Гоце Делчев. Писма и други материали
съст. Дино Кьосев
 
1. Писма, записки и телеграми до Никола Зографов
 
Никола Зографов (Зографски) е роден във Велес. През деветдесетте години на миналото столетие работил като часовникар в Кюстендил. Още от първите дни на създаването на революционната организация в Македония и Одринско и на Върховния македонски комитет в София се поставил в услуга на освободителното движение. Той посредничил при изпращането на оръжие и литература и при прехвърлянето на чети и куриери в Македония и посрещал пристигащи оттам дейци на организацията и бежанци.

По времето на Г. Делчев Зографов бил пунктов началник на ТМОРО в Кюстендил. През пролетта на 1901 г., когато Б. Сарафов се опълчва против ТМОРО и нейните задгранични представители Г, Делчев и Г. Петров, Зографов се присъединил към групата на Сарафов, поради което бил освободен от функциите на пунктов началник.


  1. Писмо. Изпратените предмети са получени. Изказва се против инструкциите, идващи от София. Недоволен е, че Чакъров не праща револвер. Да се пази в тайна съществуването на пощата

  2. Записка. Петър да прати човек с два коня

  3. Писмо. Благополучно се е завърнал в Щип. Да се изпратят останалите в Кюстендил вещи и да се направят по-скоро камите

  4. Писмо. Вещите не са получени, затова не може да му изпрати искания списък. Не одобрява дейността на ВМК и на неговите ръководители Николаев и Ковачев. Не са нужни 1000 револвера, а пушки. Зографов е длъжен да пропуща всяка помощ. Тюфекчиев засега няма пушки

  5. Писмо. Да прати камите и 8-те екземпляра от биографията на Левски. Изпратил е пари

  6. Писмо. Възмутен е от безобразията на Чакъров. Изпратените пари са се върнали

  7. Телеграма

  8. Телеграма

  9. Писмо. Получил е писмата. Иска адреса на Сарафов. Възмущава се от постъпките на началника

10. Шифровано писмо. Обяснява случая с Васил Главинов. Да се копае в пясъка на реката и да се търсят изчезналите пари, като за резултата му се съобщи телеграфически

11. Шифровано писмо. Изказва съображенията си за и против наказването на Васил Главинов във връзка с изчезването на парите. Дава указания по изпращането на оръжие и вестници

12. Шифровано писмо. Нищо не е направил с Главинов. Интересува се дали началникът се е съгласил за изпращането на оръжие и докъде е отишъл Серлиев в показанията си

13. Шифровано писмо. Получил пратените пари. Намира се в голямо материално затруднение. Братът на Давидко ще бъде вътрешен куриер. Да вземат коне за пренасянето на оръжие

14. Шифровано писмо. Засяга въпроса за затрудненията с началника. Поради липса на кираджии не изпращат оръжие за Дупница. Оставените книги да бъдат изпратени в Дупница. Васил Главинов се крие

15. Шифровано писмо. Доволен е от препращането на пушките. Дупнишкият канал за пренасяне на оръжие е готов, но се чакат пари

16. Шифровано писмо. Ще му изпрати исканото пълномощно. Вероятно ще изпрати пушки. Колите да са готови. Купил е машина за хектографиране за Солун

17. Шифровано писмо. Прилага исканото пълномощно. Изпратил е пари и пушки, в това число револвер със 100 патрона и кама за Дамян Груев. Нарежда какво да се пише на братя Иванови

18. Шифровано писмо. Получил писмата. Възмущава се от действията на началника. Дава указания за препращането на патрони и оръжие. Възнамерява да замине за Тракия

19. Шифровано писмо. Отказал се от заминаването за Тракия. Не е ходил при Стоилов. Дава указания по препращането на оръжие в Македония

20. Шифровано писмо. Установили се вече в Сабляр и почнали работа. Да им изпратят продукти, съдове за ядене, пари и пр.

21. Шифровано писмо. Измъчва го поведението на Георги спрямо делото. Очаква да му изпратят някои вещи, намиращи се у баба Дона Ковачева. Тодоров още не е назначен

22. Шифровано писмо. Иска разни материали за работилницата и някои продукти за работниците

23. Шифровано писмо. Недоволен е от пречките в работата. Нарежда да се ускори пренасянето. Да се изпратят различни материали

24. Шифровано писмо. Изказва недоволство от работата на майстора. Да се пратят продукти

25. Шифровано писмо. Да изпрати необходимите инструменти, бакър, зоб. Да вземе от София пиесите „Иванко” от Друмев и „Руска” от Вазов, които се искат от Щип

26. Шифровано писмо. Дава указания за Ачков и за Илия. Заминавя за Църварица по неотложна работа. Да вземе револвера

27. Шифрована записка. Нужен е майстор. Да се изпратят калъпите

28. Шифровано писмо. Да се разпореди пред началника за освобождаването на Анастасов и другарите му. Не може да дойде в Кюстендил. Да изпрати Такеджиев, Анастасов и Ангел с приносящия при него

29. Шифровано писмо. Да му изпрати всички вестници със съдията, също и хасе за торби. Гьоре да вземе револвер и патрони за един куриер

30. Шифровано писмо. Праща вестници за Крива паланка (Прешово). Да не идват много хора при него

31. Шифровано писмо. Изказва съмнение относно Илия, който се завръща в града под предлог, че имал дело. Да не му дават нищо

32. Шифровано писмо. Засега да се изпраща оръжие по ветренския канал. Работите вървят добре, но трябва да се пази тайна. Ще получат патрони. Ще му праща 50 броя „Глас македонски” и 100 броя „Македония”

33. Писмо. Безпокои се от преследванията в Македония и от предателствата на Г. Иванчов и др. Намира се в материално затруднение. Да дадат на баба Дона Ковачева 10 лв. Върховистите свикват конгрес, но малко дружества щели да участвуват. Да не падат духом

34. Шифровано писмо. Праща пари. Не е съгласен Мурджев да замине с Муструка. Да не му се дава нищо

35. Шифровано писмо. На конгреса на ВМК ще се действува за листата на Станишев. Научил от Кепов, че за делегат е избран Григор Бояджийски. Да му каже да го потърси в София. Какво са направили с пушките

36. Писмо. По недоразумение пратените вещи не са получени, затова не можал да ги предаде на баща му. Решено е временно да не се работи с Виница — ще пише на Развигоров в Кочани

37. Телеграма

38. Писмо. Да му пратят три чейрека от бяла меджидии и да отговорят на последното писмо

39. Писмо. Изпратени са с кукушанеца Манчо 10 сандъка куршуми. На превозвача да се платят по 16 гроша за сто оки. Има недоволство от обноските на Ефрем

40. Писмо. Праща пари, за да се заплаща пренасянето на патроните. Недоволен е от приказките върху тайни работи на организацията

41. Писмо. Праща пари. Г. Иванчов е ранен в Щип, а тамошни дейци са арестувани вероятно по негово оплакване. На конгреса на ВМК да се поддържа листата на Б. Сарафов

42. Писмо. Изпраща чрез Манчо патрони. Превозът струва по 18 гроша за 100 оки. Интересува се за новини от вътрешността и за бащата на Васе

43. Писмо. Да се окаже съдействие на Бабамов да замине за Македония, като едновременно пренесе и вестници

44. Писмо. Купил осем сандъка патрони, които да препратят към Църварица или Ветрен. Праща вестници за Македония. Антимон ще получи от Вена. Бабата да дойде да се разбере със сина си

45. Писмо. Да се погрижат да изпратят момичето Мария във Виница. Недоволен е от действията на Радославов спрямо организацията. Да внимават и скрито да пренасят оръжието

46. Писмо. Изказва недоволство от политиката на правителството. Изпраща нари за разходи и шифър за кореспонденция с вътрешните дейци. Да внимават при пренасянето на оръжие

47. Писмо. Изпраща всички железарски инструменти, дрехи и разни обущарски „алати”

48. Писмо. Да се попречи на Никола Русинчето (Никола Русински) да замине за Македония

49. Писмо. Изпраща романа „Шпионинът” и писмо за Георги Иванов. Всички брошури да се пратят по кочанския и малешевския канал

50. Писмо. Намира се в лошо душевно състояние, но е силен и ще победи всичко „освен една съвест”. Да му се изпратят трите манлихери и 6—7 ками

51. Писмо. Да му прати и четвъртата манлихера. Върховният комитет не е конституиран, понеже на офицерите още не били приети оставките. Ако не се видят вече, да се грижи заедно с Велко и другарите за работилницата и другите работи в Кюстендил

52. Писмо. Загрижен е, че предателствата на Георги Иванчов вземат широки размери. Нужно е да се изпрати една въоръжена чета за унищожаването му. Не вярва и в чистотата на Сарафа. Да се укрият пренесените в Кочанско пушки

53. Писмо. Оставките на офицерите са приети и Върховният комитет ще се конституира. Заминава за Македония. Атанас и Ицо да отидат в Дупница

54. Писмо. Имал неприятности поради неточното изпълнение на указанията му. Заминава за вътрешността. Да се вземат мерки за унищожаването на предателя Г. Иванчов от Виница

55. Телеграма

56. Телеграма

57. Разписка за получени пари от касата на бившето дружество „Труд” в Кюстендил

58. Писмо. Във връзка със заминаването си за Македония иска да се срещне с Никола Зографов и други дейци

59. Писмо (отчасти шифровано). Да се състави списък на намиращите се в Кюстендил материали, като се направи разграничение на материалите на вътрешната организация от тези на тукашния комитет. Да се изплатят две пушки на собствениците им

60. Телеграма

61. Писмо. Искат да изпратят чета за Велешко и Скопско оттатък Вардара. Иска да знае ще се намерят ли хора, които да я преведат, и имат ли оръжие за такава чета

62. Телеграма

63. Шифровано писмо. Изпратените пари са за семейството на Ангел. Когато Ангел замине за вътрешността, да му се дадат всички вестници

64. Записка. Препоръчва приносителя

65. Записка. Изпраща пари за абонамента на вестника

66. Шифрована записка. Да вземе за приносящите един револвер от бабата
 


1

Писмо. Изпратените предмети са получени. Изказва се против инструкциите, идващи от София. Недоволен е, че Чакъров не праща револвер. Да се пази в тайна съществуването на пощата.

Господин Зографов,

Бърза[м] да Ви известа, че предметите, пратени от Вас, ги приех. 10 лева ще провода идущата неделя. Не мога да Ви пиша надълго, защото немам време. Писвате ми да чакам инструкци[и], а не ми пишете дали ще могат ни помогна с оръжие от тамо. При това аз не се вода от ничии инструкци[и], защото зная много добре, че тези, които пращат инструкции, могат да решават въпроси, относящи се до тамкашното течение на работите, а не и [до] тукашното. [1] Пишете ми, че г-н Чакъров [2] не ми праща револвер, защото нема патрони. Нима той не може да проводи своя, като знае, че аз всекога съм в опасност и без него не мога никъде да се движа. Момъкът беше ми дал преди 3 недели писмо за Вас, което и проводих още тогава, дали не сте го получили, не знам. От Раздоловите [3] книжки има повече от 100. Пазете в Кюстендил да не се разгласи за съществуванието на. нашата поща. Поздравлява Ви момъкът. Идущата неделя ще получите от него писмо.

С братски поздрав
Ахил [6]

Прищина [4], 1896 г. 2 януарий [5]

П. П. Тук приключеното моля предайте на пощата, като го турите в друг плик и напишете същия адрес. Сведете ме, ако знайте, къде е Чакъров.

МП, 1943, IV, стр. 132


1. Очевидно става дума за инструкции, които е трябвало да изпрати Върховният македонски комитет в София, предявяващ претенции и правещ опити в онова време да ръководи националноосвободителното движение в Македония и Одринско.

51

2. Александър Чакъров — от Щип, деец на ВМК в София. През есента на 1895 г. той отишъл нелегално в Кочанско (Североизточна Македония) с намерение да организира и вдигне въоръжено въстание. Срещнал противодействие от страна на местните комитети на революционната организация, Чакъров се завърнал в България и продължил своята дейност сред върховистките кръгове в София. Г. Делчев се спира по-подробно върху дейността на Чакъров в Кочанско в писмото си до Ефрем Каранов от 17 октомври 1895 г. (писмо № 203).

3. Атанас Раздолов — от Пехчево, известен още и под името „Дядо Раздолчо”, активен участник в революционното движение. Той членувал в създадения от Васил Главинов Македонски революционен социалдемократически съюз. Този съюз се намирал под идейно-политическото влияние и ръководство на Българската работническа социалдемократическа партия начело с Димитър Благоев.

Атанас Раздолов е автор на статии, стихове и брошури с теми от революционната борба. Тези именно брошури има пред вид Г. Делчев, като пише за „Раздоловите книжки”.

4. Псевдоним на Щип, гдето Г. Делчев учителствувал заедно с Д. Груев и Т. Делииванов от 1894 до 1896 г.

5. Датите във всички писма са по стар стил.

6. Псевдоним на Г. Делчев.


2

Записка. [1] Петър да прати човек с два коня.

Приятелю,

Днес ти пратих писмо, но едно забравих да ти пиша, което е най-важното. Пиши на Петър [2] в неделя непременно да прати човек и два коня.

Твой Ахил
търговец от Прищина [3]

София, 1896 8/II

Конете требва да бъдат с човек.

Същи

МП, 1943, IV, стр. 133

1. Писана на визитна картичка, върху едната страна на която е напечатано:  Н и к о л а  Н а у м о в,  редактор на в. „Право”.

2. Петър п. Димитров от с. Ветрен, Кюстендилско, през което минавал един от нелегалните канали за Североизточна Македония.

3. Като учител в Щип Г. Делчев идвал нелегално в София, гдето преговарял с редица македонски общественици, в това число и с ръководители на ВМК, за оказване помощ на революционната организация в Македония и Одринско.

52

 

3

Писмо. Благополучно се е завърнал в Щип. Да се изпратят останалите в Кюстендил вещи и да се направят по-скоро камите.

Бай Никола,

Пристигнах благополучно, макар и отчаяно да се борих с студ и снег. Немам време да ти опиша пътуването ми, но ако в такъво време си пътувал, ще можеш си представи как съм прекарал. [1] Засега нема нищо освен убийства и обезчестявания. Разпореди се за по-скорошното провождание на останалите там вещи; ако додат други, нито два дни недей ги държи. Съобщи Т-ву [2], че съм пристигнал. Камите по-скоро нека се направат; ако не ги правите там, пиши Т-ву да поръчи от Варна.

Много ти здраве от момъкът.

С братски поздрав
Ахил

Прищина, 1896 20.II

МП, 1943, IV, стр. 133

1. Вероятно тук Г. Делчев говори за нелегално завръщане в Щип след пребиваване в София.

