Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934
Димитър Тюлеков
 

II. Държавата на ВМРО в Българския Югозапад (1925-1928)

3. Новата данъчна система на ВМРО в Третото българско царство

 Впечатляват усилията на новоизбрания ЦК да внесе траен ред и стабилен контрол върху изразходването на набираните по различен начин финансови средства. [174]

 След Шестия конгрес, на 18 март 1925 г. е създадено Главното счетоводство на ВМРО. Под ръководството на назначения финансов ревизор Никола Доганджиев започва мащабен преглед на финансово-счетоводния архив и събирането на всички недобори не само от времето на Ал. Василев, но и след 1912 г. Набирането на средствата и отстраняването на констатираните недостатъци, отразени в добросъвестно съставяните ревизионни протоколи, продължава няколко години. [175]

 Успоредно с дейността на съдебния си институт, ВМРО в Петрички окръг изгражда и осигурява функционирането на специална данъчна система. Нейните основи са заложени в Устава и в Общата наредба на ВМРО за Пиринска Македония. Цялостният модел на счетоводно устройство и безотказно действуващият до 19 май 1934 г. таен механизъм са обосновани във финансовата наредба. Този ръководен документ е с приложна насоченост и има значение преди всичко за Петрички окръг, [176] тъй като следвоенното ръководство продължава да разчита на стопански активното население тук. Авторството на основните начала и идеи, заложени във “финансовата конституция” на ВМРО, е на Ал. Протогеров. За това говорят множеството варианти и ръкописи с неговия почерк. [177]

 В глава IV, чл. 14 от Устава на ВМРО и чл. 202 от Правилника е посочено, че “материалните средства на организацията се набират от а) редовен членски внос, б) налози, в) помощи и подаръци от Македония и чужбина, г) глоби, д) приходи, добити със силата на оръжието, е) разни непредвидени и ж) преходящи суми”.

 Редовните членски вноски (чл.203 от Правилника) се събират само от заможните членове на ВМРО, “като съвършено бедните членове се освобождават от всякакви вноски”. Членският внос не се събира отделно, а влиза в общия годишен налог, наречен “македонски родолюбив дълг”, чиито размер за всяка община се определя от околийските управителни тела. Техните подведомствени местни ръководства разхвърлят налога поименно, вземайки “под внимание материалното и семейното положение” на облаганите лица. [178]

 Елементите на приемственост в “материалната издръжка и финансово устройство на организацията” са откроени в преходната част на Наредбата. Почти дословно чл. 221 (за видовете приходи), чл. 222 (за членските вноски и освобождаване на “засегнатите от пропагандите”) и чл. 224 ( за разхвърлянето на налозите), са заети от Кюстендилския правилник. [179]

 Преобладава обаче новаторската страна, отразяваща не толкова по-активното стопанско развитие на областта и увеличените приходни възможности сред една част от населението. Философията на организационния бюджет отчита вече изместения в България център на освободителното движение и невъзможността да се набират финансови приходи от двете окупирани части на Македония. Основният източник за финансова издръжка на ВМРО в следвоенните условия са “специалните налози”. Те се определят от ЦК и за околиите в Българския Югозапад са: а) Налог на всеки продаден килограм тютюн, който се взема от търговската фирма, когато суровината влезе в склада и от кооперацията, когато тя продаде тютюна; б) Налог при износ на добитък в Гърция и Сърбия; в) 2% от продажната стойност на имоти, собственост на изселващи се лица; г) От 8 до 20 лева на кубически метър дървесина; д) По 10 лева на кон, кобила, или муле, по 5 лева на млъзница и по 2 лева на овен, яловица или шиле, прибирани от каракачаните (власите – б. а.); е) По 20 лева на кожа от едър добитък и по 3 лева на кожа от дребен добитък.

 Първоначално е предвиден и налог от “по петдесет лева на меча, вълча и кожа на видра и по 10 лева на останалия дивеч, като заешките се освобождават”, но такива суми от лицата изкупуващи кожите не са събирани. Определени са и по два лева на литър ракии и един лев на литър вино, прибирани от спиртните складове и от кръчмарите в градовете. Упоменато е, че “за цяла Македония” могат да се събират “други специални налози, които определи ЦК”. [180]

 Разходите, които всяко управително тяло е длъжно да намалява, са в няколко посоки: 1. Издръжка, храна и помощи; 2. Командировъчни и транспортни; 3. Бойни материали; 4. Канцеларски, пощенски, наем за здания и др.; 5. Печатни произведения: вестници, списание и брошури, и др. [181]

 За да се прибира изискваният налог, в отделно разграфени счетоводни книги обстоятелствено се описват икономическите показатели на дъскорезниците, мандрите, имотните продажби и др. Тъй като основната част от населението се занимава с тютюнопроизводство, повсеместно се водят списъци за продадените тютюни. [182]

 Чрез финансовата наредба се цели прилагането на строг счетоводен контрол и силно централизиран механизъм на отчетност. До края на януари се изисква представянето на годишен счетоводен отчет за всяка предшествуваща календарна година. [183]

 В отделна глава най-подробно са уточнени “длъжностите на отчетните управления и лица”. [184] Пълномощниците на ЦК на ВМРО, пряко отговарят за събирането на специалните налози. [185]

 Приходите за окръжната каса са до 1/2 от околийските финансови средства, а остатъкът чрез пунктовия началник отива в ЦК. Окръжното управително тяло има право да раздава помощи и да полага “грижи за нуждающите се затворници, заточеници, вдовиците и родителите на починалите революционери и инвалиди”. [186]

 Оперативните кадри на ВМРО – войводите, стриктно прибират останалите местни приходи, като сумите биват предавани срещу разписки в околийската каса, или на пунктовия началник. Предвид натрупания опит и крайно отрицателните последици от неправомерното продоволствено осигуряване на четите, в Наредбата са посочени правата и задълженията на войводите. Подчертано е, че когато четата е временно зад граница (в Пиринска Македония – б. а.) не е редно да бъде изхранвана за сметка на населението. При останалите случай като подотчетни лица войводите получават необходимите аванси за издръжка на четата от пунктовия началник. [187]

