В края на живота си в стремежа да прикрие измамите и истинските мотиви на своето поведение Конески все повече се заплита в противоречия с предишните си твърдения. За Първата езикова комисия, свикана от Президиума на АСНОМ, той прави най-произволни и най-общи оценки: "И, тогаш, що беше доста неочекувано (!?), како оной що поднесе уводен реферат се яви Георги Киселинов. Мене не ми се свиде (от сръб. "свиати се" = допада) (!?) целата работа. И, яс я напущив (!?) тая комисия. Я напущив наполно по своя воля (!?). Без никакви сугести." (49) Очевидно е, че той се опитва да бъде колкото може по-убедителен, но не успява. Малко преди това вече си е признал, че винаги е "слушал" ("Нищо яс не суи избирал", "таму кадещо ме пракяя, таму одев", понеже бил "селско дете во кое не е развиена никаква амбиция") (50). И изведнъж се представя като самостоятелен: нещо не му е "харесало", "не искал да участва"... За всеки случай добавя: "Не е имало сугестии от никого" (Има предвид скандала от първия ден, когато е напуснал работата на Първата комисия и е отсъствал докрая през следващите дни).

Поведението му се възприема от всички останали като провокационно и нелогично противопоставяне срещу комисията, в която участват: двама локтори по лингвистика (Георги Шоптраянов и Михайло Петрушевски); един славист с дългогодишна преподавателска практика, полиглот, съставител на учебници за основни и средни училища, учредител и редактор на списанието "Луч", където са публикувани диалектни текстове (Георги Киселинов); един гимназиален учител, който 20 години е проучвал македонските говори (Христо Проданов) и един известен поет с многобройни публикувани книги, с получено високо признание (Венко Марковски). В този състав на Първата езикова комисия Конески е най-млалият, най-необразованият и най-арогантният член, който скандално се опитва да наложи сам своята позиция за цялостно приемане на сръбската азбука!!! Отново се повтаря познатият ни случай от Горно Врановци.

"Сугестиите" отстрани са повече от очевидни. Конески е бил точно инструктиран. Оттук и "изненадата" му от реферата на Георги Киселинов. Как така някой "друг" е прочел встъпителния реферат, след като мощните му покровители (в сянка) са подсказали, че именно той - Благойе Конески, трябва да изиграе основната роля в изграждането на сърбоманския "език", както на времето Вук Караджич е играл за сърбохърватския. И тази срамна, предателска роля Благойе Конески ще я "доиграва" цял живот, минавайки през политически, културни, а и ... истински човешки трупове: Трайчо Чундев разстрелян, Георги Киселинов в затвора (пребит до смърт, временно оцелял), Венко Марковски в затвора и на лагер на Голия Оток... Първият, който е започнал пропагандната атака против доктора по философия Димитър Гюзелов, е пак Конески. Като агент на постепенно сърбизирания македонски АГИТПРОП със специални задачи за моделиране на "общественото мнение" в омраза към "народните неприятели", той пише статии против Гюзелов, против Димче и Йордан Чкатрови. Статията с подигравки и с открито настояване за смърт на Димитър Гюзелов е публикувана на първата страница от първия брой на хумористичното списание "Остен", което излиза в началото на 1945 г. Шест месеца преди да започне съдебното дело против Гюзелов младият мизантроп "предвижда" смъртта на човека, чиято единствена вина е била, че не е бил сърбоманин като него, а обратно борил се е против сръбската тирания в Македония. Чудовищни клевети и злорадство, че Гюзелов е в затвора – това е съдържанието на статията. Само роден мизантроп може да е щастлив от нещо подобно. Безочие, ненавист и огромно желание за мъст към всички, които не са сърбомани, искри от "човека" (?), обявен в последствие за "македонистки светец".

Този "светец" в последните голини от своя срамен живот съчинява още измами, за да "доизгради ореола си". Той се опитва да ни убеди в следното: "Особено не ми се свиде тоа що прозвучаа некои такви гледища дека може би треба да бараме помощ от руски научници, за тоа како да се реши нашето язично прашанье." (51) Дали самият вярва в тиражираните си измами? Може би. Иначе щеше да погледне в протоколите от дискусиите по време на работата на Първата езикова комисия. Там можеше да види, че такова нещо никой не е казал в деня, когато лично е присъствал. Някой ще се опита да го оправдае, че като човек на 67 години, може нещо и да е позабравил. Но, не би. Тази измама Конески повтаря методично от 1952 г. (когато е бил съвсем млад) в предговора на своята Граматика.

