III. Освободителното движение на македонските българи в Петрички окръг (1928-1934)
2. Боевият институт, или народната армия на ВМРО в България
Изпитаната от Ив. Михайлов нова тактическа линия е утвърдена чрез взетите в с. Покровник конгресни решения. Рискованите походи на многобройни чети са отхвърлени. Прието е верни на революционното съзаклятие малочислени бойни групи да нанасят неочаквани динамитни удари върху държавни обекти на сръбския окупаторски режим във Вардарска Македония. [105]
Промените в устава и правилника на ВМРО са докладвани от Й. Гюрков, не по-малко самостоятелен и амбициозен от Ив. Михайлов. Между тях двамата припламват искрите на несъгласието около новия член 115. Идеята на Й. Гюрков е ЦК да не поема противоуставни задължения под влиянието на външни фактори. Той предлага заетостта на големи организационни сили и средства да се одобрява от мнозинството окръжни войводи. Противно на тази позиция е забележката на С. Евтимов, че тъй като войводите са назначавани, по-добре е за важни решения да се търси мнението на независими лица от ЦК. Но мнението на преизбрания петрички окръжен пълномощник е, че “окръжните войводи макар и назначавани, ще бъдат независими в своята дейност”. Предложението на Г. Въндев е при “извънредни случаи” да се иска мнението на запасния състав на ЦК. За Й. Чкатров “организацията стои на началата на независимостта” и ангажирането на външни фактори със съгласието на окръжни войводи е опасен принцип. Позицията на Ив. Михайлов е отрицателна, “ защото може да се намери един луд човек, който ... с трима окръжни войводи да дигне въстание или да извърши нещо по-лошо, понеже уставът го освобождава от отговорност”. [106]
При определяне стратегическите насоки на освободителното дело делегатите анализират борческата история на ВМРО и изхождат от международното положение на България. Чкатров умува върху вариантите, които могат да доведат до “крупни акции” – изстрелването дори на “един куршум срещу българските власти”, или колективна нота на три държави срещу България по повод “изпратена чета в Македония”. Поради тези рискове, след него Й. Гюрков по-обстоятелствено разяснява твърдото си убеждение за необходимостта от конгресно ограничаване правата на ЦК. Негови аргументи за това са приетите външни поръчки от ВМРО през 1914 г. и 1924 г., когато убийството на Т. Александров заради връзки “с болшевиките в духа на устава” довежда до катастрофална развръзка. Гюрков оттегля предложението си за воеводското съгласие и настоява конгресът да приеме “нещо, което спира ЦК”. Михайлов не е чужд на идеята за “съвещателно тяло”. Окончателната редакция на чл. 115 е : “ЦК няма право да поема с външни фактори ангажименти, които не са в духа на устава и решенията на конгреса”. [107]
Конгресът на 25 юли преутвърждава старата резолюция от 1925 г. за Пиринския край. [108] Демонстрирана е делегатската готовност отношенията с България да почиват върху запазване сигурността на базата “без да се прибягва до огън и сеч”. Конгресната директива е по възможност ВМРО да спечели правителството, като не губи позициите си сред всички обществени среди и партийно-политически групировки. Целта е на всички отговорни фактори да се внушава поведение, което да е изгодно за ” каузата на поробена Македония”. [109] Двата лагера на враждебно настроените довчерашни другари ясно схващат важното значение на Петрички окръг. За тях спомагателната организация е определящ фактор при налагането на позициите им в самообезличаващото се македонско освободително движение.
Още на 8 юли 1928 г Ив. Михайлов свиква в дома на Асен Попаврамов разширено съвещание. В спомените си Благой Видов предава разказа на участника Иван Манев. Присъстват над 20 души от Г. Джумая – Ар. Манасиев, Ив. Караджов, Г. Междуречки, В. Мечкуевски, Иван и Антим Ингилизови, Н. Северов, д-р Гаджев и др. Там са и петимата пълномощници на ЦК в окръга, както и представители на военните гарнизони от Петричко. Михайлов “строго напомня” хората да се държат в постоянна готовност за да не позволят “комунистите и санданистите” да правят “собствена политика” от убийството на Протогеров. Неговото разпореждане е “Дръжте здраво положението в окръга дори и с крайни средства. Защото имаме ли окръга, ще имаме и емиграцията в България”. [110]
На 20 юли 1928 г. в къщата на М. Шкартов, Г. Попхристов, П. Шанданов, К. Пърличев, Г. Баждаров, Н. Томалевски, войводи, четници и терористи, замислят как да бъдат превзети Националния комитет на братствата, редакцията на в. “Македония” и т. н. Опитният войвода Димитър Чегански (Мицо) простодушно заявява: “Змията трябва да се удари по главата, а не по-опашката”. Допълнението е на Пандо Струмишки: “Змията е в Петрички окръг и там трябва да я смажем, за да стане окръгът наш”. [111]
П. Шанданов като редовен член на ЦК непризнаван от противниковата страна, изработва плана за действие в Петрички окръг. Но сега именно мерките за сигурността на спомагателната организация, така старателно прилагани през 1925-1928 г., доказват ефективността си. Двата опита през юли и август да се превземе петричката крепост са прекършени от четниците и организираната милиция в планинския проход Юндола и при с. Обидим, Неврокопско. Местните въоръжени групи са предвождани от Г. Настев и Ст. Вардарски. Резултатът от фаталния братоубийствен сблъсък е нови 13 жертви. Това са Борис Козов, Борис Изворски, Васил Запрев, Георги Наков, Георги Чангуров, Григор Христов, Димитър Димашев, Иван Начев Бабунски, Митре Петров, Пандо Кицов Алипашов, Пандо Струмишки , Спас Стоянов, Спас Вергов и Христо Андонов. Всички те са отнесени от привържениците на Ив. Михайлов към графата “последователи на Ст. Мишев и Т. Паница”, като неаргументирано са обвинени в предателство и ренегатство. [112]
През юли 1928 г. анонимен неврокопски гражданин, който не желае да се лее българска кръв, обвинява пред Ан. Ляпчев “носителите на македонското движение в нарушаване на българските закони и спекулативна търговия с тютюни и дървен материал”. [113] На 29 август 1928 г. противниците на Ив. Михайлов изпращат в София изложение от името на петричките граждани. Втората молба изложение е изпратена на 27 септември 1928 г. Подписана е от 100 души “забягнали в София от терора на бандитите на бившия член на ВМРО Ив. Михайлов”. Изложението е връчено лично на Ал. Цанков чрез посредничеството на Д. Томалевски, брат на Н. Томалевски. Изредените убийства, побоища и прояви на тормоз върху населението, обаче не предизвикват очаквания противомихайловистки отзвук сред правителството. [114]
Открито е отправено обвинението, че “боевото ведомство” в окръга е лично предано на Ив. Михайлов, а под ръководството на Стр. Развигоров, Б. Бунев, Ст. Карайорданов, Ив. Мотикаров и др., заедно с властите то упражнява незаконен терор над български граждани. [115] Двете изложения и декларациите след тях, [116] независимо от логичното пристрастие, съдържат правдив извод: преследванията, репресиите и убийствата на опозиционно настроените петрички жители имат отрицателни последици за дейността на ВМРО в България. След 7 юли 1928 г. в Америка е предприета небивала пропагандна кампания срещу ВМРО и Ив. Михайлов. Тогава окончателно влиза в обръщение тезата за “фашисткия характер на ВМРО”, [117] а в политическия речник на организационните противници трайно заляга оценъчният етикет “бандите на Ив. Михайлов”. [118] Сякаш съзнавайки това, делегатите в с. Покровник искат да премахнат бъдещите нередности. Редакционната поправка на чл. 68 от Правилника на ВМРО забранява да се вършат жестокости и убийства над населението. [119] Но разумната и своебразна правна норма не се оказва преграда за престъпленията в царството на ВМРО.
