ЧИПРОВЦИ И НЕГОВАТА ПОКРАЙНИНА

Сега е трудно да се определи точно обхватът на Чипровската покрайнина или на историко-географския район, където въстанието е избухнало с най-голяма сила и последиците от него — масовото разрушаване и унищожаване на селища и на местното население — са най-трагични. Не са запазени достатъчно документи от средновековието и от времето на османското владичество за границите на Чипровското воеводство, което обхващало 12 селища през XV—XVII в. По данни от исторически извори, от анализа на връзките на Чипровци с различните селища в околността, на близките природни и стопански условия и др. ще се опитаме да определим приблизително обхвата на Чипровската покрайнина. Трудностите произтичат от факта, че границите на Чипровското воеводство, създадено като административна единица още през Втората българска държава, съвсем не съвпадат с границите на покрайнината. След завладяването на България от османците то не променило статута си. В турските документи от XVI— XVII в. се говори за Чипровци като център на воеводство, а не например на нахия (полуоколия), кааза (околия) или вилает (област). Това не е единичен случай в нашата история — редица български краища, като Граово, Мраката, Тузлука и др., не са били включени изцяло в турските административно-управленчески единици.

Според стари народни предания изворната област на р. Огоста (именно Чипровската покрайнина) е позната и под името Краището. А в стари австрийски карти същият район с означен като Загоре, т. е. местност зад планината, название, употребявано и за други райони на нашата страна около Стара планина [2].

В границите на Чипровската покрайнина със сигурност били включени селищата Чипровци, Копиловци, Железна, Влашко село (дн. Мартиново), Белимел, Равна, Главановци, Митровци, Горна Лука, Горни Лом, Долни Лом. Те най-често се споменават в историческите извори като селища, свързани в една или друга степен с Чипровци, и се намират в подножието и по склоновете на Стара планина или на нейните пред-планини от Чипровския дял, около т. нар. Чипровски балкан, или Чипровската планина (още и Чипровско-Берковска планина).

Чипровската планина е дълга 35 км и е най-високият дял на Западна Стара планина. Билото й, по което днес върви границата ни с Югославия, започва от седловината между височините Дебели рът и Сировичница, югозападно от връх Копрен, и продължава до седловината Свети Никола. На много места то се издига над 2000 м, а и до 2168 м на връх Миджур — най-високия връх в Северозападна България. Други върхове в Чипровската покрайнина — Мартинова чука, Голяма чука, Копрен, Три чуки, Вража глава, са повече заоблени или купеновидни, с равни места и широки седловини между тях [3].

Независимо от височината на Стара планина в този район нейното било е сравнително по-широко и просторно, като около връх Копрен то достига до 5—6 км ширина и винаги се е ползвало като пасище. Това обстоятелство е благоприятствало винаги и възможността за по-близко общуване на българското население от двете страни на планината, което не се различава по говор, бит и нрави. Северните склонове на планината тук са по-стръмни, нарязани са от долините на притоците на Огоста, Лом и други реки, а южните склонове са полегати и по-слабо заселени, докато на север височините са обрасли с бук и още по-нависоко — с иглолистни гори.

От север към Чипровци се спуска ридът Киац, чието продължение под името Партеш достига до самия град. На североизток е красивата околност Деяница. От подножието на високия връх Три чуки започва разклонението Алдинци с възвишенията Алдинци, Пенчин камък, Мало градище, Голямо градище, Преслап, Гигиница, Семин чукар и Влъвден. Оттук водят началото си и рекичките Копиловска, Мали Буковец, Големи Буковец, Чипровска. Малката долина, в която е разположено и Чипровци, се обгражда на северозапад от балканското разклонение Язова планина, което започва недалече от връх Миджур и разделя селата Мартиново и Горни Лом, след което се снишава постепенно от връх Горно Язово, Остра чука. Яворова глава, Врански камък, Готованова чука, Буни връх, Емитова чука, Кулата, Бабичкин връх и др. и завършва западно от с. Белимел. Все от Язова планина, в югоизточна посока, към Чипровци се спускат още три нейни стръмни разклонения: Лебарска чука, Ральовица и Старнье, между които са доловете Кожлиен дол, Рупски дол, Гнили дол и Велин дол, където още се виждат рударските ями от миналото, експлоатирани продължително време.

