I. Спомените
1. Неша Станишева-Крапчева за своя съпруг:

Род. 1897 г. в гр. Кукуш, Македония. Нейни братя са проф. Ал. Станишев и видните дейци на македонското движение Христо Станишев и Константин Станишев. Завършила е Солунската гимназия и учила георафия в СУ. Умира в 1983 г.

“Беше принципиален и върл противник на политическите убийства”

Във вестник “Зора”, създател на който бе Данаил Крапчев, отначало негов главен редактор, а впоследствие директор и главен акционер, притежател на повече от половината акции, работих 22 години, от 1923 до спирането му през 1944 г. След неговата трагична смърт на 9 септември 1944 г. се постарах да събера възможно най-пълни сведения за неговия живот и изключително дело на неповторим виден журналист, публицист и общественик, да го представя такъв, какъвто са го запомнили негови близки сътрудници, журналисти и общественици.

Най-напред се отнесох към неговата съпруга Неша Данаил Крапчева, по баща Станишева, сестра на видния хирург Александър Станишев [1] и на д-р Константин Станишев [2]. Поставих й предварително подготвени 28 въпроси, на които тя писмено ми отговори.

/Стоян Аршинков/
----------------------------------------------------------------------------------------

- Към биографичните данни, дадени от Йордан Бадев в тритомния сборник от негови публицистични статии “ Изминат път” – заявява тя – не мога нищо повече да прибавя. Те са напълно изчерпателни и абсолютно достоверни. Първоначалното участие на покойния ми съпруг, както и публицистичния му принос към това движение е даден безупречно.

- Какво ще ни кажете за дружбата му с Пейо Яворов и Тодор Александров; как е посрещнал кончината на Яворов; имате ли запазени спомени, писма, снимки?
- С Пейо Яворов и Тодор Александров [3] са го свързвали тесни приятелски връзки. Много тесни и много искрени. По особено за приятелството им с Яворов и за съвместната им работа са поместени доста статии в трите тома на “Изминат път”. Мисля, че са много искрени и хвърлят обилна светлина върху това приятелство. Същото, разбира се, се отнася и до Тодор Александров [4]. Доколкото си спомням, за него стати в “Изминат път” няма. Когато е ставало дума за Тодор Александров, много рядко и инцидентно, мъжът ми е подчертавал, извън широко известното, още и изключителната скромност и безкористност на големия деец на македонското революционно движение. Писма и документи не са останали поради засегналата къщата ни бомбардировка над София и бурните събития, съпътствали края на Втората световна война. Притежавахме, макар и не вече, около пет-шест от книгите на Яворов с приятелски посвещения на мъжа ми. В посвещенията неизменно съществуваха обръщенията “на моя приятел”, “скъп другар”, “на Данаил като спомен от съвместната ни работа” и т. н. Между тези книги си припомням драмата “В полите на Витоша”. Дълги години я пазехме, но поради посочените причини вече не притежаваме четническото наметало на Пейо Яворов, с което е бродил из Македония, както и чифт кожени ръкавици, приятелски дар на мъжа ми от него. От Тодор Александров имаме запазена една снимка с автограф. Тя е оцеляла съвършено случайно.

-  Как стана запознаването Ви, а после и женитбата? Къде живеехте в първите години?
- За първи път видях съпруга си заедно с поета Пейо Яворов в Солунската гимназия, която те двамата посетиха като почетни гости от България. Запознанството ни стана по-късно, през Балканската война, когато бъдещият ми съпруг Данаил и приятелят му Григор Василев гостуваха в бащиния ми дом в град Кукуш. Още преди бракът ми с него, Данаил Крапчев подържаше тесни приятелски връзки с двама от братята ми – д-р Констатин Станишев и проф. Александър Станишев. Годежът ми се обяви в дома на Григор Василев [5]. Първият, който ни поздрави между поканените гости, бе г-н Андрей Ляпчев [6]. Бракосъчетанието ни стана у дома на брат ми проф. Ал. Станишев. Първото ни жилище бе ергенската квартира на мъжа ми – някъде на ул. “ Белчев”. Тя се намираше в красива старинна посторойка, разположена в една грижливо подържана цветна градина с великолепни розови лехи. Впоследствие живяхме за сравнително крътък период от време в сградата на ул. “ Ангел Кънчев” 13, собственост на близки роднини на мъжа ми. След това се преместихме в новопостроената ни къща на ул. “ Добри Войников” 23, срещу парка на днешния Агрономически факултет. В първоначалния период на съвместния ни живот се хранехме било в ресторант “ Първа шуменска”, било в журналистическия клуб на ул. “ Раковски”. Много често на обед или вечеря бивахме с господата Александър Божинов [7], Райко Алексиев [8], Никола Антонов, дъщерята на проф. Милетич и много други наши приятели.