Обстановката допълнително е усложнена от продължаващите контрачетнически нападения по българо-югославската граница. Само през 1928 г. техният брой е около 30. През ноември 1928 г. местната милиция на ВМРО залавя в землището на с. Богородица, Петричко “войници, които искат да бягат в Сърбия”. Те са предадени на Софийския военно-полеви съд. [120]
Дейците на ВМРО приемат бремето на въоръжената охрана и належащите повинности като осъзнат патриотичен дълг. Ръководството на спомагателната организация не само укрепва и пази стабилността на “българската база” в борбата срещу вътрешните си противници, но залага и на международния фактор. През април 1929 г. в София официално се установяват постоянни връзки с хърватското освободително движение. Вероятно през пролетта на 1929 г. в горноджумайското село Селище е проведена тайна среща на Ив. Михайлов с усташкия водач Анте Павелич. [121] Напълно е възможно след тази среща в Г. Джумая да е пристигнал като инструктор хърватският офицер Фируякович за връзка с члена на ЦК Ив. Караджов и за организиране на обща борба срещу югославския денационализаторски режим. [122]
Нелегалните четници се разправят жестоко с противниците си. Трайният стремеж на оглавявания от генерал Ив. Шкойнов съюз “Българска родна защита” да измести от Неврокопска околия ВМРО, придава още по-голяма конфликтност в района. [123] Нанесен е побой над родозащитници, а Б. Бунев наранява тежко запасния офицер Методи Ацев. През юни 1929 г. е отвлечен бойният инструктор на “ Родна защита “ в Неврокоп Димитър Дерменджиев. След един месец е убит, а шестима от ВМРО са задържани по този случай в окръжния затвор. Секретарят на местния клон, адвокатът Химитлийски, е заставен да напусне Петрички окръг. “Изстъпленията на неотговорните фактори” стават нетърпими и централният печатен орган на българските родозащитници остро реагира срещу поредното убийство на техния “съчувственик” Илия п. Воденов от с. Либяхово. [124]
През август 1929 г. 35 видни български общественици се подписват под навременния апел за спиране самоизтребленията и братоубийствата между македонските дейци. По повод смъртта на Г. Баждаров (29 септември 1929 г.) в. Родна защита нарича това поредно македонско убийство “садизъм”, като уверява че знае къде се намира “гнездото на обучените убийци и кой е техния злокобен вожд”. [125]
Двама от участниците в убийството на Г. Баждаров са заловени във Варна. Това са живеещите в гр. Св. Врач Борис Чавдаров и Методи Василев (шурей и брат на В. Василев – член на Националния комитет). Противната страна не остава длъжна и на 16 октомври 1929 г. стрелят срещу В. Василев. В окръга е убит Дичо Георгиев от с. Грамада, Горноджумайско. В гр. Г. Джумая е арестуван терористът Ив. Марков (Брата), а на 6 декември 1929 г. в гр. Св. Врач е убит Миле Станоев от гр. Крушево. [126]
Членът на ЦК Стр. Развигоров настоява освен чрез физическите убийства, организационният ред да се запази и като не се повдигат “стари дрязги и предизвикателства”. В тази връзка недоброжелателите на Ив. Вапцаров са предупредени да държат “поведение на примиримост”, а той да спазва обещанието си за лоялност към ВМРО. [127] Но крутите мерки са главният фактор за възстановяване на предконгресното единение и стабилизиране на ВМРО в окръга.
