Ресен

Отпред на автомобила още от София бяхме поставили български трибагреник. На прохода при село Гявато, по пътя за Ресен, срещнахме група селяни. Като видяха българското знаме, свалиха шапки и със засмени и малко учудени лица ни поздравиха и продължиха да махат шапки, докато се изгубихме.

Някога, преди войната, поради опасност от подялба на Македония и по-късно, когато България беше потискана и постоянно подозирана, се поддържаше политическа формула за автономна Македония. Тази формула не се прие с доверие в европейските дипломатически канцеларии, понеже там много добре знаеха българската народностна принадлежност на тази провинция и какво всъщност се крие зад този политически лозунг. Това се вижда в многото доклади на чуждите представители. Такъв е и докладът на френския генерален консул в Солун, изпратен от Делкасе, в който се казва:

“Македонският комитет, като знае, че българите са мнозинство в тая област, не препоръчва, както сърбите и гърците, една надлежна подялба на тая страна. Комитетът не се бои за Македония от един период на автономия, който ще позволи на българската народност да укрепи надмощието си там, и това ще съставя само един етап в пътя на присъединяването й към България.”

А и цялото българско население в Македония влагаше съвсем друго политическо съдържание в автономния принцип. Характерен в това отношение е следният случай.

... Неколцина учители разяснявали на един неук войвода автономния принцип. След като му го разяснили, попитали го:

- Разбрах, как да не сум разбрал: да биде бугарско овде...

Така разбираше народът тази изкуствено наложена политическа формула. Така я разбираха и първите хора на организацията.

През 1917 неколцина приятели на известния македонски ревоюционер , общественик и писател, най-големия теоретик на автономния принцип Христо Матов, който по това време заемаше голяма служба в губернаторството в Скопие, отишли при него и рекли да се пошегуват:

- Ей, Матов, какво стана с автономния принцип?

- Остана върху щиковете на българските войници – бил отговорът на Матов.

И революционната организация в някои политически моменти официално излизаше от рамките на така възприетия лозунг. Интересно в това отношение е съдържанието на писмото, поместено в книгата “Документи”, издание на Македонския научен институт, което Централният комитет на Вътрешната македонска революционна организация е изпратил през януари 1913 г. на тогавашния министър-председател Иван Евстратиев Гешов. В това писмо са развити следните мисли.

...Църковната борба на българския народ целеше културното му обединение. Ратниците на националното възраждане подготвяха и възкръсването на старото българско царство в неговите етнографски граници.

След унищожението на Санстефанския договор, според който почти всички български земи образуваха една политическа единица, санстефанска България стана идеал за целия български народ.

Българите от Македония, не можейки да реагират вграниците на законите срещу насилията, прибегнаха към нелегална дейност и туриха основите на революционната организация. Тя едновременно със законната отбрана преследваше пряко или посредством автономния етап политическото обединение на всички българи. Така че автономното начало е било средство, за да се спаси целостта на Македония...

В края се отправя молба до министър-председателя да не престава да се застъпва с всички средства за присъединяването на всички български земи към българската държава.

Заявления до министър председателя в този дух са изпратени и от много градове в Македония, поместени в същата книга “Документи”.

До Берлинския конгрес, когато договорът за създаването на санстефанска България беше унищожен, разграничения между областите Тракия, Македония и Мизия не е имало. Дотогава тези наименования са били само географски термини. По-късно, след Берлинския договор, когато е възникнал стремежът за политическото им обединение, тези имена са получили и политическо съдържание. Този стремеж се обяснява с племенните и културните връзки на тия три области. Така че, когато се говори за някакви политически формули, наложени от политически моменти, не трябва да се забравя тяхната общност.

Вляво от прохода срещу село Гявато, по Пелистерските хълмове, е село Цапари. През 1903 г. пред самото село беше избита след сражение с многобройна турска войска цялата чета на село Цапари от петдесет и шест души.

- Това беше героична неравна борба, която изплаши и самите турци, макар и в края да беше унищожена цялата чета – завърши разказа си Козма, участник във въстанието.

Когато пътят напуска красивия проход между планините Бигла и Баба и навлиза в Ресенското поле, малко в дясно се вижда част от голямото Преспанско езеро. Пред него, на северните му брегове, има няколко красиви села, потънали в зеленина, сред които е и село Герман. В него е намерена мраморна плоча с надпис от 993 г. Тази плоча е била поставена от цар Самуил в памет на родителите и брат му.

Ресен е разположен в самото поле, оградено от планините Баба, Бигла и Галичица, а на юг е Преспанското езеро. Той е в средата на Преспанксата котловина, прочута със своите плодове и зеленчуци, Ресен е Кюстендил за Македония. Градът и цялата му околност са населени само от българи. В Ресен и Ресенско са родени Трайко Китанчев, Андрей Ляпчев, Симеон Радев, д-р Димитър Владов, д-р Христо Татарчев, д-р Асен Татарчев.

През 1894 г. в Ресен е заседавал Първият конгрес на ВМРО.

Не само аз, но и всички, които са имали случай да отидат в Македония, ще ви кажат, че колкото повече отивате на юг и на югозапад, толкова по-корава българщина срещате. След това ми отиване в Македония ходих още два пъти с други хора – същите впечатления имаха и те.

В града влязохме тъкмо когато последните италиански войскови части го напускаха.

Щом ни видяха, ресенчани онемяха от радост. Видният ресенски войвода Кръстьо Ресенски, когото тогава ресенчани посочиха за кмет, не можа да продума нито дума от вълнение. Отказвам се да предам картината на изблик на радост в Ресен при нашето явяване. То може да се види, да се почувства, да се изживее, но не и да се опише. Всяко предаване би било бледо отражение на онова, което почувствахме и видяхме.

И тук се произнесоха прочувствени слова за дошлия ден на свободата, за вековно очаквания ден на възкресението.

Незабравими мигове на тържествуващ и ликуващ Ресен.