 Пунктовите началници на ВМРО изпълняват отговорна служба. Те са свързващото звено между нелегалните членове от “поробена Македония” и Петричко. Освен приемането на всички приходи “за сметка на ЦК”, те авансират “нуждите на пункта”, осигуряват всичко потребно за чети и нелегални лица, минаващи границата според указанията на ЦК и ЗП. Изрично е подчертано, че четите и терористичните групи “никога не бива да бъдат в тежест на пограничните села”. Едно от последните задължения на пунктовите началници е да прибират от нелегалните членове всички материали, в това число и револверите, като се оставя личното оръжие само на войводите при идването им на почивка. [188]

 Задграничните представители на ВМРО имат право да назначават касиер-счетоводители към пунктовете на ВМРО. Те приемат всички постъпления, завеждат паричната наличност, материалното и вещево осигуряване на пункта, раздават издръжката и помощите, съгласно нарежданията на ЦК и указанията на пунктовия началник. Касиер-счетоводителите внасят “всички по-крупни постъпления в сигурни кредитни учреждения “, а в себе си имат право “да разполагат с не повече от 2000 лева”. Главният касиер-домакин на ВМРО авансира всички разходи по нуждите на пункта “от общата каса на ЦК”. [189]

 Цялостната парична и материална отчетност на ВМРО се води от главен счетоводител, който периодически изпраща финансовия ревизор за проверка по места на счетоводната документация. [190]

 Финансовата наредба започва да се прилага от май 1925 г. Михайлов дава да се разбере ясно, че за разлика от Ал. Василев няма да се допускат представителите на тютюневите фирми с “долни разигравания да реализират печалби за сметка на населението”. На 19 април “най-почтително” търговските фирми са поканени да изпълнят задълженията си в срок от 10 дни. В знак на лоялност към ВМРО, писмото на Ив. Михайлов е прочетено и подписано от търговците, чиито фирми внасят наложените им отчисления за организационната каса. Специалните средства се набират от “Ориентабако”, “Братя Фернандес”, “Консорциум за тютюн”, Акционерно дружество “Табакус”, “Компани Женерал де таба”, “Фумаро”- белгийско акционерно дружество, “Никотея”, “Съединените тютюневи фабрики”, “Банко Пинхас Алис”, “Верхам Мухмариян” и др. [191]

 Делегатите на околийските и на първия окръжен конгрес намират финансовата наредба за “много сложна”. Установено е неразумното увеличаване на дела на околийските приходи, предимно от “глоби и конфискации”. Повсеместно е настояването да се разпредели по-скоро несъбраният “патриотичен налог над заможните граждани и селяни”. Накрая е прието, че задължителният “родолюбив дълг”, определян съобразно имотното състояние, е необходим и полезен. [192]

 Предложено е от окръжните делегати специалният налог от пет лева върху килограм закупен тютюн да бъде намален и правилно разпределен. Този вид налог се превръща в повод за “експлоатиране от страна на тютюневите търговци”, защото те оправдават пред производителите ниските изкупни цени с данъка, внасян на ВМРО. Конгресът обаче не намира по-справедлив начин за събиране на тютюневия налог “без да може да хваща място подобна демагогия”.

 Ив. Михалов сочи в доклада факти, даващи “повод за вредни тълкувания”. Така например, не се внасят събраните суми в кредитни учреждения, не се облагат предприятия, в които организационни “фактори” са пълни стопани, или съуправители и т. н. [193]

 Критерий за резултатността от приложението на финансовата наредба са внесените суми в тайнствената хазна. Пред окръжните делегати най-младият член на ЦК установява за някои околии “хилаво събиране на специалните налози”. Но за времето от февруари до декември 1925 г., т. е. за близо 11 месеца, от пункта в Рудник (Неврокоп) постъпват – 5 200 445,80 лв.; от Комарево (Св. Врач) – 7 895 533 лв.; чрез пункта Горничево (Г. Джумая) – 4 000 000; от Чирпан (Петрич) – 239 977 и от Чамкория (Разложко) – 831 640 лв. Общата вноска “за сметка на областта” е 18 157 595,80 лв. [194]

 Конгресната резолюция, отнасяща се до финансовата дейност на ВМРО в окръга гласи: “Да се събират възможно най-редовно налозите в полза на освободителното дело, като се вземат всички мерки и за най-справедливото им разхвърляне”. [195]

 Независимо от изказаните мнения в гр. Банско, уникалното счетоводно устройство не търпи коренни промени след конгреса. Финансовата наредба е официално приложена от 1 януари 1926 г. [196]

 В с. Добринище, Разложко, Г. Баждаров и Н. Томалевски провеждат инструктивна среща с Ил. Гаджев, един “честен човек и учител”, уважаван от местното население и ползващ се с пълното доверие на организацията. На негово име са открити “текущи сметки” в Земеделската, а след това в Популярната и Македонската банка. Двамата членове на ЗП му обясняват, че периодически ще идват в Неврокоп специално изпратени лица с право да получават сумите, които ще занасят в централната каса и от там за тяхното предназначение – защита освободителното дело на Македония. Така в “личната си текуща сметка” учителят от Неврокоп Ил. Гаджев започва да получава огромни суми. До 19 май 1934 г. той “най-съвестно и от никого нескрито” изпълнява “с идеализма на българския народен учител... един свещен дълг към поробените братя”. [197]

На 12 март 1926 г. Ил. Гаджев се обръща към ЦК и ЗП очаквайки бързи нареждания относно приложението на финансовата наредба. Търговците настояват първо да изнесат тютюните, а след това да платят налога по 5 лева на килограм. Местните касиери не им разрешават “предвид големите стари задължения на фирмите и кооперациите, неплатили около 6 милиона лева от реколти 1923–1924 г.” Михайлов и Протогеров са против “анархията” и не одобряват “фактори” от ВМРО да разрешават вдигането на тютюна. След като са внесени “нужните изменения и допълнения” в наредбата, двамата подписват окръжно писмо от 18 март 1926 г. за точно изпълнение на финансовите правила и дисциплина. Гласувано е доверие на пунктовите касиер-счетоводители да вземат “най-енергични мерки за събиране” на недоборите от специалните налози. [198]

 От 18 март 1926 г. специалният налог върху тютюна за реколта 1925 г. е определен по 4 лева на килограм. На окръжното управително тяло начело с Й. Гюрков е поръчано да се заеме със справедливото разхвърляне на обикновения налог “Македонски родолюбив дълг” за 1926 г., който не е събиран преди това в Петричко. Окръжният комитет е задължен да подготви прибирането на тези средства най-късно до 1 май. Ив. Михайлов препоръчва: “По-добре е в списъците за определяне на “Македонския родолюбив дълг” да влязат и ония заможни хора, които окръжният комитет иска да отдели в специална категория богаташи. Нищо не значи, че за тях ще се фиксират по-големи суми. По-удобно е от тактическо и психологическо гледище, ако списъкът е общ и събирането става едновременно. От казаните богаташи нека се събират по-големи суми и без туй има много специални налози, та е неудобно да се предвижда и нов еднократен специален налог.” [199] Мотивът е основателен, тъй като “богаташите” са ощетени най-много от данъчната политика на ВМРО.