Веднага след сключването на българо–югославските споразумения в Пирот и утвърждаването на Иванмихайловата ВМРО като единствена революционна организация на македонските българи, започват поредица от бомбени атентати в Югославия – Пирот, Крива Паланка, Кочани и Струмица. [128] По този повод Англия, Франция и Италия предприемат колективна дипломатичека постъпка срещу България. През пролетта на 1930 г. Англия настоява за разтурянето на ВМРО, но този краен политически ход не е приет от Ляпчев и Буров. [129]
С включването на Ал. Цанков в правителството на Ан. Ляпчев (май 1930 г.) е предприета по-твърда политика срещу ВМРО. На 22 юни 1930 г. е извършена полицейска акция в София и в Петрички и Кюстендилски окръзи. В Г. Джумая е задържан пунктовият началник на ВМРО Асен Попаврамов, подозиран от югославските власти като организатор на атентата в Кочани (18 февруари 1930 г. ). Убийството на талантливия литературен критик Васил Пундев (4 март 1930 г.) е повод да се издаде най-после заповед от министър-председателя за арестуването на Ив. Михайлов. Тогава в негова защита се явяват доброволно повече от 200 адвокати. [130]
Настояванията на Й. Гюрков за “стягане” на Петрички окръг посредством въоръжени акции не са въведени в действие. Димитър Попандов по повод заплахите на Ат. Буров пред парламентарната комисия по външните работи (юни 1930 г. ), препоръчва на ЦК борбата срещу “Родна защита” да се води не с “репресалии“, а чрез политическа агитация в старите предели на Царството, където може по-добре да се разясни безмисленото й съществуване в Неврокопско. [131]
Притесненията на Ив. Михайлов идват не толкова от дейността на “Родна защита” в Неврокопско, а от правителствените намерения за сближение с Югославия и от проюгославските настроения в обществото и армията. Стига се до придобилата скандална известност “шпионска афера”, която има отрицателни последици за авторитета на ВМРО. [132]
От есента на 1930 г. започва ново издание на кървавото организационно отмъщение. След убийството на Н. Томалевски (12 декември 1930 г.), в хода на преговорите за помирение бива убит на 8 февруари 1930 г. пълномощникът на ЦК за Петричко Й. Гюрков. Заставени са да напуснат редиците на македонското движение Г. Попхристов и К. Пърличев. Но револверната политика не спира и от двете страни. [133]
Заръката на покойния Й. Гюрков до д-р К. Станишев за среща с военния министър по повод “лудориите” на неврокопския гарнизонен началник полк. Стоянов е изпълнена. На 12 февруари 1931 г. новият министър – генерал Ал. Кисьов, обещава разследване на дружеските отношения между родозащитниците и военните власти, както и на намесата на полк. Стоянов в делата на ВМРО. Думите на генерала са точно предадени на Стр. Развигоров: “Ако не го преместя, то ще му дръпна малко ухото, за да не се бърка в работи, които не засягат държавната отбрана”. Военният министър е склонен да разбере полк. Стоянов, който признава, че организационните власти “щадят България, но някои малки работи го дразнят”. На което д-р К. Станишев отговаря: “Тамошното положение е държавен въпрос. Най-добре е [полк. Стоянов] да пази границата и да си обучава войниците”. Доброто разположение на военния министър към ВМРО е продиктувано от държавническата му убеденост, “че без това дело България не може“. За да предпази “ държавата от рискове ” ген. Кисьов поема задължението лично да инструктира полк. Стоянов. Срещата завършва с благодарности от името на ВМРО. [134]
Централният комитет успява да притъпи възникналите противоречия с армейските власти. Убийството на Й. Гюрков е повод за нови мерки срещу “разбойниците в България и непосредствените оръдия на сърби и гърци”. Всички членове на ВМРО са предупредени на 20 март 1931 г. строго да спазват чинопочитанието. Срещу подпис е определена лична охрана на Т. Карайовов, М. Монев, Вл. Куртев, П. Мърмев, Й. Чкатров, Т. Пиперевски, Г. Гочев, В. Василев, П. Ацев и Д. Талев. [135]
Със затягането на дисциплината в регионалната организация и приближаването на новата комитска пролет замрялата боева дейност става отново водеща. Замислени са през 1931 г. разузнавания с нападателни акции по долината на р. Морава и р. Вардар. Михайлов е убеден, че именно атентатите върху “сръбски жандармерийски и войскови обекти” след 1924 г. повдигат цената на ВМРО “в очите на целия свят и на всички свободни и поробени българи”. [136]
Но в спомагателната институция са налице първите кризисни белези. Те са следствие от междуособния двубой за контрола над Петрички окръг, от пограничните тежести и извънредния безпартиен режим над населението. Значение имат убийството на Й. Гюрков, както и настоятелните опити на военните власти да командуват организационните бойни части – все фактори, които предопределят кризисното развитие в дейността на ВМРО. [137]
Едва от есента на 1931 г. окръжното “боево ведомство” започва постепенно да заема полагащото му се челно място в организационната тактика.
Ив. Михайлов нарича “скандални” изтъкнатите от Ст. Вардарски нередности в Горноджумайска околия. Назначеният от 1925 г. градски боеви инструктор Г. Попов не представя никаква отчетна ведомост за оръжейни проверки. Организацията вече не е масова. Населението е под нечуван натиск на разни спекуланти – тютюневи търговци, а връзката между ръководните тела и народа е прекъсната. Раздаденото по-рано оръжие е у хора с напреднала възраст, докато отслужилите военната тегоба младежи не са зачислени в милицията, въпреки доказаната от мнозина вярност към организацията. От 1928 г. въоръжената група в околията не води никаква агитационна и организаторска дейност.
Въпреки това Вардарски определя гражданството за “вярно на народния идеал“. В Горноджумайско според него, за разлика от Неврокопска и Разложка околия, “няма разнебитеност, нито враждебно настроение”. Той съзира подмолната опасност за основите на безпартийната институция единствено в силното градско “ляво течение“. [138]
Михайлов, Караджов и Развигоров – членовете на ЦК, предупреждават, недвусмислено правителството на Народния блок, че няма да допуснат учредяването на партийни бюра в окръга. Десет дни след изложението на Ст. Вардарски, на 15 октомври 1931 г., за околийски боеви инструктор в Горноджумайско е назначен о. з. Васил Мечкуевски. Утвърден е изборът на новият окръжен комитет: Георги Талев от Прилеп, живущ в Г. Джумая, Зисо Попов (Живко) от с. Бабчор, Костурско, живущ в гр. Св. Врач и А. Попаврамов. На 6 февруари 1932 г. синът на легендарния куриер-кираджия Доне Стоянов, адвокатът от Кюстендил Панчо Тошев, е упълномощен “да представлява ЦК по всички въпроси, засягащи интересите на ВМРО в Македония под българска власт”. [139]
