I. ПРЕДИСЛОВНИ СЪБИТИЯ НА ВЪСТАНИЕТО
 

ПРОИЗШЕСТВИЕТО В КЪЩАТА НА АТАНАС СТАНКОВ КАТО ПОВОД ЗА ОБШИРНИ ПРОЦЕСИ. ПРАТЕНИКЪТ НА СОФИЙСКИЯ ПАША. ЛИЧНОСТТА НА ПОП СТОЯН РАЗЛОВСКИ. МЛАДА ИДЕЯ В СТАРИ МОЗЪЦИ.
 

Между планините Голак и Средна, от памтивека облечени в дъбови и букови дървета, бистро и бързо се промъква реката Брегалница. Тук, на еднакво почти разстояние от околните Пианец, Кочанско и Малешево, на големия солунски път се намира селото Разловца. Населението на това село е изключително българско и това е способствувало до голяма степен да запази то своята самобитност: мъжете тук се отличават със своето юначество, което се вижда при прхв поглед по тяхното телосложение и геройска носия, жените — със своята хубост. Един ден, това беше през половината на 1874 год. по пътя към селото Разловца се движеха четирима конници. Те скоро влязоха в тлавната селска уличка и се установиха пред коджабашийския [1] дом. Тези от разловчани, които ги бяха видели, твърдяха, че единият от тях бил очевидно някой големец, а останалите — прости заптиета, негови спътници. И те не се лъжеха: скоро после това всички селяни бидоха повикани при „големеца", който имал да им говори по някаква си важна работа. Но що беше това в действителност? Преди една година в къщата на селянина Атанас Станков, богат човек, стана едно много обикновено, но печално събитие. Един ден, когато той беше занят с кърските си работи, у неговата къща гостуваха двама турци: единият спахия, другия пъдар. Те веднага хвърлиха око на неговата дъщеря Петра и споразумението между два-

39

мата почтени гости не трая дълго след това: момичето стана трудно. При раждането на детето се намерили двама хора, които сполучили да го откраднат, отнесли го в черква, кръстили го с име Никола и го предали на доилката Злата Гощьоска, която доеше в същото време своето малко. Турските чиновници обаче, заповядаха да се повърне новороденото на майката, а тя да го погуби де и как намери. Така и стана. Но Петра, силно подържана от селския свещеник, подаде жалба до кюстендилския съд. Свещеникът Стоян Разловски беше човек решителен, богат и в същото време справедлив. Колчем седнеше на разговор пред някое събрание, той почваше да дава своите религиозни поучения. Ала обикновено той почваше от себе си, и то само колкото да отбележи, че поповете не помагат на народа си, който ги храни и без който те не могат да живеят. Особено го сърдеха известни географически наименования от околностите, плод бог знае на каква народна мисъл, за виновници на които той пак считаше своите събратя. „Де да чуя, казваше отец Стоян, Попова чешма, Попов кладенец, мост или път и пр.? Не, наместо туй слушам най-често да се говори за Попова ливада, Попова нива, планина, тепавица, воденица и други." Освен това неговото недоволство засягаше всички богаташи, които „за едно турско кафе предават цяло село". А пък хулеше на поразия прекупниците на десетъка, които не облагаха според състоянието на произведенията и количеството на земята, а налагаха толкова данък, колкото си щяха. [2] Произшествието с родилката Петра даде повод да се подаде една обща жалба против десятъчните несправедливости и насилванията на няколко моми. Делото бе заведено в Кюстендил и то се протака повече от година и половина. Поп Стоян дереше гърлото си пред правителството, обаче кюстендилският съд не издаваше удовлетворително решение и за извършеното злодеяние, колкото за лице, бе предвидено едно нищожно наказание. Недоволен от тая присъда, поп Стоян отиде непосредствено пред пашата в София, изложи в един дълъг харзувал [3] всичките подробности на предмета и го моли в същото време да изпроводи свой повереник в селото, който да изследва работата и му донесе най-достоверни сведения. По това искане пашата изпро-

40

води един муфетишин [4], този същия, който, както видяхме, дойде в село Разловца.

Скоро селяните, дошли от кърска работа, се събраха сред селото и се губеха в догадки върху предмета, за който бяха повикани. Най-после пратеникът взе думата и обръщайки се към първенците на селото, заяви, че ако се оправдае тяхната жалба, макар злодеянието да принадлежи на един спахия [5] или поляк [6] или какъвто и да бил правителствен човек — той ще бъде справедливо наказан.

— Ние, които живеем под сянката на нашия цар, баща Султан Абдул Азис Хан [7], всички сме синове негови. Както ние се отнасяме към нашите челяди, така и Н. И. В. Султан Абдул Азис Хан трябва да желае доброто на всички ви еднакво.

Почудиха се мнозина от присъствуващите при тези думи, излезли от устата на един турчин. На втория ден муфетишинът биде поканен на вечеря у поп Стоян и той прие да дойде сам, без трите заптиета. След вечерята той попита домакина на къщата съдил ли се е друг път с правителствени хора; отговорът беше, че се е разправял много пъти, но за малки работи, повече по българско-гръцкия черковен въпрос.

— Този въпрос е друг, дядо попе — продължи пашовият пратеник. — Тогава правителството само помагаше, защото до известна степен то бе принудено на това и, от друга страна, имаше интерес да държи към себе си една от двете нации, когато иска да ослаби другата. Но в настоящия случай ти се оплакваш от турци и, за нещастие, пак на турци. Това е безсмислено. Истинският път, по който вие ще добиете вашето право е едно общо въстание.

Отче Стоян се вкамени при последната фраза на своя събеседник.

— Дядо попе, погледни ме хубаво — каза последният, — аз съм ваш брат, нима не можеш да различиш в мене нещо българско?
— Като български учител — почна историята си, той, — аз се движех в революционната сфера. С един кон, натоварен с две празни бурета, аз един ден се възкачвах по старопланинския Петрохан и самоуверено отговарях на тия що ме запитваха, че отивам като кираджия за вино до Берковица. Обаче мене ме уло-

41

виха и..., но не питай по-нататък...

Той прекъсна разказа си и с голяма мъка гледаше да пренесе разговора върху друг предмет. Поп Стоян падаше при всяка негова дума от удивление в още по-голямо удивление. От тая минута в него се зароди нещо ново; каквото бе преживял и непосредствено извлякъл от живота, сега той го видя пред себе си като разрешение на една трудна задача, на която не е можал да отговори през целия си живот. Поп Стоян бе стар, но той видя младата идея на въстанието.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Коджабашия — селски кмет, старейшина.

2. Откупна система на данъците — т. нар. „илтизам" — начин на събиране на данъците в Османската империя, при който правото за събирането на налозите се препродава от държавата на прекупвачи. Големите злоупотреби при прилагането на тази практика довели до нейното формално отменяне с Гюлханския хатишериф, което в действителност не станало.

3. Харзувал — писмена молба, заявление.

4. Мютефиш — ревизор, инспектор.

5. Спахия — участник в османската конна войска, срещу което задължение получава дохода от определено поземлено владение. В случая терминът е употребен в смисъл на въоръжен конник.

6. Поляк — пъдар, полски пазач. Обикновено на тази длъжност се назначавали турци или арнаути, които се превръщали в безнаказани грабители.

7. Абдул Азис — турски султан от 1861 до 1876 г. По време на неговото управление е потушено жестоко Априлското въстание. Детрониран на 29 май 1876 г.