 Въведено е и предложение на Ив. Михайлов от 8 април 1926 г. То е интересно, защото разкрива вътрешните управленски обстоятелства при определянето на специалните налози. “Много на брой” хора пият вино и ракия – разсъждава той. Естествено, “кръчмарите ще обясняват на тях за облагането им с налог от организацията”, ще увеличават цените и “наново голяма част от жителите на българска Македония ще има да негодуват”. Дотам не бива да се стига. Разумният начин според опитният конспиратор и проницателен ръководител е специалният налог върху спиртните напитки да бъде отнесен към параграфа “Обикновен годишен налог”. Вземат се “внимателно” количеството вино и ракия, изпити през годината и така, както се облагат произведенията на килограм, се изчислява стойността на “родолюбивия дълг”. Кръчмарят не ще има повод да злослови пред словоохотливата си клиентела, защото “патриотичният налог” засяга не само неговите събратя, а маса народ. “Ако на кръчмаря се случи да плати повече, ясно би било, че това е поради факта, че той е по-богатичък.” – заключава Михайлов. [200]

 В допълнение на окръжното от 18 март, на 30 май ЦК в пълен състав “тайно” уведомява пунктовите началници, окръжното управително тяло и главното счетоводство, относно размера на специалните налози. Тютюните от по-стари реколти, непродадени до 1 януари 1926 г., се облагат с налог от 4 лв върху кг. Отменен е налогът върху спиртните напитки, чиято стойност е включена в патриотичната вноска “Македонски родолюбив дълг”. Сумите “върху агнешките и ярешките кожи” се определят по един лев на кожа, “понеже се продават с два пъти по-ниска цена от овнешките и козите кожи”. Окръжното също влиза в сила от 1 януари 1926 г. [201]

 Въпреки трудностите, указанията на ЦК и незначителните промени във финансовата наредба се прилагат успешно. На 16 юли 1926 г. Ив. Михайлов съветва другарите си от Светиврачко да не бъдат “шокирани” от начина на сметководенето, успокоявайки ги с обстоятелството, че в Пиринския край има “специални касиер-счетоводители, тишина, спокойствие, маса и стол за уреждане на един месечен отчет”. [202]

 Дейците на ВМРО в Петрички окръг точно изпълняват онези клаузи на наредбата, отнасящи се до събирането на специалните налози. Митническият служител Кирил Добраджалиев организира на самата граница между България и Гърция при с. Кулата панаир на добитък. Веднага околийското управително тяло на ВМРО в Петрич установява контрол. Износителите са задължени да плащат на организацията “по 100 лева на глава едър рогат добитък и 10 лева на дребен рогат добитък”. Заради невнесени в организационната хазна такси богатият гръцки търговец на добитък Г. Чобанис е задържан из севлиевските села. Той е освободен срещу 3000 долара откуп. [203]

 Околийските пълномощници на ЦК и касиер-счетоводителите при пунктовете на ВМРО следят и покупко-продажбата на недвижимите имоти. С цел редовно постъпление на предвидения 2% налог от продажната стойност на имота, се издават разрешителни за сделката. Неврокопският търговец Атанас Димков става собственик на градски дюкян през 1926 г. без такова разрешително. Неиздължилият се на ВМРО платец е арестуван, викан е на “съд” и няколко пъти глобяван. Въпреки всичко, Ат. Димков не освобождава дюкяна, а продължава да говори публично, “че това, което върши организацията, не е законно и това никъде не може да става освен тука”. Тогава околийското управително тяло обявява “бойкот на дюкяна”, продължил чак до 19 май 1934 г. [204]

 В началото на лятото Й. Гюрков одобрява списъците на лицата, от които ще се събира “македонският родолюбив данък” за 1926 г. Всички богаташи от Пиринска Македония са обложени с обикновения годишен родолюбив данък. По социално положение облагаемите лица са търговци, индустриалци, адвокати, кръчмари, занаятчии, бакали, общински и държавни служители. Само от Светиврачка околия е предвидено да постъпи сумата от 1 885 000 лв. Всички местни богаташи са обложени с “патриотичния данък”. Братя Антикаджиеви от гр. Петрич трябва да платят 45 000 лв, Г. Поцков от с. Враня, Мелнишко – 40 000 лв, Г. Коцев от с. Дебрене – 30 000 лв., К. Караянев от с. Свети Врач – 50 000 лв., д-р К. Деспотов от Мелник – 150 000 лв., Ив. Ингилизов от Горна Джумая – 50 000 лв., П. Тасев и П. Райнов от същия град – съответно по 200 000 и 300 000 лв. [205]

 Съгласно финансовата наредба, не само членовете на ЦК, ЗП и техните сътрудници получават поддръжка за дейността си. [206] Кадрите на спомагателната организация също са вписани в раздавателните списъци за парични възнаграждения, храна и помощи. Така например от януари до март 1926 г. Ив. Вапцаров получава издръжка 4500 лв. Същата издръжка от април 1926 г. взeма новият пълномощник Г. Настев, дотогава “пратеник на ЦК”. В продължение на 10 месеца през 1926 г. Вл. Черноземски е зачислен в Разложка околия и неговите разходи са оценени на 22 688 лева. Пълномощникът на ЦК в Мелнишко Стр. Развигоров, ерген, се подписва за 3000 лв. месечно. Възнаграждение получават и касиер-счетоводителите при пунктовете в Петрич, Неврокоп и Горна Джумая. [207]

