ГЕОРГИ БАЖДАРОВ
М О И Т Е  С П О М Е Н И

III

2. От Ньойския договор за мир до убийството на Тодор Александров

_3_

За да спасим младежта от това зло, да подпомогнем родителите, простички хора в това отношение, решихме да образуваме от учениците в горните гимназиални класове и от студентите македончета от вътрешността - Македонска Младежка Тайна Революционна Организация. Пръв дадох за това идеята аз. Писах на Т. Александров за това и той одобри мисълта ми. Приготвих и устав на ММТРО, който също пратих за утвърждение от Централния комитет. Ето този устав в първия му вид, защото сега има малки промени в администрацията му. По същество е обаче и сегашният като този:
 

Устав на Македонската тайна революционна младежка организация.

Цел.

Член 1. Македонската тайна революционна младежка организация има за цел да подпомага Вътрешната Македонска Тайна Революционна Организация в борбата й за освобождението на Македония от сръбското и гръцко робство и за въздигането на последната в самоуправляюща се държава, а също да служи за подготовка на нови борчески сили.

Състав и устройство.

Член 2. Член на ММТРО може да бъде всеки студент или ученик от горните гимназиални класове, който е македонец по произход, стига да е препоръчан от трима по-стари членове и да е изявил желание да се посвети на Делото.

Член 3. ММТРО се състои от 5 членни групи, свързани една с друга посредством своите петари.

Член 4. Щом една група стане пълна, всеки неин член може да образува друга такава. Кандидатът за член на новата група не може да бъде приет, ако няма препоръката, освен на предложителя, и на двама членове от по-първата група.

Член 5. Образувалият групата е по право неин петар, докато завърши образованието си или пък до като смени местоученето си. В такъв случай петарът оставя за свой заместник избрания по общо съгласие измежду членовете на групата или получилия одобрението на по-старата група.

Член 6. Всеки петар  знае своите членове и членовете на групата, образувана от последните.

Член 7. Първата група, която е централна, знае всички членове на ММТРО. Тя е пряко подчинена на Централния комитет на ВМРО и се сношава с последния направо или чрез един секретар, който избира от средата си.

Член 8. Групата или групите във всяко населено място в Македония са подчинени и в услуга на най-близкия революционен комитет, от който получават заповеди посредством първия петар в това населено място, направо от него /за членовете от първата група/, или чрез подчинените нему петари  /за членовете на другите групи/.

Член 9. Всяка група се събира веднъж поне в седмицата на заседание, денят и часът на което се определят от всяка група по общо съгласие. В тези събрания се разменят мисли по делото. Всеки член докладва какво е научил относно делото, разглеждат се предложенията за приемането на нови кандидати, четат се подходящи съчинения и пр.

Задължения на членовете.

Член 10. Помощта, която ММТРО дава на ВМРО, се изразява в следното:
а/ Пренасяне писма, книги, оръжие, дрехи и други материали, нужните на Организацията.
б/ Укриване на организационни хора.
в/ Долагане на петаря всичко, що известен член е чул относно организационните работи.
г/ Предпазливо защитаване целта на революционната организация от нападки, изобличаване хулителите, популяризиране идеята.
д/ Изобщо извършването на всичко, що е в интереса на освободителното дело и в съгласие със статута на ВМРО.

Член 11. Петарът  извършва сам това, с което е лично натоварен , а с другите поръчки натоварва подходящ член от своята група.

Член 12. Никой член не може да откаже изпълнението на възложената му работа, колкото и рисковано да е то, освен по причини, които се уважават от петаря или цялата група.

Член 13. Всеки член трябва да бъде образец на честност, изпълнителност, скромност, трудолюбие и правдолюбие.
Пиянството и развратът  се забраняват най-строго на членовете.

Член 14. Идеалът на всеки македонски младеж трябва да бъде да подготви от себе си борец за освобождението на Македония.

Член 15. Всеки член след свършването на гимназиалното или университетското образование, като се върне в родното си място или другаде в Македония, е по право член на ВМРО и е на нейно разположение по всички права и задължения.

Наказания.

