ОТ СТУДЕНТ - ЧЕТНИК
 

В София пристигнах в началото на юни, стар стил. Лятото употребих в четене. Нахвърлих се върху книгите като гладен връз ядене. Четях по социология. Тук се запознах с основните положения на историческия материализъм от книгата на Плеханов. Четях книги върху появата и развитието на видовете в растителния и животинския мир. С това допълвах общото си образование и формирах своя мироглед. Четях и белетристика в Народната библиотека, прочетох "Что делать" от Чернишевски. Скоро след дохождането ми посетих и Народното събрание при заседание. Председателствуваше Драган Цанков, а говореше министър-председателят П. Каравелов: Тогаз управляваше коалиционното правителство на демократи и цанковисти. Голямо и добро впечатление ми направи Народното събрание. Ето така, казах си, трябва да бъде и в Македония.

От македонските работи в България бях разочарован още в началото. Сарафов и неговата фракция бяха изгубили в конгреса ръководството на Върховния комитет [27] и бяха възтържествували Михайловски - Цончев. Михайловски  собствено бе подставен от Цончев и другарите му за фирма. В своя политически и философски захлас той нямаше време да изучи основно македонското движение и вярваше това, което му се казваше от близките около него. Аз стоях на страна от тези разпри. Пък и не бях ориентиран в началото. Но и когато ги проумях, още по-чужд им станах. Противни ми бяха тези разпри, като ги сравнявах с тайната безшумна, тиха, къртовска, но резултатна работа, между поробеното население в самата Македония.

Есента се записах във Висшето училище [28]. Брат ми се нае да ме издържа, докато е на работа и има възможност. Дълго време мислих по какво да следвам. Обичах математиката, особено алгебрата, голямо удоволствие ми доставяше решаването на трудни задачи. В гимназията бях отличен по математика. Обичах и литературата. Към историята също така имах влечение. Реших да следвам по история, защото съображението да проумея процеса в общественото развитие надделя, а нужно счетох това, понеже мислех, че по-полезен ще бъда за освободителното дело, ще зная какво да преследвам и по-важно още, как, по какви пътища. И тогаз, и сега съм убеден, че всеки обществен деятел трябва да познава добре историята - и в нейните главни събития и данни, и в нейната философия. И така историята избрах за специалност, а географията за допълнителен предмет (тогаз историята и географията заедно вървяха във Висшето училище), но за мое удоволствие записах и лекции по литература. Иван Шишманов четеше по историята на европейските литератури. Брат ми работеше в Захарната фабрика, там му беше квартирата. Спях в неговата стая и се хранех вечер с него в една лафка за персонала на Фабриката. Макар и далече, това не ми пречеше от време на време да отивам на театър в "Славянска беседа". Петдесет стотинки бе билетът за галерията, правостоящ, разбира се.

Задгранични представители на Вътрешната организация [29] бяха тогаз Гоце Делчев и Гьорче Петров. От по-рано не ги познавах, сега се запознах. Когато постъпих в четвърти клас на Солунската гимназия (1896/97 учебна год.), заварих там Георче учител, но на нас не преподаваше. А през втората половина на учебната година, мисля, че напусна гимназията, тогаз е бил пратен от Централния комитет в България за задграничен представител. За Гоце Делчев бях само слушал. Щом стигнахме в София, аз и Стою Хаджиев се явихме при Гоце. Той живееше в хотел "Батенберг", държеше една скромна стая. Запознахме се, казахме му кои сме, що сме. Той знаел вече за аферата, която ни прогони. "Грешка сте на сторили, каза,  че сте дошли тук. Трябваше да останете в четите там. Дядо Илия има нужда от секретар. Пък и за другите чети - Серската и Неврокопската - трябват интелигентни сили. Ето аз, каже, се готвя за път, скоро се върнах и пак ще ходя." Посочи ни и цървулите си в едно долапче. Посконфузихме се, но повече се посконфузи Стою, защото той бе по-годен за нелегален живот. Аз му казах, че опитахме тая работа, две недели ходихме с четата на дядо Илия, но ни се видя много трудно, особено на мен, който съм късоглед и малко тромав, недостатъчно пъргав. "На всичко, казва, се навиква. Само силна воля трябва..."

