III

2. От Ньойския договор за мир до убийството на Тодор Александров

_2_

Не много след това - на 15 юли 1921 г. - бе убит Симеон Георгиев Клинчарски [20]. Той бе взет от квартирата му в Кюстендил, доведен в София, арестуван във втори участък на ул. “Софроний” и от там вързан занесен с автомобил в Кюстендилско - землището на село Жиленци и там бе убит от детективи на Ал. Димитров. Убийците му после избягаха в Сърбия. Едни от тях сърбите убиха за своеволие и вироглавство, а Христо Даскалов от Смилево стана шпионин сръбски - полицейски инспектор в Битоля, презиран от всички там. Битолчани бягали от него като от чума.

На 21 октомври бе убит от хора на ВМРО по решение на Централния комитет министър Ал. Димитров за наказание, понеже неговите органи, не без негово знание, убиха Симеон Георгиев  Клинчарски.

Преди да замине Протогеров за странство, имахме една среща на ул. “Стефан Караджа” 7. На срещата бяхме аз, Пърличев, Протогеров, Н. Томалевски, мисля и Н. Милев. Протогеров пожела да изпратим след няколко месеца за странство при него Н. Томалевски, защото щастливо ще се допълвали. За съжаление не много щастливо съжителстваха в чужбина. Томалевски замина към март 1922 г. и стоя в странство, като пратеник на ВМРО, до пролетта - април 1924 г.

През лятото на 1922 г. Гърция бе бита в Мала Азия при Афион Кара Хисар. Есента предстоеше да се свика конференция в Лозана с представители на Великите сили победителки и на воюващите страни, за да се замени Севърския договор за мир с нов. Понеже в тази конференция ще се решаваха и балкански въпроси - Турция искаше да й се върне Тракия, Централният комитет изпрати един меморандум до министър-председателите на Великите сили. Меморандумът бе написан от мене и  го предавам  тук  текстуално:
 

Г-н министър-председателю,
Тридесет години има вече, от кагато македонското население, организирано в една тайна революционна организация, издигна пред света свое знаме, на което бе написано - автономия на Македония. И от тогаз насам  поменатото население, като изключим малките интервали, които си е давало съзнателно, не е преставало да се бори, за да се добере до освобождението си. Голямото масово въстание през 1903 г., вследствие на което биде изработена Мюрцщегската реформена програма; борбите след това за разширяването на тази реформена програма до пълно самоуправление; революционните акции подир фалирането на младотурския режим, които бяха последвани от Балканските войни - войната на съюзниците с Турция и тази между самите съюзници; въстанието в Охридско и Дебърско през есента на 1913 г., т.е. само 6 седмици подир несправедливия Букурещки договор - това са най-крупните моменти от усилията на едно поробено население за правда, национална свобода, законност и мир. Впрочем всичко това и много повече е добре известно Вам, защото е описано подробно в съответните жълти, сини и зелени книги, издадени след 1902 г. от правителствата на Англия, Франция и Италия.

За голямо нещастие на македонското население, то и сега, подир световната голяма война, която великите съюзени и сдружени сили водеха между другото за освобождението на малките народи, страда под чуждо владичество. А  сигурно македонците не оросиха свещената си отечествена земя с кръвта на най-доблестните от тях, за да заменят един господар с други такива, които, макар и християнски, се оказаха по-лоши. Защото действително, днешният режим в Македония е по-непоносим. Гърция и Сърбия, в стремежа си да асимилират насилствено народностите в нея, отнеха им и културнате свободи, правото им да се молят  Богу и да учат децата си на своя език, нещо, което бе позволено в Турция. Резултатът на тази денационализаторска политика са всекидневните изстъпления на големи и малки властници в нашата земя. Затворите са препълнени, малтретираните, ограбените, измъчваните, обезчестените и убитите наброяват хиляди. След промулгирането на договорите за покровителство на малцинствата македонците хранеха надеждата, че Обществото на народите ще застави Гърция и Сърбия да приложат предвидените в тези договори права и свободи, защото поменатите две държави доброволно това никога няма да сторят: те не признават да има българи, власи и албанци в Македония. Ала и тази надежда е на изчезване. За доказателство на това може да послужи обстоятелството, че мнозина мъже се видяха принудени да избягат с оръжие в ръка по планините. Отбелязани се вече няколко кървави стълкновения между избягалите и жандармерията. Процесите в Скопие, Куманово, Щип, Прилеп, Тетово също така свидетелстват, че населението в отчаянието си по свой почин прегръща познатите революционни методи за борба.