 Като член на ЦК Ал. Протогеров проявява действен и постоянен стремеж за пряк контрол върху финансово-счетоводната дейност на ВМРО. Бившият генерал и опитен стопански ръководител през войната смята за необходимо революционната организация да има също бюджет и план за бъдещата си дейност. “Парите не ценим – пише Протогеров, както не жалим човешкия живот, своя и на другарите си”. Той е уверен, че е необходим “един голям неприкосновен фонд за крайния момент”. За него е важно да се живее “спартански”, а преданите на делото да се издържат, но винаги да се знае, че добрите “революционери никога не бива да разпиляват парите, защото това всемогъщо оръжие ще побеждава врага”. [208]

 Позицията на Ал. Протогеров по финансовите въпроси е добре илюстрирана от неговите бележки върху доклада на главния счетоводител за първото тримесечие от 1926 г. Приходите са 5 326 808 лв., а разходите – 6 256 738 лв. Констатиран е преразход от над 900 000 лв. при положение, че не са харчени средства за “четнически офанзиви в поробена Македония” през зимните месеци. Само за издръжка в началото на 1926 г. са изразходвани 1 734 278 лв., а през цялата 1925 г. разходите са били 9 331 866 лв. Очертаното намаляване на “специалните налози” и срещаните “доста спънки” при осигуряване на приходи от други източници формира крайния извод, трайно защитаван от Ал. Протогеров – намаляване на разходите и полагане на “големи усилия от нашите органи да не остават недобори”. [209]

 През август 1926 г. Ив. Михайлов известява Ал. Протогеров и касиер-счетоводителите при пунктовете в с. Свети Врач, Г. Джумая и Неврокоп, да не притесняват “много кооперациите” при събирането на налозите, както и обложените с “патриотичния налог”. [210] Основателно е преценено, че до обикалящия окръга управител о. з. ген. Г. Тодоров могат да стигнат оплаквания от данъчната политика на ВМРО. Загрижен за сигурността на ВМРО и съобразявайки се с притесненията отвън на Българското царство, на 24 август 1926 г. Михайлов отправя към “финансовия ревизор при ВМРО” доста показателни напътствия. Той разпорежда да се избягват всякакви явни връзки с общински и държавни служители, като се използва “вечерното време и скрити[те] места”. Скоростно е наредено на Н. Доганджиев, заедно със Стр. Развигоров и с пунктовия началник в с. Св. Врач Миле Станоев, да вземат мерки за избягване “почти публичното събиране на налог върху изнасяния добитък през гръцката граница”. Набирането на средствата трябва да продължи “съвършено тайно” и с възможно най-опростени документи, за да се избегне опасността от попадането им “в ръцете на врагове и специално на чуждите легации”. [211]

 Становището на Ал. Протогеров по финансовите дела на ВМРО през август 1926 г. издава мащабността, реализма и значимостта на неговите позици. “За борбата в поробените краища” главно от Петричко се осигуряват годишно около 20 млн. лв. Основната част от приходите са специалните налози, а събираните за първи път “патриотични данъци” от по-заможните граждани и селяни предизвикват голямо негодувание, констатира той. Освен това, търговците “агитират пред населението, че те не купуват тютюните, или им дават по-долна цена понеже организацията им взима налог”. Някои фирми напускат Петричкия край и това се приписва на ВМРО. Според изчисленията на Ал. Протогеров средногодишно на всеки жител в окръга се пада не по-малко от 500 лева, което е голяма сума, като се имат предвид и законните държавни, окръжни и общински данъци. Неговата основателна оценка е, че всичко това “създава едно лошо настроение против организацията”, което може да бъде “използвано от заинтересовани власти или от враждебни на ВМРО сили”. [212]

 Протогеров не подценява важността на извънредните данъчни постъпления, но добиването им според него не бива да води до предизвикване на народно недоволство.Той съпоставя ширещите се слухове за получаваните тлъсти заплати от събираните налози, с предвоенното време на безкористно народно служене. Затова бившият деец на Върховния македоно-одрински комитет, смел офицер и роден охридчанин, настоява разходите за окръга и изобщо за България да бъдат намалени, а потайните приходи “да се използват за истинското им предназначение – за поробената страна”. [213]

 Опитният ръководител връща на Ив. Михайлов преписката с окръжния управител, като подчертава несъгласието си от субективното определяне на “патриотичния налог” в Светиврачко. Протогеров изисква проверка на твърдението, че извънредно се облагат само чиновници от “Стара България”. За него това е неприемлив подход, като се съгласява с изводите от обвинителното писмо на окръжния управител. Всички, които напускат Петрички окръг поради несправедливо отношение към тях, създават лошо настроение в цяла България против ВМРО. Затова Ал. Протогеров желае да му бъдат предоставени “всички доклади на Й. Гюрков”, а също и списъкът на обложените с родолюбивия налог. Но това не е одобрено от Ив. Михайлов. Този данък води до очаквани недоволства, а пълномощникът в Петричко Гюрков обвинява двамата членове на ЦК за тяхното създаване. [214]

 През месец май 1927 г. Ал. Протогеров и Ив. Михайлов се съгласяват да не се назначават платени организационни хора. Но мотивирайки важността от разширяването на разузнавателната дейност в Петрички окръг, Ал. Протогеров отново поставя ударението върху даваните нецелесъобразни издръжки. [215] Неговото предложение за извършване на “големи икономии в България” и назначаване на истински работещи неколцина “информатори” в пограничния окръг не се приема от Ив. Михайлов. [216]

 От средата на 1927 г. Ив. Михайлов, съобразявайки се с позицията на окръжния комитет, разрешава редица натрупали се въпроси, свързани с “финансите и сметките” на ВМРО в окръга.

 Най-подходящото средство за премахване на неприятностите около събирането на тютюневия налог е възприетото мнение на Петричкото окръжно управително тяло. То е утвърдено на 27 септември 1927 г. с решение на ЦК: “Приема се занапред облагането на тютюна изобщо да става с 6% върху продажната цена, а не по 4 лв на кг. [217]

 В литературата и особено в политическата публицистика, издавана от идейните противници на ВМРО, е внушавана тезата за масовото експлоатиране на населението в Пиринската област “чрез черни данъци” и “специални данъци и такси”, за всеобхватния контрол на ВМРО върху търговията с тютюни и за ощетяването на тютюнопроизводителите, които “плащат на ВМРО по 5 лева на килограм”. [218]

 Главният доход за постигане стабилността на организационния бюджет е редовно събираният от тютюнотърговците и тютюневите кооперации “специален налог”. “Изсмуканите по 5 лева” (от 30 май 1926 г. по 4 лв) не се вземат от тютюнопроизводителите, а от фирмите, които изкупуват трудоемката продукция на населението от окръга.