Започва подготовката за поредния общ конгрес на ВМРО. Но реално условията в Петричко за нормален организационен живот стават все по-трудни. Ред фактори обясняват непокорството сред населението в “болната“ Неврокопска околия: последиците от Дъбнишката афера, контактът с интернирани и излежаващи тежки присъди комунисти (Жак Натан, Добри Терпешев, Йонко Панов и др.), дейността на Симеон Кавракиров, секретар на ВМРО (обединена), кадровите промени, извършени от правителството на Народния блок, както и подкрепата на новия околийски началник Минчев за премахване на безпартийния режим. [140] Ръководството на ВМРО е твърдо решено да не допусне това. От есента на 1931 г. няма партийна проява, която да бъде отмината от нелегалните четници. На 16 декември 1931 г. “задигнат е в София и безследно изчезва” сътрудникът на С. Кавракиров, застрахователният агент от с. Белица, Разложко, Г. Андрианов. Околийското ръководно тяло в Неврокоп осъжда на смърт (18 декември 1931 г.) М. Керезиев от с. Мосомище, К. Марков, Д. Хардалиев и Г. Поппанайотов. Ръководното тяло моли ЦК да им се разреши да налагат смъртни или други наказания, “за да се запази единството и дисциплината в организацията”. [141]
По нареждане на ЦК, от 30 декември 1931 г. започва подготовката за предстоящите през февруари общински избори. Решено е временно да завежда Неврокопско пълномощникът на ЦК за Светиврачка околия Захари Новев Пандилов (Дядо Ной). На помощ е изпратен и М. Монев. Двамата, заедно с членовете на окръжния комитет, са задължени да “подредят листата”. [142]
Този път петричкото население се осмелява по-масово да се противопостави на ВМРО чрез негласуване, подаване на недействителни бюлетини и лозунги. За първи път от 1923 г. в селата Скребатно и Гърмен и в самия Неврокоп общогражданската листа не е зачетена. [143]
През март 1932 г. в Г. Джумая е проведена конференция с околийските пълномощници на ЦК, членовете на окръжния комитет и бойните инструктори. Приети са “мерки за стабилизиране и засилване на организационната власт в окръга и закрепване на нейния авторитет”. Наред със забраната в окръга на комунистическата и въобще на партийната литература, между официоза в. Знаме и в. Македония се води истинска медийна война. [144] Поводът е дейността на неврокопския околийски началник Минчев. Според З. Новев той изнудва населението чрез “подписи на бяла книга”, иска увеличаване на полицията за тормоз и създаване на “партизани”, извършва арести, обиски, разпити и изземва организационното оръжие. В помощ на в. Македония е революционният лист “Свобода или смърт”, където се жигосва казионната партийност и се критикува вътрешния министър д-р Ал. Гиргинов. [145]
Неврокопските избраници К. Марков, Ю. Зия и М. Керезиев, след поредното оплакване пред министър Гиргинов, са отвлечени по дефилето на р. Места от четници на ВМРО. В деня на неочакваното покушение – 25 март 1932 г., е свикан градски протестен митинг. Оправданото публично негодувание е ловко тиражирано от депутата Хр. Трайков и така създаденият широк обществен отзвук заставя военните и полицейските власти да предприемат издирване на съветниците. [146]
Нова акция на ВМРО в Неврокопска околия се подготвя под ръководството на Ив. Михайлов. Спомагателната организация е поставена в боева готовност, а нейните верни войводи са предупредени “както през турския режим, или през време на Стамболийски” да скрият оръжието си и да вършат комитетските дела само нощно време. Под ръководството на П. Тошев, боевите инструктори Б. Бунев и В. Мечкуевски, заедно с пълномощника на ЦК в Петричка околия Атанас Албански, започват преместването от Неврокопско на складираното оръжие.
Осигурени са чрез В. Ганчев стратегическите райони около Неврокопско, Девин, Доспат, Батак и Лъджене. Дадени са инструкции на околийския войвода в Светиврачко – Коста Джаров да наблюдава района на с. Пирин и останалите граничещи с Неврокопско села. Идеята на Ив. Михайлов е населението около “масива на Алиботуш” (дн. пл. Славянка – б. а.) да приюти в близко бъдеще преследваните из Неврокопско дейци на ВМРО. Затова и на Г. Настев е препоръчано формирането в разложките села Кремен, Обидим, Осеново и др. на “специални петорки или ятаци “.
Помислено е и за идеологическата обосновка на акцията и нейните последици. При агитациите, разговорите и пусканите слухове се внушава, че липсва “раздвоение между народа”, а властите се опитват съзнателно да го провокират. Тъй като главното е да се защити необходимата за Македония безпартийност, чрез тази психологическа атака е отправено предупреждението, че “македонците” са свикнали да се борят срещу турската и сръбската държава, “та ако стане нужда ще се борят и против българския укюмат” (държавен ред, държава – б. а.). [147]
Предприетата от Ив. Михайлов конспиративна подготовка има за цел да изпревари противниците на ВМРО в Неврокопско. Именно те, заедно с новите служители на блоковото правителство, желаят възстановяването на партийните структури по места и създаването “ от разнородните недоволници един блок”. [148]
Михайлов е твърдо решен да запази безпартийния режим без да даде “нито ножче” на българската полиция. Разпореждащите се в окръга военни власти от 29 март 1932 г. предприемат ответни мерки, които Централният комитет оценява като “византийщина”, дело на вътрешния министър Гиргинов, който изправя армията срещу ВМРО. Под военен надзор са поставени Лютов (Г. Настев), Хитлер (К. Василев) и Обратов (Б. Бунев), както и организаторите на Македонския младежки съюз Г. Николов и Г. Атанасов. На 31 март разложкият гарнизонен началник подп. Шарланджиев дава на Г. Настев ултиматум да се предадат до 20 часа задигнатите лица, в противен случай “армията ще действува”. Но известеният веднага ЦК не изпълнява това искане. [149]
На 1 и 2 април 1932 г. са арестувани Б. Бунев и К. Василев. Започват обиски в горноджумайските села, където се смята че са скрити “търговците” (неврокопските съветници). Градът е блокиран и към 18 часа на 1 април са арестувани Г. Попаврамов, В. Мечкуевски, д-р Б. Проевски и Гоце Междуречки. Задържан е и Г. Настев. Обискирана е къщата на Ив. Караджов (Веригин). Началникът на гарнизона в Г. Джумая полк. Гирджиков обаче приема с доверие аргументите на задържаните за “погрешната стъпка”, която прави армията. Полковникът изрично подчертава, че “организацията трябва да съществува” и партизанството в окръга да се забрани. На 2 април членовете на ВМРО са освободени. Едва на 3 април ЦК решава да освободи “първо турчина” Ю. Зия, но срещу десет “условия и обстоятелства за пускането на тримата”. [150]
Целта е безкръвното заставяне на официалната власт да съхрани надпартийния статут в Българския Югозапад. Михайлов настоява “окръжният управител и околийският началник веднага да се махнат от окръга”.Традиционно разчитаща на българското офицерство, ВМРО отхвърля и партийните стремежи за въвличане на армията във война с “македонското дело”.