"Яс сум за тоа даи се во нашата азбука задржат  и , и Ъ да не се пише" ще настоява съвсем открито по време на дискусията, още в първия ден от работата на Първата езикова комисия. (52) Според Конески всичко, което е типично сръбско, е нужно за Македония, а онова, което напомня за българската азбука, трябва да се изхвърли. Нищо че над хиляда години тя се употребява в Македония. Доводите на другите участващи в дискусията, които много по-добре владеят теорията, а имат и дългогодишна практика, остават без значение. Инструктираният сърбоманин "мора" да наложи мнението си според възложените му задачи. Най-младият и най-неопитният филолог в тази дванадесетчленна комисия се опитва да промени хода на дискусията с нефилоложки доводи. Той заплашва с "некои луе", които макар че не са в тази комисия, са много "заинтересовани": "За овая наша работа постои (от сръб. "постойи" = има, е, съществува), големо интересиранье, има много други луе що се интересуват за ова питанье и сметам, оти кай нив има мнозина кои не ке се сложат (сръб. "сложити се" = съгласява се) со досегашните мнения." (53)

Протоколите от работата на Първата езиковедска комисия ясно показват, че Конески се уповава на външни фактори. В книгата "Разговори" той обаче съобщава нещо съвсем различно: "Немаше външна сугестия." Тук става ясно, защо Първата езиковедска комисия, 44 години по-късно. ще бъде наречена от Конески "набързо свикана и неорганизирана." (54) Ако някой е бил изненадан от хода на работата й, това е бил тъкмо той, понеже дискусията не е тръгнала в посоката, която са предвиждали сръбските му инструктори. Разбрал, че от 12 души 10 са против сръбската (Вуковата) азбука, той напуска демонстративно работата й. Комисията наистина не е била "добре организирана", но само от гледна точка на целите и задачите на сръбските ментори в Македония.

Измамникът няма да е истински измамник, ако всеки път отново не добавя нови заблуди. Срещу него обаче се изправят документите. В протокола от ХIV-то заседание на Президиума на АСИОМ от 7.ХII.1944 г. се съобщава, че е докладвал "повереникот за просвета" Епаминонда поп Андонов. Той прочита гласуваната "Резолуция за македонската азбука". Докладчикът подчертава, че в Комисията "се земени най-добрите стручняци и познавачи на македонскиот язик коищо ги има во Македония и смета оти комисияти достойно я изполни задачата и можеме да бидеме доволни от нейната работа." (55) Когато вече е преобладавало впечатлението, че всичко е наред и че Резолюцията за азбуката ще бъде приета и обнародвана, от страна на подмолната сръбска агентура в игра е бил пуснат един хитър, и разбира се, нечист политически ход, изпълнен от съидейника на Конески - велешанина Страхил Гигов (необразован и примитивен човек). Остава за бъдещите изследователи да отговорят на въпроса дали той е бил шантажиран, заради по-раншното си участие във Велешкия Акционен комитет или пък е бил предварително внедрен сръбски агент в него, завербуван още докато е живял и работил като занаятчия в Крагуевац или в лагера Байина Баща. Същият Гигов е бил секретар на Президиума. На упоменатото заседание той убеждава останалите да не се публикува приетата Резолюция. Главният му аргумент е: "за да не се отвори широка дискусия во явността коя дискусия во денешно време би могла да биде само от щети за нашата млада държава" (!?) (56)

Поставя се отново логичният въпрос: Откъде Бл. Конески е "знаел" затова че "мнозина нема да се согласат"? Същото се отнася и до С. Гигов: Откъде и той е бил уведомен, че ще се "отвори широка дискусия" за "щета на младата държава"? Очевидно е, че осведомеността и инструктажът са свързани с кръвожадната ОЗНА ("Организация за защита на народа"), току-що учредена от македониста-сърбоманин Тодор Чушкар и от черногореца Мият Миятович (и двамата бивши сръбски кралски агенти). В тази възродена зловеща организация естествено са влизали и комунисти. Между тях Блаже Конески и Страхил Гигов.