Член 16. За малка простъпка наказанието е мъмрене, а за по-голяма - изключване. За издаване тайните на нечленовете/предателство/ - смърт. Изключеният, ако издаде нещо, и след изключването му подлежи на смърт по наказание.

Член 17. Мъмренето и изключването стават по решение на групата, към която принадлежи членът.Присъдата за смъртно наказание се произнася от по-горната група и се изпълнява след утвърждението й от съответния окръжен революционен комитет/ за в Македония/, а за групи вън от нейните граници, с утвърждаването й от Централния комитет на ВМРО.

Клетва.

Член 18. Всеки член на ММТРО  преди да бъде посветен в делото, дава последната клетва:
“Заклевам се пред Бога и честа си, че ще пазя в тайна всичко, що узная сега или бих узнал занапред из дейността на Вътрешната Тайна Революционна Македонска Организация и ще изпълнявам предписанията на устава на ММТРО, а следователно и заповедите на началството. В противен случай нека бъда убит с оръжието, което тук целувам.”

Член 19. Настоящият устав влиза в сила след утвърждаването му от централния комитет на ВМРО.


Уставът бе съставен и утвърден през зимата на 1922 г. и оттогаз  си води началото ММТРО.

В поробена от сърби Македония той бе пренесен от Иван Бояджиев от Велес, син на Никола Бояджиев, той образува и първите групи там. Това даде ценни резултати. Студентите от странство, Скопие, Белград, Загреб и Любляна действуваха в родните си места върху учениците от горните класове и върху извъншколската младеж. Учениците от горните класове- върху тези от долните и така нататък. По този начин се спъна сърбизирането на младежта. Един студент наскоро ми казваше:” Г-н Баждаров, ние закачихме от българско училище, било при основното ни образование, било при прогимназялното, но тези, що са след нас, учат на сръбски и в сръбски училища още от забавачницата и при все това излизат от  училището по - фанатици българи, отколко сме ние.”
Само този да е резултатът от ММТРО и изобщо от дейността на ВМРО през последните години - стига, достатъчна е. Защото спасена ли е душата на народа и в неговите подрастващи поколения, спасено ли е националното съзнание и народностното чувство, всичко е спасено, другото, политическото освобождение, е въпрос на време [22].

И на друго място казах, че най-голямото нещастие и най-голямата пречка за Организацията бе липсата на интелигенция в поробените части на Македония. Старата бе прогонена в България или Америка, нова още не бе се създала в последните години, тя е сега във формация. Ние в Македония имахме стари членове на ВМРО и материал за нови членове, но няма кой да ги сплоти, да ги събере, да ги ръководи, няма ръководни тела, защото няма интелигентни хора. Няма и агитатори от мястото. Вижда се, че Т. Александров се мъчи да възсъздаде Организацията, но по-слабо вървеше или не вървеше, първо поради разбойниците, който после се предадоха на сърбите и образуваха контрачети и народът се обезвери и изплаши, и второ-малцина интелигентни хора се явиха на помощ. От интелигентните нови войводи организатори и агитатори се отличиха отначало: Панче Михайлов, Илия Кушев, Любомир Весов, Петър Станчев, Петър Шанданов. Ил Кушев и Л. Весов заминаха в 1922 г., лятото. Есента един след други бяха убити от сърбите. П. Шанданов бе ранен още от началото, върна се и после мина през Албания. Петър Станчев влиза няколко пъти, но не можа да се застои по-надлъжко. П. Михайлов се отличи, но удари на злоупотребления с пари, курварство, неподчинение на Задграничното Представителство в България и пр. Скоро се изхаби.