2. Наум Тюфекчиев — известен търговец на оръжие, върховистки деец, подпредседател на ВМК в София през 1895—1896 г. Той доставял срещу за плащане оръжие на ТМОРО — главно стари пушки и револвери, излезли от въоръжение в българската армия или останали в складовете след Руско-турската война от 1877—1878 г.


4

Писмо. [1] Вещите не са получени, затова не може да му изпрати искания списък. Не одобрява дейността на ВМК и на неговите ръководители Николаев и Ковачев. Не са нужни 1000 револвера, а пушки. Зографов е длъжен да пропуща всяка помощ. Тюфекчиев засега няма пушки.

Брате Н. Зографски,

Получих и двете ти писма. Искаш ми списък за получените от мене вещи, но сега нема нужда от списък, защото не съм получил никакви вещи още освен двата товара лещани [2] (4 сандъка, пратени още преди да дода там). Идущата неделя

53

вервам да доде всичко проводено, за което ще ти пратя списък, ако щеш даже и разписка.

Пращам ти два наполеона [3] за камите; направи сметка — колкото не достигат, ще ги проводя.

Голема надежда ми даваш за върховния [4], но да ти кажа ли, брате, тоя комитет такъво впечатление ми направи, такъво силно охладнение възпроизведе в мене, щото аз не му гледа[м] дали ще помогнат, ами опасявам се да не би да нанесат и голема вреда на делото. Че има хора, които мислят като нас (не напълно, има разлика чувствителна), в това лично се уверих, но „рибата мириши от главата”, така също и с върховния. Докато той се ръководи от такива едни лейки [5] грандомани (генерала [6]), докато подпредседателствува оглупелия вече от старост Ковачев [7] и Сие, дотогава то[й] не ще вземе нужното направление в действието си, дотогава тоя комитет ще бъде на име върховен. Има се надежда, ако младите управляват горните екземпляри, но това може да стане, ако тези млади са такива и на сърце, а не само на години.

Пишиш ми, [че] върховния щел да достави 1000 револвери и ками, та щом се уверил в опазвание[то им], щел да пристъпи към доставяние на пушки. Това е безсмислица, ако не друго, още повече това е за осъждание, когато се решава под председателството на един генерал, вещ по военното изкуство. Нима не знае господство му колко могат услужи револверите при едно въстание? Да, това [?] оружие е нужно, но не в такъв размер — най-много до 200, и то за въоръжавание на полицията, а не и за въстаници. Сумата за 1000 револвери би стигнала да се купят 500 пушки, и то карабини манлихер[ови]. Или [те] разполагат с безбройни суми, та нищо са тези напразно изразходвани суми! Ще кажеш или ще кажат може би да се уверим дали ще се опазят. В отговор на това нека знаят, че не ще бъде първ път пренасанието на пушки, нито пък сме чакали оттам само, а сме си доставяли и от вътрешността. Пиши им, па и аз ще пиша да се остават от тоя мерак.

Говорили сте надълго и широко с Ляпчев [8]; съжалявам, дето не можах [да] се срещна напоследък (след глупавата резолюция, изказана от устата на генерала) [9] с тоя идеален момък и сърдечно предаден на народа. Вервай в неговите думи, но малко се надевай в изпълнението им, защото те ще срещнат и лоши проводници. Едно само знай, патриотизма не [е] патентован, делото се нуждае от помощи — това е олтар, поглъщающ жертвите на всички чисти приносители без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви; затова ти

54

Писмо № 4
Писмо № 4   [[  По-голям образ  ]]

55

Писмо № 4
Писмо № 4   [[  По-голям образ  ]]

56

Писмо № 4
Писмо № 4   [[  По-голям образ  ]]

57

Писмо № 4
Писмо № 4   [[  По-голям образ  ]]

58

като канал длъжен си да пропущаш всека една помощ. Недей причинява Т-ву главоболие с постоянното искание пушки. Той засега нема освен неколко десетини; обещал е само б. и д., [10] та ако намери пушки, ни час не ще ги държи при себе [си]. Срещам още в писмото ти, [че] щели от върховния да ми пишат надълго относително терора (?). Непонятно!

Добре правиш с конфузанието вътрешните братя, които се отнасят до тебе; това много повече ще повлияе, отколкото моите наставления. Патроните ги пращай броени, за да не стават некакви злоупотребления.

Следва [11]

ЦПА, ф. 232, а. е. 19, л. 3-4

1. Писмото е без дата, не е означено и мястото, откъдето е изпратено Като се съди по съдържанието обаче, може да се приеме, че е писано в началото на 1896 г. в Щип след нелегалното пребиваване на Г. Делчев в София и след разговорите му във Върховния македонски комитет.

2. Така е в оригинала; очевидно става дума за оръжие.

3. Златна монета от 20 франка, сечена във Франция при Наполеон I и Наполеон III.

4. Върховният македонски комитет в София.

5. Празни сухи тикви, употребявани за черпене и наливане на вода.

6. Ген. Данаил Николаев — от Бесарабия, участник в Сръбско-турската война от 1876 г., командир на рота от българското опълчение в Освободителната война, участник в Съединението през 1885 г. и командуващ българската армия при Сливница и Драгоман през Сръбско-българската война в 1885 г. През 1895—1896 г. ген. Николаев бил председател на ВМК, а през 1897 и 1907—1911 г. — министър на войната.

7. Йосиф А. Ковачев — от Щип, български просветен деец и педагог, основател на първото българско педагогическо училище в Щип (1869), автор на първия български учебник по педагогика, преподавател във Висшето училище в София. През 1895—1896 г. Ковачев бил подпредседател на ВМК.

8. Андрей Ляпчев — от Ресен, български буржоазен икономист и политически деец, един от ръководителите на Демократическата партия, а по-късно — на Демократическия сговор. През 1908—1910 г. той бил министър на търговията и земеделието, през 1910—1911 г. — министър на финансите, през 1918—1919 г. — последователно министър на финансите, на земеделието и на войната, а от 1926 до 1931 г. — министър-председател.

В Гоцево време Андрей Ляпчев умеел да се приспособява и да се харесва на събеседниците си, парадирайки е демократични идеи и дори с опозиционни настроения спрямо княжеския дворец. По-късно Г. Делчев изменил мнението си за „тоя идеален момък”, който, както е известно, като общественик, министър и министър-председател става един от главните проводници на реакционната политика на Кобурговия двор и на буржоазната върхушка в България.

9. Вероятно се има пред вид спречкването между Г. Делчев и ген. Д. Николаев, станало през февруари 1896 г. по време на нелегалното пребиваване на Гоце в София. Вж. Спомени на Гьорче Петров, София, 1927, стр. 39.

10. Вероятно барут и динамит.

11. Очевидно Г. Делчев е имал намерение да пише, а може и да е писал второ писмо, което не е намерено досега.

59

 

5

Писмо. Да прати камите и 8-те екземпляра от биографията на Левски. Изпратил е пари.

Бай Зографский,

Преди всичко поканвам те по-скоро да проводиш камите и още, ако са останали в твоята къща 8 екземпляра „Биографията на Левски” при моето заминавание, проводи и тех. Каквото има засега, това провождай, но гледи по-важните материали по-скоро да додат. Всичките неща провождани добре ще бъде, ако се миюрлидисат [1]. В Еф. К-в [2] има една шашка на Г. Ив. [3], донесена от Чакъров; час по-скоро да се прати, но ако се може да я размените с некоя офицерска или джандарска. Прати ми сметка за камите. Пратих ти още 2 наполеона, колко ще искаш още, ще ти прата до път. Много съм разсеян, не мога ти пиша.

Поздрави всички ни познати.

С братски поздрав
Ахил

Прищина, 1896 12.III

МП, 1943, IV, стр. 133

1. Подпечатат, запечатат (тур.).

2. Ефрем Каранов — от Кратово, председател на Македонското дружество в Кюстендил, известно време оказвал съдействие на минаващи от и за Македония нелегални дейци и чети.

3. Вероятно Георги Иванчов (Иванов) от с. Виница, Кочанско, активен работник на ТМОРО, който по-късно, след т. нар. Винишка афера (турските разкрития и терористическите действия в края на 1897 г.), станал шпионин на турската полиция. Същият Иванчов се споменава в много писма на Г. Делчев (до Зографски, Малешевски и др.).


6

Писмо. Възмутен е от безобразията на Чакъров. Изпратените пари са се върнали.

Брат,

Получих писмото ти, както и поръчаните устно некои сведения по младия момък, заминал наскоро през вашенско. До тоя час чаках сведения от К-не [1] за въпросната личност, но за

60

жалост не са пристигнали. Аз, доколкото зная, най-отличителната черта на казаний господин е, че очите му [са] криви, кривоглед, затова, види се, и се именува Кйор Шашев. За Чакъров не мога [да] ти дам засега никакви сведения, а ще кажа, че аз просто съм силно възмутен от неговите шарлатански постъпки. Където е минал, безобразно лъгал простите хорица, в некои и други места разделил хората на парти[и], дезорганизирал пощата, с една дума, той навсекъде е подълствувал — ще си видим сметката при една лична среща. . . Пратените три наполеона се повърчаха назад, защото не се намерил човек да ти ги донесе и още страхувайки се да не попаднат в ръцете на Чакъров.

Засега толкоз, пиши ми къде се намира.

С братски поздрав
Ахил

Прищина, 1896 г. 25/V

МП, 1943/ IV, стр. 134

1. Вероятно Кочани.


7

Телеграма

София
4/XII 1896

Кюст[ендил] Зографов
часовникар

Плика с светогорски [1] писма забравени дома. Прати ги скоро.

Ахил

НБКМ-БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 76

1. Света гора — псевдоним на Солун.

61

 

8

Телеграма

София
29 [1896] [1]

К[юстенди]л
Никола Зографов

Утре вечер пристигам. Поп Цветков [2] съгласен. Мито [3] от Катерин [?] да чака.

Ахил

НБКМ-БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 83

1. Годината взета от стандартния знак на телеграфната бланка като terminus post quem.

2. Вероятно Георги п. Цветков от Прилеп, съратник на Г. Делчев.

3. В оригинала не е ясно — Мито или Миро.


9

Писмо. Получил е писмата. Иска адреса на Сарафов. Възмущава се от постъпките на началника.

Никола,

Не ща да те мъча утре, първия ден от празниците, да гълташ шифровано писмо. Писмото, в което беха приключени и онези от С-в и П-в, получих, както и по-напрежната картичка. Писмото на П-в не ми направи впечатление, защото то ми бе известно, та и това бе пречката ми да замина в Дупница. От неколко дни насам мъча се да се промъкна до най-високото место, от което место е и по-възможно да се узнае истината. Колкото за писмото на Сарафов [1], нема какво да кажа, а те подканям, щом получиш настоящето, и веднага поне с една картичка да ми явиш адресът му, за да му пиша направо.

Вервам стоката, изпратена в две коли, да е стигнала благополучно. Много се възмущавам от гаменската подвижност

62

на н-ка [2]; бъди малко по-търпелив, едно само гледай, щото с своите постъпки да не наруши вътрешния ред.

С идущата поща ще пиша и за Прищина. Не знам що толко[ва] се бавиха повиканите хора. Щом стигнат, съобщи ми. Честитявам ви Рождество Христово.

С поздрав
Ахил

София, 96 г. 24/ХII

МП, 1943, IV, стр. 134

1. Борис Сарафов — от с. Либяхово, Неврокопско, офицер от българската армия. През 1895 г. взел ръководно участие в организираното от ВМК нахлуване на въоръжени чети в Североизточна Македония с цел да се вдигне въстание против турската власт (т. нар. Мелнишка акция през юли 1895 г.). Тази акция била внушена от правителствени кръгове, за да се изтръгнат от Турция някои политически отстъпки. По-късно Сарафов се проявил като активен върховистки деец — понякога уж подпомагал ТМОРО, друг път възглавявал реакционната група сред върховистката върхушка, а най-често провеждал своя лична линия. През 1899 г. той бил избран за председател на ВМОК, но скоро бил снет от този пост. Участвувал в Илинденското въстание в Битолския вилает. През 1904 г. при пребиваването си в Будапеща и Белград влязъл във връзка с представители на сръбското правителство, получил от тях 40 000 зл. лв., срещу което улеснил проникването на първата въоръжена сръбска чета в Западна Македония.

2. В редица писма Г. Делчев споменава „н-ка” и „началника*, като един път го третира като помощник на ТМОРО, а друг път — като човек, който пречи и прави пакости на организацията. Вероятно става дума за Димитър п. Георгиев Беровски, който през 1876 г. бил ръководител на т. нар. Разловско въстание, а през 1878 г. — на Кресненското въстание. В Гоцево време той бил околийски началник в Кюстендил.


10

Шифровано писмо. Обяснява случая с Васил Главинов. Да се копае в пясъка на реката и да се търсят изчезналите пари, като за резултата му се съобщи телеграфически.

Никола,

Току-що слезнах от машината и веднага срещнах Василя [1], а що полза от срещата ни. Настоява на старото (парите [2] не во него), нито пък знаял къде са. Бегал, защото го било страх да не стане убийство со него, а той не иска[л] да умира на ветър (санки[м] ще го питат хората дали иска или не). Важ-

63

ното е, че категорически отказва да ги е взел. Такъво едно отказвание во сила е да ме разклати во намерението ми, но бакалъм [3]. Пращам го да доде во Кюстендил да търсете заедно. Страх го [е] и това да направи.

Но ето що се иска — да направим последен един дълг: да повикаш Кипрова още същата вечер, като земеш една тесла и со Кипрова наедно да идете на местото, където беха закопани, и там по един най-сериозен начин да прекопате, даже и наоколо, ако се може, а во същето време да прегледате дали местността би могла да позволи на водата, макар и малка, да завлече кисията. Ако допускате туй, не ще бъде зле да се вземе един копач [и] рашето, па да се накара Гйорги [4] или Темелко [5] да се повика да копаят уж песък, като се закълнат, че ако намерат нещо, да не скрият или пък изкажат некому.

Наистина туй е дълга и широка работа, обаче требва да се направи. Ако питаш мене, бих отхвърлил всичко, но съвестта ми това диктува.

Щом първата вечер още прекопате местото со тесла и не намерите нищо, на заранта да ми телеграфираш во тая смисъл: Вещите, изпратени от тебе, не са стигнали; ако пък щастието се усмихне, то веднага ще телеграфираш, че те са пристигнали. Непременно направете това.

Засега изпращам ведно со настоящето и вестници Македония [6] и Глас македонски [7], па ако се удаде случай и пушката, оставена [от] Пожарлиев [8].