Г-н Председателю,

Македония в своите естествени географски граници - на изток р. Места и Родопите; на север Рилският масив, Осоговските планини, Скопска Черна Гора и Шар планина; на запад Албанските планини и р. Черни Дрин; на юг р. Бистрица и Бяло море - има население 2 301 767 души. Тя е населена с разни народности, както следва: българи - 1 095 355 или 48 % от цялото население, турци - 541 615 или 23 %, гърци - 253 366 или 11 %, албанци - 184 315 или 8 %, власи - 77 365 или 3.4 %, цигани - 43 370 или 1.6 % и евреи /с разни други/ - 106 360 или 5 %. Тя е поделена между Гърция, Сърбия и България. Това деление е съвсем произволно и изкуствено. Долните течения на реките Места, Струма и Вардар, край които вървят главните пътища от континента към морето, са в пределите на Гърция; средните и горните течения на тези реки са в българско и сръбско владение. Поради това е и икономическият  упадък на градовете край морето и на тези в хинтерланда. Като се прибави и несигурността вследствие враждата между владетели и завоювани, мизерията всред населението се увеличава постоянно, 90 % от жителите на Македония, а именно българите, турците, албанците, власите, евреите са против това разпокъсване и поради изложените по-горе причини, те държат на своя стар идеал - да се образува от Македония независима държава, под протекцията на Обществото на народите или на упълномощена от него сила.

Г-н Председателю,

Когато сега е пак сложен за решение Източният въпрос, съществена част от който съставлява и Македонският въпрос, от името на населението в Македония ние Ви молим да се вслушате в техните справедливи искания, за да се въдвори правда и мир в нашето злочесто отечество и да се предотвратят бъдещи неминуеми кръвопролития както в Македония, така и изобщо на Балканския полуостров.

Приемете, г-н Председателю, уверения в нашата отлична почит.

Македония, октомври 1922г.

Централен комитет на тайната революционна организация:
А. Протогеров
Т. Александър
П. Чаулев

Този акт на Ц К на ВМРО бе първият от международен характер след договора от Ньой.

С влияние за освободителното движение през този период бяха някои нови македонски организации.
Още в 1919 г. Милан Матов и Милан Гюрлуков дадоха идеята да се образува организация на бившите македонски революционери и даже приготвили бяха един позив, който напечатаха в печатницата на П. Глушков, които случайно там видях. Създаде се първо дружество на бивши революционери “Илинденци” в София, а по сетне и в другите градове. Аз и Пърличев бяхме против създаването на тази организация, но тогаз още не бяхме задгранични представители, макар и временни. Аз бях против по следните съображения:

1. Има смисъл такава организация да има, след като се освободи Македония, а сега тя е още под робство. Много от бившите дейци са още здрави и читави, та що им пречи да бъдат настоящи? Сам значи всеки ще решава днес да се зачисли към бившите, дълбок запас или резерв, утре да стане настоящ, пак  бивш и т.н. бъркотия.

2. Изтъкваше се, че нямало кой да се погрижи за бившите дейци в случай на болест, умирачка и пр., та като се организират, взаимно ще си помагат! Взаимно да си помагат, освен в смисъл на посмъртна каса чрез вноски, е изключено, защото всички или почти всички са бедни. Ще си помагат, значи, чрез събиране на средства от обществото. Щом така, не може ли да се нареди при всяко братство една комисия - ако самото настоятелство е претоварено с работа, която да се грижи за подпомагане на закъсали, по болест и мизерия - “илинденци”? Можеше според мен.