Цялата македонска интелигенция и стара, и нова - бе в България. Из нея трябваше да се излъчат нелегални, предрешени или движещи се тайно апостоли и организатори, поне докато се създаде на мястото интелигенция - защото народ без интелигенция е като труп без глава. Старите в голямата си част, почти всички с малки изключения, бяха негодни вече за нелегален апостолат поради физическа немощ или нервна изхабеност - много преживяха, много изстрадаха.Трябваше, значи, да се подирят кадри за интелигентни революционери сред македонската младеж в България. Самите младежи казват, че имат организация с 20 000 члена. Е, от тях на хиляда по пет, по двама, по един даже да пожелаят да влязат вътре, пак са 100 - 40 - 20! Затова, пак по мое предложение, приехме да закълнем като членове на Македонската Тайна Младежка Революционна Организация и студенти в България,  София. Не си правех илюзията, че всички заклети ще отидат вътре и ще станат действителни революционери, но част от тях, даже по-малката, да изпълнеше задълженията си, пак бе от полза. По делегация на ЦК аз заклех у мене в къщи Иван Михайлов, Йордан Чкатров и Кръстьо Велянов. Между другото им казах: “Вие един ден ще станете революционни водители. ВМРО си служи понякога в извънредни случаи и с терор. Вътрешната Организация не е благотворително дружество, а е революционна и наказва известни провинения със смърт. Но никога да не се създава от терора система. Ние сме малък народ, пък и да не сме малък, ще трябва пак да се щади човешкият живот. Затова ако някога ще трябва да прибягвате към смъртни наказания, нека това бъде рядко, в крайни случаи, след доказани големи престъпления, при очебийни опасности за Делото, ако престъпниците се оставят живи, защото човешката кръв е много ценна и не бива да се пролива напразно.”

Така им говорех с убеждение, с искрено чувство. Кр. Велянов слушаше с внимание и със сериозност. Ив. Михайлов и Йордан Чкатров се спогледаха и малко се засмяха под мустак - смисълът на това по-късно разбрах - още тогаз те са се чувствали толкоз големи “революционери”, че в моето лице едва ли не са виждали някой протестантски проповедник! [23]

На края им казах:” Ето ви устава, трима сте и Вие ще си попълните числото до пет, защото всеки трима могат да препоръчат нов член. Вие се познавате най-добре, та и да ни питате кои по-нататък да закълнете, пак ще ви отговорим според това, вие как ще ни докладвате. “Оставихме на тях да образуват няколко петорки в България. И образуваха. Проявиха се някои от тях, както ще видим, при борбата с дружбашкия режим, но никои от тях,  като почнем от Ив. Михайлов и Йордан Чкатров, та свършим с юнака Медичков и до този момент - 28 юли 1929 г. - значи след 7 години и половина - не влезе вътре в поробена Македония. Тези млади македончета, интелигентни или прости, които отидоха да се самопожертвуват пред олтаря на отечествената свобода, не бяха членове ни на легалната младежка организация, ни на тайната. Последната в България използва характера си на “тайна и революционна”, за да командва на легалната и да я поведе, както ще видим, по лоши и пакостни за Делото пътища.

В 1921 г. Кемал Паша организира турската съпротива в Мала Азия и после се зае да изгони гърците от древната Йония. През време на Гръцко-турската война тракийският турски комитет пожела да влезе във връзка с ВМРО за съвместна борба в Тракия и Македония.

Зад този комитет, разбира се, стоеше правителството на Мустафа Кемал. Със съгласието на ЦК аз влязох в разговори с турския управляващ легацията Джевад Абас бей. Понеже отношенията между България и Турция не бяха уредени още след войните, Джевад Абас бе полуофициален турски представител. За нас приятелството с турците имаше значение в тези няколко пункта:

1. Да се внуши на турците в Македония под гръцка и сръбска власт да работят солидарно с българите било на легална, било на революционна почва. Турците в Македония да не предават, а да укриват нашите нелегални хора. Ако и от тях се явят такива, нашите ще ги приемат в средите си като четници. Да се внуши на Джемиета - турска национална организация в Македония - да действа при изборите в общините, окръзите и скупщината съвместно с българите като съставят общи листи. Да се внуши на мюсулманите в Босна да бъдат в опозиция на сръбското правителство. Искахме от турците още да признаят правата на Екзархията. След балканските войни, когато екзарх Йосиф се пресели в София, а остави за свой заместник Милетий, турците вече наричали българския владика архиепископ на българите, а не екзарх или наместник на екзарха. В такава смисъл било издадено и ираде от Високата Порта. Това, до колкото си спомням, е било прокарано и в Цариградския договор между България и Турция в 1915 г. Ние настоявахме българският свещеноначалник да бъде наричан екзарх, да бъде признаван за такъв, като казвахме, че ираде не може да отмени фермана, а екзархията е учредена с ферман. В този смисъл, в смисъла на тези изисквания, бе връчена една промемория на Джевад Абас бей, съставена от мен и преведена на турски от Петър Мончев. Ние пък обещавахме на турците при удобен момент, когато прехвърлят военните действия отсам Егейско море, да ги подпомогнем с нашите бойни сили. За владичеството на Тракия оставяме да се споразумеят България и Турция в случай на прогонването на гърците от нея. Джевад Абас не беше много сериозен човек. Ударил я беше на любов с една млада и хубава жена, българка мисля беше. Дълго време очаквахме отговор на промеморията и не получихме такъв. После разбрахме, че е била открадната от една курва, с която Джевад имал работа в Швейцария. Той скоро бе отзован от България. Разговорите си за приятелство и за подпомагане с турския тракийски комитет продължихме с Фуад бей, интелигентен турчин и смел революционер. Но не отидохме и с него по-далеч от приказките в поменатия смисъл, защото на турците не се искаше да ни помагат против сърбите, а на нам пък не изнасяше да се бъркаме в Тракия, за да не бъркаме на българската държавна политика спрямо тази област, от която турците и гърците бяха прогонили българите.
През 1921 г. Алеко Василев ми подговаряше, че желае да влезе с чета в Демир-Хисарско да извърши атентати. Казах му, че не е удобно това сега. Ако иска да мине,  да стори това с малка група за агитация и организация. А акции и то от голям калибър ще има смисъл, когато военните действия между Гърция и Турция се пренесат в Тракия. Тогаз ние ще трябва да дигнем въстание, да нахлуем  с големи чети тайно в източна Македония и да я обявим автономна. Но сега, казах му, няма смисъл. Само ще помогнем, може би, на турците, като отвлечем част от гръцките сили, но гръцката войска ще се справи с нашите въстаници и после в сгодния момент, ако се окаже такъв, не ще бъдем годни за работа.

Към ноември - декември, ако не съм забравил, 1921 г. дойде у дома от село Петрово Костадин Кюров, от Крушово родом, бивш мой другар по оръжие в четата на дядо Илия Кърчовалията. Той ми разправи, че Алеко Василев ги събрал в село Петрово и ги организирал като им давал и нова клетва. Питаше ме - да помогнат ли на Алеко и другарите му. Казах му да не ги предават, ( Алеко бе избягал от Петрич като се скарал с окръжния управител за някаква мандра и сирене и бе го убил,) на властта, но да им кажат, че от организация революционна тука нужда няма, а да отидат да правят такава в Македония под гръцко. Като минават отсам на почивка и се връщат пак оттатък, казах на Кюрата, ще им услужвате и ще ги улеснявате. Организирането на Петричкия окръг от Алеко Василев, към когото после Т. Александров прикомандировал и Георги Атанасов, стана без мое знание и съгласие. Алеко със сподвижниците си направиха тази организация и понеже ВМРО бе в лоши, враждебни отношения със земеделческото правителство на Стамболийски, Т. Александров одобри делото на Алеко и го опълномощи да действува от негово име, изобщо от името на ЦК с надежда да използва тази сила против поменатото българско правителство. С разгарянето на борбата с последното и аз намерих, че може временно да съществува тази организация, но трябва винаги да се прави разлика между нея и ВМРО.

