Доводи против авторството на Теофилакт

 Йосиф Добровски (1753-1829) пръв се занимава с автор­ството на житието.1 Той смята, че щом името на Теофилакт липсва във Ватиканския ръкопис (светогорските ръкописи то­гава не са били известни), то не е стояло във всичките стари ръкописи. Това показва, че името на Теофилакт като автор е прибавено от някои преписвачи, защото „често имената на из­вестни лица били поставяни на съчинения, които били издадени от неизвестни автори, за да им се придаде по-голяма важност” (стр. 6). Добровски обърнал внимание и на ония места, в които авторът се представя като ученик на Климент (XVIII, 58). Въз основа на това той заключава, че Теофилакт не може да бъде автор на житието, защото е живял 150 години след Климент. Но според него авторът не е и ученик на Климент. Той е грък, който е използувал първата или втората латинска легенда. „Като съдим по съдържанието на житието, никак не е вероятно, щото той (авторът) да е бил близък на Климент. Напротив, аз смятам, че той е живял дори след Теофилакт” (р. м.). Добровски не определя времето, когато е било напи­сано житието. Той не дава и доказателства в полза на своята теза. За него е достатъчно само съдържанието на житието: то съдържа и сведения от късно време и следователно авторът е живял късно.

Блумбергер критикува мнението на Добровски.2 Наистина той изказва съгласие с него по въпроса за авторството на Тео­филакт: той не е автор на житието, но не приема твърдението на Добровски, че авторът е живял след времето на Теофилакт. За него авторът е ученик на Климент. „Авторът се издава като един от видните ученици на Климент и в това отношение ние не можем да намерим в житието нищо такова, поради което да го припишем на друг автор. То е по-старо от много досега привеждани извори за историята на Кирил и Методий и бъдещите изследвания трябва да покажат, че то дава много повече данни за тази история от тези последните.”3 Блумбер­гер обаче не се занимава с ония места, които явно не могат да бъдат написани от Климентов ученик.

Михаил Погодин,4 преводачът на Добровски, е доразвил мнението на последния за автора на Пространното Климентово житие. Той не приема мнението на Блумбергер (стр. 144) и смята, че авторът на житието е живял през XII в. или по-късно. Съдържанието на житието не противоречело на едно такова схващане. Що се отнася пък до ония места, в които авторът се представя като ученик на Климент, то те са по-късна прибавка.

Франц Миклошич е обосновал и доразвил мнението на Блум­бергер. В увода на своето издание на гръцкия текст на житието Миклошич твърди, че никой не би могъл да смята за автор на житието Теофилакт, понеже авторът е бил ученик на Климент Охридски, а Теофилакт е умрял 1107 г. От XXII глава е ясно, че авторът е българин, а Теофилакт е бил грък. Житието е писано, когато България била опустошавана от скитите (XXIX, 80), а скити за житиеписеца били унгарците, които нападали Бъл­гария и Византийската империя през 934, 943, 959 и 962 г.5 „В същност някой от учениците на Климент е написал житието на своя учител” (стр. VIII).6

Миклошич също не обяснява ония места, които не би мо­гъл да напише един пряк Климентов ученик. Неговото мнение обаче е оказало твърде голямо влияние върху редица изсле­дователи след него. Руският славист О. Бодянски7 приема аргументите на Миклошич. Той поставя само въпроса за езика на житието: защо един ученик на Климент, следователно славя­нин, е написал житието на славянски светец на гръцки език? Бодянски смята, че оригиналът е бил написан на славянски език, а след това е бил направен превод на византийски. Този превод ние сега имаме. Това си мнение Бодянски подкрепя и с някои чисто теоретически доводи и съображения. Грък не е бил в състояние по онова време да пише с такава топлота за чужденци, както пише авторът на житието за славянските про­светители. От друга страна, мъчно е да се допусне, че бълга­рин славянин ще изостави родния си славянски език и ще пише на гръцки, макар че през десетия век е имало българи, които са знаели добре гръцки език. Отношението на тогавашните бъл­гарски писатели към гърците, а и голямото им национално самочувствие изключват според Бодянски една такава възмож­ност. „Тези съображения ме карат да отнеса житието на Кли­мент не към гръцките извори, а към славянските, макар че сега го притежаваме само на гръцки език. Аз съм убеден, че ня­кога при по-добро запознаване със съкровищата на нашата църковнославянска литература ще се открие и самият славянски оригинал на това житие” (стр. 9-10).

Такъв оригинал досега не е намерен, макар че състоянието на славистиката е отишло много напред в сравнение с времето на Бодянски. От друга страна, текстът на гръцкото житие носи всичките белези на оригинално произведение. В него не могат да се доловят езикови следи на превод от славянски, каквито без съмнение щеше да има, ако то беше превеждано.

