Днес някои не могат да проумеят защо Конески е бил желязно неотстъпчив
в поведението си. Трудно разбират защо е бил така последователен в упорството
си непременно да наложи своето мнение: изцяло да се приеме сръбската азбука,
и особено буквите 
и 
.
Нито един друг участник в трите комисии за езика не е заставал така открито
за Вукова сръбска азбука и не се е сражавал войнствено за нея. Същият този,
който днес се смята за "най-голям" македонист (разбира се, и "македонец"),
на времето (1944/1945) се е проявявал като отявлен анти-македонист. Бил
е просто последователен, потомствен сърбоманин. Всъщност такъв е останал
през целия си живот, макар към края по-прикрито и вече по-хитростно.
В упорството си да наложи сръбската азбука без промени Конески се е
опитвал и да измами другите. Така през 1944/1945 г. той "обяснява": "Приговорот
дека и
не може ди се земат, поради тоа што нашиот изговор е поинаков от српскиот
само по себе пема големо значение, кога знаеме дека во язиците со еднакви
букви се изразуват различни гласове". (41) Следователно
съвсем недвумислено признава "Изговорот на
и во Македония не е еднаков
со српскиот изговор." (42) Но участвайки в изработката
на правописите от 1945/46/48/58, та дори и от 1974 г. Конески настоява
за тъкмо обратното на онова, което е говорил, и което е запазено като документ.
След като и
не са приети от никого, той вече пише, че: "нашите 
и 
се соответни со српските гласови
и затоа не се оправдува нивната
замена со Ч и 
." (43) Ето
на това му се казва стручняк! ( майстор, но на извъртането!)
В тази посока нещата получават даже хумористичен вид. Примери: Един
негов ученик, заемащ маргинално място във всички области, с които се занимава
(поезия, теория, критика, драма. та дори и политика) на име Атанас Вангелов
изписва името на Якобсон като "Роман Осипови
Йакобсон" (!?) Вангелов пренебрегва факта, че Якобсон се е подписвал сам
като Осипович! Когато се приложат в действие алхимичните рецепти на учителя
Конески, пред нас се явяват причудливи резултати: "македонското "
макар че "не било еднакво", все пак "соответствало" на "сръбското ".
А "руското Ч", въпреки че било близко до "македонското Ч", не можело да
се предаде другояче освен чрез "сръбското .
Тогава автоматично ("строго лингвистично") метаморфозирало в
(!?). Странна буква е македонското ""!
Може би "световният лингвист" Конески е доказал, че руският патронимен
формант -ИЧ идва пряко от сръбския -И.
Нали според Олга Пянови: "Срби
су наjстариjи народ на свету."(!!??) А щом сърбите са "най-стари",
тогава не ни остава нищо друго, освен да се съгласим, че сърбоманите от
вида на Конески, Вангелов, Спасов и тем подобни начинаещи учени мислят
най-умно. Защо? Защото те единствени са направили "истинския избор" на
Балканите, поради което "цео свет их разуме". Точно затова в собствените
си очи те са "световни лингвисти", "световни поети"... и т.н. А всъщност
са си останали световно неизвестни.
Конески сам признава (но много по-късно, в 1988 г.), че през 1944/45 г. правел първите крачки "во изучуваъето на македонскиот язик". (44) "Яс не се поканив самиот да учествувам во тоа. Яс бев ангажиран." (45) Затова, че е бил "ангажиран", е повече от ясно. То проличава от цялото му поведение, от позициите, които с години така твърдоглаво е отстоявал. Тогава законно се поставя въпросът: От кого всъщност е бил "ангажиран" и какви са били инструкциите, които е получавал? Възможният отговор е: тъй като процесът на македонизиране на българското население не е бил приключен, не е трябвало да се избързва с преждевременни самопризнания за ангажиментите. Друг македонист, "националист по професия", който за нуждите на югославските спецслужби от време на време (като агент-провокатор в София) се е декларирал след 1959 и като "македонски българин", в едно свое стихотворение "пее": "Ой, Македонийо, кога ке те домакедончиме". (Разбирай: "Кога ке те разбългариме!")
Конески отбелязва: "Очевидно луето
можеа да оценат дека, сепак яс до некаде се разбирам во таа материя. И
дека можам да придонесам." (46) Кои люде? Какъв
принос? Много просто: Людете на УДБ с принос към сърбизацията на населението
в новата политическа ситуация. Неговото, най-меко казано, невъздържано
поведение (за което убитият Чундев го бе характеризирал като "луд, или
инструктиран") и упоритостта му (водеша до противоречия в изказванията
и писанията) говорят както за скритите му намерения, така и за нечистоплътните
му действия при изпълнението на поставените му от спецслужбите задачи.
С какво се характеризира новият сърбокомунистически проект на УДБ-а за Македония, на който той е съавтор? В началото, за "известно време" тя да получи административна и културна полуавтономия ...след това да възникне двуезичие, което ще подпомогне процеса за превръщане на македонците в "югославяни", т.е. в "прави сърби". Двуезичието наистина набира ход така, че през 1987 г. "коневистът" Гане Тодоровски (етнически самоопределил се и като "влахо-албанец") вече с голямо удоволствие констатира: "За нас македонците е лесно да се съгласим, че сме второстепенна нация". (47) На друго място същият "националист по професия" отбелязва: "Билингвизмот е реална ситуация и треби да е се укаже благовремено на явността дека за македонците не само за интелектуалците, туку и далеку по-широко, српскиот язик се явува во функция на втор язик..." (48) Блаже Конески знае "защо". А "до кога?" Докато сръбският стане "пръв език", а сърбизираният македонски "последен диалект", но вече на сръбския! (По доктрината на Стоян Новакович.) Повече от ясно е, че между македонизма, съчинен от сърбите (до 1913 г.) и новомакедонизма на скопяни (след 1944 г.) разлика няма.
[Previous] [Next]
[Back to Index]
44. Андреевски, Ц. Цит. съч., с. 173.