ПРЕДГОВОР

"Откак съм се съзнала като човек, ето доближавам на свой ред осемдесетте години, виждах и виждам през целия си живот, Димитър и Константин Миладинови не са един и двама за Македония, а хиляди. Нашата измъчена българска земя си създаде все титани – един до  друг"  –  пише Царевна Миладинова, достойна наследница на големите възрожденски дейци Д. и К. Миладинови. Целият й дълъг творчески живот е отговорност пред тяхното дело, реализация на идеите на борците за национално и културно-просветно признание на българите.  Родена през 1856 г., Царевна Ми адинова е възрожденка по дух, идеи и морал. С възрожденски патос тя работи във време на големи исторически събития за българския народ. Където и да я отвежда нейният дълг на учителка – в земите на Княжество България или в градове, останали под зависимостта на султана, тя служи на идеята за освобождение на всички българи, за тяхното духовно и културно-просветно издигане, и раздава силите, таланта и чувствата си на своите ученички, за да ги възпита като достойни наследници иа българските възрожденци, отдали живота си в националноосвободителните борби.

Мемоарите на Царевна Миладинова пулсират с тревогите и духа на времето, поразяват с гражданската си доблест, с чувството на дълг, което стои над всичко лично. Спомените й са публикувани по различни поводи на страниците на вестниците "Мир", "Македония", "Зора", списание "Македонски преглед" и др. Допълнени с нови архивни материали от нейния син проф. д-р Вл. Алексиев, те излизат в самостоятелна книга посмъртно през 1939 г. По-голямата част от тях са писани от Ц. Миладинова в напреднала възраст, което на места дава известно отражение върху фактическия материал. Независимо от това тези откровения са ценни с богатата галерия от образи на възрожденски и слвдосвобожденски дейци, с пиетета на българина към свободата и образованието. В дългогодишната си дейност Миладинова се среща и с различни представители на новобългарската интелигенция, с руски обществени и просветни дейци, с търговци и занаятчии, с обикновени българи. Нейните впечатления и преценки главно от български национално-политически и културно-просветни позиции, макар и субективни, имат богати и интересни нюанси. Авторката не се стреми към квалификация на творчеството или оценка на заслугите на личности като П. Волов, Д. Груев, М. Георгиев, Ст. Михайловски, Д. Войников, а ги описва такива, каквито ги виждат нейните очи при запознанството или при съвместната  работа. Затова и спомените й носят свежест и разкриват черти от псисологическия облик на мнозина нейни съвременници, страна, която често остава недокосната в научните изследвания върху един или друг български обществен, културен или политически деец.

Въпреки че Ц. Миладинова съвсем погрешно приписва например на младия Д. Благоев нихилизъм и не може при единствената си случайна среща с него да вникне в идеите му, интересно е впечатлението, което той й прави. Нейната реакция е твърде характерна за голяма част от  българската  интелигенция  през 80-те години на ХIХ в., която все още е активно ангажирана в изграждането на новобългарската  държава  и  култура, вълнува се от сьдбата на  останалите  под  османска власт  българи и разкъсаното отечество и не познава марксизма и идеите на социалната революция.

Наред с впечатленията от изтъкнати обществени и културни дейци Ц. Миладинова с много любов и топлота описва свои колеги, скромни български просветни дейци, които уплътняват картината на културния живот на младата българска нация. Имената на някои от тях са незаслуасено потънали в забвение. Благодарение на Миладинова се връщат при нас Г. Тишев, М. Царачинска, Р. Киркович, оживяват техните скромни, но крайно полезни дела и амбиции, усилията им да разорат нивата на българската култура.

С много голямо умение Миладинова въвежда читателя в атморферата на различни градове в навечерието и в десетилетията след Освобождението. Като се започне с живота на българите в Етрополе, София, Цариград, Шумен, Лом и се стигне до пълното с динамизъм и борба ежедневие на Солун и впечатленията от Струга и Охрид, се съставя ярка картина на борбите, настроенията, тревогите и стремежите на българската нация във всички части на българските земи.

Авторката не се спира специално на събития като Съединението – 1885 г., Сръбско-българската война  – 1886 г., Независимостта – 1908 г  и т. н., въпреки че те, макар и косвено, присьствуват в мемоарите й. Ц. Миладинова със своята будна гражданска съвест непрекъснато прави сравнения между ентусиазма на българите преди и непосредствено след Освобождението и годините около и след Първата световна война, когато корупцията, подкупничеството и междупартийнихе борби помрачават идеалите на българските възрождении. Тя, която от 1882 до 1913 г. живее в Солун, в известно отношение не познава промените, които настъпват в някои среди на българската общественост под влиянието на развитието на капитализма в младата буржоазна държава в десетилетията след Освобождението. Тя продълшава да живее с романтизма на Възраждането, както и част от бъгарската интелигенция, и затова с толкова любов пише за атмосферата на сътрудничество в българската държава докъм края на ХIХ в.