П. А. Лавровски напълно споделя мнението на Бодянски.8 По-друг е обаче въпросът с Е. Голубински, който е един от големите руски историци на църквата и добър познавач на кла­сическите езици. Той смята, че житието „несправедливо се при­писва” на Теофилакт.9 Все пак той отначало признава житието като исторически паметник, на който може да се вярва. Малко по-късно Голубински напълно отрича не само авторството на Теофилакт, но и житието като исторически паметник.10 Авторът на житието преднамерено се представя за ученик на Климент, а „в действителност той не е бил ученик на Климент и не е бил изобщо по-млад съвременник на учениците на Кирил и Методий, а късен невежествен и безсрамен гръцки фалшифика­тор, под когото никак не трябва да се разбира и Теофилакт”11. Голубински дири доказателства за това си крайно отрицателно мнение и в самото съдържание на житието. Най-напред той цитира изречението (XXII, 66), което превежда: „Говори се, че всички тези (= Климентови съчинения) се пазят от трудолюбиви хора.” Един ученик на Климент не може да пише, че се говорело какво съчиненията на неговия учител се пазят, защото той трябва да ги знае. В същност в случая недоразумението иде от неправилното разбиране на глагола . В средновековния гръцки език глаголът като управляващ конструкция добива зна­чение и на „известно е”, „знае се”. Затова точният превод на изречението е: „Известно е впрочем, че всичките тези (= Климентови съчинения) се пазят от трудолюбиви хора.”

Голубински подчертава освен това, че авторът на житието е напълно дезориентиран в българската гражданска история: той дава погрешно годината на покръстването 869 вм. 865 (IV, 16), не знае, че княз Борис е умрял като монах, а не като княз, че Владимир е свален от престола (XIX, 60) и т. н. Жи­вотът на Кирил и Методий не бил описан вярно. Например авторът не знае светското име на Кирил, не споменава нищо за дейността на двамата братя преди покръстването на бълга­рите и преди мисията им в Моравия, определя първото място за Методий и т. н. Той дори говори, че Кирил и Методий покръстили българите, а Методий уж бил взел лично участие в покръстването на княз Борис (IV, 15). Що се отнася пък до географските сведения за Моравия, те са напълно погрешни. Тук и там в житието се срещат дори напълно безсмислени из­рази. Такъв безсмислен израз според Голубински е: „Климент се поставя пръв епископ на българския език.”

Голубински смята, че авторът на житието е живял след 1015 г., когато Охрид е станал седалище на архиепископия, но не е живял и след 1118 г., когато е съставен списъкът на българските архиепископи, наречен Дюканжев, понеже в него­вата основа според Голубински лежи житието. Авторът е жи­вял и действувал след падането на България под византийско иго (1018). Тогава между другите последици от загубването на свободата било и забраняването на славянското богослуже­ние. Хитрият автор грък умело използувал житието, за да внуши на българите, че и княз Борис бил привлечен към християнст­вото от Кирил и Методий с проповед на прекрасния гръцки език (II, 5, и IV, 15). Братята изнамерили азбуката едвам когато видели „тъпотата” на българския народ. Те превели Св. Писа­ние, но не превели богослужебните книги, за каквито авторът изобщо не говори. Това било се виждало и от следното изре­чение: (XXII, 66). Щом българските свещеници изучавали гръцки език само да могат да четат, той им е бил необходим да се ползуват от него при богослужение. Затова и не може да се приеме, че Климент е съчинявал триод или нови песни на триод: той само е пре­писал един гръцки триод. Всичко това авторът на житието правел преднамерено, за да внуши на българите почит, привързаност и пълна преданост към гърците и към гръцкия език. Едва ли той не казал, че славянското богослужение било въве­дено от някакви си „тъмни люде” и затова никой вече не би­вало да съжалява за неговото премахване.

Много от съображенията на Голубински са загубили вече всякакво значение, понеже са разяснени от наши или чужди учени. Например В. Н. Златарски установи, че авторът на жи­тието си е служил с леточисление, по-различно от леточислението на други автори, и затова неговата година за покръства­нето 869 напълно съвпада с 865 година у другите автори.12 Ав­торът на житието не говори за монашеския живот на княз Борис и за свалянето на Владимир, но Голубински не взема пред вид, че Теофилакт Охридски не споменава тези неща и в Житие на тивериополските мъченици, и никой не отрича неговото автор­ство поради тези причини.13 Голубински дори смята, че е из­ключено да е имало славянско житие, което да е послужило като основа на Пространното гръцко житие. „Като не допускаме съществуването на старо славянско житие, ние смятаме за из­вор на известията на нашия автор разказите за дейността на някои Методиеви ученици в България и посланието на папа Сте­фан V (VI) до Светополк. С това писмо се забранява славянското богослужение в Моравия.”14 Но откритото славянско жи­тие на Наум през 1906 г. потвърди съществуването на славян­ско житие на Климент.15 Така доводите и съображенията на Голубински против авторството на Теофилакт едно по едно за­губиха напълно своето значение.