Самият град Чипровци е разположен в тясна котловина на 500 м надморска височина, където се сливат Стара река и Мартиновската река в една — Чипровска Огоста. Градът е на 35 км от Михайловград, на 45 км от Берковица и на около 90 км от р. Дунав. Няколко селища са съвсем близо до Чипровци — Железна е на изток от града, на 2,5 км; Мартиново — на запад, на 4,5 км. Съвсем близо до него е било и изчезналото след въстанието с. Клисура — на 3—4 км. И останалите села от покрайнината не са много отдалечени — от 6 до 10—15 км.

Освен етническата и географската близост и освен като с център на воеводство, тези селища някога били свързани с Чипровци и поради това, че в повечето от тях също е имало рудни находища, чието производство се намирало под общ държавен (по време на робството османски) надзор. И повече или по-малко тези селища са се развивали под влиянието на Чипровци и ги е сполетяла същата съдба — да бъдат разрушени, а населението им избито и разпръснато след неуспеха на въстанието.

ЗА ИМЕНАТА НА ЧИПРОВЦИ, КОПИЛОВЦИ И ДРУГИ СЕЛИЩА В ПОКРАЙНИНАТА

В нашата историческа и езиковедска книжнина, а и сред местните жители винаги е будил интерес въпросът — откъде са произлезли имената на Чипровци, Копиловци и другите околни селища, където през 1688 г. се разгорял боят срещу османските поробители. Мнозина — и учени, и местни дейци — са се опитвали да обяснят тукашните селищни имена, особено на Чипровци — център на известното въстание.

Доста разпространено е мнението, че Чипровци вероятно носи името си от латинската дума cuprum, т. е. мед (метал), защото още от римската епоха тук е имало многобройни медни находища и рудници [4]. Известният езиковед проф. Ив. Дуриданов обаче отхвърля това твърдение като неоснователно.

През късното средновековие, откогато датират сведенията за съществуването на Чипровци, то се среща като: Чипровац (или Шипровац — първата буква може да се чете и като Ш в латинските източници) — 1565 г.. Чипуровац (Шипуровац) — 1578 г., Чипроувац (Шипроувац) — 1611 г., Чипровоции — 1614 г.. Чипровци — 1629 г., Кипровацо (Кипровазо) — 1650 г., Чипровациум — 1688 г., Кипровец — 1725 г.. Кипоровец, Чипоровци, Кипоровац — 1601 г.. Кипровци — 1612 г., Чипоуровци — 1688 г., Кипоровець, Чипрофче, Чипоруфца — в турски документи от 1585 и 1666 г.

Много убедително е заключението на проф. Ив. Дуриданов. че първоначалното име на Чипровци е било Кипуровец, респективно Кипоуровьць, с основа „кипур”. И постепенно от Кипуровец или Кипуровец чрез вокално асимилиране на гласни и изменение на звука у са възникнали формите на названието Кипоровец, Кипоровци, Чипоровци и в по-ново време, вече като синкопирана (слята, съкратена) форма — Кипровец и Чипровци. Ясно е, че името на Чипровци с окончания на — atz — ац, както е отбелязано в някои късносредновековни източници, е дошло под влияние на хърватския или сръбския, или по-точно под влияние на т. нар. илирийски език — смесица от славянските езици по Далматинското крайбрежие — на който са говорили и писали в Чипровци в началото на XVII в. редица католически духовници францисканци, като например роденият в Босна софийски епископ Петър Солинат.

Оказва се, че и в Сърбия може да се срещне местност с име Чипуровац — от сърбохърватската дума чипур, която пък идва от средногръцката кипоурия — градинарство, отбелязана в стари славянски паметници. И не само в Сърбия. Местност с името Чипровиц и днес има в старинното българско село Брестово в Ловешка област [5].

Със сигурност в основата на името на селището Чипровци стои подобна дума, защото още на времето Иречек също е сочил гръцката основа кипоуриов — градина. И досега в югозападното българско наречие е запазено названието чупар — зеленчукова градина.

Езиковедският анализ на селищното име Чипровци, известно някога като Кипуровец и с други сходни имена, показна, че то не се различава от наименованията на други наши старинни селища като Буковец, Дъбовец, Ясеновец — всички с топонимичната наставка — ец, старобългарско — ьць. Следователно първоначалното название на Чипровци като Кипуровец или с друго подобно име е означавало местност, в която има градина.