Ахил

13/I [9]

Времето може би не позволява да извършите горното, но аз съм на мнение да не гледате на времето. Васил има съмнение во другарът на Кипров, който е слушал през знаменитата нощ какво са говорили, но то е за заблуждение.

Пушката нема да я прата. Пиши ми дали е получил телеграма Кипров.

НБКМ-БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 91—92

1. Васил Главинов е роден във Велес. През 1887 г. той дошъл в София, през 1892 г. станал член на Общото работническо дружество „Братство”, а след това — на Българската работническа социалдемократическа партия, ръководена от Димитър Благоев. През 1894 г. Главинов създал група, която в 1896 г. се оформила под името Македонски революционен социалдемократически съюз (МРСДС) като организация на БРСДП В дейността на съюза участвували Вельо Марков, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Никола Русински и др. В София Главинов издавал последователно вестниците „Революция” и

64

„Политическа свобода”. Васил Главинов създал първите социалдемократически групи в редица градове на Македония, а през годините 1909 —1912 възглавил работническите социалдемократически организации в Македония и Одринско с печатен орган „Работническа искра”. След Първата световна война Главинов станал основател на Емигрантския комунистически съюз и активен деец на Българската комунистическа партия.

2. По внушение на Г. Делчев в края на 1896 г. пощенският служител в Кюстендил Наум Златарев, родом от Охрид, задигнал от касата на пощата 20 003 лв. Тези пари трябвало да бъдат използувани за нуждите на ТМОРО. Златарев, подгонен от властите, се прехвърлил в Македония, станал учител във Воден и по-късно загинал като четник в сражение с турците. Парите обаче не постъпили в касата на ТМОРО. Въпреки дългите търсения те не били намерени. Допуска се възможността торбата с парите да е била изровена и отнесена от пороя, образувал се от силния дъжд. Г. Делчев се занимава с тоя случай в няколко свои писма. И до днес не е известно точно какво е станало с тези пари.

3. Ще видим, да видим (тур.).

4. Георги п. Цветков от Прилеп.

5. Темелко— от с. Крецово, Кукушко, бивш харамия, привлечен от Г. Делчев за куриер на ТМОРО.

6. Седмичникът „Македония” излизал в София през 1897 г. под редакцията на Т. Недков.

7. Седмичникът „Глас македонски” излизал в София от ноември 1893 до края на 1898 г. под редакцията на К. Шахов.

8. Иван Пожарлиев — от Енидже Вардар, бивш български офицер, върховистки деец.

9. Не е указана годината, но от съдържанието на писмото може да се заключи, че то е писано на 13 януари 1897 г. в София.


11

Шифровано писмо. Изказва съображенията си за и против наказването на Васил Главинов във връзка с изчезването на парите. Дава указания по изпращането на оръжие и вестници.

Деветдесет [и] седма година шестнадесети януария

Друже,

Писмата, от които едното бе само едно парче со доста важно съдържание, получих днес. Прочетох и дългото ти писмо, со което ме подсещаш за дългът, който ми се полага от светото дело. Немаше нужда да [си] правиш тоя труд, още повече, като знаеше намерението ми. Но слушай какво ще ти кажа. Знаеш ти много добре, че въпроса е от голема важност, при

65

това и доста деликатен. По уставно би се следвало даже и ако се намерат там парите, пак да се подложат на тежко наказание и двамата даже. Обаче при първата среща со тоя безобразен безсъвестник, който носи името Васил Главинов, во моята душа се повдигна борба дали да изпълна гласът на жестокостта или пък да спра нейния глас за малко време. Последното взе върх над първото, още повече, като допусках жалкото заблуждение на тоя брат пред очите. . .[1], та поне [да] се избегне тая жертва, която може [да] повлече хиляди други.

Но ето че фактите съвсем друго диктуват: напразно очаквание да се облагоразуми господство му и вместо да се повърни во пътя на благоразумието, нашия идеален патриот (Васил) още на другия ден избегна, па нито се види, нито се чува где е. Търса го и во Пловдив, и во Дупница. Подканям и тебе, щом получиш настоящето, да ми известиш тамо ли е (не вервам) или пък не.

Сега да миним към вопроса за Паланка, който много щекотлив изглежда, като имаме работа со нашия началник. Но все пак мисла да се оправи, щом ти се явиш пред него и му кажиш, че ти пиша как големците са ми казали, колкото е возможно по-скоро по разни направления да се пращат. Ни най-малко не се съмнявам, че ще го вързиш [?], след което ще подканиш братът на Давидка [2] да додат за четиридесетте, па во същето време да се пиши на гилянци [3] да почнат пренасянето. Ако пък началника не склони да се пращат во Паланка, то недей забравя да пишиш като прибавка на тук приключеното за во Паланка, че дългите, за които аз им писвам, са препратени на друго место и че времето не позволява да се пренесат други от София за Кюстендил.

За револверите Тюфекчиев иска, поне така ми изглежда, пари, които ги аз не притежавам, та не можах да проводя. Наканих се да прата моя [?], но ето че не можах да намера човек, по когото да го прата. Вестници отсега нататък ще ти пращаме по сто и петдесет, от които шестдесет ще пращаш во Паланка, а останалите во Прищина.

Пиши ми какво ще стане со началника. Търгът на пушките се свърши, всичко остана на братя Иванови [4].

Со братски поздрав
Ахил

Щех да забравя — телеграма е пратена, но, види се, е задържана от властите. Командирования човек во Сърбия ми донесе квитанция за удостоверение. Не може да бъде иначе —

66

во ръцете на властите е останала. Ако намираш за добре, можеш каза началнику, че во София са се научил[и], че са виждали Златарева во Сърбия. [5]

НБКМ-БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 98—101

1. Не се чете.

2. Давидко Христов — от с. Тръново, Паланечко, куриер на ТМОРО.

3. Гиляни — псевдоним на Кочани.

4. Търговци от София, които по подобие на Тюфекчиев доставяли и продавали оръжие на ТМОРО — обикновено старо оръжие (кримки, бердани) или снето от въоръжение в българската армия.

5. За да бъдат заличени следите на Златарев, който задигнал 20-те хиляди лева от пощата в Кюстендил, бил пуснат слух, че е избягал в Сърбия.


12

Шифровано писмо. Нищо не е направил с Главинов. Интересува се дали началникът се е съгласил за изпращането на оръжие и докъде е отишъл Серлиев в показанията си.

Висока [1], деветдесет [и] седма двадесет и трети януария

Друже,

Тая неделя нито получих от тебе писмо, нито пък съм ти пратил аз. Види се нема нищо нито от Прешово [2] или Гиляни.

Аз почти нищо не съм направил, пък и надали ще направа со господина [3]. Къде ще му излезе края, бакалъм.

А ти що си направил? Сполучи ли да убедиш началника во изпращането на пушки во Прешово, както и онези во Гиляни или ще требва езика да ти хване един пръст кора, та че тогава да се сполучи? Аслъ [4] съдбата ни е такъва — никогаж да не може човек да се види негде-годе убеден во работата си. Сиромаси хора, нали чакат от чужди хамбари.

Поради телеграмата, изпратена от Белград, тукашните големци се заблудиха, като во същето време и се радват, че са намерили дирите на Златарева, виден от некого да седи во некое кафене (бош лаф [5]). Съжалявам много, че колко[то] пари са вземени, двойно повече ще отидат [за] разноски по търсението му. Един господин на име Арнаудов още преди една неделя заминал за во Белград да търси изгубения. Не знам дали телеграмата е съобщена и во кюстендилската станция.

67

Не знаеш ли нещо за Глигора Серлиев [6] — докъде е отишъл во показанията си, да не би [да] е изпуснал нещо пред началника? Ами со Кипров не се ли срещаш? Как ти изглежда тоя брат, дали не е ортак со Василя? [7]

Пушки засега надали ще пращаме, ами сметаме колкото се намират во кюстендилския склад, да се предадат нам, но туй ще стане малко по-късно.

Сега ти изпращам ведно со настоящето вестници — ще ги разпределиш съгласно писмото ми от миналата неделя. От Малешевския балкан [8] по четиридесет ще пращаш во Прешово, а остатъка — во Гиляни. Изпращам още и един револвер за Давидко. Потруди се да потърсиш некое верно лице, което дохожда тук, по което да проводиш оставените пари, че во тукашната каса глувци [9] играят, па и доста дълг съм направил за патрони и револвери, и то во най-скоро време.

Со братски поздрав
Ахил

Извести ме за получаванието на гореказаните изпратени вещи — револвера со петдесет патрони. Кажи на Кипров да не предава оставените за Златаревите гаранти пари, защото сме се разпоредили от Солун да ги проводат чрез Видна [10].

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 95-96

1. Псевдоним на София.

2. Псевдоним на Крива паланка.

3. Васил Главинов.

4. В действителност, всъщност (тур.).

5. Празна дума (тур.).

6. Григор Серлиев — член на МРСДС, арестуван в Кюстендил във връзка със задигането на 20-те хиляди лева от пощата.

7. Г. Делчев изказва подозрение, че Кипров е съучастник на Главинов в „присвояването” на парите.

8. Седмичникът „Малешевски балкан” излизал в София през първата половина на 1897 г. под редакцията на Г. Алексиев.

9. Мишки.

10. Така е в оригинала.

68

 

13

Шифровано писмо. Получил пратените пари. Намира се в голямо материално затруднение. Братът на Давидко ще бъде вътрешен куриер. Да вземат коне за пренасянето на оръжие.

Деветдесет [и] седма тридесети януария

Друже,

Последното ти писмо приех го, макар и не навреме, но причината тук веч не е пощата, а Стефан, чрез когото бе пратено, не се намираше дома поради изпитите. Много е чудно как така телеграмата да не я дадат, когато толко[ва] телеграми и писма все на същия адрес са пращани. Види се раздавачът е некой новак, че не е могъл да намери къщата, или, което е по за вервание, мързело го е да я търси.

Парите, проводени по Кърбларев, получих. Сега малко ми олекна, но пустия му джеб е бездънен, минутно го зарадваш со некое и друго парче злато, не щеш ли, веднага се изгубва и злато, и сребро, па ако щеш и бакър. Какво ще се прави, не зная. Да бех се преобърнал цел на злато, може би щех да се не вида, но ето че [за] кости и мускули никой те не пита, нито те погледва даже. Шашардисал съм пусулата, [1] макар и да не съм се явил пред златосъбирачите во пълната си голота. Че сто пъти, ако верваш, даже и на сън повтарям думите злато, злато, смесени со името Василе, Василе, но що излиза от тоя ми глух вик? Дали може некой [да] ми помогне, като възвърне изгубеното? Нема надежда оттук. Требва да се мисли за друго веч друг път ново некое предприятие. Многото поръчки крупни суми искат, ще ги намерим ли, свети Аллах знае, друг никой.

Вервам досега и ти заедно со началника да сте свършили обиколката, па и ни най-малко не се съмнявам, че сте препратили останалите дълги [2]. Предизвестявам ви, че за скоро време ще ви пристигнат други от кримковските [3], а пък онези во кюстендилския склад ще можем ги изкара по-после.

Писваш ми за безгрижността на паланечките братя. [4] Не ми се верва во тех да е духнал хладния ветър, ами отсъствието на куриера аз отдавам на неразбраност между Давидко и брат му. Много добре знаеш, че от вътре човек нема веч да пристига во Кюстендил, а братът на Давидка ще изпълнява длъжността вътрешен куриер, затуй би се следвало последний още първата събота след заминаванието на Давидка да се яви

69

при тебе. Коне вземете, но гледайте да бъдат по-здрави, които товарени да могат [да] прегаз[в]ат разни блата и соспи [5] снегове. Немаме пари за хлеб и коне ще храним — бешердисахме [6], но карай, че поврага. Револвери от братя Иванови нема, разпродадени са. Очакват се за скоро време да пристигнат. И ако не са изпратени останалите пушки, предупреди началника по случай на запитвание оттук да каже, че са проводени всичките. Со братски поздрав. Пък недей забравя да поздравиш и старите, както и Тодоров [7].

Ахил

Писмата со последната поща днес получих. По никакъв начин недей допуска началника да тури пръст на кореспонденцията ни.

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 103—104

1. Объркал се.

2. Дълги пушки за разлика от къси (карабини).

3. Пушки кримки, които били на въоръжение в руската армия в средата на XIX в.

4. Ръководителите на организацията в Крива паланка.

5. Преспи.

6. Опропастихме се (тур.).

7. Вероятно Пеньо Тодоров — член на комитета „Труд” в Кюстендил. Комитетът бил създаден с цел да подпомага прехвърлянето на оръжие и други материали в Македония. Председател на комитета бил Никола Зографов.


14

Шифровано писмо. Засяга въпроса за затрудненията с началника. Поради липса на кираджии не изпращат оръжие за Дупница. Оставените книги да бъдат изпратени в Дупница. Васил Главинов се крие.

Висока, деветдесет и седма четвъртий февруария

Писмото получих вчера сутринта, затуй и не можех со вчерашната поща да ти ниша. Влизам ти во положението ти, но не мога оттук ти помогна. Нима сега чувствуваш консерваторската подвижност на нашия началник? А що говорех аз, когато бехме поставили въпроса за намирание къща? Невъзможно бе иначе. Но искам [да] ти кажа, [че] още преди тези явления предчувствувах, че ще срещнем настоящето. Карай, че най-после поврага му, щом опре ножа до костите.

70

Що толко[ва] пък и разпитваш дали изпращаме пушки во Дупница? Струва ми се да ти бех писал по-напред, че срещаме голема спънка за кираджии там. Много досега щеха да се пратат, но пустите му кираджи[и] не така лесно се намират.

Днес за во Кюстендил търсиме кираджии да проводим около сто до сто и петдесет, че късмет.

Тая неделя около събота мисля да замина за Дупница, ако нещо друго не ме спре. Веднага щом получиш настоящето, събери всички книги, оставени от мен, да ги препратиш на Никола Малешевски [1] во Дупница, че на тая страна не сме пратили много книги за четение.

Со Василя нищо не съм направил, но неговото убивание е поставено при много лоша обстановка. Крие се като мишка во дупка. От Дупница ще дойда при вас, тогава ще говорим по нашироко.

Со братски поздрав
Ахил

Току не бех залепил пликът, когато се сетих да ти пиша, че револвери не ща да взема от тез, които има, а чакам поевтини.

[На 4 стр. с молив от друга ръка]
97, 4 февруари
От Делчев (София)
За Главинов и началника Д. П. Георгиев

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 106-107

1. Пунктов началник на ТМОРО в Дупница.


15

Шифровано писмо. Доволен е от препращането на пушките. Дупнишкият канал за пренасяне на оръжие е готов, но се чакат пари.