Освен на “дипломата” М. Монев, важно е да се спомене, че Ив. Михайлов като посредник в преговорите с военния министър разчита и на о. з. полк. Никола Кямилев, член на Военния съюз и деец на добруджанското освободително движение. [151]
Предявените условия са приети от правителството на Народния блок и в резултат на това задържаните съветници биват освободени. [152]
Разведреното положение в окръга след тази акция е добра предпоставка за подготовка на VIII организационен конгрес. Потайно проведеният форум избира нов ЦК на ВМРО в състав Ив. Михайлов, Вл. Куртев и Г. Настев, а негови запасни членове стават К. Дрангов, М. Монев и Й. Чкатров. [153]
На 23 април 1932 г. ръководството на ВМРО разпределя задълженията си. Бойната част в Петрички окръг е наречена “крайно важна”. Отговорник по военното дело тук е Г. Настев. Съставени са от Ив. Михайлов “тайни бележки” за инвентаризация на бойното оръжие и боеприпаси, тяхното складиране на границата и поставянето им на “специален надзор”. Стремежът е в градовете Г. Джумая, Петрич и Неврокоп да има въоръжени напълно “до 300 души верни лица”. Наложен е следният критерий за боеспособността на населението: “Всичко годно за носене на оръжие да получи елементарно обучение”. [154]
През април 1932 г. са обсъдени и “висящите работи за ЦК”. Предложената от Ив. Михайлов т. 7 е израз на здрав разум и далновидност: “На българска почва да се ръководим от желание за избягване на проливане кръв”. [155] Но това се оказва истинско сатанинско пожелание след поредните събития, опровергаващи тази благородна идея.
Новите избори в Неврокоп на 22 май 1932 г. показват отново, че част от населението, което гласува против “общогражданската листа“, не желае управлението на ВМРО в Петрички окръг. Коалиционната власт отново не се решава на енергични действия. [156]
След като отминават, по израза на Ив. Михайлов, “масовите дандании и шумове, идва силата на ВМРО”. На 12 юни четирима нелегални четници Тодор Милев (Тотката), Щерю Димитров, Петър Аргиров и Георги Халев (Шилето) нападат двама от противниците на безпартийния режим – арх. Св. Нарлиев и Б. Бакалчев. Военните власти предприемат дирене на убийците, но междувременно раненият архитект умира от нанесените му смъртоносни рани. [157]
Известни са и други актове на насилие, доказващи репресивната функция на бойния институт в окръга – отвличането на С. Кавракиров и неговото четническо заточение в Петричко, побоя над протестиращите 26 учители от Разложко, смъртта на главния учител в с. Бачево Петър Прангов и убийството на Яким Цоков, секретар на ВМРО (об) от с. Белица. [158]
Пълномощникът на ЦК К. Василев и боевият инструктор Драгомир Гогов изпълняват длъжностите си в условията на военно положение. Тяхната дейност е в пълно съзвучие с антикомунистическите предписания на полк. Календеров, командир на VII пехотен Рилски полк – гр. Дупница. [159] По този начин в единната борбата срещу общия противник ВМРО дава своя принос за укрепване вътрешната сигурност на българската държава.
През есента на 1932 г. е отчетено неизпълнението на предконгресните стабилизационни мерки. Все по-често “нехайството, мързелът, недейността и користолюбието” вземат връх в организационните работи. С окръжно от 16 ноември 1932 г. Ив. Михайлов цели въвеждането на порядък . До март 1933 г. всички местни чети, а след тях и милиционерите, е предвидено да бъдат обучени според указанията на “бойната наредба” от 1926 г. Внимание е отделено на моралната и идейна подготовка на четниците, в чиито редици е забранено приемането на комунисти. Отново е вменено в дълг боевата дейност да се води тайно, а четите от граничните райони да провеждат учебните си стрелби на “най-малко 20 км от границата”. В изпълнение на новите разпоредби Ив. Михайлов възлага големи надежди на Б. Бунев, който от ноември 1932 г. е назначен за окръжен боеви инструктор. [160]
Бившият кадрови офицер от гр. Тетово напълно оправдава доверието на ЦК. Бунев е главният организатор на народната армия в Пиринския край. Подготвени са сведения за годното и необходимото оръжие по околии. В идейно отношение четниците и милиционерите придобиват познания за “общата и революционна история на Македония, живота и дейността на македонските герои и културни водители”. Чрез боевите районни началници е създадена информационна система, позволяваща до “най-последния колибарин и чобанин” своевременно да достигат изискванията и нарежданията на ЦК. [161]
Михайлов преследва амбициозната цел всички младежи от Петрички окръг да бъдат обладани от свещената кауза за национално освобождение. При една своя ревизионна обиколка на 6 март 1933 г. той извършва “бегла анкета” в с. Якоруда, Разложко. Иван Михайлов установява слаба работа сред младeжите от 16 до 35 г. Според него “стоенето накрай на 211 българи и на 300 души помаци (българи-мюсюлмани – б. а.) показва най-очевидно колко слабо се работи над младите”. Тревожната равносметка е за над 500 души, които са вън от македонското освободително движение. От единичния факт той извежда сериозна перспективна задача: “да се ангажират 80% от младежите в делото чрез една системна, плодоносна работа – агитация, сказки, туризъм, спорт и др. Не се ли направи това и за целия окръг ще си дадем свидетелство, едновременно и за неспособност, и за леност”. [162]
Точно след месец, на 6 април 1933 г., е проведена “сбирката” в с. Крупник, посветена изцяло на бойния институт. Присъствуват Ив. Михайлов, П. Тошев, Г. Талев, Б. Бунев, околийските пълномощници на ЦК Ив. Мотикаров (Г. Джумая), Ат. Маджаров (Петрич) и Асен Аврамов (Неврокоп), боевите инструктори В. Мечкуевски, Трайко Томов (Петрич), Др. Гогов (Разлог) и Ал. Трифонов (Св. Врач). Там са и началниците на околийските въоръжени групи Григор х. Кимов, Стоян Катошев и Добри Бумбалов.
Още преди срещата в с. Крупник Ив. Михайлов и В. Мечкуевски извършват поправка на “бойната инструкция”. По нея са планирани четнически курсове от 18 февруари до 31 март 1933 г. – “бойни учения” от рода на взривяване, засади, вдигане на железопътен мост с адска машина, охрана на мост, задигане на хора чрез измама и т. н. [163]
Доминиращата идея в изказванията е за всеобщото обучение на непреминалите през войнската школа на българската армия мъже. [164]
Разборът от “бойното инструктивно съвещание” е дело на Ив. Михайлов, който изтъква специалното внимание на ЦК върху бойния и културно-стопанския институт. Отчетено е предимството на бойната част. В такава посока са и направените 22 “конкретни препоръки и пожелания за бъдещата дейност”. Те са с разнообразен характер. От изработване на околийски планове за отбрана срещу “сърби и гърци с оглед обкръжаващите планини и върхове”, до пазенето на абсолютна тайна “по бойните работи и обучението на младежите в стрелба”. [165]
Под ръководството на Б. Бунев, независимо от усилената полска работа, през пролетния и летния сезон на 1933 г. се изпълняват целенасочено поставените боеви задължения. Използват се празничните дни и нощи за полагане на клетва, екскурзии за разузнаване на близки местности, заучаване на македонския марш “Изгрей, зора на свободата”, кратки беседи на патриотични и религиозни теми, пробни четнически мобилизации “с пълно бойно снаряжение и въоръжение”. [166]
Боевите инструктори, в качеството си на офицери от запаса, следват добросъвестно отечествения си дълг. Немалко от кадровите офицери в окръга оценяват положително този факт. Така например полк. Бахчеванов, началник на Втори пограничен сектор в гр. Свети Врач, твърде настойчиво предлага да се организира по военен образец пограничната милиция, а нейното командване да поеме Ал. Трифонов, най-старшият по чин и длъжност запасен офицер в сектора. [167] Но организационното ръководство пази независимостта на въоръжените си сили и предпочита отделно да охранява и отбранява българската граница.