3. Макар и да се нарича Илинденската организация културна и взаимно спомогателна, макар и строго да е определена целта в устава й, тя ще почне при пръв удобен случай да играе и политическа рол. “Та ние, които сме рискували живота си, които сме лели кръвта си, не бива да се занимаваме с политика, с въпроси за освобождението на Македония, а някакви си епитропи, които не са хващали пушка и не са чували свистенето на куршума?” - Така ще казват - и казваха - илинденци, за да бъдат фактор в освободителното движение. Разбира се, тази логика е погрешна, по нея всеки войник в държавата, който има повече рани от войните, повече политическа рол ще би трябвало да играе и следователно военните инвалиди би трябвало да управляват държавата, нещо абсурдно, но важно е че самите претенденти, едни от невежество, други от интерес, трети от честолюбие и грандомания - и всички поради слаба обществена култура - така разбират и така ще искат да се натрапват.

Първото нещо за всяка организация е да си създаде свой вестник. И понеже най-лесно се счита да се пише за политика, вестникът, макар и професионален или призван да служи за интересите на една група или категория хора, ще стане и политически. Така и Илинденската организация си създаде вестник, който бе политически и делеше мегдан с органа на Изпълнителния - после Националния македонски комитет на емигрантска организация.

“Илинденци” като македонски емигранти имаха правото и задължението да бъдат членове на съответно братство в София и провинцията. Там, в братствата, в техните събрания, в конгресите на македонската емигрантска организация и бившите революционери можеха да бъдат фактори в освободителното движение зад граница. Не им стигаше това, понеже имаха и отделни свои дружества, и отделни свои конгреси, и свой вестник, та и там правеха политика, като забравяха, че са се сдружили за взаимопомощ!

4. Против подобна организация на бившите илинденци бях и затова, защото кой ще определи ценза, за да бъде илинденец? Самите тези, които се сдружават, ще го определят и понеже ще трябва да се привлекат повече хора, за да тръгне организацията, ще сведат изискванията за членство до минимум, както и стана. Приети са били за членове на илинденската организация и значи за “илинденци” не само участвалите с оръжие в ръка през голямото македонско въстание през 1903 г.; не само четниците от първи януари 1903 г. до 1 януари 1904 г., като приемем цялата година за въстаническа; не само всички четници и войводи от 1893 г. до 1920 г., а сега и 1929 г.; не само всички терористи и куриери от основаването на ВМРО до днес, но и всички ръководители селски, градски, околийски, окръжни и даже всички членове! Някой ако е занесъл едно писмо или хляб на четата или на друго ръководно тяло, и той е “илинденец”! Другаде става подобно нещо, определят се бившите поборници със закон, но не съставен от самите тях. После, за да създадат калабалък и да си донесат повече доходи, почнаха да приемат и спомагателни членове - българи и евреи - и илинденската значка се носеше от разни търговци, занаятчии и даже от разни пройдохи, спекуланти и мошенници и тези “спомагателни” членове се наричаха илинденци и се зъбеха на ляво и на дясно, като такива на мирните, скромните и честните хора. Това предвиждах, така и стана.

5. Било власт, било партии, ще се опитат да изкористят Илинденската организация за свои цели. И това предвиждане се оправда. В 1921 г. и 1922 г. се водеше борба кои да вземат  ръководството на Илинденската организация в ръцете си, борба се водеше между комунисти, земеделци, либерали и т.н. “илинденци” за ръководство. Под крилото на Илинденската организация се опитаха да се приютят и разбойниците Стоян Мишев, Славе Иванов, Фертикът и пр.

Т. Александров, Ал. Протогеров и П. Чаулев обаче, без да се съветват с нас, бяха дали благословията си за образуването на тази организация и както ще видим, когато му дойде редът, тя, Илинденската организация в лицето на Занков, Арсений Йовков и компания, изяде главата на Тодора, а в лицето на Димитър Иванов, Д. Ляпов и П. Мърмев изяде главата на Протогерова, опита се да изяде и нашата с Пърличева и Томалевски, Георги Попхристова и Шанданова.

Аз не одобрих образуването на Илинденската организация, не станах нейн член, не съм и сега неин член, макар и да имам право за това повече от много други, надали ще се намерят 100 души, които са били колкото мене илинденци и ако има такива - говоря за живите - може би половината от тях не са членове на Илинденската организация подобно на моя скромност.

“Илинден” - денят, когато се прогласи голямото македонско възстание през 1903 г., е най-славното име в македонската новейша история, в общобългарската най-нова история, ще кажа, защото българите са, които въстанаха и няколко десетки власи.