Висока, деветдесет и седма единадесети февруарий

Друже,

Писмото ти приех навреме. Радваш ме со известието за препращанието на дългите. Колкото за паланечкия канал, ще требва да се ява чак там, но туй да оставим за по-късно, а

71

сега да гледаме и дупничкия, който впрочем е готов, но още не сме почнали да пренасиме. Единствената пречка е беднотията, която много бърка да можем да уредим пренасанието до Дупница, затова ще чакам всичката сума, която остава во тебе, или ти сам да я донесеш, или пък, ако не додеш скоро, препрати я по некого.

Ако додеш скоро, веднага ми съобщи, за да не отпътувам нанекъде. Недей забравя още и да вземеш от кантарджиите вещите, долни дрехи за Гйорге [1], па незабавно да ги препратиш, защото горкия нема со какво да се преоблече.

Псевдонимите на Кратово, Паланка и Пехчево са поред: Бояновци, Прешово и Дечани.

До редакцията на „Странджа” [2] е писано, само че при отсъствието на редактора не могат се оправи работите.

Що стана со Кипров, дали още не е турен во клопката? [3] Отговори ми. Ако е възможно, по-скоро парите ми проводи — те течат като вода, но извор за приходи никакъв.

С братски поздрав
Ахил

МП, 1943, IV, стр. 135

1. Вероятно Георги п. Цветков.

2. В. „Странджа” излизал през 1896—1900 г. във Варна като орган на Одринското емигрантско дружество „Странджа”.

3. В случая Г. Делчев се интересува дали Александър Кипров не е арестуван във връзка със задигнатите от пощата пари.


16

Шифровано писмо. Ще му изпрати исканото пълномощно. Вероятно ще изпрати пушки. Колите да са готови. Купил е машина за хектографиране за Солун.

Висока, седми март, деветдесет и седма година

Никола,

Обещах ти се още со първа поща да ти провода исканото полномощно, но ето и втората ще мине, без да получиш пълномощното. Надевам се со третата поща ще го получиш, тъй като по со време ще взема мерки, а не както досега да зависа от маловажни причини.

72

Днес говорихме со Никола Иванов [1] да се пратат отведнаж около петстотин дълги, че да видим. Колата са вече хванати, гледайте вия во най-бързо време да [г]и прехвърлите на границата по трите посоки: Коприва, Ветрен и Саждени[к]. [2]

Ако не е дошел оттам человек, пиши ми веднага, за да можем се разпореди. Во Паланечко непременно да има по-голема сума. Големците много щедри се показват. Вчера изпратихме такъва сума и во Дупница. Взел съм една машина за хекто-графирание, ще я проводим през Ветрен во Солун, но нека да видим, може заедно со нея да прата и прахът [3], за който съм ти говорил.

Гледи по-скоро да се пратат дългите.

Со поздрав
Ахил

МП, 1943, IV, стр. 135

1. Един от братята Иванови, търгуващи с оръжие.

2. Крайгранични села в Кюстендилско, през които минавали нелегалните канали за Крива паланка, Царево село (Делчево) и Кочани.

3. Динамит или барут.


17

Шифровано писмо. Прилага исканото пълномощно. Изпратил е пари и пушки, в това число револвер със 100 патрона и кама за Дамян Груев. Нарежда какво да се пише на братя Иванови.

Никола,

Тук приключвам желаното от вас пълномощно. Както виждаш, самото пълномощно е во много стеснена форма, когато за насърчение на другарите требваше нещо по-обширно. Но за жалост листът е во много малък формат. При показванието на листа пази се да не попадне на слаби очи со тесен акъл, че вместо вежди да вадим очи.

Вчера изпратиха една сума от около двесте или двесте и петдесет, не помна, ведно с тех и мартини [1] гледайте повече от сто да прокарате во Паланечко. Не ще съмнение, ще има некоя пратка и во Кочанско през Сажденик. Тези дни мисля да ида към Тракийско, но преди да тръгна, ще прата една

73

голема кутия, която ще препратиш во Гиляни незабавно. Ще провода още един револвер со сто патрони за Груев [2] и две ками — едната за Пелаги [3] во Радович, а другата за Груев.

След моето тръгвание оттук ще пишиш на братя Иванови да ме известат, че има съобщение от Куманово, как досега не е бил пренесен всичкия динамит, а само около осемстотин и седемдесет и четири кила, и че добре ще бъде да замина во Сърбия. Освен туй во същето писмо ще ми известиш, как досега всичкия прах е прекаран, но сто кила по-малко, отколкото аз съм ти писал, тоест вместо седемстотин и осемдесет и две само шест[ст]отин и седемдесет и две кила.

Ако има некои писма, препрати ги незабавно.

Со поздрав
Ахил

София, 97 г. 9/III

МП, 1943, IV, стр. 136

1. Пушки от системата „Мартини”.

2. Дамян Груев е роден в с. Смилево, Битолско, през 1871 г. Най близък другар и идеен съратник на Г. Делчев, Груев е един от основателите на първата революционна организация в Македония и Одринско — Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), създадена в Солун на 23 октомври 1893 г. Като член и секретар на Централния комитет на БМОРК той участвувал в изработването на нейния пръв устав. Д. Груев бил председател на Главния щаб на Илинденското въстание, председател на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 г. и член на избрания от конгреса централен комитет. На 23 декември 1906 г. Д. Груев загинал геройски в сражение с турска потеря край с. Русиново, Малешевско.

3. Вероятно псевдоним на Тодор Станков от Прилеп, съратник на Г. Делчев, по това време учител в Радовиш.


18

Шифровано писмо. Получил писмата. Възмущава се от действията на началника. Дава указания за препращането на патрони и оръжие. Възнамерява да замине за Тракия.

Висока, деветдесет [и] седма единадесет[и] март

Друже,

Писмото ти от осми, во което беха приключени писмата от Прешово, Гиляни и Прищина, получих. Тъкмо-що бех предал писмото на пощата от деветий. Силно ме възмущава опитва-

74

Писмо № 18 (първа страница)
Писмо № 18 (първа страница)   [[  По-голям образ  ]]

75

нието на началника да пипне и кореспонденцията ни. А що за такъва твар! Най-после ще се отиде до крайност, нема какво. Всевъзможни изроди те ядат и създават ти пречки. Пази да не попадне в ръцете му нищо. Един товар прах [1] исках още днес да прата, но ето че нема кираджии со коне. Да видим утре ще ли намерим коне. Заедно со прахът ще провода и един револвер, две ками и сто патрони, па и един запечатан сандък. Всичко незабавно да се прати во Прищина, като задължиш Мито [2] веднага да [го] предаде на вътрешните куриери. А пък другите пет револвери со петстотин патрони ще ги проводиш во Прешово, па и писмата, които донесе Раздолов (той ще бъде со товарите), прати ги по принадлежност.

Мартински патрони около пет хиляди ще ви прата, от които хиляда ще отделеш за Гиляни, а останалите четири хиляди проводи во Прешово. Тоже десет хиляди берданови [3] ще пристигнат — прати и тех во Гиляни. Револвера и камите са поръчани. За туй ще предизвестиш и Несторова да не би [да] ги спре там. Забранено е да се отпечати сандъкът. Колкото дълги идат, пращай по трите направления — Коприва, Сажденик и Ветрен.

Ако изпрата товарите, утре ще замина към Тракията, та през това време добре ще бъде, ако пишиш или по-добре подканиш братя Иванови да ми съобщат, че не е пристигнал още един товар прах — въобще туй, което ти писах во последното си писмо.

Тая неделя сметаме нещо петстотин дълги да пратат.

Миналата неделя колко пристигнаха, съобщи ми.

Поздрави старците. Как отиваш со Райна [4]? Добре е човек да има годеница, нали? Поздрави я от мен. Ами що се чува за избегналия офицер, не се ли знае къде е?

Со братска целувка
Ахил

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 132—133
 
1. Барут или динамит.

2. Мито Георгиев — от с. Киселица, Паланечко, куриер на ТМОРО.

3. Патрони за пушки бердани.

4. Годеница на Зографов.

76

 


19

Шифровано писмо. Отказал се от заминаването за Тракия. Не е ходил при Стоилов. Дава указания по препращането на оръжие в Македония.

Четиринадесети март [1]

Никола,

Аз отказах се да отидам към Тракията, защото Гйоре Петров тръгнал за тук, пък ще мине през Цариград, Варна и не-кои места от пограничната Тракия. [2]

Страшно си любопитен момък, беййй, постоянно ме питаш дали съм ходил при Стоилов. Не съм ходил.

Завчера се пратиха за вашенско около 361 дълги, па и днес се мисли да пратат около четиристотин. Искай сведения колко са пристигнали во Гиляни и Прешово. Ако е отворен канала през Църварица, прати и нататък некой товар. Когато стигне Гйорето тук, ще имам веч възможност да отивам пак вътре, не само на пограничните станци[и].

Какви въпроси си ми задавал, не помна, пък и... [3] зиме архивата да я претърсам. Вещите, изпратени по Раздолов, требва да са стигнали. Разпореди се за разпращанието. Револвери ще взема, когато стигнат от евтините. Брошка ще ида сега да купа. Колкото за тренът, нищо не зная.

Со братски поздрав
Ахил

Пиши на братя Иванови като че ли не знаеш де съм.
 

МП, 1943, IV, стр. 136—137
 
1. По съдържанието се вижда, че писмото е от 1897 г.

2. Гьорче Петров отишъл в Цариград с чужд паспорт с цел да действува пред Екзархията за назначаването на 70 членове на ТМОРО за учители.

3. Многоточие в текста у К. Мирчев; вероятно трябва да се чете "мързи ме”.

77

 


20

Шифровано писмо. [1] Установили се вече в Сабляр и почнали работа. Да им изпратят продукти, съдове за ядене, пари и пр.

Никола,

Установихме се вече, макар и при никакви удобства (негде-годе барем). Язък на стоте лева, но нека барем работа [да] се свърши. Щом стигнахме, макар и като патици от дъжда, все пак работихме.

Нашите саблярци не са дошли со колите по единствената причина, че кирията им била малка (три лева). Обещах им да я кача неопределено, но до четири лева ще иде. Со приносящи настоящето изпращам конете наши, от които единия е предназначен за баща ти, а другите два — за да ги товарите со неподозрителни вещи.

Веднага вземи и изпроводи около двадесет метра забла за тифляци [2]. Нека са готови, пък и баща ти, и Коце сега се нуждаят от такива. Вземи от началникът чайника и захар и чай, па ги проводи. Сол, оцет, пипер черен и червен, ракия и вино нека судията по-скоро донесе или изпрати, защото постоянно ми напомват. Всичките съдове и приборите за ядение нека се изпратат.

Гйошо ми поръчва да ти пиша да дигниш некоя градина со чесен и кромид, [прати] ориз, неколко пакета тютюн серт и яваш [3], зайтин и каквото тебе ти скимне за водение на бекярско домакинство. Пък недей забравя да ми проводиш и неколко левове, че съм останал без пари, пък яйца се иска, масло и прочее. Тез работи ще са на вересия от нашите домакини, но все пак ще требва да имам во джоба си. Колкото е възможно, да се постараеш да удовлетвориш всичк[и].

Со поздрав
Ахил

6/V

Утре ще додат колите. Говорете им по-често да идват со тех. Ако Темелко нема работа, нека и той доде. Както се вижда, той не ще доседе, затуй още от време да търсим друг на местото му.
 

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 150—151
 
1. Това и следващите десет писма (без № 21) са изпратени от колибите Сабляр край с. Длъхчево, Кюстендилско, гдето се намирало създаденото от

78

Г. Делчев „ателие” за производство на бомби. Там той прекарал с кратки прекъсвания времето от началото на май до края на август 1897 г. Писмата са шифровани, някои нямат дата, подписани са с псевдонима Ахил.

2. Дюшеци (тур.).

3. Силен и мек (тур.).


21

Шифровано писмо. Измъчва го поведението на Георги спрямо делото. Очаква да му изпратят някои вещи, намиращи се у баба Дона Ковачева. Тодоров още не е назначен.

София, седемнадесет[и] юния деветдесет [и] седма година

Никола,

Писмото ти получих. Не ми съобщаваш нищо ново от туй, което най-много ме интересува. Разправеното от оризчиите [1] бе много с повече подробности известно мен.

Мъчи ме неизвестното поведение на Гйорги спрямо делото отка[к]то е попаднал во турски ръце. Наверно от никой друг не ще можем узна освен от Ангел [2]. Ако е заминал, щом се завърне, пиши ми и най-дребните случаи. В писмото не ми съобщаваш дали изпълни молбата ми да предадиш пари и на бабата [3], и на Ангела. Ще те задължа в най-скоро време да можиш по некой файтонджия да изпратиш торбите от пексемеда, но без последния. Да ги предадат на Тодор, съдържателя на кафене „Македония”, на станцията, на когото да му кажат веднага да ги препрати тук, во София, за мене или чрез „Братя Миладинови”, кафе[не]то, или пък Златишки хан.

Торбите се намират во бабата при другите вещи. Пексемеда ще го оставите во други чувал, а тех заедно со долните дрех[и] на Мицо [4] и на Доне, които ще поискаш от бабата со некоя кърпичка за нос, едни гащи долни и чорапи за мене, сбрани всички в чувал или торба, веднага да се пратат.

Нашия Тодоров [5] досега нищо не е направил. Пък и що може да направи той самичък, освен да отиде из капиите да тропа? Но ето че и те не му помогнаха. Отговорът е, че требвало неколко месеца да минат, че подир да бъде зачислен и надене мундира. Следствие на туй завзел се или по-добре

79

обърнал се към Конската глава Маджаров [6], от когото освен грубости нищо друго не чул, и сега седе си, разхожда са, а може би да действува за по-скорошното му назначение, не знам. Много здраве на Любена и майка му, [на] баба му. Поздрави от моя страна Гйорге Цветков, Начев, Добри и бабата.

Ахил

Изпитай добре бащата на Христомана дали би могъл да вземе участие во дълги походи со чета.
 

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 188—189
 
1. От Оризища — село в Кочанско.

2. Ангел Димитров — известен като Ангел Винишки, дългогодишен куриер на ТМОРО, загинал в сражение с турците.

3. Баба Дона Ковачева от Кюстендил предоставила къщата си за ползуване от организацията (за складиране и укриване на оръжие, квартира за нелегални и пр.) и сама вършела много услуги на ТМОРО и лично на Г. Делчев.

4. Димитър (Мицо) — брат на Г. Делчев.

5. Вероятно Пеньо Тодоров от Кюстендил.

6. Михаил Маджаров — от Копривщица, политически деец от Народната партия (народняци), русофил, министър в буржоазните правителства (1894—1898, 1913, 1919—1920).