- Слабото заекване в говора на Крапчев на какво се дължи - на вроден или придобит навик?
- Това не зная. То обаче не му пречеше красиво да изразява мислите си и при случаи да произнася обширни речи. Впрочем, сигурна съм, че Вие сте присъствали в някои от тези случаи. Това не беше недостатък на говора, а по-скоро едно задържане в говорния поток, може би за по-задълбочено промисляне …Никога не съм отдавала някакво значение на това задържане. Нито пък съм чувала някои да отдава значение на това задържане.

- Знаете ли нещо по-характерно от редакторството на Данаил Крапчев във в. “Пряпорец”? Кого от колегите си е ценял най-много?
- Не мога да кажа нещо конкретно. Привързаността му към демократическите и подчертано към парламентарните принципи на държавно управление го насочва към редакцията на в. “ Пряпорец”. Не на последно място тй отива там и от чувството на възхищение, което има към дейността на Петко Каравелов. В това отношение си припомням топлите чувства на г-жа Екатерина Каравелова към съпруга ми, макар че същевременно му се сърдеше заради тясната му дружба с Яворов.

- Кои са инициаторите за основаването на в. “Зора? Вестникът субсидиран ли е от Крум Чапрашиков [9] и Александър Паскалев или са участвали само с притежаваните от тях акции? В първите години Крапчев имал ли е неприятности и какви с водачите на управляващия Земеделски съюз? Какви са били връзките му с водачите на Демократическата партия- Малинов, Мушанов, Ляпчев?
- Мога да кажа, г. Чапрашиков първоначално е бил един от основните акционери в акционерно дружество “ Български печат”, което издаваше в. “Зора”. В дружеството са притежавали дялове /акции/ и голям брой малки акционери. Струва ми се, че един от първите редактори тогава е бил г. Петко Пенчев. Още с влизането си във вестника съпругът ми е започнал и непрекъснато и упорито продължаваше да влага по-голямата част от заплатат си в предприятието. Това ставаше като откупуваше малки количества акции. Така в разстояниеи на 10-12 години той придоби повече от половината акции на д-во “ Български печат”. Повтарям още веднъж, че още със самото си встъпване във вестника, съпругът ми е закупил част от акциите. Каква – не знам. Що се касае до въпроса за “други субсидии”, то сигурна съм, че такива не е имало. Между другото, подобни въпроси се поставяха във връзка с делата на Народния съд от 1944-45 г. От самия обвинителен акт, връчен на наследниците на Данаил Крапчев, ставаше извънредно ясно, че всички обвинения от подобен род отпаднаха. През целия си живот вестникът се издържаше сам, изключително сам, от своя тираж и търговска реклама. Непрекъснатите усилия на покойния ми съпруг към финансовото укрепване на акционерно д-во “Български печат” имаха единствената цел да обезпечат независимостта на в. “Зора”, т. е. никаква друга зависимост, освен от членовете на Управителния му съвет. Амбициите на мъжа ми още от първите години на издаването на вестника, та чак до неговия край бяха той да ратува и се бори за парламентарна демокрация.С господата Малинов и Мушанов го свързваха приятелски връзки и сходство в идейни отношения .Мъжът ми бе демократ и симпатизираше на Демократическата партия. Никола Мушанов [10] е бивал наш гост по време на Втората световна война. Мисля, че с г-н Ляпчев това сходство по идеи бе по-слабо, въпреки чувствата на адмирация, които мъжът ми хранеше към него като един от големите демократи в новата ни и тъжна политическа история. Не на последно място чувствата на симпатия към министър-председателя Андрей Ляпачев се дължаха на неговия македонски произход.
При редица случаи обаче съпругът ми оценяваше извънредно високо личността на Александър Стамболийски [11], неговите дарби на политик и човешки характер. Смяташе обаче, че г-н Стамболийски не е успял да подбере сполучливо хората около себе си. Тук виждаше той един от главните недостатъци в управлението на Земеделския съюз. Не съм в течение на някакви свади или по-остри полемики освен тези, които се отпечатваха по това време във вестника на уводно място. Чувала съм, че група лица, вероятно със земеделски убеждения, са нападали печатницата на в.“ Пряпорец”, където по това време се отпечатваше и в. “Зора”. Те се опитвали да повредят машините, но безуспашно и вестникът е излязъл на другата сутрин. Между впрочем по-късно мъжът ми се намираше в отлични връзки с някои от земеделските водачи след епохата на Ал. Стамболийски – като с г-дата Димитър Гичев [12], Стефан Цанов и др.