А ето и хитростта на ОЗНА за миниране на решенията на Комисията: "За да се даде по-голем авторитет на целата тая работа се предлага временно да се одложи публикуването на резолуцията, а да се повикаат до Москва двайца световно известни капацитети по славянска филология и най-добри познавачи на язиците на сите балкански народи Бернщейн и Державин." (57) Недоволните от неприемането на Вуковата азбука се опитват да печелят време. Така на практика те анулират работата на езиковедската комисия, след което идва същинското насилие: част от членовете са заплашвани, а един от тях - Георги Киселинов е вкаран в затвора по силата на т. нар. "закон за националната чест". Според това юридическо престъпление против здравия разум (каквито са били и всички сталинови похвати от онова време), съдени биват само онези, които имат българско образование и открито показват симпатии към българската култура. На практика това дава възможност за кървав реванш на сърбоманите в ДФ Македония против всички, които откровено демонстрират българското си самосъзнание. В същото време обаче законът не засяга онези. които се опитват да върнат сръбската Вукова азбука. В затвора е вкаран Киселинов, но не и Конески. С една дума, първият е жертвата, а вторият - палачът.

В първия брой на новосъздаденото списание за хумор и сатира "Остен", от 1.I.1945 г., освен текста на "църковно-славянски", в който палачът злорадства над съдбата на Гюзелов и братя Чкатрови, на началната страница е публикувана и карикатура с изображенията на св. Кирил, св. Методий и св. Георги Нови ("равноапостоли и азбукоположители"). С тази карикатура, нарисувана по идея и текст на Блажо Конески, се осмива участието на Георги Киселинов ("Георги Нови") в езиковедската комисия. По това време Киселинов е в Скопския Централен затвор. Един ден, в началото на януари 1945 г. той бил извикан от надзирателя, който като размахал списанието с карикатурата, му казал: "Ти ли си този светец, равноапостол и азбукоположител? Сега ще видим дали си светец и дали светите Кирил и Методий ще ти помогнат." След жесток побой Киселинов изпада в кома. Само по някакво чудо остава жив. Против Киселинов, след неговото излизане от затвора, Конески предприема редица наказателни пействия, за които са останали писмени доказателства. (58)

Споменахме, че пренебрегването на резултатите от работата на езиковедската комисия не е само хрумване на Конески и Гигов. То е режисирано от центъра на сръбския национализъм - Белград. Цялата акция става със знанието на тогавашните влиятелни сърбокомунисти: Александар Ранкович и Благойе Нешкович. Оттам "сугестията" (разбирай директивата) пристига в Скопие, в ЦК на КЛМ, който веднага (8.ХII.1944 г.) "отвръща" официално с писмо до ЦК на КПЮ. В него е отбелязано, че "опасността е предотвратена" и че федералният ЦК може да съдейства за "идването на руските учени". (59) В цялата тази дейност участва и канцеларията на маршала на Югославия. Доказателство за това е една запазена телеграма, изпратена до "Всеславянския комитет в Москва". В нея се отправя молба някои съветски филолози да посетят Македония. Подобна телеграма е изпратена и от ЦК на КПМ и до ЦК на БРП (комунисти). Тя съобщава, че Густав Влахов (син на коминтерновския деец Димитър Влахов) се делегира в София, за да покани от името на маршал Й. Б. Тито академик Державин.

Естествено Державин не идва в Македония. Точно на това е разчитал и първоизточникът на идеята - сръбският мозъчен тръст. Междувременно в съдействие с македонските предатели в Скопие са предприети и други мерки, за които ще стане дума по-долу.

Съдържанието на писмото (написано на сръбски), което ЦК на КПМ изпраща в Белград, е откровено просръбско. В него се твърди, че резултатите от първата езиковедска комисия (по-конкретно за азбуката) са били "опасни" за Македония:

"Драги другари, ние имаме големи трудности по въпроса за македонската азбука и за езика. Нашите сили не са в състояние да решат този въпрос, както трябва (!?). Налага се Вие да ни помогнете, за да дойдат у нис съветските филолози - Державин и Бернщайн, които познават нашия македонски език и са изказали желание да ни помогнат.

