарел, немало кой да ги отвори и ти отговори. Снощи додох. Срещнах се с Гоце и бързам да ти отговоря:

294
 

I. Лудия ще се яви при студента Страшимир Дочков, който снощи замина за Берлин. Стария адрес на тоя студент е:

Straschimir Dotschkoff (Student Medizine)
Goethestrasse, 38—38 I S f l,
Charlottenburg (bei Berlin).

Ако не намериш студента в тая къща, ще го потърсиш в Университета или пък ще питаш в близкото до горния адрес пощенско бюро къде се е преместил казания студент.

Тук приключено ти изпращам едно писмо, което разправя за начина на амбалажа. [2] Ако има некои мъчнотии да се изпълни всичко според писмото, ще попиташ.

Фактурите ще се издадат на името:

Сава Михов, търговец в София,

а ще се изпратят до мене, ако ги изпращате вие; ако ли пък ги изпраща фабрикантина, ще ги адресира в хотел „Брезник” на същото горно име, защото в тоя хотел живее Савата Михайлов.

Неколко дена по-рано ще ни известите начина на изпращанието.

II. За манлихерови патрони, както знаеш, требват ни 20 000 куршуми (олово с ризница) 8 м/м калибър, защото гилзите ги имаме. Обаче тая работа засега не е толко[ва] важна. Изобщо по тоя въпрос ще видим какво ще ни каже доктора, който преди два дена заминал за Европа.

III. Новини. Цончев си пребивава благополучно на българско землище. От едно негово писмо се вижда, че е отчаен и страшно недоволен от Софроний Стоянов, Дървингов, Атанасов и особено [от] Саракинов [?]. Всичките са се прибрали в България. Цончев мисли да продължава алармата до края на месеца. [3]

Пратих ти в. „Право”, който излезе вчера.

Спирам, защото не мога да пиша: главата ме боли до пръсвание, бързам да легнам.

Поздрав от
всички ни от
твоя Христо

София, 20/Х 902 г.

Нека доктора, ако го срещнеш, пише на Христо подробно за всичко, което ще изучи там. Лудия иска около 300—400 лея

295
 

за харч. Или е свършил своите, или пък се прави на ибрамбашия [4]. В всеки случай дай му, щом иска.

Гоце

ЦПА, ф. 234, а. е. 318, л. 1—2

1. Писмото е писано от Христо (Станишев ?) и само накрая Г. Делчев е написал няколко реда. Но и от думите в първия абзац „Срещнах се с Гоце и бързам да ти отговоря”, и от самото съдържание се вижда, че то изразява поръчения и съображения на Г. Делчев. Подчертаванията са в оригинала.

2. Вероятно става въпрос за писмо № 229.

3. Очевидно тук се има пред вид Горноджумайското въстание.

4. Преструва се на наивен, на глупак.


224

Писмо до Тома Карайовов. Да бъде сключен контракт с фирмата за покупка на оръжие. Патроните да се пращат в сандъци от гвоздеи по 30 кг, като се декларират като гвоздеи.

Тома,

Наверно си получил писмото на Христа и чакаш второ, за да знаеш що требва да правиш. Нека настоящето бъде чаканото и след като го получиш, направи що можеш с фабриканта по сключванието на контракта в смисъла, в който ни пишеше; нареди връзките с него така, щото и при нареждание от наша страна въпроса за прехвърлянието [на] материала направо от Ромъния за тук да нема нужда наново човек да отива в Берлин, за да изпълни контрактови точки, а това да може да става и оттук. Разбираш, че думата ми е да се избегне харчението, ако това е възможно. По въпроса за предаванието на парите пък нема нужда да ти се пише, защото не си човекът, който би се съгласил да дадиш пари, без да имаш стоката на ръце.

Наредиш ли работата там, потегли за насам, но преди да додеш тук, предстои ти да извършиш следната работа в Виена: там (в Виена) имаме оставени гилзи в човека, адресът на който е: Ламбе Николов (шекерджия).

