В решението, което тогавашното Министерство на просветата изпраща до всички училища в републиката, е представена "приетата", т.е. наложената азбука (с печатни и ръкописни букви), като са прибавени две (от лингвистична гледна точка) безсмислени изречения. Авторът на тези изречения е Блажо Конески, който току-що е постъпил на работа в просветното министерство:

"По прашанйето на темниот глас Ъ що во известни говори се развива пред Р во примери како: сърце, дърво... комисията установи дека не е потребно да се внесуе таков знак во нашата азбука бидейки процесот на развиване на Ъ не е доволно изразен (?) во нашите говори кадещо Р си я носи (?) своята слогова функция (?): срце, дрво, крв, смрт. Во почетокот на зборот, бидейки тука имаме посилно изразен темен призвук пред Р се уведуе пишуенйето на апостроф пред Р: 'рж, 'рт, 'рслан." (71)

Лингвистичните парадокси не спират дотук. Конески дълбокомислено заключава "Р си я носи (?) своята слоговна функция (!?)" (72). Повеждайки се по тази "терминология", и сонорите Л, М, Н, Л', Н'... биха могли да бъдат наречени "слоговни" ("сричкотворни")! Тогава защо бъдещият лингвист не е обяснил от коя страна на сонанта е призвукът на Р: "отпред", "отзад" или "в средата"? Например: с'рце или ср'це или, може би ще се допусне и с'р'це както и с'м'р'т', к'р'в'. С такива общи, неконкретни "обяснения" никъде няма да се стигне.

Бъдещият лингвист, след като е прекарал първите, решаващи 4 години в сръбските училища в Прилеп, Крагуевац и Белград, не може да знае, че във всички говори в Македония се произнася Ъ в думи от типа на РЪЖ, РЪТ, РЪГЯ, ЪРБИНОВО, ТЪЛМИНЦИ ... Кочо Рацин в своята книга "БЕЛИ МУГРИ" е употребил МЪСКАЯТ, РЪГАЙ и др., а Коле Неделковски преди своята "акция" публикува в София книгата "МЪСКАВИЦИ". (Да не говорим за стихотворението "ТЪГА ЗА ЮГ" на Константин Миладинов или за стиховете на Райко Жинзифов, Григор Пърличев и т.н., и т.н.)

Ако до намесата на Джилас Конески е повтарял, че "практиката налага" да се приемат  и  (макар и фонетично да не съответстват на домашните звукове), след компромиса в Белград и след тяхното отквърляне той вече започва да "показва" тъкмо обратното. Няколко десетилетия след това Конески упорито "обяснява", че с македонските графеми  и се предават сръбските  и . Той участва в съставянето на правописната норма и през 1945 г., и през 1950 г., и през 1974 г, като всеки път "напомня", че македонските  и  заместват сръбските  и , когато става дума за сръбските фамилни имена: Или, илас! Тук вече Конески надминава и своя учител Вук Карджич. В приложението си към СРАВНИТЕЛНИТЕ РЕЧНИЦИ на Петербургската академия Караджич обяснява, че макар в българските песни от Разложко на географската област Македония да е употребил сръбските  и , тези звукове са много по-различни. По-късно, през 1877 г. руският славист Кочубински изтъква голямата разлика между македонските Кj и Гj и сръбските  и . Като имаме предвид всичко това, виждаме, че се е получил нов "католик по-голям и от папата" (на сръбски: "И од Вука наи е се веи Вучи" ("Ще се намери по-голям Вълчо и от Вълка" Караджич, разбира се!) Този сърбомакедонски Вълчо (Вучи – Вучи) е тъкмо Благойе (Блаже) Лямевич (Конески).

За установяване на терминологията в граматиката е бил натоварен друг сърбин, който се среща и като Илич, и като Илиевски, според обстоятелствата (съчинено му е и родното място - "из Дебра"). Ето резултатите на неговия "терминологичен (сърбо)македонизъм":
 

СРЪБСКИ	"МАКЕДОНСКИ"	БЪЛГАРСКИ
именица	именка	съществително
заменица	заменка	местоимение
придев	придавка	прилагателно
прилог	прилог	наречие
йеднина	еднина	единствено число
множина	множина	множествено число
самогласник	самогласник	гласна
сугласник	согласник	съгласна
реченица	реченица	изречение
слог	слог	сричка

 

Както виждаме, "добрият филолог", изпратен от Белград в Скопие, където веднага е назначен за "референт на Комисията за язик", е изпълнил възложената задача отлично.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

71. Документи од создаваъето на Н.Р. Македониjа (1944-1946), Скопjе, 1949, с. 64-65.

72. Пак там.