В нашия Президиум на АСНОМ се разви много сериозна дискусия във връзка с нашата азбука и се появиха различни тенденции, които могат много лошо да се отразят върху политическия живот на нашия народ. Различни елементи, които все още не са се сраснали с федеративна Югославия, биха могли да се възползват и се опитват да използуват въпроса за азбуката, за да въведат подялба в народа и да го отдалечат от федеративна Югославия.

Ние успяхме дп отклоним временно тая опасност, взимайки решението (!?) върху азбуката (!?) и езика да работят всички наши филолози, докато не пристигнат съветските филолози, когато с тяхна помощ ще се определи окончателно азбуката и езикът.

Няма да е зле, ако изпратите някой добър филолог от Белград, който да работи известно време с нашите." (60)

Блаже Конески упорито повтаря една неистина в течение на 40 години. А тя е: "Првата язична комисия отиде и подалеку, изнесувайки во своето образложение до Поверенството на народна просвета от 20 януари 1945 г, дека тая го дава предлогот не во дефинитивна форма, ами крайно решение за нашето язично прашанье треба да се земе дури кога ке дойделе да ни поможат некои руски научници." (61) В Резолюцията от 4.ХII. и в Елабората на тази Комисия от 14.ХII.1944 г. не може да се намери и намек за подобно нещо. От гореизложеното става ясно, кой какви стъпки е предприемал и кой е имал мотиви, за да състави "образложението до Поверенството на народна просвета от 20 януари 1945 г.". С други думи: "Крадецът вика: дръжте крадците!".

По-нататък нещата се развиват по познатия сърбославски сценарий: руските академици естествено не пристигат в Р Македония, но затова пък на молбата на Коневци да се изпрати "един добър филолог от Белград" срочно пристига Воислав Илич. Този "добър филолог" (макар и напълно неизвсстен) идва към 28-29 декември. За прикритие първоначално се подписва Воислав Илиевски. След като "завършва задачата", отново се връща към истинското си име - Илич. Белградският пратеник става референт на Комиснята за македонски язик на мястото на д-р Михайло Петрушевски. Той пък, за да не пречи, с изпратен в Белград. Поверенството за наролна просвета в известието от 24.ХII.1944 г. съобщава една полулъжа полуистина: "...но сега работи нова (?) комисия от 10 души наши филолозикои ке установат нашата македонска азбука и нашиот македонски литературен език." (62) Това не е била никаква "нова комисия", а същата с видоизменен състав. Един от членовете и е бил изпратен в Белград (д-р М. Петрушевски), друг - арестуван (Г. Киселинов), а трети – "съветван", т.е. заплашван (д-р Г. Шоптраянов). Последният отказва да участва повече в решаването на въпросите за азбуката, правописа и терминологията.

По-късно вече действително е сформирана нова, втора, езикова комисия. Сърбоманското крило в ОЗНА (зловещата Държавна сигурност към Народната армия) след първите разстрели и арести на мнозина македонски патриоти е на път да овладее донякъде ситуацията. "Поверенството на народната просвета" към Презилума на АСНОМ на 15.II.1945 г. с акт No 949 и със заповед No 178 създава друга езикова комисия. В работата на тази Втора "езиковедска" комисия участват: Веселинка Малинска, Лиляна Чаловска, Владо Малески, Блаже Конески, Ванчо Бурзев, Киро Хадживасилев, Лазар Мойсов, Димче Мирески, Иван Мазов, Воислав Илич, Боро Мильоски и Венко Марковски. При прочитане на този списък (с петима сръбски агенти), веднага сгава ясно защо "комисията" избира за македонска изцяло сръбската азбука. (63)

За състава на Втората езикова комисия съдим и по един архивен документ: "Комисията (има се предвид Първата езикова комисия - б.н.) добре и съвестно изпълни задачата... Но работата се затули. Преди 20 дни е създадена нова комисия, която не е филологическа, а партийна. Всички са членове на партията..." (64)