От земеделческото правителство на Стамболийски все повече и повече недоволстваха всички партии, културни организации и военните от запаса и на активна служба. Земеделческото правителство се оказа господство на некомпетентността, на грабителството, на неморалността, на невежеството. Каквото обаяние имаха сред селянията след военните погроми Стамболийски и другарите му, ако управляваха законно и не се заяждаха с всички, можеха да управляват десетина години. Но разните Прудкиновци, Стоил Стефановци, разните атентати, устройвани от властта в “Одеон”, на Св.Кирил и Методи по улиците, убийствата на Чуклев, Греков и пр., сътрудничеството на органи на властта с разни терористи и убийци като Личката, Кибритя и пр., които после самата власт убиваше, за да прикрие собствените си престъпления, всичко това все повече и повече възбуждаше хората с правно чувство и национален усет. Къде отиваме, какво ще стане с България? - запитваха се много честни и патриоти хора, на които партизанството и политиканството не бе по сърце. Интелигенцията се чувстваше унизена и онеправдана поради издигането на разни полуинтелигентни, но нахални и претенциозни личности на големи места. По-слабите характери между интелигентните с компетентност за работата си, се приспособяваха към покварата, за да запазят положението си, местата си. Офицерството като корпорация бе много оскърбено, особено когато за военен министър бе назначен сестреникът на Стамболийски, един млад човек, капитан от запаса.

Създаването на оранжевата гвардия [24] пък идеше да прелее чашата на търпението. Правителството на Стамболийски още преди да бъде хомогенно, още когато бе в коалиция с народняците, с обединистите изобщо, се заяде с ВМРО и нейните съчувственици в България. Арестуването на Т. Александров и Ал. Протогеров, подкрепата на Гьорче Петров и на Юруков от Ал. Димитров, въоръжаването и подпомагането с пари на четата на Зографов и тази на Фертика против четите на ВМРО, убийството на Симеон Клинчарски - всичко това създаваше една атмосфера на негласна борба между ВМРО и правителството. Ал. Протогеров, по чиято препоръка бе приет от ЦК Коста Николов за трети член на задграничното Представителство, се скара с последния и вдигна доверието си от него. Кавгата била за една млада и хубава вдовица, с която Протогеров бил в интимни отношения. Не го пиша за упрек. Човешко нещо, естествено нещо е то и не бих упоменал за него, ако не се отразеше зле на работата. Коста Николов, женен, се запознал с тази дама, когато бил там на квартира Протогеров и после почнал да я ухажва и да влезе също в интимни отношения с нея. Протогеров, като разбрал за това, скарал се с Коста Николов, а и К. Николов не можеше да прости на Протогеров, загдето го отстрани от участие в Задграничното Представителство. Протогеров се извиняваше с това, че той като ерген най-после може да бъде в сношение с жена без съпруг, но защо да му я отнеме Коста Николов, приятел и женен. Коста, разбира се, е могъл да се извинява с това, че жена му е болна и стара и че зорлем не е насилил любовницата на Протогеров, а го е предпочела като по-млад и по-енергичен. Но както и да е, поради това К. Николов бе заменен с Любомир Стоянчев, стар приятел на Протогеров и познат на мене от въстанието в 1903 г. С брат му Янко пък бяхме се сприятелили на друга почва. Любо Стоенчев, значи, стана наш другар в Задграничното Представителство и той повдигна въпроса дали би участвала Организацията в един заговор за насилствено сваляне на земеделското правителство.

На това съвещание бяхме аз, Пърличев, Л. Стоенчев, Н. Милев и Йордан Бадев. Аз се изказах решително против. Не желаех Организацията да се превърне в преторианска гвардия, която да качва и сваля правителство в България. Считах това много пакостно и за делото на Македония, и за самата България. Наистина, може всяко правило да си има изключението, т.е. че само против режима на Стамболийски, които е враждебен и на Организацията, ще бъде това и никога друг път вече. Но все пак аз не виждах гаранция, че тези, които идат след нас, може да повторят това и с други правителства. Тези разговори ставаха в началото на 1922 г.На аргумента, че земеделческото правителство, бидейки във война с ВМРО и последната трябва да му обяви война и да подири съюзници във военната лига и партиите на реда, отговаряха, че друг път Организацията може да вземе инициативата на организационните водачи. Лоши последици виждах от това и приемах борбата както се водеше: да се наказват провинени спрямо Организацията чиновници и даже министри, но не и да се сваля правителството. След септемврийските събития обаче, 1921 г. [25], когато правителството на Стамболийски не допусна митинга на обединената опозиция в Търново, когато именити държавници бяха поругани и арестувани, когато бяха извършени срамни вандалщини над цвета на българската интелигенция и аз последен се съгласих Организацията да вземе участие в заговора за свалянето на земеделческото правителство. То бе станало опасно, пакостно, вредно и за България, и за Македония, то бе станало опасно за българщината. Ние, същите поменати по-горе лица, решихме, че при новите обстоятелства, когато легалните пътища за борба с дружбащината са заприщени и вече всички почти интелигентни корпорации са сломени в безогледната борба на властта срещу тях, и аз се съгласих, че само с военен заговор ще се оправи положението и че Организацията ни може да участва с всички сили, които има в България, в борбата против правителството на Стамболийски, макар опасенията, които ме възпираха по-рано, и в случая да бяха в сила. Между две злини трябваше - да се избере по-малката. В този смисъл писахме на Т. Александров и той бе поставен в контакт с офицери заговорници като Н. Рачев, Вл. Начев и др.