- Изразявал ли е Данаил Крапчев пред Вас или в разговори с ваши близки разбиранията си относно македонското освободително движение, недоволствата от убийството на Т. Александров и Александър Протогеров, а след това от взаимните македонски самоизтребления? Правил ли е лични постъпки пред водачите на ВМРО за слагане край на убийствата?
- Разбиранията си относно македонското освободително движение покойният ми съпруг излагаше често в колоните на вестника. По-малко при разговори. Мисля, че основното му схващане по този въпрос би могло да се синтезира така: Българските правителства нямат право да се отказват от такъв национален капитал, каквото представляват македонците от български произход в пределите на Югославия и Гърция. Не става въпрос за тяхното освобождение. Мъжът ми не желаеше България със сила да освобождава загубените си земи. Той знаеше, че това е невъзможно. Имам предвид естествено – в условията на 30-те години. Но той желаеше България да не се отказва от правото на национално самоопределние на синовете си извън нейните тогавашни предели. Вякога основната мисъл е била, че по пътя на културното приобщаване на нашите сънародници под чужда власт ще стане възможно отстояването на гражданските им права като така, чрез мирни средства се достигне един ден до признаване правото им на национално самоопределение. Убийствата на Тодор Александров, на ген. Александър Протогеров и други той счете като трагична грешка не само за съдбата на македонското освободително движение. Той бе принципиален и върл противник на политическите убийства изобщо. В тази насока заслужава особено внимание статията му “Политическите убийства” / в. “Зора”, 2.ХІV, 1923 г./ Тя започва с думите: “Няма нищо по-безчовечно, по противообществено, по-антикултурно от политическите убийства.” Чувала съм, че е правил неколкократно постъпки да се прекратят убийствата помежду теченията на македонското движение. Не си спомням кога бе това, но той се завърна щастлив в къщи и каза, че е получил уверение от някои от водачите на движението, че повече убийства няма да има. Това обаче не стана. Водачите не бяха удържали дадената дума.

- Кои от сътрудниците на вестника е ценял най-много и какво е било мнението му за тях като хора, характери и като работници?
- На този въпрос трудно мога да отговоря. У дома ни почти никога не се говореше за работата в редакцията на вестника. Мисля, че Вие ще имате правилен поглед в тази насока, тъй като добре познаватне персонала на вестника от неговия “ златен” период - втората половина на 30-те години.

- При избухването на Втората световна война какво бе убеждението на Крапчев- Германия ще изгуби или ще спечели войната? Одобряваше ли определянето на България на нейна страна? Упражнявано ли е от германски представители някакво давление към него и вестника и ако е имало някакви внушения и пожелания, как ги е посрещал той?
- Началото на Втората световна война, доколкото си спомням, го завари в София. Съпругът ми бе угрижен и изказваше становище, че Европа и България ги очакват тежки времена. Не мисля, че можеше да отговори на въпроса и че изобщо някога е отговарял дали Германия ще спечели войната. Смяташе, че германската армия е изключително силна. Не по-малко смяташе, че Великобритания, бранена от своята флота, няма да бъде победена. Изказваше мнение, че е твърде вероятно след продължителна война в Европа да се стигне до един компромисен мир. Разбира се, по това време не можеше да се предполага, че Германия ще нападне Съветския съюз. Между впрочем, мъжът ми се намираше в отлични отношения с г-н Фьодор Разколников [13], съветския посланик в София. Той го беше поканил на филм, прожектиран, доколкото си спомням, в “Славянска беседа”. Филмът показваше големи маневри на Червената армия в областта на Киев. Той направи силно впечатление на мъжа ми, който и преди това считаше съветската армия за огромна сила. За одобрение свързването на България с Тристранния пакт не ставаше дума. Ставаше дума да се запази българския народ и държава или от една война с Германия, резултатът от която можеше съвършено ясно да се предвиди, или от една враждебна окупация на страната от въоръжените сили на Райха. В този смисъл и само в този “свързването” му се виждаше удобна формула, която позволяваше да се избягнат двете опасности. Още повече, че след броени дни стана ясно, че България може да разчита на ревизия на границите си. Впрочем от статия, която още се помни - “Защо те не спряха германската армия?” [14] може ясно да се разбере становището му в онези съдбоносни дни. Разбира се при условие, че съществува желание да се разбере становището на мъжа ми. Ясно и открито се казва в нея, че България е твърде малка да й окаже съпротива. Освен това цяла централна и цяла югоизточна Европа не оказа такава. Навремето тази статия бе посрещната с голямо одобрение от цялото общество. Чувала съм, че германският аташе по печата в София, г-н Обермайер, изразявал недоволстов от “Зора”, понеже помествала информации предимно от английски и американски източници като “Асошийтед прес”, “Юнайтед прес” и т. н. Мъжът ми бе възмутен от това и смяташе, че тези мнеия представяляват опит за вмешателство. От своя страна той е протестирал. Наскоро след този инцидент г-н Обермейер мисля е бил отзован в Германия. При всеки опит за давление и дори за какво да е внушение, съпругът ми реагираше най-остро. Той смяташе, че вестникът, който оглавява, трябва да бъде напълно независим. Ето защо той държеше сътрудниците му да работят единствено само във вестника. Не допускаше сътрудничеството им в чужди информационни агенции. Това бе негов принцип, от който той не се отклони.