Ходихме и при Гьорче. Той живееше у една вдовица. По-добре си бе нагласил живота. Поразпита ни за това, за онова, па измъкна изпод кревата един бинлик с ракия и ни почерпи. Поискахме да бъдем временно настанени нейде на работа като чиновници. Даде ни по една препоръка до г-н Георги Стрезов, началник в Министерството на правосъдието при министерствуването на Александър Радев. [30] Явихме се, връчихме писмата, обеща ни нещо и след като при второ запитване пак с обещание ни се отговори, зарязахме и не се явихме повече. Така стана, та после се записах студент.

В края на 1901 година отношенията между Върховния комитет на Цончев - Михайловски и Вътрешната организация се бяха твърде много влошили. Върховният комитет, въпреки директивата на конгреса, да бъде в помощ на ВМОРО чрез нейното Задгранично представителство, бе почнал сам да праща чети в пограничните на България околии. Върховният комитет си бе поставил задача да обсеби ръководството на освободителното движение вътре и вън. Централният комитет, който бе и по място, и по призвание естествен ръководител и най-пригоден на Организацията вътре, отстояваше своето положение, независимостта на Организацията и принципа на вътрешността. Върховният комитет се хвалеше с преимуществото, че има на свое разположение боево подготвени хора, офицери от запаса, които са по-годни за революционна борба, от даскалчетата на Вътрешната организация. Върховният комитет имаше и претенцията да бъде по-осведомен върху международното положение, значи по външната политика, и следовотелно по-умело ще ръководи дипломатическата и пропагандаторска акция. Централният комитет с право отговаряше, че боевите хора из средата на запасното офицерство, македонци  преимуществено, с готовност биха били приети вътре като членове на ВМОРО с всички права и задължения според наредбите на последната. Така щото тези, които с делата си заслужават това, могат да се издигнат до най-висшето ръководство на Организацията. Обаче тя трябва да се управлява в центъра и в частите си от  тела, намиращи се в поробената страна по много съображения, от които най-главни бяха тайната и второ, самородността на Организацията. Що се отнася до деятелността й вънка, Вътрешната организация ще бъде представявана и осветлавана от свои пратеници. Що пречи на компетентния Върховен комитет да бъде полезен с мнението си, със съветите си, с оръжейната си и парична помощ чрез Задграничното представителство? В края на 1901 г. и в началото на 1902 година Делчев беше вътре, отсъстваше от София. Кръстю Асенов, Яне Сандански и Христо Чернопеев бяха хванали в плен мис Стоун за откуп [31], та да снабдят Организацията със средства. Върховният комитет бе пратил чети да отнемат пленницата от вътрешните. Борбата се разгорещяваше и вземаше остра форма, водеше към кървави стълкновения. Намиращите се зад граница вътрешни деятели, като Михаил Герджиков, Пейо Яворов (в това време се запознах с него в кафене "Македония"), Гьорче Петров, Туше Делииванов, Димитър Стефанов и пр. поведоха и в България идейна словесна борба с Върховния комитет. Така се роди в. "Дело", редактиран от П. К. Яворов. Четяхме го с голямо удоволствие, дошлите отвътре и съчустващите на Вътрешната организация. Някои македонски дружества се изцяло отцепиха от Върховния комитет, други се разделиха на две и по този начин бе избран втори Върховен комитет, съчустващ на вътрешните, начело с Христо Станишев [32] - инженер.