Wien IV
IV Kettenbrueckengasse
№ 13

296
 

За да ти ги предаде, приключвам тук едно писъмце от Пантелей Пантов, който му ги оставил и който е теб добре познат (спомни си за студента, който доде ведно с Герджиков, а ти ги пресрещна на Цариброд). Ключовете от сандъците са тук и ако не ги изпратим, можете да ги строшите. Тез гилзи, колкото са, а също покупката от 20 000 куршуми с риз[ни]ци за 8 м/м манлихерови патрони, която требва да направиш там (в Wien), да ги наредиш в гвоздейни сандъчета от по 30 кила едното и след като ги нумерираш, а [?] и прибавиш между тех едно, пълно с същински гвоздеи, нумерът на което да бъде нам известен, и да ги експедираш право за София по железницата на адрес: Борис Тошков, търговец, улица „Мария Луиза”, та ния оттук ще можем ги изтегли.

Да внимаваш, щото всеко сандъче да тегли тъкмо 30 кила. Ако излезат повече сандъци, т. е. много, можеш ги раздели на две партиди и изпращанието да стане едно по друго. И за по-добре аз бих казал всека една партида да има и по два сандъка гвоздеи, но непременно нумерата им да ги знаем. Внимавай да се не побъркат тез нумера, че силата на тая сделка състои се само там, а никъде другаде.

Щом наредиш и тая работа, побързи с идванието си.

Тук г-да професори са се завзели да не споразумеват, та да видим какво ще роди това християнско професорско желание. [1]

Щех да забрава да ти кажа, че търсиме канал от Ромъния за тук, но досега още нищо.

Поздрав от всички

Твой
Гоце

София
19 5/XI 02

ЦПА, ф. 234, а. е. 318, л. 3—5

1. След провала на Горноджумайското въстание и разкола във ВМОК (създаването на два комитета — един начело с ген. Цончев и друг начело с Хр. Станишев) група обществени дейци от София начело с професорите Л. Милетич и Ив. Георгов правели усилия да бъдат изгладени различията между двата ВМОК, както и между ТМОРО и ВМОК и да бъде установено единодействие между ТМОРО в Македония и Одринско и ВМОК в България. Тези усилия не дали положителен резултат.

297
 
 

225

Писмо до Тома Корайовов. Защо не е обърнал внимание на указанията за начина, по който е трябвало да се пращат патроните. Да прати 4-5 бели фактури от магазинера, от когото купува патроните.

Тома,

Не знам защо не си обърнал внимание на туй, на което най-много требваше да обърниш, а именно: гилзите да ги наредеше в гвоздейни сандъчета, тежестта на които да бъде тъкмо 30 кила; а ти си ги наредил в сандъци от 50 кила! Какво ще излезне, не знам, но се съмнявам в благополучното изкарвание. Ако не си ги пратил, побързи да поправиш грешката, ако не — пък на късмет. Нека с куршумите да не стане тая грешка, като гледаш и самите сандъчета да бъдат гвоздейни, в които ще поместиш куршумите. Гвоздеите отделно, като ги нумерираш пак така, и нам да бъде известен сандъка с гвоздеите.

Веднага изпрати 4—5 чисто бели фактури от магавинера, от когото купуваш гвоздеите. Ама чисто бели да бъдат, и то в най-бързо време да стигнат тук.

Поздрав от всички
Гоце

16/Х1 902

Пак ще повторя: всеко сандъче да бъде от 30 кила. Такива сандъци с гвоздеи идат от Австрия.

ЦПА, ф. 234, а. е. 318, л. 6-7


226

Писмо до П. К. Яворов от 25 март 1903 г. Съобщава за разрушаване на моста при Анжиста и близкия тунел. Заминава за X., гдето ще се срещне с Груев.