За руския славист и богослов Ив. Малишевски Простран­ното Климентово житие е важен исторически паметник.16 Той се спира и на въпроса за неговия автор (стр. 370-378). Жи­тието не е могло да бъде написано преди 1015 г. и след пет­десетте години на XII в., понеже от него се е ползувал съ­ставителят на списъка на българските архиепископи.17 „Житието е съставено около времето на българския архиепископ Теофи­лакт (1085-1107), името на когото стои в началото на жи­тието. Но твърде е вероятно и това, че то е съставено не от самия Теофилакт, а от някой друг, който е бил негов съвре­менник и го надживял” (стр. 371). Авторът на житието е из­ползувал вероятно по-старо житие или сказание за Климент Охридски, което е принадлежало на Климентов ученик. Житиеписателят е запазил без промяна и буквално думи от това ска­зание, например „а нас, смирените и недостойни...” (XVIII, 58). Малишевски не е съгласен с Воронов, който смята, че тези места са казани в преносен смисъл. Не е съгласен също и с Голубински, който вижда в тях прикритие на хитър грък фалшификатор. Ако наистина авторът е бил фалшификатор и при това хитър, той не би говорил за събития, които са станали по-късно, а би избягнал всякакъв анахронизъм. От съдържа­нието на житието личи, че авторът е опитен писател и сам не би се изобличавал в невежество. Освен посоченото място Ма­лишевски цитира и други части от житието, които според него са взети направо от старото житие извор: точната дата на смъртта на Климент, подробното описание на мястото на погребението, пълният списък на Климентовите съчинения и т. н. Дори заключението на житието, в което се говори за „зла ерес” и за „скитски меч”, той смята, че е взето от старото житие. Под „зла ерес” Малишевски смята, че се разбира богомилската ерес, която се е промъкнала () сред българските християни през времето на цар Петър, както свидетелствува презвитер Козма.18

Авторът на първото житие, което е послужило за основа на Пространното житие, е бил българин и ученик на Климент. Житието е било просто, кратко и историко-поучително. Него­вият автор си е поставил за цел да отдаде почит на славян­ските първоучители и на техните ученици, на първо място на Климент. Но той е написал житието си на гръцки език. Ако това не беше така, то оригиналът на славянски език трябвало да се намери. „Ние мислим, че това житие е написано не на славянски, а на гръцки. Българин от времето на Петър е мо­гъл да пише на гръцки и е направил това именно да прослави паметта на славянските първоучители и да защити славянската книжнина пред гърците, а може би и пред гъркофилите бъл­гари” (стр. 376). Гръцкият автор на запазеното до нас гръцко житие, който е преработил първото сказание, му придал вече по-друг характер. Той е писал при по-друга политическа обста­новка. България е била вече под византийско робство и сла­вянското богослужение било забранено. Авторът грък е подкрепял тази противославянска политика на правителството и затова изоставил ония места от първото житие, в които се говорило за славянско богослужение. По тази причина двамата братя Кирил и Методий са представени само като преводачи на Писанието. Този им подвиг, както и изнамирането на славян­ската азбука се обясняват със снизходителното отношение към грубостта и тъпотата на българския народ, който не разбирал прекрасния гръцки език.

Малишевски, както и други слависти, е твърде колеблив по въпроса за автора на житието. „Нашето мнение, от една страна, се доближава до мнението на Шафарик, а, от друга страна - до мнението на Добровски и Голубински” (стр. 377). Шафарик приема, че е съществувало славянско житие, което е влязло в основата на Пространното гръцко житие, а Добров­ски и Голубински смятат, че авторът на Пространното Климентово житие е живял след Теофилакт. Малишевски не допуска, че е възможно Теофилакт да напише такова житие, което граничи с фалшификация, защото е „авторитетен писател”. От друга страна, Теофилакт бил обичал своето паство, не се изра­зявал за него грубо и оскърбително, както говори авторът на житието за българите: той ги нарича груби, тъпи, скотоподобни и т. н.19 Дори и надписът на житието, в който стои името на Теофилакт, не бил в полза на неговото авторство. „Този надпис, а така също и белезите, че авторът на житието в своята за­щита на православието за произхода на св. дух се е ползувал от съчиненията на Теофилакт, довеждат до заключението, че авторът е писал след Теофилакт” (стр. 378). Авторът грък или се е казвал също Теофилакт, или пък името на ар­хиепископ Теофилакт е било прибавено по-късно, за да се придаде по-голяма важност и значение на житието. Примери за едното и за другото има в житийната литература.