Ето що писах във в. “Родина”, Скопие, 2 август 1916 г. за Илинденското възстание, по случай годишнината му:
“През 1893 г. неколцина смели и интелигентни младежи от разни краища на Македония, възпитани в духа на революционните идеи на Раковски, Левски и Ботев, основаха Първия Централен Таен Македонски Революционен Комитет в Солун и с това туриха началото на Вътрешната организация. Обладани от свещен гняв против угнетителите народни и от безгранична [21] любов към поробените си прости братя, те се решиха чрез своята смърт да създадат по-честит живот в тази тъй измъчена страна от българското отечество. И подобно на библейските пророци те започнаха своята вдъхновена проповед отначало между интелигенцията и в градовете, а после между по-простите и в по-големите села. Не минаха пълни четири години и цялата македонска земя биде обхваната от революционната мрежа на повсеместните комитети. Всеки нов ден, седмица, месец, година числото на апостолите растеше и техните последователи се умножаваха. От градска и административна, каквато беше в началото със създаването на околийските чети, а по-късно и на милицията, Вътрешната Революционна Организация стана боева и повече селска. Но колкото се ширеше последната, толкоз по-невъзможно бе да се укрие съществуването й от властта. Заредиха се тогава афери след афери и затворите захванаха да прибират между своите влажни, миришещи на мухъл дебели стени нов вид престъпници - за политика - измежду елита на населението. Ала както мъченията в първите векове на християнството не спряха разпространението на божествените истини, така и жестокостите на омразната тираническа власт не изплашиха борците за национална независимост и политическа свобода. И действително настъпи време, когато цялото население, и мъже, и жени, и стари и млади, и учени и прости, бе приобщено към опасната тайна, която никого вече не плашеше. Вътрешната Организация бе станала същинска държава в държавата. Тя имаше своя полиция, своя войска, своите съдилища, своята икономическа политика. Въодушевлението беше толкоз голямо, ентусиазмът беше тъй пламенен, увлечението тъй пълно, безправната рая беше толкоз много пораснала в своите очи, че самопожертвуванието бе станало обикновена добродетел и с нетърпение се очакваше великият ден на Разплатата. Този ден бе Илинден.

На Илинден 1903 г. се обяви голямото македонско повсеместно въстание.

Оттогаз насам Илинден символизира всички по-раншни и по-послешни борби за свобода на македонските българи. Наистина и по-преди, и по-късно имаше кървави стълкновения между поробени и поробители, ала на тази дата мощта на Вътрешната Организация достигна своята кулминационна точка.

На Илинден македонските българи проявиха най-красноречиво своята политическа зрялост, силно развитата си гражданственост, годността сами да определят по нататъшната своя  съдба.

На Илинден чужденците се увериха повече от всеки друг път, че населението в Македония в грамадното си мнозенство е българско, че в Македония се пише с кръвта на синовете й българска  история.

Илинденското въстание е най-големият подвиг на десетки хиляди самоотвержени български синове, много от които сложиха буйните си глави за национална свобода, за правда и законност в измъчената с векове страна.
Споменът от Илинден хранеше духа на мекедонското население и в онези тежки черни дни, когато вероломните и подли съюзници на България туриха ръка над нашата родна земя и поискаха да опостушат душата на чедата й.

Делото на Илинден, едно от най-големите проявления на народната ни жизненост, ще бъде вечна гордост за цялото българско племе.”

Много пъти съм писал - над 10 пъти - послучай годишнината на Илинденското въстание, но това намерих най-пригодно и най-бърже, за да характеризирам тук как ценя Илинденската епопея. И всички така я ценят. Затова, щом се каже илинденец, всеки разбира бивш македонски въстаник. А така ли е в действителност? Ако се направи проверка на членовете в Илинденската организация, надали половината ще се окажат бивши въстаници. Повечето навярно, но във всеки случай мнозина са злоупотребили с това славно име и са го изкористили. Такъв е случаят със сегашния председател на Ръководното тяло на Илинденската организация Димитър Иванов, който е избягал от Македония през 1901 г. и който през време на въстанието е бил в България, макар и да е бил млад, здрав и силен мъж. Този мародер е направил къща като са му дали кредит  от общината като на илинденец,  без да е такъв и е злоупотребил с 27 000 лв. на Организацията, които последният изкуствено стъкмен “илинденски конгрес”  му ги е признал за изразходвани за кафе. И за каква заслуга? Да признае Ив. Михайловата външна терористическа група за Вътрешна организация. Срамен съюз за лъжеилинденци са лъжереволюционери! Но това ще се види, когато му му дойде редът.