Би трябвало да се отхвърли като ненаучно и едно друго, народно обяснение за наименованието на Чипровци, според което някогашното название на селището Кип[у]ровец произхожда от личното име Кипро или Кипра. Известно е значението на думата кипра — гиздава, напета, хубава. И оттук Кипровец означава хубавец.

Безспорно е, че името Чипровци е от славянски произход. И на саксонските рудари, настанили се тук през XIII—XIV в., селището е било познато като Кипуровец, Кипровец, Чипровец или Чипровци. А местните жители произнасят името като Чипоровци или пък като Кипоровци.

Обяснението на проф. Ив. Дуриданов за името на с. Копиловци е обосновано и приемливо. Известно е някога като Копиловации — 1614 г., Копиловац, Копилуфча — в турски документ от 1666 г., Копиловец — 1725 г.

Със сигурност най-старото име на селото е Кипыль или Копиловьць, което вероятно идва от славянската дума копа, купа сено, купен, запазена в сърбохърватския език като копила. И днес има село Копыл в Минска област на Белоруската ССР [6].

Изяснен е и славянският произход на името на изчезналото с. Клисура, недалече от Чипровци. Още повече, че то е било наистина разположено до съществуващата в този край планинска теснина — клисура (и досега има местност с такова име в землището на с. Равна) [7].

Славянски са имената и на селата Главановци (записано така и през 1578 г. в турски документи), Говежда, Железна и др.

Изобилието от старинни славянски названия в Чипровската покрайнина, в топонимията на всички землища — десетки и стотици местности, рекички, височини и т. н., свидетелстват за древното минало на този край, заселен още през VI в. от славяни.

Установяването на римляните в българските земи за определен исторически период, хилядолетното присъствие на траките тук, както и владичеството на византийците и на османците, неизбежно е оставило някакви следи в наименованията на някои селища и местности в Чипровската покрайнина. Например името Арбанашки път отговаря на исторически документираното преселване на българи от областта Македония и от Албания, известни като „арбанаси”, „албанци”, „арнаути”, в източните и северните български земи от XV до XIX в., включително и в с. Копиловци, а вероятно и в други селища на покрайнината [8].

Спряхме се по-подробно на проблема за названията на някои селища и местности в Чипровската покрайнина, за да подчертаем техния древен славянски произход. Трябва да се отхвърлят като ненаучни някои мнения за латински, албански, влашки, гръцки и друг произход на имената на тези селища и на жителите им. Именно здравият български корен и високото народностно самосъзнание са помогнали на местното население да съхрани българщината и през най-мрачните времена на османското владичество.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Сакьзов, Ив. Чипровци — стар рударски град. — Архив на мини Перник, 1, 1930, №5, с. 34.

2. Дуриданов, Ив. Лингвистично-историческа оценка на географските имена от Краището на Чипровци — Говежда. В: Чипровци. 1688—1968. С., 1971, с. 155.

3. Географските сведения за околностите на Чипровци и за покрайнината му са от: Захариев, Й. Чипровци. Поселищно-географски проучвания и исторически бележки. С., 1938; Миланов, М. Чипровци. С., 1977; Батаклиев, Ив. Чипровци. Една важна 250-годишнина. — Мир, 43, № 11188, 10 юли 1937 и др.

4. Батаклиев, Ив. Цит. съч. Същото становище за произхода на названието на Чипровци има и Ив. Дуйчев — вж. книгата му: Чипровци и въстанието през 1688 година. С., 1938, с. 5; Александров, Г. Антични крепости в района на Монтана (дн. Михайловград). — В: Чипровци. 1688—1968. С., 1971, с. 121.

5. В. Стремление (Ловеч), 3, № 45, 30 ян. 1905. с. 4.

6. Дуриданов, Ив. Цит. съч.; Краткая литературная знциклопедия. Т. 2, М., 1964, с. 78.

7. Михайлова, Д. Местните имена в Михайловградско. С., 1984, с. 52.

8. Яранов. Д. Преселническо движение на българи от Македония и Албания към източните български земи през XV и XIX в. — Макед. преглед, 7, 1932, №2—3, с. 85.