Малишевски неправилно смята, че първото житие е било написано от Климентов ученик на гръцки език. Вече ние споменахме, че през 1906 г. нашият заслужил учен Йордан Иванов намери славянско житие на Наум, в което се говори и за славянско житие на Климент (вж. бел. 2 на стр. 39). Не е вярно също твърдението на Малишевски, че Теофилакт обичал своите пасоми, в случая българите, и затова грубите изрази в житието никак не му подхождали. Теофилакт е бил изпратен в Охрид почти на заточение, за да бъде отстранен от столицата. Той лично през целия период на своето светителствуване в Охрид се е чувствувал на изгнание и е писал уни­зителни писма, за да му разрешат поне за малко да посети столицата. Но той не е получил такова разрешение. В неговите писма има най-обидни епитети за българите. От друга страна, той е бил функционер на византийската държава и е прокар­вал официалната политика през XI в., когато България е била под византийско робство. Също така никак не е убедително и твърдението на Малишевски, че сходството между съдържа­нието на житието и отделни Теофилактови съчинения говорело против авторството на Теофилакт, а в полза на лице, което е живяло след него. Ако човек обърне внимание на сходствата, както ще бъдат посочени в следващите редове, ще види, че те са от такъв характер, та много по-правдоподобно е да се при­знае Теофилакт за автор на двете произведения, щом като съв­падането е по идеи, композиция и изрази.



1 Йосиф Добровский, Кирилл и Мефодий, славянские первоучители, Москва, 1825 г., стр. 6-9 (перевод с немецкого  Погодина). Ново изда­ние на немски език има от 1948 г.

2 G. Blumberger, Cyrill und Method, в Jahrbücher der Litteratur, Wien, B. XXIV, 1824 г. (цитирано по Погодин в превода на Добровски).

3 Вж. бележките на Погодин към превода на „Кирилл и Мефодий, сла­вянские первоучители”, стр. 141-143.

4 Йос. Добровский, о. с., стр. 141 и сл.

5Sanctum Theophilactum, Iustinianae primae totiusque Bulgariae archiepiscopum, hanc Vitam sancti Clementis scripsisse concedere non poterit is, qui ipso opere c. XVIII legerit auctorem eius s. Clementi, mortue 916, convixisse, cum notum sit Theophilactum anno 1107 diem obiisse supremum. Adde e c. XXII colligi auctorem fuisse  natione Bulgarum, quipped qui narrat: Omnia ad ecclesiam pertinentia Clemens nobis Bulgaris () tradidit, cum Theophilactus, ut ipsius verbis utar, hospitio tantum Bulgarus, re vera Constantinopolitanus fuerit. Scriptum esse hanc vitam tempore, quo Bulgaria a Scythis vexaretur, patet e c. XXIX … Auctor hic loqui videtur de Hungaris, qui annis 934, 943, 959, 962 Byzantium petentes Bulgariam devastabant” (вж. Vita... p. VII).                        

6 Statuemus re vera quondam e Clementis discipulis vitam magistri scripssise.

7 О. Бодянский, О времени происхождения славянских письмен, Москва, 1855 г., стр. 381+СXV.

8 П. А. Лавровский, Св. Кирилл и Мефодий как православные проповедники и учители у западных славян..., в Духовный вестник, 1863 г., т. V, стр. 91 и сл.

9 Е. Голубинский, Краткий очерк истории православных церквей, (Болгарской, Сербской, Румынской), Москва, 1871 г., стр. 41.

10 Е. Голубинский, Св. Константин и Мефодий, первоучители славянские, Москва, 1885 г., стр. 69 (реч по случай 1000 години от смъртта на Методий).

11 Е. Голубинский, Св. Константин и Мефодий ..., стр. 54.

12 В. Н. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2, стр. 30-31.

13 Migne, Patrologia Graeca, t. 126, col. 213.

14 Тези си схващания Е. Голубински бил доразвил в неиздадено съчине­ние за Климент и дейността на Кирил и Методий (вж. Туницкий, Св. Кли­мент, епископ словенски, стр. 47).

15
 

Йор. Иванов, Български старини из Македония, II изд., София, 1931 г., стр. 305-306.

16 Ив. Малишевский, Святые Кирилл и Мефодий, первоучители славянские, Киев, 1886 г., стр. 483.

17 Е. Голубинский, Св. Константин и Мефодий..., стр. 54-57.

18 Ив. Дуйчев, Стара българска литература, ч. I, II изд., стр. 104; д-р В. Сл. Киселков, Презвитер Козма и неговите творения, София, 1943 г.

19 В писмата на Теофилакт има много силни изрази и епитети за българите.


[назад] [нагоре] [напред]