- Цар Борис ценеше извънредно много вестника и неговия директор Данаил Крапчев. Имал ли е срещи с него? Искано ли му е мнението след прочитане присъдата над Дамян Велчев, ген. Заимов и какъв съвет е дал относно неизпълнението на смъртното наказание?
- За преценки на цар Борис за съпруга ми не съм чувала. Мисля, че ако такива симпатии е имало, те са се дължали на позицията, която “Зора “ зае след преврата на 19 май 1934 г. Тази позиция се състоеше в безкомпромисна защита на Търновската конституция, включително и на държавния глава като важен конституционен фактор. Държавният глава бе обект на нападки от страна на новата власт. По различни поводи Царят награди съпруга ми с ордените “За гражданска заслуга” и “Св. Александър”. Изцяло изключвам мисълта някой да му е искал съвет относно присъдите на съда срещу, г. Дамян Велчев [15], а още по-малко по това, възбудено срещу ген. Вл. Заимов.

- Как мъжът Ви Данаил Крапчев посрещна награждаването му от Хитлер с германски орден?
- Посрещна го като преждивременно. Защото смяташе, че ако има някакви заслуги в тежките времена на Втората световна война, то те се състоят в усилията му към събиране под общ покрив на всички българи. Но войната все още бушуваше, изходът й ставаше все по-несигурен за Германия. Още по-несигурни ставаха и изгледите за запазване новите граници на обединена България. В този смисъл именно смяташе награждаването му за преждивременно. Ненужно. Данаил Крапчев не считаше каузата на Германия за такава на българската държава, а още по-малко за своя. Но затова пък смяташе, че Македония е българска земя. Тук се корени това противоречие в становищата му. По начало той не отдаваше значение на декорации, звания и отличия и посрещна с явно безразличие награждаването му с орден “Германски орел” първа степен.

- Знае се неприязненото отношение на звенарите към в. “Зора”. Правен ли бе опит от тяхна страна за спирането или откупуването на в. “Зора”?
- Отоношението на кръга “ Звено”, на правителството, което той излъчи или по-скоро, в което участва със свои представители към в. “Зора” бе отрицателно единствено поради това, че вестникът оспорваше превратите като средство за извършване на политически промени, защото той се бореше за нормален политически и партиен живот в рамките и в духа на Търновската конституция. Чувала съм да става дума, че след 19 май 1934 г. представтели на кръга “ Звено”, правителството на г. Кимон Георгиев, са искали да откупят свободните акции на д-во “Български печат”, издание на което бе в. “Зора” – тези, които не са били собственост на мъжа ми – и по този начин да добият контрол над вестника. И като вземат контрола – да направят вестника изразител на идеите на политическия кръг “ Звено”. Но след като се установило, че болшинството от акционерния капитал е в ръцете на съпруга ми, те преустановили усилията в тази насока и изоставили идеята. Затова пък още в първите дни на преврата съпругът ми бе интерниран в Карлово. Причините за това са били: борбата му за парламентарен режим и и обявяването му против правителството на г. Кимон Георгиев.