Между това правеха се опити - не зная до колко искрени - от Коста Тодоров посредством Никола Милев за разбирателство между Стамболийски и Т. Александров и дори за една евентуална среща между двамата. Отговори се, че среща може да стане, но Александров ще определи мястото на срещата, за да не стане пак като след срещата с Ал. Димитров в края на октомври 1919 г. - среща, а след три дни арестуване.
Нищо не излезе от това. Не стана срещата, не стана и разбирателството, а подготовката на преврата вървеше добре. За тази цел - за усилване на тази подготовка  през пролетта на 1923 г. - влезе в София и Георги Атанасов.

Георги Атанасов бе запасен подполковник. Проявил се бе през войната като смел офицер и македонофил - в смисъл, че съчувстваше на ВМРО и й услужвал. Един път поиска от мене да му дам сведения за разпределението на депутатските мандати през няколко законодателни периода напред. Дадох му тези сведения. Искаше да изкара, че България не е пригодна за парламентарно управление. Видя ми се с ограничена мисъл. Учтиво му дадох да разбере, че не може така да се обобщава и че не всеки му е работа да върши политика. По едно време пожела да се сгоди със сестрата на Тодора - Коца, мисля, бе, ала поиска ВМРО да му даде макар и под формата на заем, 200 000 лв., за да захване някаква търговия. Разбира се, отговори му се, че това не може да стане,че организацията не заема пари, та даже когато длъжникът е зет на Тодор Александров. Развали се годежът. На Бъдни вечер 1923 г., 5 януари вечерта, оскърбен в кафе “Панах” от трима дружбашки чиновници, мисля и градоначалникът беше измежду тях, уби ги и избяга, укри се. Пожела съдействието на организацията, за да се крие, а след това бе пратен при Тодор Александров, които го прие в редовете на ВМРО и за малко време даже влиза с него вътре. После Тодор го препрати при Алеко Василев, понеже се бе узнало, че последният злоупотребява с положението си и парите, които събира, та да му бъде  един вид помощник и контрола.

Така Георги Атанасов стана човек на ВМРО.

След като влезе в София, той има срещи с офицери нему познати, за да ги приобщи към заговора, или с такива, които вече бяха приобщени. Най-добре бе укрит  в казармата.

[Previous] [Next]
[Back to Index]


22.  За ММТРО по - подробно вж.: Гоцев, Д. “Младежките национално - освободителни организации на македонските българи 1919 - 1941.  С., 1988, с. 15 - 77; Църнушанов, К.  Принос към историята на Македонската младежка тайна революционна организация.  С., 1996.

23.  В спомените си Ив. Михайлов никъде не споменава подобни факти.

24. Оранжевата гвардия е популярно названиве на Земеделската народна гвардия създадена с тайно окръжно на Постоянното присъствие на БЗНС на 31 октомври 1922г.  За главнокомандващ е определен Райко Даскалов, а основна задача на формацията е да гарантира властта на земеделците.

25.  Баждаров бърка годината на Търновските събития. Случилото се е през 1922г., а не през 1921г.