В работата на Втората комисия още в самото начало (преди да бъде прочетен встъпителният реферат) думата е дадена на Венко Марковски. Той окачествява новата инициатива като "смешна работа": "Ученият свет ке ни се смее... Преди да се почне, треба да се разгледа Резолюцията на комисиятя отпреди три месеца," т.е. резултатите от работата на Първата комисия. По-нататък Марковски пита, защо е нужно да се свиква Втора комисия, след като са ни казали. че трябва "да дойдат Державин и Берншейн." Очевидно истинската причина, за да бъде блокирана и отхвърлена работата на Първата комисия, не е била тази. Във всичко това Марковски с пълно право подозира "некой скриен шовинизъм". (65) Лиляна Чаловска, съпруга на тогавашния секретар на ЦК на КПМ Лазар Колишевски, веднага се нахвърля върху Марковски. Тя "остро и недвусмислено заплаши Венко дека требе по секоя цена да го брани (решението - б.н.), щом той е партиец - требе да се покоруе на дисциплината!." (66)

Във Втората комисия единственият "лингвист", т.е. лицето с някаква, макар и непълна полготовка, е неуспелият да завърши студент по славистика в Белград и София - Бл. Конески. (По-късната диплома, получена от Белград, е по философия.) Сега на него вече му се предоставя пълната възможност да се изяви пе толкова като "специалист", колкото като партиен лидер. Въпреки че от Венко Марковски той среща категорична съпротива, групата от партийни членове около него решава въпросите с взимане на "липгвистични" решения, т.е. тя се съгласява с документа "Резултати от язичната конференция - како предлог", написан предварително и прочетен след това от политика Блаже Конески. Наложеното от него "предложение" всъщност е същата, но вече поразширена лекция, която той е изнасял пред партизаните в с. Горно Врановци.

"Резултатите" от лингвопартийната конференция на комунистите вече напълно задоволяват сърбоманите начело с Конески. Гигов и Колишевски - всички покровителствовани от Белград, и по-специално от Александар Ранкович и Благойе Нешкович. Ето и главният "резултат": "Да се усвои напълно Вуковата азбука со прибавка на старословенската буква за карактеристичниот наш звук дз=s (дзвеза, дземнам.)" (67) "Лингвистът" българофоб най-сетне е постигнал целта си.

"Во прилог на това, да я земеме изцело Вуковата азбука, иде фактот що тая има ватено здрав корен во Македония и денеска е навистина найпопулярна кай нас. Нашиот народ е повекето писмен на нея, свикнат со нея и на практика я има изпробано као добра и пригодна да се пишуе на нея македонски. Инаку, нацрти като  и  се имат употребуено от порано кай нас..." (68)

В средата на март 1945 г. по директива на Милован Джилас, тогавашен шеф на АГИТПРОП при ЦК на КПЮ, в Скопие пристига неговият заместник Радован Зогович. Той има за задача да утвърди крехкия "авторитет" на Блажо Конески. И успява. Но не съвсем.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

49. Андреевски, Ц. Цит. съч., с. 140.

50. Пак там, с. 139.

51. Пак там, с. 140.

52. Ристески, Ст. Цит.съч., с. 268.

53. Пак там, с. 264.

54. Андреевски, Ц. Цит. съч., с. 139.

55. АСНОМ. Цит.съч., документ 169, с. 383.

56. Пак там, документ 169, с.385.

57. Пак там, с. 385.

58. Ристески, Ст. Табу-темата Киселинов - Конески, Охрид, 1994, 95-99.

59. Архив на ЦК на СКJ, Белград, 1944, документ 421.

60. Пак там.

61. Конески, Бл. Граматика на македонскиот литературен jазик. Скопjе, 1967, с. 55.

62. АСНОМ. Кн. 2, документ 311, с. 337.

63. Ристески, С. Цит.съч., 169-170; 350.

64. Пак там, с. 349.

65. Пак там, с. 350.

66. Пак там, с. 350.

67. Архив на Македониjа, фонд Президиум на АСНОМ, Скопjе, к-8.

68. Пак там, срв. Ристески, С. Цит.съч., с. 370.