- Знете ли нещо за негови срещи и разговори с Елин Пелин, Йордан Йовков, Чудомир и как ги е привлякъл за сътрудници на в. “Зора”?
- Знам, че с нашите големи писатели Елин Пелин и Йордан Йовков съпругът ми бе в приятелски отношения. Как точно е станало привличането им във вестника, не знам. Но не ми е мъчно да си представя. Вестникът бе разтворил колоните си за цвета на нашата белетристика, поезия, научна мисъл и живопис без оглед на нейната принадлежност, на отделните автори. Амбицията на мъжа ми бе да създаде литературна страница на вестника, в колоните на която да намерят мяасто талантливи представители на изкуството от всички течения. Не току така някои млади комунистически разказвачи са публикували първите си работи в “Зора”. Разбира се, на това не всеки гледа еднакво. Искам да припомня във връзка с въпроса Ви за Йовков, че “Чифликът край границата” вижда бял свят и достига за пръв път до българския читател чрез колоните на в. “Зора” [16]. Едва по-късно “Чифликът” излиза в отделна книга. Този факт не бива да бъде отминаван, когато се преценява културната роля на вестника и по-конкретно благотворната роля, която съпругът ми е играл в тази насока. Що се отнася до Чудомир, и не само до него, мисля, че той не е привлечен, а е открит от в. “Зора” и по-точно от съпруга ми Данаил Крапчев. Гостували сме няколко пъти у дома му в Казанлък. Много вероятно е без него Чудомир да е останал неоткрит за многобройните си почитатели. За чудене е, че не “Чудото”, а негов приятел спомена името на в. “Зора” в тази връзка и на колоните на в. “Литературен фронт”.

- Какво бе отношението на Крапчев към Димитър Талев, към първите му творби? Вярваше ли че ще се развие като наш голям писател-белетрист?
- Естествено, че вярваше. Дълбоко бе убеждението му, че бъдещето на младия тогава Димитър Талев е в битовия разказ, в изобразяване то на душевността и въжделенията на българина в Македония, в изобразяване народната стихия на Илинденското въстание.Данаил Крапчев бе свързан с Талев не само чрез силното чувство към родната Македония, не само чрез вестника и тясна роднинска връзка, [17] но и една винаги жива приятелска връзка съществуваше между двамата. Тази приятелска връзка бе достатъчно силна до последните дни на съпруга ми. Последният измежду близките ни, с който е разговарял в навечерието на смъртта си в Горна Джумая е бил Димитър Талев. Той ни донесе и последните поздрави от съпруга ми. Като изоставям темата за приятелството между двамата, желая българската интелигенция да знае, че до голяма степен името на Димитър Талев като писател се утвърди в колоните на в. “Зора” под благосклонния поглед на мъжа ми. Зарадван от изгрева на едно голямо дарование в литературния ни живот. Съвременният читател може би не знае, че най-хубавата творба на Талев от преддеветосептемврийския му период – Хаджи Серафимовата внучка” [18] видя бял свят за пръв път в “Зора”. Тази творба е откъс и основа на бъдещия “ Железен светилник “ на Димитър Талев.

- Какви са роднинските връзки и отношения на съпруга ви с Кръсте Цървенковски [19], кога той е идвал в България и с каква цел? Какви са били тогавашните му разбирания за македонското освободително движение, за българщината в Македония?
- Кръсте Цървенковски е син на племенница на Данаил Крапчев. В България той идва, струва ми се, в началото на 1942 година с намерение да следва философия в Софийския университет. Кръсте имаше комунистически убеждения. Беше против присъствието на българската армия в Македония, да не говорим за германската. Нашето отношение към него бе сърдечно, тъй като чувствата на мъжа ми не се обуславяха от политическите разбирания на хората. Потвърждение на това може да се намери и в избора на сътрудници на вестника – между тях имаше явни или известни привърженици на почти всичкси политически течения в България, включително и комунисти.

- В какво се изрази борбата на Крапчев против въведената от деветнадесетомайците цензура върху печата, колко пъти и за какви провинения вестникът беше наказван с временни спирания?
- Борбата му срещу цензурата на печата се прояви в това, че на няколко пъти той не й се подчини – вестникът излезе със забранената от цензурата негова статия. В отговор на това министър-председателят Георги Кьосеиванов спря вестника в петдневен срок. Мярката се оказа несполучлива. Забраната трая два дни или приблизително толкова. Статиите, които обикновено биваха спирани, най-често изискваха по-скорошно връщане към условия на нормален политически живот, т. е. вдигане забраната върху политическите партии, провеждане свободни избори и излъчване на представително и отговорно правителство. Това от една страна може да ви се види невероятно, но мъжът ми бе един от първите в България, който в колоните на в. “Зора” повдигна въпроса за устоновяване на дипломатически отношения със СССР. [20] Това той не направи, ръководен от някакви симпатии към комунистическата форма на управление, а от съображението, че България не бива да изпада в изолация и че би било по-добре за българската държава да се намира в контакт с такава велика сила като СССР.

- Разкажете ми какво знаете за Йордан Бадев [21], литературният редактор и един от стълбовете на “Зора” като литературен критик, като характер, за участието му във ВМРО преди и след разцеплението, в македонската междуособица? Беше ли заплашен от хората на Иван Михайлов и застъпвал ли се е Крапчев лично пред него за Йордан Бадев?
- На този въпрос не мога да отговоря, тъй като не знам нищо определено.