22

Шифровано писмо. Иска разни материали за работилницата и някои продукти за работниците.

Никола,

Ако можеш, още денес вземи буриите и ги прати още со Коцето. Вземи бакър чист двадесет кила, куршум десет кила, трионче малко, каквото знаял бащата. Калъпите, ако додат довечер некои вещи от София, непременно прати два железни калъпа. Щех да забравя, вземи и около сто кила каменни въглища. Големата бурия може да стое около още два дена. Вземете и една [нечетливо] зоб, една макара и тире и игла, леблебия со сухо грозде около 1/2 ока за моите приятели чаджуците [1]. Виж намери един чайник бе, човек. Вземи още чай. И неколко чаши. Прати и стомните. Месо ни пратете. Кажи на судията по-често да праща. Прати и около две кила дървени въглища.

80

Каквото нема во Кюстендил, разбира се, и нема да пратиш, а всичко, каквото има, гледи тая вечер да пратиш освен крупните поръчки като каменни въглища, бакър и пр. Бъди точен изпълнител на исканията и поръчките ни.

Ахил

НБКМ - БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 163—164
 
1. Чуджуци (тур.) - деца.


23

Шифровано писмо. Недоволен е от пречките в работата. Нарежда да се ускори пренасянето. Да се изпратят различни материали.

Никола,

Къде ще му излезе края, не знам. Нашата работа ще заприлича на гайда, на която ни една пищалка не се хваща. Колите стигнаха, но почти нищо не са донели сравнително онова, що е потребно, за да се почне нещо. Всичките вещи образуват една верига, която не може да се нареди ни без една вещ. Пък и не му разбираш кое требва и кое [е] нужно от начало, че во една последователност да се почне.

Тоя брат (Глигор [1]) мисли, че целата България е наша, та и не може да даде некаква систематична преноска. Пък и аз немалко се възмущавам не само от него, но и от нашите планове. На дума ния разчитаме на всичко, но на дело много малко. Колите не могат да върват, конете тоже, кой ще пренася тез работи или требва да се чака со месеци? Резултатът во такъв случай ще бъде много лош. Да се намери средство да се побърза. Подкани судията, Иван и началникът нека товарат по един-два пъти, техните коли да се карат от Коцето и Темелко. А не со чужди стомах камени да смилят. Днес изпращам нашите коне — три, разпореди се веднага още три коне най-малко да ги вземеш со кирия, че да станат шест, от които единия да се товари со всички дреболии, които са останали.

Глигор между другото често вика за едно железо или две, не му разбирам колко (ти си ги знаял — за скара). Поръчените

81

малки бурии и тех изпрати, а големата — со кола; и во началника каквото има там — малки и дребни алати. На същия кон да товарите и около десет-петнадесет кила каменни въглища. Останалите пет коня дати товарите со тухли и со половината от софийските, половината от тези, що са во судията. Конете да ги докарат Коце и Темелко, и то да потеглат утре още рано-рано, че пред пладне още да стигнат. Па Коце да остане тук, Темелко да върне конете още утре вечер.

Недей забравя да вземеш и дървено масло, че требва. Вземи неколко пакети тютюн, вземи хлеб, и то не пет самуни, които не стигат за един ден, ами земи петнадесет самун[и]. Щом доде Мито от Ветрен, кажи му нека мине оттук.

Со поздрав
Ахил

Ако има некое писмо, препрати го. Гледай всичко писано да свършиш. Прати и неколко цигарки и кибрити.
 

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 161
 
1. Вероятно Григор Бояджийски от Кюстендил, който работел в „ателието” на Г. Делчев в Сабляр.


24

Шифровано писмо. Изказва недоволство от работата на майстора. Да се пратят продукти.

Никола,

Майсторът днес се връща от неуморимата работа. Блазе му, добър майстор е бил: пет прозореца и две врати за десет дена. Не се пада ни ден на прозорец. Калпазанън бириси. [1] Не стига това, ами иска да му плата и не знам какъв си ден, [който] е изгубил. Понеже не му плащам тоя ден, не иска да вземе парите за изработеното време — „ще ги взема от тези, които са ме ценили” — казва, а пък вия кажете му, че не е работил на вас, затова требва да чака мене. Па и кажете му, че неработ[е]ния гюндулук [2] нема да му се плати. Кажи и на

82

 

судията да не плати толкоз. Купи сол и червен пипер за мажение, па и малко кафе прати още денес по Иван Стоилов.

Ахил

НБКМ - БИА, ф. 23. а. е. 3, л. 168—169
 
1. Първокласен негодник (тур.).

2. Надница (тур.).


25

Шифровано писмо. Да изпрати необходимите инструменти, бакър, зоб. Да вземе от София пиесите „Иванко” от Друмев и „Руска” от Вазов, които се искат от Щип.

Никола,

Днес изпращам и исканий чук (донесен от баща ти). Бакър вземи вехт, но гледи да не бъде янмъш (прегорел или изгорел). Вземи или поръчи едно дебело на двата края железо за кълцание кюмур и тухли во правения от баща ти кутел (копаната во камен дупка), дължин[а] около деветдесет сантиметра. Баща ти по-добре знае. Зоб не можим от судията да вземем, защото немаме човек, па пращаме постоянно там. Като идиш во София, недей забравя да вземиш пиесите „Иванко” от Друмев и „Руска” [1], защото ги искат от Щип.

Момчето защо не доде, да се не [е] уплашило?

[На първата страница встрани]

Прегледи писмото от вчера, виж какво се иска.

НБКМ - БИА. ф. 23. а. е. 3, л. 171
 
1. Пиеса от Иван Вазов.

83

 


26

Шифровано писмо. Дава указания за Ачков и за Илия. Заминавя за Църварица по неотложна работа. Да вземе револвера.

Никола,

Писмото по дедото Стоил получих. Поздравлявам Ачкова [1] со добре дошел и во същето време подкани го веднага щом получиш настоящето, да потегли со Глигора, за да може още тая вечер да стигне. Без да се гледа, че той иска да се срещне со мене, необходимо [?] нужно е той тук да доде, понеже работите така се струпаха, че не зная що да права. Работи много, а хора малко. Танаса изпратих. Аз днес заминавам за Църварица по неотлагаема работа. Утре требва да изкараме една печка. Гйорге [е] сам и прочее обстоятелства, че не мога да дода не само за Ачков, ами и за Илия. Ачков да потегли веднага, а колкото за Илия, говорете со Поп Гйоргиев. Както намерите за добре, тъй постъпете, за да може [да] се задържи. Револвера гледай непременно да го вземиш, защото, както изглежда, ще пропадне и револ[вера].

Со братски поздрав
Ахил

НБКМ БИА. ф. 23, а. е. 3, л. 175—176
 
1. Боян Ачков — от Прилеп, участник в първата чета на Г. Делчев.


27

Шифрована записка. Нужен е майстор. Да се изпратят калъпите.

Майсто[р] требва, ако баща ти не може повече от два дни да стое. Ако пък се надева да свърши [за] толко[ва] време, то алати не се искат много: трион, тесла и струг имаме. Ако са дошли колите, гледайте железните калъпи да ги пратите.

Со поздрав
Ахил

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3. л. 173
 
84

 


28

Шифровано писмо. Да се разпореди пред началника за освобождаването на Анастасов и другарите му. Не може да дойде в Кюстендил. Да изпрати Такеджиев, Анастасов и Ангел с приносящия при него.

Никола,

Днес получих писмо от Анастасов [1], со което ми съобщава, че той и други некои негови другари са били уловени от тукашните стражари, па са ги отвели днес во Кюстендил, където ме чака, за да ги освобода.

Разпореди се веднага пред началникът да ги пуснат. Съобщи Анастасову, че ми е невъзможно да дода во Кюстендил. Ако настоява да доде при мен, може да доде, но не со много адютанти. Такеджиев [2], ако е стигнал, утре изпрати го, както и Анастасов со другаря му Ангел. Разбира се, като не знаят пътя, можеш ги изпрати со приносящи настоящето, но нека потеглят во мрачината.

Со поздрав
Ахил

Вземи малко сачми.

НБКМ — ВИ А, ф. 23, а. е. 3. л. 185
 
1. Григор Анастасов — от Кавадарци, активен участник в революционното движение. По-късно като депутат в Скупщината в Белград той напуснал Югославия нелегално и заедно с Димитър Шалдев, кмет на Скопие, се явил в Обществото на народите в Женева да иска национални и политически права за българите в Македония под сръбска власт.

2. Гоце Такеджиев от Кукуш, другар на Г. Делчев, работник в „ателието”.


29

Шифровано писмо. Да му изпрати всички вестници със съдията, също и хасе за торби. Гьоре да вземе револвер и патрони за един куриер.

Никола,

Прати още утре по судията, който ми се обеща утре да доде тук, всичките вестници за Прешово, Прищина и Баня. Дай му и неколко парчета [х]асе за кесии (торби за въглища).

85

Железото го оставих во началника, за да го дадеш отново да го направат. Пиши веднага на Гйоре — нека вземе и един револвер за един куриер со патроните му барабар.

Ахил

НБКМ — БИА, ф. 23. а. е. 3. л. 187
 

30

Шифровано писмо. Праща вестници за Крива паланка (Прешово). Да не идват много хора при него.

Никола,

Повръщам по четиридесет листа от вестниците за Прешово, понеже от вързопа заключавам да не си спрел. Види се, още си занят со сватбата. Имай за правило който и да ме потърси, недей го праща тук, не требва да правим тукашната колиба теке [1]. Лошо си направил, че си допуснал Гйорге да доде, още повече пък со други гости, но всичката вина пада на тоя, който ги изпратил чак от София (Гйорче Петров). Телеграфирай му денес непременно утре да доде и ако доде, нека ти извести конете да ги пратим за тех и те, разбира се, вечер ще пътуват за насам.

Илия — момчето, що доде тук — оставило некакви книги, оставени во тебе, прати му ги. Купете около десетина ока тънко сено.

Дай му на Коде [2] пари да си пусне кръв на кракът.

МП, 1943, IV, стр. 151
 
1. Дервишки манастир, приют (тур.).

2. Така е в МП.

86

 


31

Шифровано писмо. [1] Изказва съмнение относно Илия, който се завръща в града под предлог, че имал дело. Да не му дават нищо.

Никола,

Ето Илия пак се завръща здрав и читав во града. Показа ми една призовка, уж имал за утре дело да му се разглежда. Дали не [е] некоя игра!... Ще видим. Обеща се пак да се върне, и то со обещание вътре да иди. А пък ти предупреди Димитри и госпожата му в случай, ако иска нещо, да не се излъгат да му дадат. Отказът да бъде по един най-неподозрителен начин.

Какво ще се прави, не знам. Времето време ли е! Човек не може на никъде ла мърдне. Миял нека седе още, докато се изцери, дома.

С поздрав
Ахил

МП, 1943, IV, стр. 152
 
1. Това е последното писмо, изпратено от Сабляр. Може да се приеме, че е писано в края на август 1897 г.


32

Шифровано писмо. Засега да се изпраща оръжие по ветренския канал. Работите вървят добре, но трябва да се пази тайна. Ще получат патрони. Ще му праща 50 броя „Глас македонски” и 100 броя „Македония".

Висока, двадесет[и] декемврия [1]

Никола,

Според телеграмата от началника до братя Иванови узнах, че стоте пристигнали благополучно. Сега сметам да проводим двесте. Надевам се, че сте намерили досега скривалище, където да поместите всичките. Говори на началника да се пращат засега по ветренския канал, а други канали ще открием, когато пристигнат хора от вътре.

87

Засега добре отиваме и тука. Изворът, щом потече един път, не лесно се спира, но важното е тайната да земе върх на[д] всичко.

Щех да замина за Дупница, но важна работа ме задържа, а пък празниците доста ще ми попречат. Да видим пак. Щом стигнат хора от вътре, веднага ми съобщи. Ще ти идват по петдесет листа от „Гласът” [2]. Патроните недейте ги праща никъде, защото местото им не е Виница. Ще додат още пет хиляди, па и още петнадесет хиляди.

Со братски поздрав
Ахил

Утре пращаме двесте пушки и сто листа вестник Македония.

Същи

НБКМ — ВИА, ф. 23, а. е. 3, л. 204-205
 
1. Не е посочена годината, но от съдържанието може да се заключи, че писмото е от 1897 г.

2. В. „Глас македонски”.


33

Писмо. Безпокои се от преследванията в Македония и от предателствата на Г. Иванчов и др. Намира се в материално затруднение. Да дадат на баба Дона Ковачева 10 лв. Върховистите свикват конгрес, но малко дружества щели да участвуват. Да не падат духом.

Гйорге [1] и Никола,

Писмата и на двамата ви получил съм навреме. Моето мълчание недейте го отдава на друго освен на пълната разкапация. И сега даже, като ви пиша, повече миела кого да пипна и да го удара 15 стотинки. Ако не намера, решавам неплатено да ви прата настоящето. Недейте ми се сърди бе, човеци, не ми знайте положението. Не стига безпаричието, което за мен не представлява никаква болест, но което спира всичките функции, ами от вътре ни ден не минава да не ни донесе пощата (било правителствената, било нашата) едно от друго по-жестоки известия. [2] В Кратово уловени Христомана и Коце от Дедино, за които има съобщение да са станали предатели. Думев [3] и Гочев [4] арестувани уж по предателството на горните двама (?).

88

Бакалинът Гйорге Иванов освободен от Хафъза [5] — наверно с благи задължения. В Конче Тодор Станков и другарите му Гйорге Турчето и Васил Юрука уловени от властите, [6] има дума последните двама да са почнали да предават — подъл свет!... И кой знае още що работи има, които ние не сме ги чули!

Гйорге, ти искаш да додеш тук, за което и ме запитваш. По моему по-добре подобна мисъл да не се роди в глава, а камо ли да направиш това. Седи си, брате, че ще почнеш да викаш: ела, зло, от тебе по-зло имало. Не стига, дето не можем да ти платим нищо, но известявам ти, че ако додеш и с един лев макар, не ще можеш да му се нарадваш, ще ти се нахвърлим като вълци. Надали е изпитвал некой друг такъв глад като мен — разкапация, разкапация и пак тя.