В туй време аз учех, но същевременно се извършваше в мене някаква борба. От време на време се явяваше у мене угризение на съвестта, загдето напуснах тези, които канех за саможертва в името на отечеството. Няма ли, казвах си, тези прости, но добри хорица, да се отчаят или да намалее у тях вярата в Делото и усърдието в работата, щом ние, непосредствените малки, но все пак ръководители, ги напускаме? Първият семестър изкарах, явих се на изпит (тогаз бяха семестриални изпитите) и го издържах с много добър успех, т. е. най-високия. Записах се за втория семестър. Докато бях студент, все намирах някакво оправдание да стоя в България. Ще стана по-учен и по-полезен след това. Скоро обаче брат ми остана без работа в София и замина към Варна да си дири такава. Аз трябваше сам да си намеря препитание. Да остана обаче чиновник в България в това време, когато народът отвътре се готвеше с всички сили да събори петвековното робство, ми беше  съвестно. Срам ме беше да диря чиновническо място. Така при борбата, която се извършваше в мен, взе превес решението да се върна като нелегален в Македония. Спрях се на мисълта да стана секретар в четата на дядо Илия Кърчовалията, която действаше в Демирхисарско (Серско Демирхисарско), гдето имах връзки от учителстването си в с. Крушово. През февруари Гоце бе вече в София. Аферата с мис Стоун се бе завършила благополучно. Кръстю Асенов, Чернопеев, Сандански бяха пипнали 14 хиляди английски лири. С това ВМОРО получаваше за известно време средства и за пряката си работа, и за борбата с върховистите. Един февруарски ден се явих при Гоце в къщата на Боян Биолчев. Там беше и Георче Петров, и Яне Сандански. Там се запознах със Сандански. След като бяхме почерпени с по една ракия, изместихме се с Гоце в ъгъла на миндеря, по-настрани, и му казах решението си. Гоце много се зарадва: "Тъкмо, каже, дядо Илия, пак настоява да му се прати секретар, защото няма кой в четата да води агитацията. Ти си най-пригоден за това. Дядо Илия е доволен от тебе още от времето на учителстването ти в Крушово. Добре ще се разбирате и погаждате". Гоце сам бе ходил с Попето [33] и дядо Илия, та знаеше колко такт се иска за работа с тези добри, но прости хора. Аз му обясних, че дядо Илия има добри спомени и от слугуването му у дома, когато е бил млад, та и това е един плюс за добрите му отношения спрямо мене. Спряхме се на следното: предстоеше в края на март, стар стил, Я. Сандански да замине с чета в Мелнишката околия, която беше определена за негов район. Преди обаче да стигне в Мелнишко, трябваше да направят усилия да се парализира влиянието на върховистите в Джумайско и за тази цел Чернопеев предстоеше да замине по десния бряг на Струма, а Сандански по левия и след месец - два последният да поеме работата в района си - Мелнишко. Аз ще замина с неговата чета и от Мелнишко после ще бъда препратен в четата на дядо Илия да заема поста си. Целунахме се с Гоце, пожелахме си всичко добро и се разделихме.

На 25 март, стар стил - Благовещение,  аз, Петър Милев [34] от Радомир и още едно момче, забравих му името, то и Милев бяха ученици в Първа мъжка гимназия и я напуснаха да станат комити, потеглихме към Дупница. До Радомир отидохме с железницата, а след това продължихме с файтон. Трябваше да не ни разберат хората и властите, че ще минаваме границата. Щом стигнахме в Дупница, бяхме разквартирувани у съмишленици на Организацията, хранехме се в къщи различни и не излизахме по улиците. Така стояхме около една седмица. Когато всички, които се бяха ангажирали да постъпят в четата на Я. Сандански, вече се намираха в Дупница, пристигна и войводата и една вечер бяхме заведени в къщата, гдето бяха складирани пушки, патрони, раници и пр. Всеки бързаше да си избере по-хубава, по-лека пушка и други принадлежности, така щото на мене се падна това, що остана - дълга открита манлихерова пушка с дипчик от сърцевина - най-тежката пушка от всички бе тая, над четири килограма. След като се облякохме, късно през нощта, излязохме от града и поехме баирите за с. Рила. Преденувахме в с. Рила в една стая от женския метох, за да не бъдем подушени и през следната нощ поехме планината. Не можеше още същата нощ да минем в Турско, затова още един ден прекарахме на българска територия в Рила планина. Водеше ни като куриер Стоил Просека, които бе вършил контрабанда преди да има революционна организация в Македония и познаваше много добре граничните пунктове. На третата нощ вече предстоеше да се мине границата. Минахме я над Горна Джумая, като газихме река Бистрица. При минаването на границата се пръснахме в разредена верига да не оставим пътека, като бихме вървели един след друг, пък и ако от турските постове биха ни забелязали и открият огън, по-добре да се браним. Сърцето ми бая затупа при минаването на границата. Стигнахме в с. Марулево, Горноджумайско и ни настаниха да денуваме в една плевня, през дупките на която гледахме Горна Джумая.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