- Имал ли е Крапчев някакви възражения срещу едновременното участие на Йордан Бадев и в “Зора”, и в “ Нови дни”, официоз на 19-то майското правителство?
- Зная, което е известно и на Вас. На г. Бадев е било предложено да води литературния отдел на “ Нови дни”. Мъжът ми се противопостави на това и е казал на Бадев, че трябва да избира между двата вестника- или “ Нови дни”, или “Зора”. Мъжът ми решително не одобряваше преврата на 19 май и следователно печатният орган на неговите автори. А той не одобри преврата, защото както вече казах, считаше го за удар срещу парламентарно демократическия политически живот, за диктатура. Мъжът ми беше винаги срещу диктаторските форми на управление – леви или десни. Както може да се види в случая с преврата от 19 май, ставаше дума за диктатура от дясно. Мъжът ми се обяви против нея и както вече отбелязах, бе интерниран и заплашен. Вестник “Зора” стана трън в очите на цензурата.

- Занимаваше ли се Данаил Крапчев у дома си с научни, литературни и публицистични въпроси; имаше ли богата биллиотека, от какви книги и кои автори предпочиташе и ценеше? Да Ви е говорил за Жорес и че от него се е учил на публицистика?
- Завършил историческия факултет на Софийския университет, той редовно отделяше по няколко часа от денонощието за четене. Става дума за историческа философска и политическа литература. Четеше предимно френски автори. Мъжът ми владееше силно френски език. Притежаваше много обширна библиотека и завиден подбор от известните тогава енциклопедии : около петдесет тома “ Брокхаус” на руски и немски езици, шесттомното издание на “Ларус”, “Малая съветская енциклопедия “, 24 тома “Майер лексикон” и много други.Трябва да Ви кажа, че мъжът ми бе много чест клиент на чуждестранната книжарница на днешния буелевард “ Руски” и винаги намираше някой интересен том за купуване. Някои хора може би ще се учудят, ако кажа, че бе редовен клиент и на съветската книжарница. Но е така. И особено често купуваше историческа литература на руски език. Съветски издания. Спомням си, между многото други, че предпочиташе и преглеждаше често един многотомник, посветен на френската история, на великата френска революция от Лавис и Рембо. Превод от френски на руски. Съветско издание. Мъжът ми бе добър познавач и на руската класическа литература още от младини. От художествената литература, която следеше редовно, но на която посвещаваше по-малко време, избираше само съвременни български автори. За чужди автори той рядко намираше време. Не се интересуваше може би от тогавашната модерна преводна литература. Тя бе предимно западноевропейска и американска. Мъжът ми проявяваше жив интерес към театралното изкуство и посещаваше често Народния театър. Че се е учил от Жорес на журналистика – това често казваше. Жорес бе неговият голям учител.

- Имаше ли паспорт и швейцарска виза за себе си и за членовете на семейството и кое го е накарало да иде в Горна Джумая, при кого, и да не замине за чужбина?
- Както знаете, мъжът ми често пътуваше в чужбина. Понякога с мен или синът ни Живко. Ние изобщо притежавахме постоянен семеен паспорт. Швейцарска виза нямаше. Истината е ,че не съществуваха никакви пречки за заминаването му и че ние – членовете на семейството му – настоявахме той да замине в чужбина. Съпругът ми обаче категорично отказваше като изтъкваше винаги две съображения. Не желае хората да мислят, че бяга в чужбина; да мислят, че това е бягство от отговорности. Но преди всичко изтъкваше, че не е направил нищо, което да му тежи на съвестта.; че основното в неговата публицистична дейност се знае какво е: разбуждане на националното съзнание, развитие на парламентарната демокрация и политическите свободи, ревизия на несправедливите мирни договори от края на Първата световна война. Идейната борба, която бе водил срещу някои становища на комунстически дейци, срещу такива на някои леви земеделци или на дейци от 19 май 1934 г. не му се струваше основателна причина да търси спасение в чужбина.Верую в живота му бе и си остана: за идеи не може да се посяга на човешката личност.
 В Горна Джумая отиде на отдих. Далеч от София. Мисля, че се намираше в резигнацията на човек, преживял рухването на току-що постигнат идеал: новото разделяне на родна Македония от майка България!…

- Какво бе отношението му към процеса “Д-р Пеев – Вапцаров”? Знаете ли да е участвал в банкет за честване на полицая Гешев [22]?
- Не знам да е изразявал някакво отношение към процеса, за който говорите. Във всеки случай нищо не е писал за това. Изобщо силно се съмнявам да се е познавал с полицейски служител, за когото споменавате. Неговото име никога не съм чувала. Сигурна съм, че приказките за участието му на въпросния банкет е чиста измислица, която се прибавя умишлено към много други. Мъжът ми изобщо няма никакво отношение към административни проблеми. Никога не се е стремял да вземе участие в управлението. Той си беше и винаги си остана човек на идеите и перото.

