8. РАВНОСМЕТКАТА ЗА ДИКТАТА ОТ БЕЛГРАД

Конески многократно повтаря: "За мене беше важно да нема външна намеса." Той обаче забравя, че е бил арестуван Киселинов (заради българофилство), а не е бил арестуван той (заради великосръбски шовинизъм). От Белград е изпратен, за да изработи граматическа терминология сърбинът Воислав Илич. Конески и тогава не казва нито дума против. Четиридесет и пет години по-късно отбелязва нещо, съвсем в стила на хроничен лъжец: "А не да се случи така, що некои други да се вмешуваат како советници, како инструктори и т.н." (73) Професионалният лъжец е затова лъжец - на всяка крачка непрекъснато да мами.

Документите категорично говорят, че се намесва не един, а петима инструктори от Белград (дори и с половин уста, той е принуден да признае това). За Конески обаче това не е външна намеса, а своя, "вътрешна, сръбска". В същото време няма нито един поканен от България (освен ако за българи се считат онези истински филолози с образование, практика, научни титли и публикувани трудове, хора с авторитет в научния свят Георги Киселинов, д-р Михайло Петрушевски, д-р Георги Шоптраянов и Ристо Проданов).

Истинските специалисти са изгонени. Вместо тях идва единственият "лингвист", по-точно политработникът-специалист по вуковизъм и поборник за "фонетичния принцип" в правописа по примера на сръбския. Като че ли в Македония никога не е имало писменост до идването на сръбските окупатори през 1912-1915 г. и 1918-1941 г. След 1944 г. е в ход политическият "сатанински принцип", който на практика означава отричане на всички македонски културни дейци от миналото. След време те биват префасонирани и наново поставени в бъркотията на сърбоманския македонизъм.

Конески се опълчва срещу всички онези, които препоръчват за липсващите абстрактни изрази "да се заимства от руски език". Критикува ги за "езикова дембелана", понеже не се трудели да намерят съответни думи. Изключение естествено прави за заемките от сръбски: "Ще заимстваме от близките славянски езици, и понеже живеем и Югославия, най-естествеио е да заимстваме от югославските езици" (74), което ще рече - от сръбския. В лекциите си и в публикуваните си статии настоява за отхвърляне на "архаичните" думи с общобългарска писмена традиция, понеже му "миришели" на българщина, а отваря широко вратите за нахлуване на сърбизмите. Така той "осъвременява" писмения език в Р Македония.

В книгата "Разговори" Конески мами и когато твърди, че днешните сръбски букви в македонската азбука били еднакви с графемните решения на Първата езиковедска комисия. Неговата измама обаче става ясна веднага, когато се погледне снимката от 4.ХII.1944 г. Там вместо ЛЬ и НЬ виждаме малко по-различни графеми. На снимката личи и знакът за Ъ.

Онова, което Конески нарича "процес на модернизация на правописот" (75), всъщност е само грубо отхвърляне на всичко дотогава направено от Партений Зографски, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев... Не са взети предвид дори и такива решения, които се предлагат от Георги Пулевски, Й.Х. Константинов-Джинот и Крста Петкович Мисирков. Този "процес на модернизация" всъщност е груб антитрадиционализъм, ненужна рустикализация и, най-вече, безкритично възприемане на онези "лингвистични" открития на Александър Вайс (Белич) за "сръбските говори" от Галичник и Прилеп.

Когато Конески пряко е попитан: "Имало ли е некаков диктат от Белград?" той отговаря така: "Това е измислица. Това е современа измислица. Мене ми е познато дека никаков диктат немало." (76)

Документите обаче говорят за обратното: След като Първата езикова комисия изработва азбуката и правописа, те биват отхвърлени от КПМ, тъкмо с подкрепата на Белград. Втората "езиковедска" комисия ("партийната", в която единственият "филолог" е Конески) приема като азбука за народа в ДФ Македония сръбската "караджица" ("Вуковата азбука"). Този срамен акт, наложен от "скрития" сръбски шовинист Конески и неговите наредбодатели от Белград, предизвиква възмущение у всички нормални хора. Вместо да бъде подведен под отговорност, Конески е награден с прехвърляне от АГИТПРОП в Министерството на просветата. Накрая именно под диктата на Белград в лицето на шефа на АГИТПРОП на Комунистическата партия на Югославия - Милован Джилас и на още четирима сръбски професори (имената им съобщава самият Конески в изказването си във вестник "Нова Македония", ЛИК, 14.II.1990 г., с. 3) се налага азбуката, която уж като временна, битува и днес.

От описаните събития е изминал половин век. Венко, Блаже и Джилас се преселиха в отвъдното, а нашите сънародници в съседната република (ДФМ, НРМ, СРМ, понастояшем FYRОМ) продължават да ползват "своята" джиласовица и "своя" вуковски правопис. Ръководството в НР Македония по внушение на югославския федерален връх и на СССР даже се опита да ги натрапи за две години и в Пиринския край!? "Инвалидът" счита, че справедливостта (!?) налага и другите да станат като него!

[Previous] [Next]
[Back to Index]



 
73. Андреевски, Ц. Цит.съч., с. 142.

74. Конески, Бл. Граматика на македонскиот литературен jазик, Скопjе, 1967, с. 55.

75. Андреевсси, Ц. Цит.съч., с. 146.

76. Пак там, с. 153.