Боевият институт не би могъл да бъде основен стълб на ВМРО в окръга без помощта на българското офицерство. И това е ясно съзнавано от ЦК на ВМРО. Михайлов се интересува от приема на македонски българи във Военното училище. Възлагат се надежди местните запасни офицери и подофицери да обучават по “бойното упътване” населението. Характерен пример, илюстриращ духа на съпричастие към отечествените дела е общото тържество за освещаване в с. Дрангово, Петричко, на паметника на полк. Борис Дрангов. Поводът е 40 години от основаването на ВМОРО /ВМРО/. По личното разпореждане на Ив. Михайлов, за да отдадат почит на големия “македонски покойник”, към конгресните делегати от Съюза на запасните офицери и подофицери се присъединяват “под строй и с цивилно облекло” четниците от Светиврачко и Петричко. [168]
Обобщен показател за добрите успехи в бойната работа на ВМРО през 1933 г. са околийските прегледи на местните чети. Такъв сбор за първи път е проведен в Неврокопско на 8 ноември 1933 г., където боеви инструктори са Д. Паланкалиев, Тимев и Тр. Томов. Пред четническия сбор от 600 души, сред които има и турци, ораторите Г. Настев, П. Тошев, Б. Бунев и А. Аврамов, произнасят речи “за вярна служба към идеите на ВМРО”. Многолюдният околийски преглед повдига четническия дух, а импровизираният парад опровергава недоброжелателите на ВМРО в Неврокопско, където само преди година е било проблемно движението на околийска въоръжена група. [169]
Положителен е отзвукът и от сбора на 520 четници, които идват от седемте боеви района на Петричка околия на крайния пункт – м. Радков мост, Огражден планина. Там на 18 ноември 1933 г., пристигат членовете на ЦК и Окръжния комитет на ВМРО. От името на ЦК “прочувствено слово държи” Ив. Михайлов, чиито последни думи са изпратени с нестихващо “Ура”. Четниците декларират чрез Симеон Дивлев и Щерю Сапунджиев, началници на боеви райони, готовността си “да пазят границата и изпълняват своя дълг до постигане идеала на борческа Македония”. [170]
Най-обстоятелствено проблемите на военното дело са обсъдени на 22 януари 1934 г. в дома “Й. Гюрков” над гр. Банско. Членът на ЦК на ВМРО Вл. Куртев открива в 9.30 часа срещата. Присъстват Г. Настев, П. Тошев, Б. Бунев и околийските боеви инструктори Гр. Хаджикимов, Ал. Трифонов, В. Мечкуевски, Др. Гогов, Тр. Томов и помощник-боевият инструктор за Горноджумайско Цеко Байкушев. Владимир Куртев подчертава истинското значението на спомагателната организация в Пиринския край: “Днес в свободния край на Македония – Петрички окръг, е основата на нашата борба. Тук се намират бойните й кадри. Тази именно част от Македония е поверена на вас, боевите инструктори, за да подготвите народа за решителния момент на кървава отплата.” [171]
От осъзнато чувство за дълг към “брата роб“ са проникнати последвалите отчети . Боевият инструктор за Петричка околия признава, че не е проведена стрелба с младежите, но има формирана “група от терористи, които са готови всеки момент да се жертват за Родината”. Ал. Трифонов предлага създаването на санитарна служба, а В. Мечкуевски се притеснява за качеството на наличните патрони. Според него е нужно ВМРО да разполага с “топографски снимки на граничната линия и първата линия на отбрана”. Недоволството в Горноджумайско е предизвикано от високия налог за четническото облекло – 587 000 лева, при събрани “около 400 000 лева”. Васил Мечкуевски споделя за нежеланието сред населението да се изплаща налога. Боевият инструктор в Разложко Др. Гогов е по-ясен: с четническата екипировка не са готови, а “Ако тези суми се даваха доброволно от разложани, нямаше да съберем и 200 000 лева.” Със съдействието на Тр. Томов в Неврокопско са открити “вечерни училища за неграмотни четници”, а той лично участвува в разпределянето на “налога за облеклото”.
Окръжният боеви инструктор Бунев критикува колегите си в Петричко, Неврокопско и Разложко. Той предлага набирането на терористи да бъде не само от бежанците, а и от местни хора. Прави забележка на В. Мечкуевски, който се е увлякъл, защото иска да организира повече от 3000 бойци в Горноджумайска околия. Изказва идеи за боен учебник, провеждане на летни курсове за командния персонал и подготовка на нови скривалища за оръжието. Неговата препоръка е отношенията между дейците на ВМРО и офицерите да не са много интимни, като се отбягват разговори особено за “нашите бойни работи”.