- Имаше ли лични връзки с Тодор Павлов; говорил ли е нещо за него, за неговото отношение към македонските българи?
- Мисля, че се познаваше с Тодор Павлов. Но не зная нищо по въпроса, който поставяте. При даден случай се е застъпвал за г. Павлова. Но при тази обстановка едва ли някой ще признае това.

- На какво се дължеше неприязненото му отношение към митрополит Стефан,[23] ако е имало такова?
- Може би това неприязнено отношение се е дължало на опитите на митрополита да даде подкрепа на безпартийния режим на преврата от 19 май 1934 г. и на неговите проюгославски чувства, ако мога да се изразя така.Все пак той никога не е давал открит израз на враждебност спрямо митрополит Стефан.

- Правеше ли разлика между групата на Дамян Велчев и хората около Кимон Георгиев?
- Вероятно, доколкото считаше дейците около Д. Велчев като перманентни организатори на преврати, а Кимон Георгиев не дотам свързан с политиканстване чрез войската.

- Знаете ли и Йордан Бадев да е имал паспорт и ако е имал, кое го е заставяло да не напусне страната?
- Не ми е известно.
-
На какво се дължи свалянето на Данаил Крапчев от заглавната страница на “Зора” и заменянето му с името на административния директор Иван Трифонов?
- От една страна на възраста, умората и депресията го караха да се оттегли от вестника, който ден след ден бе създавал в течение на четвърт век. От друга страна идваха нови времена, нови концепции. Мъжът ми не можеше, не желаеше и не мислеше да променя убежденията си. Затова и слезе от сцената. По този начин той даваше една възможност на вестник “Зора” без него да се преориентира.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Александър Станишев - /1886-1945/, международно известен учен, професор по медицина, създател на ІІ хирургия в София, ректор на Софийския университет, почетен член на редица европейски медицински академии. Министър на вътрешните работи в правителството на Ив. Багрянов, за което е осъден на смърт т. н. “народен съд” след 9. ІХ. 1944 г. Разстрелян на 1. ІІ. 1945 г., след като го принуждават да констатира смъртта на останалите 100 осъдени и разстреляни бълг. политици, депутати, регенти, министри и журналисти.

2. Константин Станишев – инженер, председател на Македонския национален комитет, дългогодишен деятел на македонското национално освободително движение. Брат на проф. Ал. Станишев и на Неша Станишева – Крапчева.

3. Тодор Александров /1881-1924/, род. в Щип, Македония. Лидер на ВМРО, легендарен вожд и воевода на четническото движение за освобождението на Македония. Убит на 28 .08. 1924 г. в Пирин, вследствие на междуособиците в македонското революционно движение.

5. Григор Василев - /1883-1942 /, политически деец, журналист; близък приятел и меценат на много бълг. писатели. Министър на земеделието – 1930-1931 г.

6. Андрей Ляпчев - /1866-1933/, виден политически деец, родом от гр. Ресен, Македония. Предс. на Демократич. партия Организатор и ръководител на Демократическия сговор на буржоазните партии след деветоюнския преврат. Министър-председател на България от 1925 до 1933 г.

7. Александър Божинов - /1878-1968/, художник-карикатурист, сътрудник на в. “Зора,” където води хумористичната страници от 1933 г. Приближен на цар Борис ІІІ заедно с Елин Пелин и проф. Ал. Балабанов, заради което е съден от нар. съд след преврата на 9. ІХ. 1944 г.

8. Райко Алексиев - /1893-1944/, художник, карикатурист, писател хуморист, създ. и гл. редактор на в. “Щурец”. До 1923 г. списва и редактира “веселата страница” на в. “Зора”, където създава много от фейлетонните си типажи.

9. Крум Чапрашиков - / 1883-1934 г./. Роден в Дупница. Тютюнотърговец, основател на АД “Ориенттабако”. Завършва право в Гренобъл, Франция. Член на ВМРО и участник в националноосвободителното движение на Македония.  на Дупница /1909-1911/, народен представител. Един от основателите и на в. “Зора”. Дарител на училищното дело и револ. движение.

