1.Читателю,Първото издание на книгата, която държиш в ръцете си ( ИК "Коралов и сие" - 2002 г. ), постигна забележителен успех. Гледната точка на автора, както и разнообразните истории из някогашния български живот в Източна Тракия, с които сякаш е прошарено повествованието, се посрещнаха с голям интерес. Необремененият подход на Димитър Войников [*] към източнотракийската историческа проблематика, както и стилът му - непостижим за евтиния героичен патос, който буквално залива съвременна България - също бяха оценени по достойнство.
Това именно ме мотивира да преиздам "Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия".
Естествено имаше и други основания:
1. Завещанието на автора, който горещо желаеше неговият труд да стане достояние на следващите поколения;
2. Отстраняването на някои недостатъци ( първото издание беше подготвено за много кратко време ), като например ненужни повторения или други капризи на мемоарната памет.
Второто преработено издание на "Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия" от Димитър Войников е в нов, модерен формат и разполага с качествена мултимедия. Приложена е също така ценна географска карта, която великолепно илюстрира описаните исторически събития. Изданието е обогатено и с много снимки - на исторически личности, революционни дейци, епизоди от Балканската война и др.
Благодаря на всички, които подкрепиха този проект.
-------------------------
*. Авторът, моят баща Димитър Войников, беше юрист по професия. Той почина през 1990 г.
Емил Войников
София, юни 2009 г.
От автора
Роден съм в Източна Тракия - село Рум беглий, област Бунархисарска. Същата Източна Тракия, която не е в пределите на днешна България.
Моите прадеди, деди и родители са достигнали дълбоки старини – около деветдесет години. Те всички, според силите и положението си, са били в първите линии на борбите срещу двете вражески за българския народ империи – турска политическа и гръцка духовно-патриаршеска...
--------------------------------------------------------------------------------
... Бях в последните класове на гимназията в Бургас, в която учител по история и директор беше Георги поп Аянов [*], родом от Източна Тракия. В последния осми клас той преподаваше нова и най-нова История на България. Нова - това била написаната и вече пусната в полето на знанието, а най-нова била все още неизследваната История на Долна Тракия [**], която п.Аянов най-много застъпваше в своя курс на преподаване, мимо официалната просветна политика.
След завършването на гимназията, аз станах учител в най-южните български черноморски градове - Ахтопол и Василико [***]. Преподавах история на всички класове. Тия две градчета, а така също и двете големи странджански села Бродилово и Кости, през турско време са били заселени предимно с гърци. През 1925 г. те бяха изселени, като имотите им бяха заплатени от българската държава и на тяхно място бяха настанени българи бежанци от градовете и селата на Източна Тракия - Бунархисар, Яна, Серген, Малък Самоков, Пенека, Рум беглий и др.
По тая причина историкът Георги п.Аянов избра тая окрайнина – българската част от Странджа планина с център град Малко Търново и прилежащите черноморски градчета - за своите етнографски, географски, антропо-географски и исторически проучвания. Моята задача, като най-ревностен помощник, беше да издирвам сведущи стари хора, бежанци от Тракия. Когато п.Аянов отсъстваше, аз записвах техните разкази и по-късно му ги предавах устно или писмено. Често нашите срещи се превръщаха в полезни дискусии, тъй като Георги поп Аянов имаше навика да разсъждава гласно и неволно вплиташе и други присъстващи...
---------------------------------------------------------------------------------------
... При напускането на Източна Тракия през есента на 1913 година, аз бях около 16-17-годишен [****] – възраст, когато все можех да запомня нещо. През годините аз осмислях спомените си, съпоставяйки ги с многобройните разкази на моите родители, деди и други очевидци. Много българска кръв се е проляла по тези земи през вековете. В нашата история обаче само се прокрадват сведения за българите в Източна Тракия и то от чужди източници, в повечето случаи на нашите противници.
Не бих си позволил да напиша тази книга, ако някой друг преди мене беше го направил. За голямо съжаление обаче, онези, които знаеха повече от мен, един след друг си заминаха от този свят, без да оставят писмен спомен или друго за Родината. Смятам написването на настоящия труд за свой дълг, защото съм убеден, че съм един от последните българи, родени в Източна Тракия, които са познавали преки участници в борбите и са записали техните спомени.
Сега, когато животът ми навлезе в своя залез, аз ще се опитам да разкажа за поколенията това, което съм чул, записал и непосредствено преживял, като се надявам да попълня някои празнини в историята на Източна Тракия, а защо не и на българския народ.
Нека се знае, че в Турция днес няма нито един от нас или от нашите наследници.
За тях, за българите от Източна Тракия искам да разкажа в тази книга...
Димитър Войников
София, 1979 г.
[Next]
[Back to Index]
*. Георги поп Аянов е роден през 1880 г. в село Дерекьой, Малкотърновско. Той завършва гимназия в Одрин, след което учителства в Малко Търново. Георги поп Аянов е един от последните секретари на революционния комитет в този град – огнище на Преображенското въстание ( 1903 г. ). След потушаването на въстанието завършва Историко-филологическия факултет на Софийския университет и се завръща в Турция като учител в Одринската гимназия.
Георги поп Аянов започва да се занимава с въпросите на историята от най-ранна възраст, но се активизира след 1923 г., когато изцяло се съсредоточава върху историята на Източна Тракия, от най-дълбока древност до наши дни. Той обикаля България ( след 1913 г. се установява в град Бургас ) и издирва тракийски преселници и бежанци. Разказваше ми, че в периода 1920-30 г. е открил стари хора от Тракия, които помнели събития почти от средата на ХІХ век.
В ежедневния и периодичния печат, особено в Бургас, често се появяват писани работи от Георги п.Аянов, които той нарича “съобщения”. Единодушното мнение на специалистите е, че тези съобщения са задълбочени, верни и завършени проучвания.
Георги поп Аянов написва две книги за Източна Тракия:
1.“Странджа. Етнографски, географски и исторически проучвания”;
2. “Малко Търново и неговата окрайнина. Антропо-географски и исторически проучвания” - бел. авт.
**. Източна и Западна Тракия – бел. авт.
****. По онова време в Турция нямаше държавен или общински орган за регистриране на раждаемостта - бел. авт.