 Тютюнопроизводството е основното стопанско занятие на хората в Българския Югозапад. Събирането на “данъци” от него би създало истински фронт срещу ВМРО. Намерен е друг, по-прикрит и безболезнен начин. Наложеното финансово устройство и безкомпромисното изпълнение на наредбата формира практиката на косвеното данъчно облагане. Всички “специални налози” са своеобразни косвени данъци. Те не се вземат от джоба на стопански активното население, но без неговия овеществен и парично оценен труд не биха били възможни.

 В специалната си данъчна политика ВМРО се опитва да въвежда по-справедливи способи за облагане. Принудени постоянно да търсят източници на средства, революционните кадри по места и в центъра се стараят да упражняват балансиран подход. Немският учен Ст. Трьобст [219] защитава тезата за организационен монопол върху търговията с тютюн. Това не е вярно. Според пазарните норми, за различни по качество тютюни естествено се заплащат различни цени, но се облагат еднакво – на килограм по 5 лв. (или 4 лв). Организацията в окръга се стреми да създаде и направлява деен стопански живот, тъй като по този начин се увеличават възможностите за нейното финансово осигуряване. Разбира се, упражняван е строг контрол при оценяването на изнурителния труд на тютюнопроизводителите. Типичен е случаят, разгледан от Ив. Михайлов и членовете на ЗП. Наказани са “търговецът-авантюрист” Вахрам Махмурян и българският му съдружник Кирил Ампов, в чиито ръце неоснователно попада 32 тона неманипулиран тютюн, собственост на 118 бедни семейства от с. Петрово, Яново, Пиперица, Лехово и Бельово, Мелнишко. [220]

 По-специално е отношението на ВМРО към кооперациите в Петрички окръг. В нейните разбирания те са алтернатива на “противонародните тютюнотърговски предприятия” и се нуждаят от подкрепа. През 1925-1926 г. управителните съвети на кооперациите “Бохча” – Г. Джумая, “Македонски тютюни” – Неврокоп и “Тютюнев лист” – Св. Врач, умоляват ЦК на ВМРО да им бъде опростена таксата на килограм тютюн. На 23 ноември 1926 г. Стр. Развигоров предлага превръщането на кооперациите в конкурентен противник на тютюневите фирми чрез намаляване и опростяване на данъчните им задължения. Но позицията на Ив. Михайлов е друга: “ВМРО насърчава кооперативното движение, но има нужда от средства за освободителната борба. Такива тя ще взема и от кооператора – македонец”. [221] За нелогично намират ЦК и ЗП “да се освобождава от данък към освободителното дело производителя, който внася тютюните си в кооперациите, а да се облага селянина или гражданина производител, който продава тютюна си на търговски фирми. Освобождаването на кооперациите от налог ще докара неприятности в събирането на налози върху тютюните и от търговците”. [222]

 На 27 септември 1927 г. е оповестено мнението на Окръжния комитет 20% от закупеното количество кооперативни тютюни да се освобождават от налог, като кооперациите ще плащат 6% върху стойността, по която са продали тютюна, а не върху сумата, която ще получи производителят. Мотивът на това решение не е насочен срещу интересите на производителите, чийто тютюн трябва да получи реалната пазарна цена. Целта е да бъде използвана пазарната конюнктура, така че закупеният от производителите тютюн да бъде продаден от кооперативните ръководства на по-високи цени, като по този начин се увеличат възможностите за балансиране финансовите интереси на кооперациите и на ВМРО. Организацията се стреми произведеният в Петричко тютюн да остане и да се обработва в окръга с оглед да се намали безработицата в по-големите населени места и да се упражнява контрол върху експлоататорските амбиции на тютюнотърговците. [223]

 Финансово-данъчната система в Петричко е значим обект на анализ пред делегатите от околийските и втория окръжен конгрес на ВМРО. [224] На 10 ноември 1927 г. в Роженския манастир е проведен околийският конгрес на ВМРО в Мелнишко. В отчета си Стр. Развигоров изтъква потребността от самостоятелна морална и материална подкрепа на разрасналото се освободително дело. Този извод не бива да бъде подминаван, защото ВМРО наистина не разполага “с касите на някоя държавна банка”, нито пък има на разположение “богаташи милионери, които да подкрепят финансово борбата”. Независимо от всеобщо споделената делегатска убеденост, че “ патриотизма е обратнопропорционален на заможността”, прието е за необходимо “родолюбивото данъчно задължение” на облаганите по-имотни слоеве. [225]

 Гюрков потвърждава в отчетния доклад на окръжния комитет, че тежестите на организационния фиск са поети главно от по-богатите жители на Пиринския край. Конгресът не взема отношение по повдигнатия от него въпрос за въвеждането на специален налог и върху други земеделски продукти, произведени в окръга. [226] Тютюневият налог остава основен, а приходите от други странични стопански дейности са един от критериите за определяне на въведения през 1926 г. “македонски родолюбив дълг”. Окръжният комитет приема за “несправедливо и неудобно” разхвърлянето на “данъка” по околии, общини и села, както и “върху всички жители”. Взето е решение само за “облагане на отделни състоятелни лица”.

 При определянето на този вид налог е прилаган диференциран подход. Възприети са три ръководни начала: Да се облагат само богатите; Размерът на вземанията да не затрудни поминъка или разстрои предприятието; Да се увеличава данъчната сума на онези лица, “които са ползвали организационния режим или случайни обстоятелства за забогатяване”. Тези правила са спазени и са събрани 7 094 050 лв. “македонски родолюбив налог” (Светиврачко – 2 080 050лв.; Петричко – 1 224 000 лв.; Разложко – 1 608 000; Горноджумайско – 1 553 000 лв.; Неврокопско – 629 000 лв.). От този налог през 1926-1927 г. в касата на ЦК са внесени 3 583 344 лв. [227]

 Вторият окръжен конгрес вменява в дълг на избрания нов окръжен комитет да вземе най-ефикасни мерки за справедливо облагане на населението и за “най-бързото събиране” на патриотичния налог, заедно с досегашните недобори. [228]