10. Никола Мушанов - /1872-1951/. Виден политик и общественик. Завършил е право във Франция. Водач на Демократическата партия. Минисктър председател в три правителства от 1931 до 1934 г. Народен представител в 11 ОНС, председател на 24-то НС.Участва в кампанията за спасяването на бълг. евреи. Член на правителството на К. Муравиев от 2.ІХ. 1944 г., за което е осъден от народен съд на 1 г. затвор. интерниран във В. Търново. През 1947 г. е арестуван отново и убит в затвора през 1951 г.

11. Н. Крапчева изопачава истината по този въпрос, което е обяснимо с политическия режим през 70 г. на миналия век. Отношението на Крапчев към личността на Ал. Стамболийски е засвидетелствано в многобройни публикации във в. “Зора” през 1923 г. и то е напълно отрицателно.

12. Димитър Гичев – председател на възстановения БЗНС /Врабча 1/ след 1923 г. Министър на земеделието и държавните имоти в правитлеството на Ал. Малинов през 1931 г. Умира през 1964 г.

13. Фьодор Разколников – посланик на СССР в България през 30-те г. Оттук емигрира със семейството си във Франция. Малко по-късно умира там, вероятно настигнат от дългата ръка на НКВД. За Ф. Разколников вж. Панайотов, Ф. Истина, на която никой не повярва. С., 1992;

14. Точното заглавие на статията е “Защо вие не ги спряхте?”

15. Дамян Велчев /1883-1954/, полковник, един от организаторите на Военния съюз и деен участник в три политически преврата – на 9 юни 1923, на 19 май 1934 и на 9. ІХ. 1944 г. Осъден на смърт заради подготовка на антимонархически преврат през 1935 г. като присъдата му е заменена с доживотен затвор, а през 1940 г. е амнистиран.

16. Повестта “Чифликът край границата” от Й. Йовков е публикувана като поредица във. “Зора” през втората половина на 1933 г. Пет пъти се печати и рекламно каре, представящо съдържанието на книгата.

17. Роднинската връзка между Крапчев и Д. Талев е по женска линия на фамилията Станишеви и освен това двамата са родом от град Прилеп в Македония.

18. Точното заглавие е “Хаджи Серафимовата внучка”- 12 откъса са отпечатани във в. “Зора” в бр. 7398, 7403, 7416, 7418, 7437, 7443, 7447, 7453, 74,79, 7480, 7498 - 1944 г.

19. Кръсте Цървенковски - род. 1921 г. в гр. Прилеп, откъдето е родом и Д. Крапчев, негов племенник. Участник в югославската съпротива. Политически деец и държавник на Югославия, заемал високи партийни и държавни длъжности след 1945 г. Член на ЦК на МКП, противник на бълг. кауза в Македония.

20. Заглавията на статиите, в които се застъпва този въпрос са публикувани през 1933 г. Напр.: “Още за възстановяването на сношенията с Русия”, в. Зора, 27 юли 1933; “Още за отношенията ни с Русия” – в. Зора, 30 юли 1933 г. и др.

21. Йордан Бадев - /1888-1944/. Роден в Битоля. Завършил славянска филология в СУ “Св. Кл. Охридски”, следвал и в Лозана, Швейцария. Литературен и театрален критик, редактор на литературните страници на в.” Зора”, сътрудник на сп. “Златорог”. Деец на македонското освободително движение, принадлежи към крилото на ген. Ал. Протогеров. След 9.ІХ. 1944 г. убит без присъда и по-късно осъден задочно от VІ нар. съд.

22. Никола Гешев - началник на отделение А в Дирекцията по обществена безопасност – политическата полиция .Легендите за неговия професионализъм и всеобщата му популярност са дело на вербувани от него комунисти – провокатори и агенти, които оцеляват след преврата, представяйки се за негови жертви. Вж. Желев, Д. Никола Гешев и неговите секретни операции. С. 1994; Недялков, Бл. Гешев – суперполицаят. С. 1992.

23. Екзарх Стефан І - /1878-1957/. Завършва Киевската духовна академия. Работи като преподавател в Царигр. духовна семинария. Специализира богословие в Женева и завършва докторат във Фрайбург, Швейцария. В 1922 г. е избран за софийски митрополит, известен с активното си участие в политическите събития, напр. в спасяването на българските евреи от Холокоста. След 9. ІХ. 1944 г. е преследван от комунистическите власти и интерниран в. Баня, Пловдивко, /1948/ поради поради отказ да сътруничи с тях и да се подчини на атеистичната им политика. Умира в 1957 г. и е погребан в Бачковския манастир.