Жал ме е много, дето на бабата [7] не мога да й прата 10-на лева. Голема добрина бихте направили, ако можехте отнекъде да й намерите 10 лева. Много ще ви благодара. Зная, че немате, но погрижете се отнекъде да заемете. Нека да върви така, че да видим кой ще победи — ния или разкапацията. Никола, вземи конят от Глигора, като му дадиш и един силен конфуз, па го предай на Ангел [8]. С Миро от Ветрен, ако можеш ти да се разправиш по какъвто и да е начин, не изключая и грубия, разправи се, ако не, ще остане, когато аз се срещна с него. Върховистите тук и те са се разкапали. На краят на идущий месец ще свикат конгрес. [9] Според отговорите на Ляпов [10] изглежда малко дружества да вземат участие. Коя полза бе, брате! Бъдете бодри, не изгубвайте кураж. Кое царство не се [е] разкапало, без да има пред себе си врагове с положение, каквото е нашето? Ний сме силни, защото и това, което имаме, е насочено против турското царство.

Здравейте
Гйоргие Делчев

София, 98 г. [11]

Гйорче Петров щел да прати револвери, когато продаде твоя.

Същи

МП, 1943, IV, стр. 137—138
 
1. Вероятно Георги п. Цветков.

2. Г. Делчев в случая има пред вид арестите и преследванията, които турските власти извършили във връзка с Винишката афера и предателството на Георги Иванчов.

На 14 ноември 1897 г. (ст. ст.) разбойническа банда влязла в с. Винииа, Кочанско, убила местния богаташ турчин Кязим ага и задигнала от дома му около 800 лири. Търсейки разбойниците и възможните техни ятаци, турските власти под-

89

ложили на разпит и изтезания местни селяни и селянки, при което открили склад с пушки на ТМОРО. Стреснати и разтревожени от това неочаквано разкритие, властите извършили масови арести, претърсвания и изтезания над населението в редица села на Скопския санджак. Равносметката от тази афера е: 10 души убити, над 200 жестоко изтезавани, над 500 в затворите, около 300 души забягнали в България.

3. Велко Думев — учител в Щип, активен участник в ТМОРО.

4. Георги Гочев — учител в Щип, активен деец в ТМОРО.

5. Хафъз паша — валия (областен управител) на Скопие.

6. В с. Конче, Радовишко, била предадена четата на Тодор Станков. Четникът Георги Турчето, покръстен турчин, предал всички връзки на властите, в резултат на което започват арести на организационни работници.

7. Дона Ковачева.

8. Ангел Винишки — куриер на ТМОРО.

9. Става дума за подготвяния за средата на 1898 г. конгрес на Върховния македонски комитет.

10. Димитър Ляпов — известен македонски общественик, секретар на Екзархията в Цариград, застъпник на политиката на двореца.

11. Ако се съди по съдържанието, може да се допусне, че писмото е писано в късна пролет на 1898 г.


34

Шифровано писмо. Праща пари. Не е съгласен Мурджев да замине с Муструка. Да не му се дава нищо.

Седми юлий осма година

Никола,

Тук приключеното ще предадиш на Гйоре, когото, както виждаш, ще го зарадвам со една скромна сумица: записът е от 90 лева, но само 50 има за него, а останалите ще ги предаде по 20 лева на бабата и на Ангел. За тебе пак нема нищо. Зная, че и ти немаш, но все предполагам да не си останал гладен. Когато и да е и нашия петел ще пропее, па тогава всичко ще бъде наред.

Досега, от две недели насам, не съм получил писмо. Що мълчиш, не зная. Писа ми, че Аце е бил убит, но без никакви подробности не само за убийството, ами и нищо не ми съобщаваш какво сте направили со пушките, намирающи се во изгубения гад. Взехте ли мерки или не? Ще пропаднат или по гладък начин ги прибрахте?

Може би тези дни да ви е дошел Мурджев [1] на гости. Той иска да замине со чета под войводството на разбойника, на

90

Муструка [2]. Не мога да бъда съгласен. Не ще бъде зле да ви напомна да не му спомогните во нищо, щом заминава со такива хора и без нашето съгласие.

Не е чудно да ви иска и бомби, и пушки. Кажете му, че у вас нема нищо, во същето време иди кажи на бабата да не му предава и тя абсолютно нищо и добре да заключи пушките, намервающи се во нейната къща. Предупреди и саблярци[те] Иван и Захария да не му дадат и те нищо.

Ангел, види се, досега не е влизал вътре. Утре ще ви из-нратиме вестници, които ще ги пратиш по Ангела, но не докато не получиш писмо от мен за вътре.

Много ти здраве от чичо ти Петре [и] Тодоров, и двамата на работа са. Последния е надзирател на работници при канализацията.

Много здраве и от Чучков [3], и от Гйоре, и от Такеджиев. Поздрави домашните, Добрета и кумът.

Станков е по-добър.

С братски поз[драв]
Ахил

НБКМ — БИЛ, ф. 23, а. е. 3, л. 192—193
 
1. Атанас Мурджев — сътрудник на Г. Делчев в „ателието”, по-късно преминал на страната на върховистите.

2. Кочо Муструка — харамия, привлечен от върховистите за войвода на чета. Г. Делчев често споменава за Муструка в писмата си до Никола Малешевски.

3. Ефрем Чучков от Щип, близък другар и съратник на Г. Делчев.


35

Шифровано писмо. На конгреса на ВМК ще се действува за листата на Станишев. Научил от Кепов, че за делегат е избран Григор Бояджийски. Да му каже да го потърси в София. Какво са направили с пушките.

21/VII 98 г.

Никола,

Закъснех доста с отговора на последното ти писмо. Причината е, че не можех досега определено да ти пиша по въпроса за предстоящия конгрес, па и сега не ще мога освен в кратце да ти ява, че активно участие не ще вземем. Намераваме да действуваме, доколкото ни се попадне, за да се прокара листа

91

на Станишев [1], който е много по-близък в програмата си и честен човек, отколкото Ковачев [2]. Последния и Ляпчев, както изглежда, ще представат свои листи.

Вчера се срещнах со Кепов [3], който и ми яви, че за делегат сте избрали Бояджийски. Не ще бъде зле, ако го осветлиш по нашите работи и му препоръчиш Станишева лист. Освен това добре би било да се срещне со мен, а понеже сме запознати, кажи му да ме потърси во Братя Миладинови.

Писмото чак вчера го предадох на баща ти. От Солун ми съобщават, че братовчедката ти не са я намерили во Солун, но пък са й пратили во Велес една лира турска. Вервам да ти е съобщила.

Що прави Ангел, ще може ли наскоро да отиде во Виница? Со пушките що сте направили досега, не зная. Нема ли да пропаднат?

Поздрави Гйорето, Ангела, бабата, Райна, Добри, Начев.

Со поздрав
Ахил

НВКМ - НИА, ф. 23, а. е. 3, л. 211—212
 
1. Христо Станишев — от Кукуш, застанал начело на листата при избора на Върховен македонски комитет. Тази листа била подкрепяна от Г. Делчев и Г. Петров. Станишев станал председател на ВМК през 1897 г. и втори път — през 1902 г., след разцеплението и краткото съществуване на двата ВМОК.

2. Йосиф Ковачев възглавявал другата листа, подкрепяна от консервативни и вероятно правителствени кръгове в София.

3. Иван Кепов — от Бобошево, български историк и учител. Редактор на в. „Изгрев”, който имал прогресивна насока и излизал в Кюстендил. Съратник на Г. Делчев в борбата против реакционната групировка във ВМК в София. По-късно станал член на Радикалната партия.


36

Писмо. По недоразумение пратените вещи не са получени, затова не можал да ги предаде на баща му. Решено е временно да не се работи с Виница — ще пише на Развигоров в Кочани.

Никола,

Всичките досега изпратени от теб писма съм ги получил. Недей се сърди, че досега нито един път не ти писах. Страшен хайлязлък ме е нагънал, [от] който, както виждаш, забравил съм веч да пиша. Пък и хайлязлъка ли е само?

92

С едно от последните писма ме запитваше дали съм предал всичките вещи на баща ти, изпратени чрез мен по Наков. Би се следвало веднага да ти отговоря, но ей тъй дойде работата, че чак сега ти отговарям, като искам да вервам и баща ти да е писал по-рано по това. Ето как стои работата: Наков още първата вечер ме намери и ми каза, че имал некои вещи да ми предава, за да ги дада на баща ти. След малко предаде ми двете кутии, а за други не знам що ми каза. На другия ден се научих, че Наков заминал, без да зная за къде.

Когато доде баща ти с едно твое писмо, тогава узнах какви още вещи останали в Наков. Като предполагах да ги [е] оставил в Чакъров, потърсих ги от него, оказа се, че и там не само не оставил, ами нито е загатнал. Наверно ги е забравил с себе си. Не знам нито аз, нито Чакъров в кое село е учител, за да му пиша. Ако знаеш ти, пиши му.

Що е направил досега Мито, не е ли заминал? Ангел наверно ти съобщи, че реших да престанем временно да работим с Виница. Утре или другия ден ще прата писмо за Развигоров [1], но не чрез Виница, а направо за Кочани.

Много съм разсеян, не мога повече да ти пиша. Седнах уж и за другите кардаши [2] да пиша, но нека се задоволят с едно много здраве и да им напомна, че требваше поне една картичка досега да пратат — ептен онемеха. Ако има некой от тех да прави кондури, нека вземе мерка, па да я прати тук, за да му прави Митката Йосков кондури — по-евтини и здрави.

Тук приключеното предай на Янаки, до когото от неколко изпратени писма само едно е получил.

Поздрав на всички, не изключая и Гйорета.
Гйорги

София, 1898 г. 13 октомврий

МП, 1943, IV, стр. 138—139
 
1. Александър Развигоров — от Щип, български учител в Кочани, председател на местния комитет на ТМОРО в града.

2. Кардаши (тур.) — другари.

93

 


37

Телеграма

София 7/ХII 1898

Кюстендил
Никола Зографов [1]
Четиридесет лева са за Якимов [2].

Ахил

НБКМ — БИА, ф. 23. а. е. 3, л. 208
 
1. Телеграмата на това място е скъсана.

2. Книжар в Кюстендил.


38

Писмо. Да му пратят три чейрека от бяла меджидии и да отговорят на последното писмо.

Никола, Ефреме [1],

Приносящий настоящето чичото Гаврил извади пасапорт, за да си иде. Дадох му пътни. Дайте му вия малко кураж, защото много го е страх. Пратете ми веднага по некого 3 чейрека [2] от бела меджидия, които да са много чисти и ясни. Отговорете ми на последното писмо.

С поздрав
Гоце

София, 1899 г. 1 февруарий

МП, 1943, IV, стр. 139
 
1. Ефрем Чучков.

2. Четвърт от турска сребърна монета (меджидия).

94

 


39

Писмо. Изпратени са с кукушанеца Манчо 10 сандъка куршуми. На превозвача да се платят по 16 гроша за сто оки. Има недоволство от обноските на Ефрем.

Никола,

Неколко пъти се залавях да ти пиша, но не зная как и защо не довърших ни едно писмо. Сега бех в магазина на братя Иванови, за да науча дали са дошли некои кираджии. Никола ми каза, че с биволска кола изпратил с Манчо (нашия кукушанец) 10 сандъка куршуми, когото задължил да ги предаде на тебе. Затова, щом получиш това писмо, иди при споменатия, кажи му и ти, като му прочетеш и една нотация, за да пази тайна. Покани го в същото време да плати кирията той, ако немаш възможност ти, и му кажи, че за кратко време аз ще му платя. На кираджията ще платите 16 гроша на сто оки. А пък другото, а именно къде ще разтоварите и как, остава на вас.

За Ефрем и аз самият не знам що да правя, макар че съм му загатвал с заобикалки, а веднъж и открито, че има недоволство от неговото поведение и от неговите обноски към нашите другари. Засега толкова.

С поздрав
Гоце

София, 4 февруарий 1899

Пратете ми веднага 2—3 чейреци [1] бели меджидии, които да бъдат ясни и съвсем нови, никъде неизтъркани. Ризо [2] да приеме парите.

Поздравлява ви
Същият

ПГД (Ск.), стр. 24
 
1. Вж. бел. 2 на стр. 94.

2. Ризо Ризов — от Велес, другар и съратник на Г. Делчев, активен деец на ВМРО (обединена) след Първата световна война.

95

 


40

Писмо. Праща пари, за да се заплаща пренасянето на патроните. Недоволен е от приказките върху тайни работи на организацията.

Колйо,

При настоящето приключвам ти и един банкнот от сто (100) лева златни, които са предназначени изключително за кирия при пренасянието на патроните от София до Кюстендил и оттам до Църварица; затуй задръж ги в себе [си], та после да не си имаме главоболие и за неколко лева да бъдем питимни, що казват. Води и точна сметка. Отсега нататък пренасанието оттук ще става от наши колари, така щото не ще има нужда да прибегваме до други лица. Първия път ще изпратя с колата двама, от които единия ще доде по-напред, за да ве предизвести. Защо пък досега не си ме известил за пристиганието на десетте каси (сандъка) чрез Манчо? Писмото по Якимов приех.

Много ме учуди запитванието на Ангел и Манчо дали Такеджиев е в Македония! И то не бе запитвание, а просто твърдение, че той е там. От кого ли се е разгласило? Нема ли да турим край на тез наши диарии да гласим кой къде е и що върши? Що мълчи Ефрем? Ще докарат ли Васе и Тоде коне за пренасание на патроните от Църварица за вътрешност[та]? Писмата адресирай до „Прилепски хан" за Гоце.

С поздрав на всинца ви, а не забравяй Райна и Любето, па и Стария.
Гоце

София, 99 г. 10 февр.

МП, 1943, IV, стр. 139—140
 

41

Писмо. [1] Праща пари. Г. Иванчов е ранен в Щип, а тамошни дейци са арестувани вероятно по негово оплакване. На конгреса на ВМК да се поддържа листата на Б. Сарафов.

Никола,

Всичките писма от тебе и ония от Кочани получих навреме. Отговор нито на теб, ни на кочанци не съм пратил досега, защото немах време, па има и около 7—8 дена постоянно сън

96

на път. Сега даже пиша ти настоящето в трена — тръгнал съм за Дубница, където ще се бава до вторник, затуй и писмото ми ще бъде кратко. С приносящий настоящето, нашия богданцалия, пращам ти 8 наполеона (5 в банкноти и 3 златни), 5-те от тех са предназначени за железарницата, а 3-те разподели ги за Ангел, Тоде и Васе и Раже. Ще требва да дадите и на бабата; ако в тебе не са останали от по-прежната сума, кажи на Велко да й даде 1 наполеон от горната сума.

Не знам защо нема писмо от Виница. Що е станало там, господ знае — от Криволани получих едно писмо с 5 думи, с което ми се известява, че Гйорги (Иванов) бил ранен в Щип, [2] вследствие на което, види се, по оплакванията на самия Гйорги арестувани били Тодор Лазаров, Поп Коцов (глав. учител) и свещеник Христо Мачков, в чиято къща живее Поп Коцов. Кой го [е] ранил, как и защо, досега [е] още непознато. Какво ще се роди, и туй не зная!...