Брате П.,

Разрушихме при Анжиста железнопътния мост и близкия при него тунел; скъсахме на едно место релсите и на две места телеграфните жици. Всичко се извърши тъй сполучливо

298
 

че и най-добрия военен инженер би ни завидел. От страна на турците и досега нема никакви движения. Като пишеш в вестника [1] по извършеното, недей го отдава на чета, ами на оная сила изобщо, която се намира из цел ата страна под името Тайна революционна организация.

Утре-други ден ще замина сам за Х. [2], дето ще се срещна с тебе известните [3] и с най-любимия ми другар Груев, който неотдавна бил пристигнал там от Подрум. [4] В X. ще се бавя най-много десетина дни и ще гледам да се установим на общо гледище по оня въпрос. [5]

ПЯ, ГД, стр. 92 —93

1. П. К. Яворов редактирал издавания в Серския революционен окръг хектографиран вестник.

2. Солун.

3. Членовете на централния комитет в Солун.

4. Дамян Груев, след като престоял две години в битолския затвор, през май 1902 г. бил заточен в Подрум кале (Мала Азия), откъдето бил пуснат на свобода през пролетта на 1903 г. И той не е участвувал в решението за обявяване на въстание. Срещнал се с Делчев след това решение.

5. След решението за обявяване въстание през пролетта на 1903 г. Г. Делчев с чета заминал за Македония с цел да се срещне с членовете на централния комитет в Солун, за да обсъди решението за въстание.


227

Шифрована записка до Ангел Винишки

Брате Ангеле,

Предай на градския ви ръководител револвера „наганд” со патроните му барабар, че той ще го предаде по назначението си.

Поздрав на всички другари. Со братска целувка Ахил

Кюстендил, един ден преди Благовец [1].

ЦПА, ф. 232. а. е. 19а, л. 30

1. Благовещение християнски празник на 7 април; в записката не е указана годината.

299
  
 

228

Телеграма [1] до Стефан Костадинов — София

София
Бърза

Стефан Костадинов
улица Цар Симеон
№ 115

Не разбрах телеграмата. Незабавно отговорете тук отива ли Гйоре утре в Сливово. Иначе тегля направо в Висока.

Гйорги

ЦПА, ф. 232, а. е. 20, л. 1

1. Чернова на телеграма без дата.


229

Писмо без адресат, обръщение и подпис. Дава указания как да се опакова и изпраща стоката (патроните), купена в чужбина.

Стоката, щом бъде купена и добре амбалирана, да се предаде на Австр[ийското] параходн[о] др[ужество] за транспортирание до Сомовит. В фракта (товарителницата) изрично да е казано, че стоката ще бъде обезмитена в Сомовит.

След пристиганието на стоката търговеца от София да изпрати фактурите си до тукашната гара, която ще има да направи по-нататъшното. Фактурите ще требва да бъдат придружени и с един превод на български. Навлото до Сомовит да бъде заплатено още при натоварванието на стоката. Ако митните и др[уги] сборове надминават сумата 200 лев[а], то тя требва да се изпрати на гарата с фактурите.

Добре ще е, ако фактурата бъде една и да съдържа тия стоки: неколко сандъка види железни, неколко сандъка налчета, а останалото количество гвоздеи телени. Касите с видите и налчета (подковите) да бъдат също такива, в каквито се поставят такива стоки. Касите могат се види в всеки магазин за железни стоки; а касичките на гвоздеите, в които ще бъдат поставени патроните, да бъдат не по-тежки от 15—20 бруто, в каквито обикновено идат гвоздеите. Цената на видите до 70—80 стот[инки] един килограм, а на подковите дюзината 80 стот[инки]. Гвоздеите да имат цена 25 лев[а] 100 килограм[а]. [1]

ЦПА, ф. 232, а. е. 36, л. 36

1. Подчертаванията в писмото са направени от Г. Делчев.

300
 

Писмо № 229
Писмо № 229   [[ По-голям образ ]]

301
 

Писмо № 229
Писмо № 229   [[ По-голям образ ]]


[Previous] [Next]
[Back to Index]