Срещата завършва със съветите на П. Тошев, Г. Настев и Вл. Куртев. Те задължават инструкторите да изучат подстъпите към границата, да се носят скромно, да бъдат в контакт с народа, да създават на всяка цена връзки с младежта и др. Срещата завършва в 17,20 часа с думите на Вл. Куртев: “Боевият инструктор е и агитатор на тази организация, на която служи. Носете се по-скромно, не обръщайте такова внимание на външността, а просвещавайте народа”. [172]
След инструктивното съвещание в Пирин планина е налице видимо оживление в боевата дейност на ВМРО. Инструкторът Ал. Трифонов съставя организационен “боен учебник” с четири глави: “Македония и македонското освободително движение – кратък исторически проследък”; “ВМРО и организирането на въоръжените сили на борческа Македония”; “Четника в боя (директиви)”; “Хигиена (поглед)”. [173]
Четниците и милицията в Разложко предприемат мерки за преустановяване дейността на разбойника Ибраим Карафеизов от махала Конарско, Бабешка община, избягал като войник от казармата в Разлог. Организационната власт в Разложко, заедно с военните, работи за неутрализиране дейността на турския националистически съюз “Туран” в Западните Родопи. В пограничната Неврокопска околия също са нащрек, а на 16 май 1934 г. Ив. Михайлов в бележка до Й. Чкатров поръчва “да се следи Фуад бей дали готви бунт в Гърция с българо-мохамеданите”. [174]
Върху развитието на бойния институт оказват силно влияние новаторските идеи и планове на Ив. Михайлов. В областта на бойната подготовка и военното дело той замисля създаването на Македонски младежки орден, Македонски помощен легион, [175] и на специални картечни части, обучението във взривно, химическо, бацилно и мотоциклетно дело, а в перспектива с италианска помощ – и използването на радиостанции и на авиатори, които да управляват “малки солидни аеропланчета”. [176]
Независимо от работните срещи и разговори, от многобройните предписания
отгоре, през целия период във военната дейност са налице хронически слабости:
не се провеждат предвидените “бойни занятия”, обсебва се организационно
оръжие за лични цели, не се поддържа в изправност оръжието, назначаваните
бойни инструктори невинаги са с подходящи качества и т. н. [177]
Но в резултат от целенасоченото развитие на боевата дейност, тайната “държава
в държавата” притежава истински въоръжени сили. Само в пограничната Петричка
околия ВМРО разполага със солиден боен резерв – 527 четници, 761 души въоръжена
милиция, 3679 души годни да носят оръжие, 1217 пушки, 180 бомби и 79 642
патрона. [178]
[Previous] [Next]
[Back to Index]
105. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. Е. 5, л. 291-306; По-подробно за VІІ конгрес- В: К. Палешутски, цит. труд, с. 149-160.
106. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 5, л. 298-300.
110. ЦДА, Сп 302б, л. 10-11; Цв. Мичева, цит. труд, с. 134-135.
111. Пак там, л. 18-19; Цв. Мичева, цит. труд, с. 135.
112. Пак там, л. 20-32; ЦДА, ф. 396, оп. 1, а. е. 8а, л. 71-75; 36 години…, с. 207-213; По стъпките на Стоян Мишев и Тодор Паница; К. Палешутски, цит. труд, с. 161.
113. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 55, л. 81.
114. Пак там, ф. 1932, оп. 2, а. е. 161, л. 1-2; НБКМ - БИА, ф. 324, а. е. 1, л. 4052-4053; 36 години …, с. 214-215, 552-559; Цв. Мичева, цит. труд, с. 109-111.
115. ЦДА, ф. 1932, оп. 2, а. е. 161, л. 1-2; Чехословашки извори за българската история, т. II,С., 1987, с. 170-171.
116. Пак там, ф. 1932, оп. 2, а. е. 10, л. 156-157.
117. Тр. Митев, цит. труд, с. 115.
118. ЦДА, ф. 1932, оп. 2, а. е. 20, л. 1-2; а. е. 59, л. 1-2; Документы о борьбе македонского народе за самостоятелность и национальное государство, Скопjе, 1985, т. III, с. 41-44.
119. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 5, л. 298.
120. ЦВА - Велико Търново, ф. 1413, оп. 1, а. е. 48, л. 306; АМВР, об. д. 16199, л. 28; В. “Петрички окръжен вестник”, бр. 301 от 13 април 1929 г., с. 7-8.
121. Спомени на Александър Митревски от с. Селище, авторски архив; По-подробно – В: З. Мичева. Българо-югославски споразумения, 1929-1930. - В: Studia Balcanica, т. 6. Балкански проучвания ХХ в., 1982, с. 167-179; Ил. Димитров, цит. труд, с. 136; E. Barker. Macedonia its place in Balkan power politics, London, 1950, р. 27; Д. Митев. Великобритания и българо-югославските споразумения от 1929-1930, Изследвания по българска история, т. IХ, С., 1987, с. 23-42; В. Василев. Българо-британските отношения при второто правителство на Демократическия сговор (1926-1931), Юбилеен сборник в чест на акад. Д. Косев, С., 1985, с. 380-382; Д. Гоцев, цит. труд, с. 196 и сл.
122. Г. Василевиh, ВМРО Ванче Михайлова, Завера против Србиjе, Београд, 1991, с. 31.
123. ЦДА, ф. 1932, оп. 2, а. е. 161, л. 7-11; ф. 396, оп. 2, а. е. 5, л. 124; Цв. Мичева, цит. труд, с. 264-267; К. Палешутски, цит. труд, с.175. Родозащитниците взимат пряко страната на Ал. Цанков в Демократическия сговор по време на кабинетната криза - март 1928 г. Тогава те извършват атентат срещу Андрей Ляпчев. Премиера не желае да влезе в открит конфликт с “Родна защита” и посочва за виновник македонските среди, което довежда до поредица инциденти между двете сили в Петричко - В; Ст. Радулов, Към историята на българския фашизъм, Съюзът “Българска родна защита” 1925-1935, С. 1983, Академия за обществени науки, серия история, с. 7-71.
124. ЦДА, ф. 396, оп 2, а. е. 27, л. 48; в. “Родна защита”, бр. 209 от 23 юни 1929, с. 3; бр. 210 от 30 юни 1929, с. 3; бр. 211 от 7 юни 1929, с. 1; бр. 213 от 21 юли 1929 г.
125. В. “Родна защита”, бр. 220 от 22 юни 1929, с. 3; бр. 221 от 29 септември 1929, с. 3.
126. АМВР, об. д. 6373, л. 71; НБКМ - БИА, ф. 324, а. е. 1, л. 4401; ЦПА, Сп 302, л. 83-90; След убийството на Г. Баждаров с одобрението на Ан. Ляпчев в Г. Джумая е проведена среща между Стойчо Мошанов и Ив. Михайлов. Но в неговите представи “ предателите не могат да бъдат братя” и затова няма никакво намерение да изпълнява премиерското желание за прекратяване на ненужните братоубийства - НА - БАН, сб.IV, а. е. 128, л. 122-124; К. Палешутски, цит. труд, с. 178-179.
127. АМВР, об. д. 16186, т. II, л.20; Статии и документи, кн. І. Поредица Банско, С., 1997, с. 44-50.