Тодор бил много изтезаван. Ако доде некой из тези места, виж да узнаеш повече подробности.

Кажи на Велко да доде да го прегледа комисията, та да се освободи от тая болест. Даже още утре нека потегли.

Не знам Гйорче дали ти е писал нещо за взетото решение по случай свикванието на конгреса за избирание нов състав в комитета. Взе се решение да си дадат кандидатурата Сарафов Борис, Славчо Ковачев, Бозуков и Давидов [3] и двама цивилни (смета се да бъдат д-р Шопов и търговеца х. Кочов, последния да бъде касиер). Ния почти открито ще действуваме, ще заявим на всеки делегат, че ще действуваме съгласно само с горната листа и за да се развие по-силно сдружаванието между тукашните и вътрешните, ще влизат в тоя комитет като редовни членове и двама от вътрешната организация. Дали ще се изпълни това решение, ще зависи от делегатите. Погрижи се да изберете вия за такъв човек, който ще гласува за горната листа. Можете да му дадите изричното задължение, щото да гласува за хора, които имат доверието на вътрешните и да могат да работат с тех.

Повече нищо не мога ти пиша. Поздрави Райна, Любе, Велко, Алексо, Гйорги и пр.

С поздрав
Гоце

97

 

Приключвам тук и писмото от внучката ти, която дава доста верен портрет за баща си. Благодаря й за услугата, моля да извини, че съм причината да изпита некоя горчевина.

Същи

МП, 1943, IV, стр. 150—151
 
1. Писмото е без дата, но от съдържанието му се вижда, че е писано в края на февруари или началото на март 1899 г., т. е. немного преди избирането на Б. Сарафов и другите офицери във ВМОК.

2. Георги Иванчов (Иванов) бил осъден на смърт за извършените предателства. След несполучливия опит присъдата да бъде изпълнена в Щип Иванчов бил убит на пазара в Кочани.

3. Антон Бозуков и Тома Давидов — бивши офицери от българската армия, активни и ръководни участници в дейността на ВМОК.


42

Писмо. Изпраща чрез Манчо патрони. Превозът струва по 18 гроша за 100 оки. Интересува се за новини от вътрешността и за бащата на Васе.

Никола,

Вчера изпратихме чрез Манчо 16 каси патрони, а днес ще пратим пак чрез същия още 8. Дадени са наставления на ко-лара, щото още когато се намира вьн колата, да извести на Манчо, та по такъв начин да може теб да извести, за да откарате колата право в къщата. За всичко разпореждай се, както знаеш. Нема ли нещо от вътре?

Поздрави всички.

С поздрав
Гйорги

София, 99 г. 2 март

Р. Р. Кирията е 18 гр. на стоте ока. Нищо не пишиш за бащата на Васе.

Същи

МП, 1943. IV, стр, 140

 98

 


43

Писмо. Да се окаже съдействие на Бабамов да замине за Македония, като едновременно пренесе и вестници.

Никола,

Утре ще ти пиша по-дълго писмо, в което ще приключа и едно за Гиляни. Засега с настоящето ще те подканя да окажеш съдействие на Бабамова в всичко. За да замине вътре, аз мисля по-добре ще направи да почака, та когато пратим и вестниците, с тех ведно да преведат и него, макар и да закъснее. При това, ако замине сега, много по-несигурно ще бъде пътуването му, отколко[то], когато има пазар в Гиляни и Баня. Поздрави на всички.

С поздрав
Гоце

София, 99 11/III

МП, 1943, IV, стр. 140
 

44

Писмо. [1] Купил осем сандъка патрони, които да препратят към Църварица или Ветрен. Праща вестници за Македония. Антимон ще получи от Вена. Бабата да дойде да се разбере със сина си.

Никола,

Бех с намерение да ти пиша по-дълго писмо и едно такъво за Гиляни, обаче като не намерих свободно време, ще остане с настоящето само, с което ще ти явя, че още осем сандъка патрони съм купил, които тези дни ще ги пратат, та виж разпореди се да ги стоварите и да ги препратите или към Църварица, или към Ветрен. Утре ще ви пратат и вестници, броят на вързопите не знам, но знай, че измежду тех ще има и един вързоп под № 79, който е предназначен за Солун, за което ти пък с едно писмо до гилянци да им пишеш, и то непременно да го препратат. Останалите пък (вестници) да ги разпределят така, щото една трета част да пратат в Малешевията, а другите 2/3 за Гиляни, Прищина и Баня.

99

Пиши на Гйорги, че търсения антимон и тук не намерих, но съм поръчал чак от Вена, който ще доде най-късно след 6 дена. Нека се погрижат да изпратат и един калъп, за който е станал въпрос между ни.

Кажи на бабата, че се срещнах с сина й и че не остава друго нищо, ами да стане самичка да доде тук, за да се разбере в полне работата. Нека доде непременно. За да се намеря и аз тук, нека дойде в петък. Ти ми телеграфирай, когато потегли. Утре заминавам за Самоков.

Поздрави всички
Твой Гйорги

МП, 1943, IV, стр. 140-141

 1. Писано на същия лист, на който е написано предишното писмо (№ 43).


45

Писмо. Да се погрижат да изпратят момичето Мария във Виница. Недоволен е от действията на Радославов спрямо организацията. Да внимават и скрито да пренасят оръжието.

Никола,

Сетне повече ще ти пиша, а сега се ограничавам само с туй, че предоставам тебе грижата да препратиш пристигающето с бабата момиче, Мария баба Цветина, родом от Виница, в селото й. Вижте с Ангел, намерете некой кираджия и я проводете по-скоро. Кирията и другите разноски плати ги ти за наша сметка. Недейте я задържа много, а гледайте по-скоро да я пратите. Тя може да иде и в Ангел да живее, за да бъде стаята празна за железарите [1], които ще додат утре или другия ден.

Утре ще прата пари и за Зафировци, и за другите. Кажи на Ангел да внимава, че либералите [2] са такива само в лъжите. Нека се пренася по възможност най-скрито. Байо ти Радославов [3] тук е обещал, а там е изпратил, види се, добрите разпореждания за конфиска. На добър им час — честита им ръка. Това е сефтето [4]. Не консерваторска византийщина има тука, а, напротив, либерализма изиск[в]а от подръжателите си курвин-

100

ската тактика, която, както се вижда, с голема вещина ще я приложат. Е, що да правиш, когато требва да се гледа доброто на вътрешните.

Поздрави всички. Поздравляват те всички.
Гоце

1899 г. София, 23 март

МП, 1943, IV, стр. 141
 

 1. Вероятно става дума за майстори, изработващи на ръка оръжие (предимно хладно).

2. Правителството на Народно-либералната партия (1899—1900).

3. Васил Радославов — министър в кабинета на либералите, по-късно министър-председател (1913—1918), при когото България бива въвлечена в Първата световна война на страната на Германия и Австро-Унгария.

4. Начало, за пръв път (тур.).


46

Писмо. Изказва недоволство от политиката на правителството. Изпраща нари за разходи и шифър за кореспонденция с вътрешните дейци. Да внимават при пренасянето на оръжие.

София, 99 г. 24/III

Никола,

Писмата, пратени по бабата, и това по пощата получих, но отговор нито на едно досега не съм пратил — знаеш защо, — защото ептен съм оглупел, отъпел съм дотолкова, щото лишението е станало за мене една от най-трудните работи — санки[м] масата е некой каторжнически тезгях.

Съобщаваш ми, че окръжний управител е предписал на околийския да прибере патроните. При все и да имаше обещания оттук, за да ги освободят, пак не ме учудва горното съобщение — горко на грешните парички, дадени за купуването им; а тежко на наивните, които никогаж не могат да се освободат от надеждите си, че ще се намери поне едно правителство, което, ако не друго, барем не ще бърка на революционните приготовления на вътрешното население. Да, нима те са престъпници? Пази боже! Патриотически [1] дълг им налага, когато са в опозиция, да пълнат вестника си с статии пламенни и по-революционни, отколкото са ония в самите революционни вест-

101

ници, а отечествений [2] дълг пък диктува, когато поемат управлението в ръцете си, да апелират към патриотизма на всички истински патриоти и да възпеват благоразумието. Който не разбира, който не иска тех да слуша, нека знае, че има цер за него. Конфискуването на патроните е предговора на оная драма, която в скоро време, вервам, ще почне да се разиграва и краят на която още отсега мога [да] го предвидя. Големецът не е тук, та нищо по това не може [да] се направи.

Момичето на баба Цвета требва снощи да е пристигнало с бабата Дона в града ви. Ако досега с Ангел не сте се погрижили да намерите кираджия, за да я преведе и я отведе чак в Виница, вижте по-скоро да стане туй и разноските ти й плати.

Пишиш ми за пари. Пустите му пари! Какво да се прави и аз самичък не знам, още повече, когато сам зная доколко са нужни и че безпаричието ще бъде причина да изгубим най-ценното за нашите действия време. Благодарение, че сега се намират у мене, макар и чужди, изпращам ти по приносящий настоящето, наш бай Петър, осем наполеона, които гледи да ги употребиш при най-големо ограничение на нуждите, като не забравиш да платиш от тех и дългът на Зафир и Тасе и още да дадиш на Ангел засега 1 наполеон за дома му.

Ами я ми кажи що направи с дюкянът, който е бил гледан от тебе и другара на железара Велко Миков? Той, Велко, утре или другия ден ще доде, та ако не си го хванал, когато доде, хванете го веднага и да го отвори.

Ще изпратя по него и антимон за Гйорги Иванов.

Ето ти и азбуката [3], с която кореспондираме и ще кореспондираш с вътрешните:

За пренасянето на пушките както е по-добре, тъй направете, само че кажи на Ангел да бъде по възможности по-предпазлив. Поздрави Райна, Любе, Ангел, Гйоре и всички приятели. Много ви здраве от стария (чичо Петър) — Ризо.

С поздрав
Делчев

МП, 1943, IV, стр. 142—143
 
1. и 2. У К. Мирчев думите са дадени с курсив. Предполагаме, че в оригинала са били подчертани.

3. Вж. публикувания в сборника шифър IV (с малки изменения).

102

 


47

Писмо. Изпраща всички железарски инструменти, дрехи и разни обущарски „алати”.

Никола,

Чак денес пращам по колара, приносящий настоящето Димитър Гочев, родом от с. Батановци, всичките железарски инструменти, оставени от Велка. Цената на кирията, която оставам вие да я платите, е 17 гр. на сто ока. Освен тези вещи прибавих още и едно чувалче, в което има дрехи за Андон Велешанеца, който работи по линията с другите, има още и разни кондураджийски алати [1] за Гоце х. Делев и другара му Доне Поликрапов. Поздрави Райна, Любе, Гйоре, Велко и вси[чки| прият[ели].

С поздрав
твой Гоце

София, 99 г.
29/III

[Встрани]
Пиши ми как сте наредили с Велко работата.

МП, 1943, IV, стр. 143 (с фотокопие)
 

 1. Алати (тур.) — инструменти, прибори.


48

Писмо. Да се попречи на Никола Русинчето (Никола Русински) да замине за Македония.

Никола,

От дълго време нема нищо от теб, нито пък от вътрешността. Що направихте по избора [на] делегат в конгреса?

От Никола Малешевски получих писмо, в което между другото запитва ме да узная дали Никола Русинчето се намира тук, като в същето време ме подканя да пиша теб, в случай [че] не е тук, и да ти обърна вниманието за него (Русинчето), че искал да замине в Малешевско, та да можеш му попречи.

103

Виж узнай дали не е тамо, па дай му един добър обцест [1], щото да не помисли още един път през Кюстендил. Ратниците ги е наплодил господ. Щастлива Македония!!

Много здраве на Райна, Любе, Комуната [2], Васе, Тоде, Ангел, Гьоре и всички.
Гоце

София, 22/IV 99 г.

МП, 1943, IV. стр. 143—145

 1. Така е в текста, публикуван от К. Мирчев.

2. При баба Дона Ковачева в Кюстендил са се хранели на обща трапеза редица организационни работници— оттук и прозвището Комуната. В текста, даден в МП, тази дума е изпусната.
 


49

Писмо. Изпраща романа „Шпионинът” и писмо за Георги Иванов. Всички брошури да се пратят по кочанския и малешевския канал.

Никола,

Писмото от Велко получих, но поръчката не се наема[м] да я изпълна, защото иска ми се не 2 лева най-много, както ще[?] ми се пише, а 3 1/2 [за] глеждосани и 3 [за] неглеждосани тръби в диаметър 5 см. Отговорете ми що требва да направя. Тук приключвам едно писмо за Гйорги Иванов, за когото изпращам още и книжката Шпионинът [1]. Разпореди се да замине веднага Ангел и да поръча на куриера да ги предаде право в ръцете на Гйорги. Ако иска Ангел, може да чака и отговор. Нека не те удивлява това. Пиша му, защото го желаят щипяни, а уверен съм, че писмото ми не ще му повлияе. Белки книжката (Шпионинът) ще му завържи чакръка донекъде. Непременно ти му я прати.

Поздрави всички. Пиши, ако знаеш нещо ново от вътрешността.

С поздрав
Гйорги

София, 7-ий май 99 г.

104

Всичките брошури ги прати — 100 и 50 — чрез кочанския канал и Малешевията за Виница, нищо друго не пращай.

Същи

МП, 1943, IV. стр. 140
 

 1. Роман от Фенимор Купер. Пращайки тази книга, Г. Делчев искал да окаже морално въздействие върху Георги Иванчов. У К. Мирчев думата е дадена с курсив (предполагаме, че в оригинала е била подчертана).


50

Писмо. Намира се в лошо душевно състояние, но е силен и ще победи всичко „освен една съвест”. Да му се изпратят трите манлихери и 6—7 ками.

Никола,

Писмата ти изпратих, но да ти кажа правото, почти всичко забравих, що имаше важно в тех — тъй съм занесен!

Ще ме извиниш, ако с тая изповед ти се представя за човек най-немарлив в длъжността си. Па и що мога да права, когато има минути, когато човек представлява един движущ се труп, без да има в него нещо душевно! Дали не вървя към...

Но силен съм, ще победя всичко освен една съвест. Прати ми в най-скоро време трите манлихерки, които се намират в къщата на бабата. Намери средство, ако не до София, барем до Радомир — до Иванчо Неврокопски, като ми, разбира се, известиш. Вземи и от железарите 6—7 ками, ако са ги направили, па и тех нека да бъдат изпратени бърже. Ако пък не са довършени, подкани ги най-скоро да ги довършат. Що правят Атанас и Ицо фигурантите? Кажи им да живеят по-економично. Пити ги с колко лева доде тук Андон, па ми пиши.