Спомените на дъщерята на Д. Миладинов, на българката от бреговете на Охридското езеро, звучат много съвременно днес, когато накои моменти от националната ни историч се фалшифицират и тълкуват превратно. Те показват, че не само тя, но и нейните близки, учениците на баща й, обществените дейци на македонските земи, с които тя има връзки, се чувствувах свързани със съотечествениците си от другите краища на България, немалко от които пък, от своя страна, отдавах силте и дори живота си за освобождението на българите от югозападните земи, останали  под  робство.

Най-силните чувства, които спояват в едно спомените на Царевна Маладинова, са горещият патриотизъм и всеотдайността  в името на  културно-просветното  развитие ни българския народ. Любовта към българските земи е във всеки ред на писанията й от ученичесхите години в Киев, когато младото момиче тъгува по бащин дом, по слънчева България, в обичта, с която са описани българските градове, в които учителствува, във възторга от българската природа, от Витоша, Стара планина и др. Тази обич е импулс в тежкия труд на крехката жена, взела участие в изграждането на девическохо образование при крайно тежките условия на българската действителност. П. Миладинова е достойна и възторжена представителка на прогресивната българска интелигенция от Възраждането, която пренася неговия дух и след Освобождението, за да го предаде на пролетарската интелигенция.

* * *

В настоящото издание на книгаха на Царевна Миладинова – Алексиева "Епоха, земя и хора" са включени и новоиздирени документални материали (писма, портрети и др.). Направени са подробни редакционни бележки и коментар за утончяване и прецизиране на редица места в текста. За изясняване и допълване дейността на много лица, на които  досега е отдавано относително малко внимание, се наложи съставителката да се свърже с техни родственици, които бяха любезни да дадат допълнителни сведения, за което им изказваме специална благодарност. От съставителката са изработени също летописните бележки и библиографията за Царевна Миладинова – Алексиева.

Не трябва да се забравя, че сполените и статиите си Царевна Миладинова пише десетки години след описваните събития и в по-голямата си наст по памет. Почти всички документи, които тя грижливо е пазила, са безвъзвратно загубени. Както сама Миладинова-Алексиева отбелязва: "... ние... трябваше да напуснем Солун... както се казва и каксо бе всъщност – с по една черга на гърба".

За по-голяма прегледност спомемите и статиите, писани от други лица, в сегашното издание са отнесени към "Приложения", с изключение само на тези от съпруга й – Никола Алексиев. На тях не са правени редакционни бележки и коментар.

Анотациите пред всяка тема не са включени в изданието.
Всички допълнения и бележки на редактора проф. д-р  Владислав  Алексиев са отнесени  към  коментара.

Голяма част от материалите, вклюнени в раздела "Писма...", както и Е"дно историческо писмо на дядо Симеона Варненско-Преславски" са използувани от Миладинова в изложението на книгата и са коментирани на съответните места. Някои от тях са публикувани почти изцяло от проф. д-р Алексиев в статията "Живот и дело". За да не се повтори обяснителният текст, а и документалният материал, те не са включени в настоящето издание. Приложено е само факсимиле на част от "Правилник за девическите училища".

При работата върху изложението на книгата бяха прегледани архивни фондове в София, Шумен, Ленинград и др. на дейци, свързани пряко или косвено с живота и дейността на възрожденската учителка. Откриха се писма, бележки и други материали от и до Царевна Миладинова или отнасящи се за дейността й, портрети и др. По-голямата част от тях се публикуват за пръв път.

Спомените и статиите на Миладинова – Алексиева са сверени  с тези, публикувани  преди  отпечатването  на първото издание на книгата. На необходимите места са избягнати известни неточности (посочени в съответните бележки в коментара).

В изложението е извършена нормализация на текста, като са изправени явни правописни и буквени грешки, оправена е пунктуацията там, където е било необходимо, както и разредените и подчертани имена и думи. Някои старинни форми като "человека" и др. са эапазени.

Уточнени и поправени са и имена на лица, отразени в коментара при първото им споменаване. Същото се отнася и за географските понятия, дати и пр.

Периодичните издания са съкратени по общоприетата таблица.

Пълните имена на фондообразувателите в коментара са дадени в () скоби при първото им посочване, а след това с инициали.

Изработен е показалец  на линните имена, в който не са включени имената от коментара и библиографията.

РУМЯНА РАДКОВА
ЕЛИСАВЕТА МИЛАДИНОВА

[Next]
[Back to Index]