128. ЦДА, ф. 176, оп. 6, а. е. 1821, л. 6, 15-17, 78, 80; Ил. Димитров, цит. труд, с. 154-155; Д. Митев, Англия и македонския въпрос по време на второто лейбъристко правителство (1929-1931), сп. Исторически преглед, кн. 2,1986, с. 15-16.
129. АМВР, об. д. 16119, л. 150,; ЦДА, ф. 176, оп. 6, а. е. 1821, л. 15.
130. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 57, л. 2, 4, 8, 52-53, 89-90, 117; К. Палешутски, цит. труд, с. 192-193.
131. АМВР, об. д. 16186, л. 170; Чехословашки ..., с. 264, 271-275.
132. ЦДА, ф. 1932, оп. 1, а. е. 10, л. 139; АМВР, об. д. 16199, л. 70-73, 150 (Разговор на Ив. Михайлов със Султана Р. Петрова, 5 август 1930 г.; Подробно за т. н. “шпионска афера” виж : Г. Марков, Парола “Сабя”.Заговорите и превратите на Военния съюз, 1919-1947, С., 1992, с. 77-87;
133. АМВР, об. д. 16186, т. I, л. 10-11; НБКМ -БИА, ф. 540, оп. 1, а. е. 255, л. 45-50; а. е. 10, л. 1; ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 60, л. 1-10; оп. 4, а. е. 20, л. 1-66; ЦДА, Сп 302б, л. 129; 36 години във ВМРО…, с.321-336.
134. АМВР, об. д. 16186, т. I, л. 17, 22.
137. Пак там, л. 45; об. д. 16109, т. I, л. 138.
138. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 28, л. 67-70
139. АМВР, об. д. 16186, т. II, л. 40, 44, 170, 173, 183-184; Делчо Митев, Македония и Щип бяха в сърцето му, 50 години от смърта на Панчо Тошев, в. “Македония”, бр. 31, 7 август 1992 г.
140. В. Василев, За политическата обстановка в България непосредствено след парламентарните избори от 21 юни 1931 г., Известия на института за история, т. 19, 1967, с. 41-69; Р. Стоянова. Демократическата партия и началото на Блоковото управление (юни-октомври 1931 г.), сп. Ипр, кн. 2 от 1991, с. 21-35.
141. ДА - Благоевград, ЧП 507, л. 26; ф. 137К, оп. 1, а. е. 38, л. 13; К. Палешутски, цит. труд, с. 279.
142. АМВР, об. д. 16186, т. II, л. 160-162, 197-200; т. III, л. 48.
143. История на Благоевградската..., с. 189; П. Галчин, цит. труд., с. 140-141.
144. ЦДА, ф. 396, оп. 3, а. е. 26, л. 2-3.
145. АМВР, об. д. 16186, т. III, л. 36, 38; ЦДА, ф. 176, оп. 6, а. е. 2001, л. 97-98; Революционен лист “Свобода или смърт”, бр. 132, март 1932 г., с. 1-4.
146. ЦДА, ф. 173, оп. 5, а. е. 502, л. 179; АМВР, об. д. 2480, т. I, л. 73; об. д. 4341, л. 26; ДА - Благоевград, ЧП 276, 507, л. 26.
147. АМВР, об. д. 16186, т. III, л. 55-60; К. Палешутски, цит. труд, с. 276-283.
149. Пак там, т. VI, л. 31-32.
151. Пак там, л. 30, 38; П. Тодоров, Добруджанската нелегална националноосвободителна автономистка организация (1919-1923), Трудове на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, т. 26, кн. 3, 1992, с. 41 и сл.
152. АМВР, об. д. 16186, т. III, л. 86.
153. Все още не е уточнена конгресната дата и мястото на организационния форум; Д. Гоце, цит. труд, с. 201-202; Г.Василевиh, цит. труд., с. 75; К. Палешутски, цит. труд, с. 288.
154. ЦДА, ф. 396, оп. 1, а. е. 4, л. 1-8; оп. 2, а. е. 41, л. 264.
155. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 41, л. 262.
156. Чешки и словашки извори за…, т. III, С.,1994, с. 64.
157. АМВР, об. д. 2480, т. I, л. 71; об. д. 16186, т. VI, л. 35; ЦДА, ф. 173, оп. 5, а. е. 502, л. 234; К. Палешутски, цит. труд, с. 284.
158. АМВР, об. д. 106308, т. I, л. 134; об. д. 106314, л. 5 и сл; ЦДА, ф. 173, оп. 5, а. е. 502, л. 232-233; ДА - Благоевград, ЧП 507, л. 6, 23; Исторически музей - Разлог, К - 1932, 3.2, 63229; Г. Жерев, Ковачевица, минало и бъдеще, Благоевград, 1977, с. 134-136; А. Мельов, Село Огняново, историческа летопис, Благоевград, 1981, с. 75-76; Н. Андонова, Из едно досие, сп. “Струма”, кн. 2, 1984 г., с. 155; Ат. Панчалиев, Село Илинден, С., 1992, с. 197; П. Галчин, цит. труд, с. 143;
160. ЦДА, ф. 396, оп. 3, а. е. 14, л. 3-4; оп. 2, а. е. 38, л. 86.
161. Пак там, оп. 2, а. е. 36, л. 385; а. е. 38, л. 147, 160; а. е. 33, л. 102.
162. Пак там, оп. 3, а. е. 14, л. 5.
163. Пак там, оп. 2, а. е. 35, л. 10а, 26-27, 29.
166. Пак там, л. 81, 85, 114, 118; а. е. 36, л. 90-91а.
167. Пак там, а. е. 38, л. 80.
168. Пак там, л. 92; АМВР, об. д. 16109, т. III, л. 3, 53, 55.
169. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 35, л. 159-161.
174. Пак там, а. е. 7, л. 138; ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 37, л. 9; Сп 405, с. 4, 15-16, 78-80.
175. АМВР, об. д. 16109, т. II, л. 61-62.; Подробно виж - : Ал. Гребенаров, Македонски помощен легион (1933-1934 г.), сп. Мпр, кн. 1,1995, с. 63-74;
176. ; об. д. 16186, т. II, л. 3; т. III, л. 63-86; об. д. 16109, т. II, л. 14а; ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 28, л. 119.
177. ЦДА, ф. 396, оп. 3, а. е. 14, л. 8, 11; оп. 2, а. е. 35, л. 51; а. е. 36, л. 56-57; а. е. 39, л. 83-90, 228; АМВР, об. д. 16110, л. 215, 217.
178. Пак там, оп. 2, а. е. 35, л. 30; а. е. 22, л. 24; а. е. 36, л. 58, 250.