 След окръжния конгрес и при отсъствието на Ив. Михайлов, Ал. Протогеров проявява стремеж към еднолично ръководство на финансите на ВМРО. По повод рапорта от 25 януари 1928 г. на Н. Доганджиев за ревизираната касова наличност в пункта Св. Врач и установената липса на 614 275 лв. и 18 370 драхми, Ал. Протогеров предлага на Г. Баждаров и К. Пърличев да бъде сменен касиер-счетоводителят, Борис Козов. Временно назначение да получи Георги Наков, бивш секретар-бирник в с. Брезница, Мелнишко, автор на атентат в гр. Струмица. В хода на подготовката за общия конгрес Ал. Протогеров прави опит да укрепва позициите си сред кадри от “неговите революционни окръзи”, които живеят в Петричко. Съзнателно не повдига въпроса за набедения в присвояване на организационни суми негов съмишленик М. Станоев. Но на 10 март ЦК в пълен състав разпорежда “предвид липсата на големи суми” пунктовият началник М. Станоев да сдаде длъжността временно на неговия помощник Тодор Прощев. [229]

 Изграденото финансово устройство в областта е стабилно и непоклатимо. Всяко усилие отгоре да се разстройва реда, предизвиква гнева на не по-малко амбициозния от Ив. Михайлов пълномощник на ЦК Й. Гюрков. В един такъв случай изпратеният от редакцията на в. Македония Благой Видов събира суми за вестника в окръга. В Петричко “този тип… извършва скандални неща, които ни позорят по невъзможен начин – пише Й. Гюрков до Г. Баждаров на 18 март 1928 г. – разрушават всичко, което градим с години”. Идвайки “от горе”, Бл. Видов насилствено набира абонати, не приема 2-3 души да се абонират общо за един брой, заплашва бедни хора, отказали да се абонират и т. н. Фактът “за принудителното събиране на пари и заплашване от името на големи началства е налице” и Й. Гюрков настоява чрез ЗП “развратникът да се накаже много строго”. [230]

 Пред делегатите на VII общ конгрес Й. Гюрков се изказва и по “финансовата част на ВМРО”. Според него е рисковано “парите да се дават само от българска Македония”, тъй като е възможно да бъде изгубена вече наличната пиринска база, затова препоръчва да се намерят и “други източници”. [231]

 В доклада си пред VІІ общ конгрес на ВМРО Ив. Михайлов оценява като “добро” финансовото устройство на всички служби по събиране на налозите. Пред делегатите е поставен важен проблем – “да се дири друг начин за снабдяване с пари, а не изключително върху населението от Петрички окръг да се гради упование за финансовата стабилност на организацията”. Формулиран е един от основните принципи на организационната финансово-данъчна политика: “Когато човек дава нещо за някоя работа, повече я чувства като своя и се грижи за нейното добро”. В противен случай хората ще се “отдалечават от чувството на принадлежност към народното дело, щом за него не откъсват нито една пара от кесията”. [232]

 В конгресния протокол са записани разсъжденията на Иван Михайлов по бюджета, възлизащ годишно с малки икономии на 22 млн. лв. Толкова са и направените разходи през трите години. Документиран е важен факт, разкриващ същността на организационната политика във финансовата област: “Всеки чужденец би се зачудил, като разбере, че за македонското движение, което смущава мирът на Европа годишно харчим само 20 милиона лева... Главните доходи на ВМРО бяха и са от Македония под българска власт, за което давам израз на голяма признателност... Ние няма смисъл да оставим обаче населението от там да не дава никакви пари, защото това има своето морално значение”. Пред делегатите Ив. Михайлов дължи да каже, “че македонското движение може да загине и умре по какви да е други причини... но като народно движение, не може да умре по липса на пари. Пари по какъвто и да е начин ще се намерят”. [233]

 Засега трябва да приемем като напълно достоверни протоколните факти от конгреса в с. Покровник, Горноджумайско, отнасящи се до постъпленията в организационния бюджет. От ревизиране се нуждае твърдението на Илчо Димитров, въз основа на италианската дипломатическа кореспонденция София-Рим, че правителството на Ал. Цанков отпуска на ВМРО годишна субсидия от 3 милиона лева. [234] Немският историк Ст. Трьобст не само че не потвърждава това, но като познаващ добре германските и италиански дипломатически архиви не споменава досега за помощ в пари и оръжие, дадени от германското правителство, или от някои неправителствени структури на ВМРО. Той поставя ударението върху сигурните домашни постъпления “под формата на тютюневия налог”. [235]

 “Помощта” отвън не бива да се отрича, но тя е свързана с поставянето на определени политически условия. Приходите от Петричко чрез изградената данъчна система са изцяло в ръцете на ВМРО. Те са важен източник за нейното самостоятелно поведение и възможност за широко огласяване на благородните цели на освободителната кауза. Следвоенното поколение български националреволюционери разчита основно на финансите от Пиринско. Затова целият ръководен състав на ВМРО е заинтересован тютюневата суровина да не залежава в кооперативните складове на областта, а да бъдат търсени и проучвани повече пазари в чужбина. Освен специалните задачи, такава икономическа мисия изпълняват задграничните сътрудници на ВМРО Тома Карайовов в Германия и Антон Пиперов в Италия. [236] Не монополизиране на търговията с тютюн в окръга, а оправдан интерес от по-бързо пласиране на продукцията и прибиране на “полагащия” се организационен налог е мотивът, определящ стопанските проучвания и действия в чужбина.

 Безспорно, ВМРО възлага големи надежди на българската държава за облекчаване разходната част на скрития й бюджет. Формите в това отношение са най-разнообразни и естествено – тайнствени, непреки и нетрадиционни.

 В организационната каса влизат правителствено разпоредените средства, необходими за издръжката на “доброволците”, участници в потушаването на “Разложкия бунт” през септември 1923 г.