Друга македонска организация, която се създаде, бе младежкият македонски сговор и който в последствие се наименува Съюз на македонските младежки организации в България. За образуването на тази организация имам и аз дял. Още в 1920 или 1921 г., не помня добре, събрах ученици македончета в III мъжка гимназия и им четох реферат на тема:”Народност, свобода,самоуправление,т.е. това, което преследва нашата борба. Впоследствие напечатах в брошурка със средства на ВМРО този реферат, за да бъде като ръководна книжка на младите агитатори вътре, разбира се. По-рано беше образувано македонско младежко дружество във Варна от Васил Ив. Василев. Рекламирано бе в нашите вестници от нас. Образуваха се после младежки македонски дружества в София, Пловдив и пр. Почна да образува младежки македонски дружества и Временната комисия, после Федеративен комитет. И двете страни се заеха да спечелят младежта. Аз бях в полза на тези младежки дружества по следното главно съображение:в България при всяка партия има и младежки организации. Това, според мене, е лошо, анормално, действа развращающе. В партия човек трябва да влезе щом добие пълнолетие, а до тогава да се учи. Първо образуваха в България младежки организации комунистите, те почнаха да записват за членове на тях даже деца от основните училища. Моят син в 4 отделение имаше от учителката си, тесна социалистка, после комунистка, Кандева, лична карта, която взех, разбира се, и му запретих всякакво членство. И буржоазните партии по подражание на комунисти и социалисти почнаха да образуват младежки организации. За да се спаси македонската младеж в България от партизанщина и да се култивира в нея обич към разпокъсаната и поробена Родина, трябваше да се организира на тази почва. Македонските младежки дружества, значи, трябваше да бъдат културно-просветни по характер и родолюбиви, национални по направление, по идеология.Много деца след войните  дойдоха в България с родителите си, без да носят със себе  образа на своето родно място поради малолетство или без да знаят нещо за Македония. Други се родили тук от македонци емигранти, каквито има още от освобождението на България.

За да опознаят своето отечество - историята му, географията му, етнографията му, бита му, с една дума - културата му и националните му аспирации, добре беше македонската младеж да се самообразова в това направление в свои дружества. За тази цел аз съм издействал и пред управление на гимназиите, и от Министерството на народното просвещение за известни разрешения, които да улесняват македонската ученическа младеж в поменатата по-горе нейна работа. Скоро обаче и младежта поради разцеплението сред старите почна да се опартизанява и да се занимава с македонско политиканство. И Съюзът на македонските младежи почна  вестник “Устрем”, които бе политически вестник и трябваше усилия да се употребят по-късно, за да се тури този съюз в своите рамки. За нещастие, както ще се види това на съответното място, не бе за дълго време поменатото постижение.

За нас обаче бе несравнено по-важно да спечелим младежта в самата Македония под гръцко и сръбско иго. Гърците и сърбите още през първата година на владичеството им, 1914 г., закриха всички български училища, за да сърбизират и погърчват децата в Македония чрез свои сръбски и гръцки училища. В тях беше им най-голямата надежда, за да денационализират Македония. Старите, казваха си те, ще измрат полека-лека, а новите поколения, които от I отделение до последния гимназиален клас, а после и в университета, ще бъдат гръцки или сръбски възпитаници, ще се претопят, ще добият сръбско или гръцко национално съзнание според това в сръбска или гръцка част на Македония живеят.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

20.  Симеон Клинчарски е роден в с. Пресека, Кочанско. Войвода на чета в родния си край, а след Първата световна война емигрира в Кюстендил. Едно от най - доверените лица на Т. Александров и помощник на пунктовия началник в града. Поради тази дейност заподозрян от властите, арестуван и убит.

21.  думата е написана ръкописно.