27.  Върховен комитет -  ръководството  на легалната  организация на македонските българи в България, учреден през март 1895 г. първоначално под името Македонски комитет, а по-късно е преименуван на Върховен македонски комитет. Пръв председател е Трайко Китанчев. Той подготвя през лятото на 1895 г. чети със задача да вдигнат въстание в Македония. На Втория си конгрес приема проект за реформи в Македония и Одринско, което става програма не само на комитета, но и на ВМОРО. В периода 1899-1900 г. установява тесно сътрудничество с Вътрешната организация, подпомага я с оръжие, пари и военни кадри и под нейно влияние се преименува на Върховен македоно-одрински комитет /август 1901 г./. След възглавяването на ВМОК от Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев отношенията с ВМОРО се влошават и между тях избухват сериозни противоречия. Комитетът организира и провежда през есента на 1902 г. Горноджумайското въстание, потушено жестоко от турската власт. В началото на 1903 г. Върховния комитет се споразумява с Вътрешната организация за съвместни действия и участие в планираното въстание. На 31 януари 1903 г. под натиска на Великите сили правителството на Стоян Данев разтуря Върховния комитет и Македоно-одринската организация в България. Въпреки този акт те продължават да съществуват нелегално до есента на 1905 г., когато на Рилския конгрес на ВМОРО ген. Ив. Цончев уведомява, че Върховния комитет е престанал да съществува.

28. Висшето училище - дн. Софийския университет “ Свети Климент Охридски “.

29.  Задгранично представителство на ВМОРО - структура създадена след Солунския конгрес от 1896г. За първи представители са назначени Гоце Делчев и Гьорче Петров , които имат за задача да поддържат връзка с чужди представители и да ги имформират за положението на населението в Европейска Турция. Друга важна задача е да изградят погранични пунктове, по които да прехвърлят оръжие, литература и хора . Тази структура просъществеува до втората половина на 20-те години на 20 век. По - известни задгранични представители са Хр.  Матов, Хр. Татарчев, Пею Яворов, Т. Лазаров, Кирил Пърличев и др. Автора на спомените също заема тази длъжност.

30. Александър Радев /1864 - 1911/ - роден в гр. Битоля. Завършва право в Атина. Председател на Върховния комитет. Един от ръководните дейци на Прогресивно - либералната партия, а по време на управлението й /1901 - 1903/ е министър на правосъдието, а по късно и на народното просвещение.

31. Аферата мис Стоун е извършена с  цел да се набавят парични средства за закупуване на оръжие и за издръжка на четническия институт . Тя започва с отвличането на американската протестантска мисионерка мис Елен Стоун и спътницата й Катерина Цилка, извършена от четите на Христо Чернопеев и Яне Сандански по пътя между Банско и Горна Джумая на 21 август 1901 г. След половингодишнио преследване от страна на властите и преговори с представители на мисията срещу откуп от 14500 златни турски лири двете жени са пуснати на свобода през февруари 1902 г.  Мис Стоун е спечелена за каузата на македонските българи и тя пропагандира освободителната идея в  САЩ след  освобождението си.

32.  ВМОК - Хр. Станишев се появява след разцеплението на легалното движение, станало на Десетия конгрес от юли 1902г . Опозиционните делегати напускат форума и се събират отделно,  като обявяват сбирката за нов Десети конгрес . На него е избран Върховен комитет в състав: Хр. Станишев - председател, Т. Карайовов - подпредседател, Й. Асенов - касиер, А . Попстоянов - секретар, П. К. Яворов и Ст. Петров - съветници . Комитета се стреми към единодействие с Вътрешната организация и е в близки връзки със задграничните представители Хр. Матов и Хр. Татарчев. Въпреки опитите за обединение с комитета Михайловски - Цончев до положителен резултат не се стига .

33. Михаил Попето /1871-1903/ - роден в гр. София. Включва се в националноосвободителното движение през 1895 г.  Един от родоначалниците на организационните чети на ВМОРО. Обикаля Серско, Демирхисарско, Кукушко, Поройско, Солунско, Гевгелийско, Струмишко, Мелнишко, Пиянечко, Горноджумайско. Броди из Македония 7 години. Загива в сражение с турците на 3 април 1903 г. при с. Гавалянци, Кукушко.

34.  Петър Милев  - роден в с. Косача, Радомирско. Войвода на чета в Неврокопско и Разложко. Загива през 1907 г.