 Новаторска и реална се оказва идеята на народния представител от Демократическия сговор д-р Вл. Руменов. След международната анкета по повод гръцкото нападение в Петричка околия са съставени преувеличени списъци за нанесени щети и пострадали семейства. “Имало в списъците ограбени десетки чаршафи и други предмети - пише д-р Вл. Руменов в писмото си до Ив. Михайлов (март 1926 г.), когато ясно е, че такива и такова количество в селските жилища никога не е имало и няма”. Предложението е “да се скъси по нещо от всякъде и да се образува една сума за стопанското повдигане на края”, от което ще бъдат доволни всички. С оригиналното виждане е запознат и министър-председателят Ан. Ляпчев. Пътят е благословен, но не последва заповед на петричкия окръжен управител. С въпроса се заема Ив. Михайлов. На 7 април 1926 г. той нарежда на Н. Томалевски, притежаващ точните списъци, “да улови разликата”, а органите на ВМРО в Светиврачко и Петричко по-късно тайно да вземат ”излишните пари”, с които биват подпомогнати “много обществени цели”. [237]

 Чрез намеса на депутатите, окръжния управител, председателя на окръжната постоянна комисия и членовете на ЗП, се цели осигуряването на правителствена субсидия за вдъхновяваните от ВМРО културно-стопански инициативи – строителство на училища и читалища, ученически трапезарии, електрическа централа в гр. Банско, болница в с. Свети Врач, уреждане на бежанския въпрос и др. [238]

 Разполагайки с пряко зависещи от нея средства, ВМРО издържа студенти от поробена Македония в чужбина, плаща на адвокати и на сенатор в Италия, готова е да финансира издаването на книга на френския учен Л. Ламуш, отделя 1 200 000 лв. помощ за кооперативната тютюнева фабрика “Македония”. Тя отпуска месечни помощи за семействата на убити четници и войводи и средства за строителство на техни домове, предоставя заем на Ив. Мотикаров, крайно необходим за възстановяване на пострадалото му от градушка лично земеделско стопанство, авансира опит за измъкване на Костадин Ципушев от сръбски затвор, започва през 1927 г. списвания от С. Ефтимов и Д. Цилев в Париж седмичник “La Macedoine” и т. н. [239]

 Средства от организационната хазна са насочени за бедствуващите, около 8 000 души в Огражден и Каршиака през лятото и есента на 1927 г. Дадени са хранителни продукти на обща стойност 300 000 лв. на изнемогващото население от общините Игуменец, Яково, Добри лаки, Гореме, Горна Рибница, Цапарево, горноджумайските села Сухострел, Дебочица, Габрово, Лешница, Клисура, Лисия и др. Безплатно са раздадени 600 000 кг зърнени храни. Внушено е на Окръжната постоянна комисия да изхарчи 1 000 000 лв. за същата цел. Потърсена е помощ от правителството за изхранване на пограничното население чрез отпускане на нисколихвени и “под държавна гаранция кредити”. [240]

 Наложената финансова система на ВМРО в окръга не изключва от обсега си и инородното население. От търговците гърци, арменци и евреи се вземат предвидените налози. В Неврокопско смятат за пропуск неприбраните суми от продажбата на имотите на изселващите се турци, “с което касата е ощетена на стотици хиляди лева”. Най-пряко и отрицателно е въздействието върху власите. С убийството на техния българизиран вече сънародник Ал. Василев, част от “влашките кехаи” са лишени от влиятелен съдружник в окръга, а загрижените овчари в Пирин и Рила планина – от ценен покровител и застъпник на интересите им пред държавните власти. Безкомпромисно набираните данъци от ВМРО и пропагандата, дирижирана от Букурещ, заставят власите в Петричко, Светиврачко и Горноджумайско, да продават неколкохилядните си овчи стада и да напускат окръга. [241]

 Изградената и прилагана организационна финансово-данъчна система се разграничава от дейността на сродните официални институции. Създават се отношения на взаимна търпимост и на тайно взаимодействие.

 Косвеното данъчно облагане на ВМРО не засяга интересите на многобройните данъкоплатци, задължавани от “революционните органи” да спазват стопанските закони, валидни за цялата територия на българската държава.

 Проницателните идейни противници загърбват едната страна от сенчестата данъчна политика на ВМРО и съзнателно поставят ударението на критиката си върху ощетените интереси на тютюнопроизводителите. “Специалните налози” се наричат “черни данъци”. Те формират предпоставки за недоволство срещу ВМРО и нейните порядки в българския стопански живот.

 Липсата на нормални отношения в ЦК, амбициозността на Ив. Михайлов и свързаното с това безкомпромисно назначаване на платени революционери, поражда алтернативното чиновничество и поведенческия стил на безропотно послушание във ВМРО, което е един от значимите фактори за нейното сигурно обезличаване.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


174. Липсва отделно научно изследване по тази значима тематика. Проблемът за “революционното счетоводство” е поставен още през 1938 г. от Л. Киселинчев, а някои по-нови измерения търси немския учен S. Troebst, Mussolini, Makedonien und..., p. 99-110; ЦДА, ф. 1932, оп. 1, а. е. 147, л.1-3 Д. Гоцев, цит. труд, с. 165-167.

175. ЦДА, ф 396, оп. 1, а. е. 23, л. 1, 118-124; оп. 2, а. е. 3, л. 41; ф. 1932, оп. 3, а. е. 146, л. 6-10, 14-16; а. е. 148, л. 11-12, 15-16.

176. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 4, л. 3; а. е. 35, л. 82-83; а. е. 35, л. 7; ДА - София, ф. 3, оп. 4, а. е. 19, л. 1.

177. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 35, л. 1-51; ф. 1932, оп. 1, а. е. 8, л. 28-30; оп. 3, а. е. 144, л. 1-148.

178. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 4, л. 3; ф. 1909, оп. 2, а. е. 35, л. 2-3.

179. Св. Елдъров, Правилникът на ВМРО от 1908 г.., с. 200-201.

180. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 35, л. 3-4.

181. Пак там, л. 8-10.

182. ДА - София, ф. 3К, оп. 4, а. е. 19, л. 6-7.

183. Пак там, л. 11-12.

184. Пак там, л. 15-17.

185. Пак там, л. 18-19.

186. Пак там, л. 20.

187. Пак там, л. 21-23.

188. Пак там, л. 25-27.

189. Пак там, л. 27-29.

190. Пак там, л. 35-37; ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 40-41.

191. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 88, л. 1; ф. 396, оп. 1, а. е. 23, л. 184; а. е. 24, л. 1; оп. 2, а. е. 17, л. 256.

192. АМВР, об. д. 16109, т. I, л. 116-117.

193. Пак там, л. 118.

194. Пак там, л. 118-119.

195. Пак там, л. 70.

196. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е 3, л. 113; ф. 1932 ,оп. 3, а. е. 145, л. 18.

197. Пак там, ф. 1932, оп. 3, а. е. 145, л. 22-24; а. е. 147, л. 13; ДА, ф. 136К, оп. 1, а. е. 25, л. 25; ф. 137К, оп. 1, а. е. 36, л. 55.

198. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 181; ф. 1932, оп. 1, а. е. 12, л. 35; оп. 3, а. е. 145, л. 18.

199. Пак там, ф. 1932, оп. 3, а. е. 145, л. 18; ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 114.

200. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 135.

201. Пак там, а. е. 3, л. 142.

202. Пак там, оп. 1, а. е. 21, л. 11; а. е. 17, л. 160.

203. Пак там, а. е. 3, л. 142; Спомени на Кирил Добраджалиев, оригинал, машинопис, София, 16 ноември 1957 г., частно притежание на инж. Ал. Пелтеков, живущ в гр. София.

204. ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 38, л. 17. През 1935 г. Ат. Димков обвинява основателно Ив. п. Ефтимов, Ил. п. Иванов, Ил. Гаджев в публично изказано намерение за убийство загдето не е отстъпил дюкяна си. Заведено е дело, което е прекратено поради липса на достатъчно улики за престъпно деяние - ДА - Благоевград, ф. 137К, оп. 1, а. е. 38, л. 3, 5-9, 22-23, 39.

205. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 133, 156-158, 162-176; ИМ - Благоевград, Инв. Nо 2:2/740.

206. ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 149, л. 13, 17; Д. Гоцев, цит. труд, с. 166-167.

207. ЦДА, ф. 1932, оп. 2, а. е. 269, л. 18-19; оп. 3, а. е. 149, л. 20-23.

208. Пак там, ф. 1909, оп. 2, а. е. 172, л. 1, 9 .

209. Пак там, а. е. 18, л. 39-40; оп. 3, а. е. 145, л. 10-22 – недоборите т. е. неизпълнените данъчни задължения на фирмите спрямо ВМРО в Неврокопско през 1926 г. са на стойност 10 594 888 лв.

210. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 103-132, 182, 187; ф. 1932, оп. 3, а. е. 145, л. 19.

211. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 96, 191.

212. Пак там, ф. 1932, оп. 3, а. е. 64, л. 55.

213. Пак там, л. 56.

214. Пак там, ф. 1909, оп. 2, а. е. 172, л. 20; ф. 1932, оп. 1,а. е. 172, л. 10-11; ф. 1932, оп. 2, а. е. 113, л. 33 (Писмо на Стр. Развигоров до Ив. Михайлов, 29 септември 1926 г.).

215. Пак там, ф. 1909, оп. 2, а. е. 172, л. 33-34.

216. Пак там, л. 46-47 (Писмо на Ал. Протогеров до Ив. Михайлов, 16 юни 1926 г.).

217. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 48, 51, 200; ф. 1932, оп. 3, а. е. 207, л. 1-3; П. Галчин допуска фактическа неточност, цит. труд, с. 91 (С окръжно № 145 от 30 май 1926 г. ЦК на ВМРО определя налога на 4 лева за кг закупен тютюн, а 5 лева се плаща преди изпратеното окръжно - в: ф. 396, оп. 2, а. е. 3, л. 142 ).

218. S. Troebst, Mussolini..., p.108-113; К. Палешутски, Неврокопската партийна..., с. 379-380; П. Галчин, цит. труд, с. 93; ВМРО(обединета). Документи и материали, кн. I, Скопjе, 1991, с. 217-218, 295-299.

219. S. Troebst, Mussolini..., p. 108-109.

220. ЦДА, ф. 1932, оп. 1, а. е. 16б, л. 11-18; ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 257.

221. АМВР, об. д. 16109, т. I, л. 1; об. д. 16110, л. 127-131; ЦДА, ф. 1932, оп. 3, а. е. 111, л. 4.

222. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 260.

223. Пак там, л. 51; ф. 1932, оп. 3, а. е. 207, л. 1; ф. 1909, оп. 2, а. е. 172, л. 50; ДА - Благоевград, Сп. 484, л.13, Сп. 405, л. 25-26.

224. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 21-26; ф. 1932, оп. 3, а. е. 208, л. 2-18.

225. Пак там, ф. 396, оп. 2, а. е. 21, л. 8.

226. Пак там, ф. 1932, оп. 3, а. е. 208, л. 11.

227. Пак там, л. 11-12.

228. Пак там, л. 21.

229. Пак там, ф. 1932, оп. 1, а. е. 11, л. 8; оп. 3, а. е. 76, л. 7.

230. Пак там, ф. 1932, оп. 2, а. е. 77, л. 1; НА - БАН, сб. IV, а. е. 154, л. 86-90.

231. ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 5, л. 282-283.

232. Пак там, л. 85.

233. Пак там, л. 272.

234. Илчо Димитров, Фашистка Италия и ВМРО– В: България и европейските страни през ХІХ-ХХ век, С., 1975, с. 246.

235. S. Troebst, Mussolini..., p. 99, 108-113, 394-395; К. Пенчиков. Германия и Югоизточна Европа, 1919 – 1933, С., 1993, с. 129.

236. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 292, л. 29; S. Troebst, Mussolini..., p. 396-397; К. Пенчиков, цит труд, с. 29.

237. АМВР, об. д. 16110, л. 178-179; ЦДА, ф. 403, оп. 3, а. е. 902, л. 3; ф. 1909, оп. 2 ,а. е. 76, л. 5; ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 137.

238. ДА - Благоевград, ф. 26К, оп. 1, а. е. 13, л. 40-41; а. е. 14, л. 32, 75-76; а. е. 28, л. 22-69.

239. АМВР, об. д. 16110, л. 86; ЦДА, ф. 396, оп. 2, а. е. 56, л. 25-26, 54, 139; ф. 1909, оп. 2, а. е. 113, л. 46; а. е. 269, л. 24-25; а. е. 160, л. 52-53; а. е. 213, л. 1; а. е. 272, л. 20; а. е. 292, л. 7; ф. 1932, оп. 1, а. е. 14, л. 39-40; оп. 3, а. е. 150, л. 197.

240. ЦДА, ф. 371, оп. 3, а. е. 467, л. 1; ф. 396, оп. 2, а. е. 17, л. 55; ф. 1932, оп. 3, а. е. 207, л. 1-3.

241. ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 406, л. 30; АМВР, об. д. 16110, л. 124; об. д. 16186, т. I, л. 46; Бл. Нягулов, Проблемът за власите в България между двете световни войни (политически фактори и аспекти), сп. Българска етнология, 1995, извънреден брой, с. 63.