Не са ли се върнали Ангел, Васе и Тоде?

Поздрави Райна, Любе, Велко и другарите в работилницата и всички други приятели.

С поздрав
Гоце

София, 13/V 99 г.

МП, 1943. IV. стр. 145—146
 
105

 


51

Писмо. Да му прати и четвъртата манлихера. Върховният комитет не е конституиран, понеже на офицерите още не били приети оставките. Ако не се видят вече, да се грижи заедно с Велко и другарите за работилницата и другите работи в Кюстендил.

Никола,

Вчера бех в Радомир, откъдето взехме пушките. Но, виж ти, с моя серсемлик пак една грешка направих, а тя е, че вместо да ти пиша всичките манлихерки да ги пратиш, аз съм писал за три, като предполагах да са толкоз, а не четири. Ще направиш труда си да я изпратиш и останалата пак до Иванчо Неврокопски, като го предупредиш, прави що прави, да я изпрати по некого, защото не мога аз да ида в града му. Тук комитета не е конституиран [1], защото на офицерите още не им е приета оставката. Кога ще им я приемат, и аз не знам. Нема ли некоя новина от вътре? Ангел не донесе ли некое писмо? Ако не се видим веч, остава на теб и Велко с другарите да уреждате работилницата и другите работи там, в Кюстендил. Бомбите са в юриците, където има и некои сандъчета с патрони и други принадлежности, струва ми се, има и неколко мартинки. Желаех още един път да дода и уредя всичко, но не ми се удаде възможност. Вервам, че ти ще съумееш да уредиш всичко, що е в полза на делото. Поздрави Райна, Любе, Велко, Никола, Алексо, Гйорги, Ангел, Реджо и всички приятели.

Сбогом
Гоце

София, 99 г. 18/ V

Когато ти телеграфирам: „Брат ми да дойде тук”, веднага нека потеглят Атанас и Ицо за София.

Същи

МП, 1943, IV, стр. 146

 1. Става дума за конституирането на новоизбрания ВМОК, в който влезли офицери начело с Б. Сарафов.

106

 


52

Писмо. Загрижен е, че предателствата на Георги Иванчов вземат широки размери. Нужно е да се изпрати една въоръжена чета за унищожаването му. Не вярва и в чистотата на Сарафа. Да се укрият пренесените в Кочанско пушки.

Никола,

Получих и писмата, и телеграмата, но те ме намериха в та-къво настроение, че не можех, нито пък сега ще мога да ти пиша нещо положително.

Гйоргиевите предателства от ден на ден взимат широки размери, но в тая работа не мога да вервам в чистотата и на Сарафа [1], при всичко и да е арестуван. Ще повервам за него само след като го пуснат или го осъдат, без да предаде нещо, а сега неговото арестуване за мене е примка, чрез която да могат преда и пушките, минали чрез кочанский канал. Тези два изверга на едно везне са, но що можем да му правим сега? Аз съм занят с работа, която не търпи моето отстранявание. А какви мерки требва да вземем? На това ще отговоря, че требва една специална чета, предназначението на която да е изключително уничтожението на Гйоргия, и то ако не може иначе, да се подпали къщата им, та всичко живо да изгори. Но кой е тоя, който ще извърши това? Ето въпроса, който требва да се реши.

Ако можете там да намерите такива хора, които да се нагърбят с изпълнението на горната задача, добре, ако ли не — да се подкани Атанас и Ицо да влезнат с помощта на Ангела вътре, та при един добре скроен план да пребият Гйорги.

Добре ще бъде да вземете мерки за укриванието на пушките, пренесени в Кочанско.

Пишиш ми за пари, а не знаеш, че така съм гол, щото принуден съм да прося. А пък и в каква нужда съм от тех!...

Не може ли Велко да се обърне към другарите из другите места, за да го подкрепят временно?

Поздрав на всички.

С целувка
Гоце

София, 99 г. 6/VI

МП, 1943, IV. стр. 146—147
 
107

1. Теодоси Киров Минев (Сарафа) от Кочани бил арестуван във връзка с Винишката афера и после освободен със задължение да шпионира за турската полиция, но той предупредил за това ръководството на организацията и продължил да работи в съгласие с комитета в града.


53

Писмо. Оставките на офицерите са приети и Върховният комитет ще се конституира. Заминава за Македония. Атанас и Ицо да отидат в Дупница.

Никола,

Нищо ми не отговори на последното ми писмо. Тука засега нещо особено нема. На офицерите приети са веч оставките им. Сарафов пристигна, чака се и Давидов, та денес-утре ще се конституира и комитета.

Утре аз заминавам, та бакалъм дали ще мога да мина границата. Изпрати Атанас и Ицо в Дубница и това да бъде в понеделник. Нека тоя ден вечерта пристигнат там. Те да търсат Димитър Делчев [1], който живее в Никола Малешевски, и да се представят, [че] уж дохождат от М-ня [2] (Кукуш) и носат с себе си некакви поръчки от баща ми. Нека некак си я уйдурдисат. С себе си нищо да не вземат, освен ако имат пари за по един чифт здрави опинци.

Поздрави всички другари, Райна, Любето, Добре и др.

Сбогом
С целувка Гоце

София, 99 г. 11 /VI

МП, 1943. IV, стр. 147
 

 1. Брат на Г. Делчев.

2. Македония.

108

 


54

Писмо. Имал неприятности поради неточното изпълнение на указанията му. Заминава за вътрешността. Да се вземат мерки за унищожаването на предателя Г. Иванчов от Виница.

Никола,

Ако да знаеш каква неприятност ми създаваш с неточното изпълнение на онова, което ти пиша, сигурно вервам, че никогаж не би простъпил. Не само Андон, но и Ицо не ми требваше, когото виках само за да му дам наставления некои. Сега Андон се връща, но вижда се съвсем разочарован, а това не щеше да стане с него, ако не додеше тук.

Аз заминавам за вътрешността, та не знам дали ще се видим веч.

Препращам ти наново новопристигналото писмо, което аз не мога [да] прочета. Прочети го ти и съдържанието предай Гйорету, като в същото време и ти самичък да се съобразиш с него в случай, [че] има нещо.

Гледайте бе, джанъм, да уредите уничтожението на виничкия изрод. Недейте забравя, че и Сарафа е опасен.

Поздрави Райна, Любето, Гйоре, Добре, Нако и всички приятели.

Дай на бабата, ако можеш, 20-тина лева.

С целувки
Гоце

Дубница,
15/VI 99 г.

МП, 1943, IV. стр. 148



55

Телеграма

София I
17/ХII 1899

Кюстендил
икола Зографов

Веднага Ангел да доде тук. Поздрав на всички.

Жив-здрав
Гоце

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 269
 
109

 


56

Телеграма

София I
17/ХII 1899

Кюстендил
Никола Зографов

Требва ми Ангел, друг не. Пиши.
Гоце

НБКМ — БИА, ф. 23, а. с. 3, л. 268
 

57

Разписка за получени пари от касата на бившето дружество „Труд” в Кюстендил.

Разписка

Подписаний удостоверявам, че получих от г. Н. Зографов сумата хилядо триста осемдесет и пет лев[а] и петдесет стот[инки] (1385,50), прибрани от последния в качеството [му на] председател на тайния македонски революционен комитет „Труд” в г. Кюстендил, който е функционирал от 12и о[ктом]врий 1896 г. до 13и о[ктом]врий 1897 г.

Настоящата разписка му се издава да му послужи, гдето му се яви нужда.

Подписал:
Г. Делчев

София
1900 г. 31 януар[ий]

[Писано от друга ръка]

Върховния Македонски Комитет удостоверява, че издавшия разписката г-н Г. Делчев е бил представител на вътрешния

110

Ц. Р. М[акедоно]-Одрински Комитет и подписа му е действителен.

Председател: [Б.] Сарафов
За секретар: Г. Петров

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 4, л. 41—42
 

58

Писмо. Във връзка със заминаването си за Македония иска да се срещне с Никола Зографов и други дейци.

Кюстендил, 1900 29 февруарий

Никола,

Що правиш, прави, гледи утре по-рано, даже и до обед ако можеш да стигниш, че другия ден да мога си замина. Повече да чакам е невъзможно, а пък има некои вещи да земам.

Освен това, понеже мисля да замина [за] вътре, а искам да се срещна с Васе, Тоде, Тасе, Реджо, разпореди се да ги известиш, ако са близко при тебе, да додат заедно с теб, ако ли са далеч, подкани ги да заминат за Дубница направо оттам, но да гледат поне в петък да стигнат, че иначе и там не ще ме намерат. Нека доде с тебе и Ангел. Заминаването ми ще бъде чак на източний... [1]

Ела по-скоро. Поздрави Васе.

С поздрав
Гоце

МП, 1943, IV, стр. 148
 
1. Според К. Мирчев на това място оригиналът е скъсан.

От съдържанието на писмото се вижда, че то е отправено до Никола Зографов в Кюстендил, но в началото е написано „Кюстендил, 1900, 29 февруарий”. Изглежда, че Г. Делчев е направил грешка — най-вероятно е то да е било пратено от Дупница.

111

 


59

Писмо (отчасти шифровано). Да се състави списък на намиращите се в Кюстендил материали, като се направи разграничение на материалите на вътрешната организация от тези на тукашния комитет. Да се изплатят две пушки на собствениците им.

Никола,

Досега не съм ти писал, защото и аз самичък не съм си определил какво може да се прави занапред. За приятелите, които са там, изключая неколцина, ще се подканят на частна работа. А ти засега направи следното: направи един списък на материала, който е принадлежност на вътрешната организация, като [1] бомби и разни инструменти, прахът, разни патрони, револвери и всички пушки, повърнати от четите, та да се знае с какво разполага вътрешната организация, без да се обръща към тукашния комитет, и друг един списък на онез материали, които са принадлежност и [с които] разполага тукашния комитет. Последния списък ще ти послужи при сдаването на материалите. Материалите [?] и хората от комитета, които ще додат скоро при тебе. А пък първия ще ми требва мен да зная що има вътрешната организация на свое разположение. Въобще направи едно разграничение на материала (на тукашния комитет и на вътрешната организация). Човек, който да замести тебе, [2] още не сме определили.

През есента беше минала четата, с която беха и Атанасовци, Пазарджиклията и Градоборлията, през Църварица. Там те оставили пушките си, между които имало и две гърцки (едната средна пионерка и другата дълга), които са били собственост на двама от четниците, а именно първата на Атанас Димитров, втората на Пане Петров. Тези хора искат да им се купат. Виж дали са отбелезани в оставения на теб списък от тех, та после пиши в комитета, за да им се изплатат и да станат собственост на комитета. Тук Атанасовци твърдат, че наистина са били казаните пушки техна собственост.

Поздрави всички
Гоце

София, 1901 6 май

МП, 1943, IV, стр. 149
 
1. Оттук до края на абзаца писано с шифър.

2. Става въпрос за предаване пункта на ТМОРО в Кюстендил, тъй като Никола Зографов минал на страната на върховистката група на Борис Сарафов.

112

 


60

Телеграма

София I
19/V 1900

К[юстенди]л
Никола Зографов
Георги от Дренок тук. Днес тръгва. Чакай го.
Делчев
НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 287
 

61

Писмо. Искат да изпратят чета за Велешко и Скопско оттатък Вардара. Иска да знае ще се намерят ли хора, които да я преведат, и имат ли оръжие за такава чета.

Никола,

Искаме да пратим една чета, която да обикаля Велешко и Скопско оттатък Вардар, която, за да стигне до тези места, ще иска нашата помощ по превожданието. Теб предстои да отговориш веднага при получаванието настоящето дали ще можеш намери хора, които не само да я преводат [до] границата, ами да можат я съпроводи през Кочанското чак до Щипското поне[?] до Неманци или Св. Николско или пък да може се намери хора, които от ръка на ръка да я препратят до казаното место. Отговори веднага.

С поздрав
Ахил

София, 1900 г. 15/VI

Р. Р. Недей забравя да ни кажеш едновременно и колко и какво оръжие се намира в вас за подобна чета.

Същи

МП, 1943, IV, стр. 148—149
 
113

 


62

Телеграма

София
29/VII [?] 1900

К[юстенди]л
Зографов
Съобщи има ли нещо за Мицо [1]. Недей казва на Милан [2].

Гоце

НБКМ - БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 283
 
1. Димитър Делчев — брат на Г. Делчев.

2. Милан Делчев — брат на Г. Делчев.


63

Шифровано писмо. [1] Изпратените пари са за семейството на Ангел. Когато Ангел замине за вътрешността, да му се дадат всички вестници.

Никола,

Преди десетина дни Гйоре бе ти изпратил десет лева, предназначени за фамилията на Ангел. Но ето че Ангел ми казва, [че] жена му не е получила от тебе пари. Види се и ти сам не си знаял за кого са пратени.

Завчера бех ти писал, че писахме во Солун да предадат на братовчедката ти един наполеон и во замена на него да предадиш десет лева на бабата и остатъка на Ангел. Ако не си предал досега никому, моля те предай веднага на бабата десет лева и двадесет на Ангел. Нека и Ангел баре се осигури за един месец. Разбираш ме, нали? Десет изпратени по-напред и десет от наполеона.

Когато замине за вътре Ангел, ще му предадиш всички вестници, приети от теб досега.

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 354
 
1. Това писмо, както и следващите три са без дата и затова ги поместваме на края на раздела. Липсва подпис.

114

 


64

Записка. Препоръчва приносителя.

Никола,

Поздрав на всинца ви, желая честито да прекарате празниците. Приносящия настоящето е мой добър и интимен приятел и другар. Ако случай некой изисква неговата помощ по делото, знай, че всекога ще намериш готовността му да я окаже. В среда ще ви дода.

С братски поздрав

Гоце

МП, 1943, IV, стр. 151
 

65

Записка. Изпраща пари за абонамента на вестника.

Никола,

Тук приключените 40 лева в бонове са за вестника. [1] Изплатете му, барем на него да немаме да даваме. Честита ви Нова година на всички ви — кой знай ? ?

Гоце

МП, 1943, IV, стр. 151
 
1. Вероятно в. „Изгрев”, издаван от Ив. Кепов в Кюстендил.

115

 


66

Шифрована записка. Да вземе за приносящите един револвер от бабата.

Никола,

Иди ведно с приносящите настоящето при бабата и й кажи да им даде един револвер от полукарадашките со 30—40 патрони. Ако нема от тех, нека си изберат друг некой.

Много здраве на всички
Гоце

НБКМ — БИА, ф. 23, а. е. 3, л. 332


[Previous] [Next]
[Back to Index]