ПРЕДГОВОР

През 1999 г. българската общественост бе шокирана от съобщението, че в гр. Скопие, Р Македония е обявен за македонец № 1 на столетието Кръсте Мисирков. Загърбени са титаните Гоце Делчев, Даме Груев и цялата плеяда от личности, достойни да влязат в една класация със своя ре­ален принос към борба за освобождението на Македония.

Защо и на кого бе необходимо това?

След 1945 г. се създаде Федеративна Народна Република Югославия. В нейния състав бе включена и новосъздадената НРМакедония. В изпълнение на решенията на Коминтерна от 1934 г., ръководството на Югославската комунистичес­ка партия пристъпи и към създаване на "македонска нация" и "македонски език". Затова бе необходимо да се асимилират македонските българи, чрез тяхното македонизиране, т.е. откъсването им от българските си исторически корени и българския език. Пак с решение на Политбюро на ЮКП се реши написването на "македонска история", за което без­пардонно се заграбват живи страници от българската наци­онална история, чрез грубо фалшифициране на отдавна из­вестни исторически факти и документи. При условията на тотален терор (24 000 убити без съд и присъда и 140 000 репресирани) и системна антибългарска кампания народът на НРМакедония трябваше да повярва, че враг № 1 на маке­донския народ са българите.

След създаването на РМакедония през 1991 г. бавно и постепенно психозата на страх започна да отминава. Все по-трудно ставаше на сърбокомунистическите правителс­тва да поддържат измислените тези, а именно:

- че народът на Македония е наследник на античната държава на Александър Македонски (който всъщност е елинизиран илиро-трак);

-  че Самуиловата държава е първата македонска държа­ва в Средновековието (което бе опровергано от Битолския надпис на племенника му цар Иван Владислав);

-  че македонското възраждане в края на деветнадесети век е дело на "македонските" възрожденци Братя Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Райко Жинзифов и др., скривайки от народа на Македония, че тези светли личности са декларирали в много свои публикации и документи българ­ската си национална принадлежност.

Преди няколко години Председателят на ВМРО-ДПНМ, а сега Министър-председател на Македония - Любчо Георги евски, риторично предложи на скопските историци да му предоставят един-единствен факт или документ, че дейци­те на националната революция в Македония не са се чувст­вали или декларирали като българи. Никой историк в Маке­дония не посмя да вземе отношение по поставения въпрос на г-н Георгиевски, Затова националният герой Гоце Делчев не бе обявен за македонец № 1. Тогава? Необходимо беше да се намери някой, който да е оставил писменно доказателс­тво, (независимо по чия инициатива и при какви обстоя­телства е написано), което да защитава тезата за самос­тоятелна македонска нация и македонски език. С тази небла-годарна задача се зае един от най-големите фалшификатори на българската национална история - г-н Блаже Ристовски. Вземайки част от жизнения път на Кръсте Мисирков, кой­то включва брошурата му "За македонските работи", и елиминирайки останалата част от неговия живот и твор­чество, той го наложи на македонската общественост с помощта на масирани пропагандни средства на сърбокому нистите за основоположник на македонската нация.

Има ли някаква истина в тази теза? Категорично не.

Известно е, че всеки човек в жизнения си път претър­пява еволюция на психо-моторния си стереотип. Това най-добре се демонстрира с известния афоризъм на основателя на съвременна Полша - маршал Пилсудски. На въпроса на американски журналист "Как е могъл като човек, който е защитавал социалистическите идеали, днес да се превърне в агресивен антисоциалист?" той му отговорил с усмивка: "Уважаеми господине, човек, който на двадесет години не е бил революционер, на тридесет - социалист, на четириде­сет - демократ, на петдесет - консерватор и на шесдесет - либерал, той не е показал нормално развитие на своята личност".

Кой е Кръсте Мисирков?

Роден във Егейска Македония, той е стипендиант в Белградската гимназия, където се запознава със Сръбската национална доктрина "Начертанието" на Илия Гарашанин и особено с Доктрината на Стоян Новакович за македониза-ция на българското население в Македония. В тази обс­тановка на денационализационен процес младият Мисирков, най-вероятно в съавторство със Стоян Новакович, написва брошурата "За македонските работи". Тя се отпечатва със средства на сръбското посолство в София, което изкупува почти целия тираж и го разпространява във Вардарска Маке­дония. Тези факти са многозначителни и говорят  красноре­чиво, че тази брушура не е негово самостоятелно дело. Текстът е написан в духа на Доктрината на Новакович. В нея се търсят доводи, с които да се разграничи   идентич­ността на населението на Вардарска Македония от тази на българите.

През 1906 г. Мисирков неочаквано прави един неверо­ятен политически завой от 180° по отношение на "своите" македонистични възгледи. В серия от статии и публикации в руския и българския печат той ясно и категорично деклари­ра българската си национална принадлежност, като се изви­нява за написаната брошура, че тя е дело на един "импро­визиран политик". До края на своя живот той не веднъж декларира, че е по-голям българин от българите в България. В много от своите статии бичува българските правителс­тва за непоследователната им позиция по въпроса за защита на българската национална кауза в Македония. Този период от неговия живот е съзнателно изпуснат и скрит от Блаже Ристовски и македонистичната пропаганда. До края  на живота си той работи като гимназиален учител и директор на гимназия в България.

Неотдавна българският историк проф. Божидар Дими­тров, в книгата си "ДЕСЕТТЕ ЛЪЖИ НА МАКЕДОНИЗМА" твърди, че Кръсте Мисирков е бил агент на българското военно разузнаване. С брошурата му "За македонските работи" е направен опит за неговото внедряване във висшите политически кръгове на Сърбия и Русия. В подкрепа на тази теза са многобройните пътувания на Мисирков във Вардарска Македония, Бесарабия, Русия, Сърбия и България, които изис­кват значителни средства и които рядко работещият Мисирков няма от къде да вземе. Той наистина успява да създаде много близки контакти с видни личности от висшите политически кръгове на Русия, с които води активна корес­понденция, където защитава страстно българската нацио­нална кауза за Македония. За това говори и кореспонденцията му с българския посланик в Петербург. След изпълнение на своята мисия на разузнавач се завръща в България, където е назначен за гимназиален учител, а след това и за директор на гимназия.

Дълго време мълчахме. Необходимо е българската об­щественост и в България, и в Македония да научи цялата истина за един човек, който се самоидентифицира като българин, български патриот и борец за защита на българ­ската национална кауза в Македония.

Научният център за българска национална стратегия възложи на известния български историк балканист - проф. В. Трайков, син на известния илинденец Н. Трайков, да издири и систематизира цялата публицистична дейност на Кръсте Мисирков. Това му дава възможност да публикува всичко, което съзнателно се премълчава и прикрива в продължение на десетилетия от македонистичната пропаганда. По този начин обществеността в РМакедония може да се запознае и да отговори сама на въпроса и без никакви внушения "Кой е, какъв е по националност и как се е самоопределял пред обществото и чрез пресата Кръсте Мисирков?".

В книгата, освен научно аргументираните коментари на проф. Трайков за живота и творческото дело на Кръсте Мисирков, са приложени серия от публикации в българската и руската преса, придружени от фотокопия.

Надяваме се, че този научен труд на проф. В. Трайков ще хвърли необходимата светлина върху живота и делото на българския патриот Кръсте Мисирков.

Проф. д-р Григор Велев
Председател на Научния център за българска национална стратегия


[BACK]  [INDEX]  [NEXT]