Септември

В календара на Латинската империя, в който първият месец е на бога на войната - Марс, седмият по ред наричат „септембер" от латинското числително „септимус". Но след 46 г. пр. Хр., когато се извършва календарна реформа, септември става девети месец. Старорусите наричали септември „кресньн", „осен" или още „сивен", прабългарите - „руян" или „зарев" месец, украинците „майк" или „серпен". А народът ни го нарича и „гроздоберник".

 1 септември СИМЕОНОВДЕН

 Това е началото на черковната Нова година.

На този ден по българските земи за-почва есенната сеитба.

Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. вярват, че щом домът е чист, зърното ще е здраво през идната година. После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. А в това време стопанинът по-тяга ралото, хомота и каруцата. После впряга воловете, а на рогата им запалва по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от онова - прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, за да влее своята плодоносна сила. и червено яйце в шиника слага, скътано от великден, за да бъде заробено в първата бразда, та да е плодна земята в идната година.

Името „Симеон" идва от еврейското „Шимон", което значи „изслушване на желанието".

 8 септември МАЛКА БОГОРОАША
 
Срещу празника онези, които боледуват, правят зарек. Как става това?

Първо се прави богородична пита, нашарена с невестинска гривна, а върху нея слепена великденска „кукла" - на две места просорясана и намазана с мед. След като се изпече, болният разчупва питата. Първия залък хвърля през комина, а втория болният изяжда, като се зарича. Например: „Лорде съм Аив, козе месо няма да туря в уста; за Болестта — медена питка, а за мен — лек и здраве!" После отлива от пръстена паница червено вино за болестта, а от останалото пипва.

Старите вярват, че след това болестта си отива, но знаят, че „зарек се не нарушава до гроб!"

 14 септември КРЪСТОВДЕН

 Според народния календар от Кръс-товден старите българи се стягат за гроздобер. Притягат обръчите на бъчвите, в които ще се налива виното, стягат возника, с който ще се превозва гроздето, и чебъра, в който се мачка. Разбира се, плетат се и кошници за бе-рачите — малки и големи. Затуй Кръстовден хората в някои селища наричат още „гроздоберник".

Жените правят обреден хляб „кръсташка" и разчупвапки го над софрата, наричат „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли!" Другите повтарят същото и вярват, че през годината никой няма да го боли кръста.

Празнуват тези, които носят имена Кръстьо, Кръстина.

 16 септември. Имен ден на Людмил, Людмила (със значение „мила, обичана от хората").

 17 септември ВЯРА, НАДЕЖДА и ЛЮБОВ

 Българите почитат този празник като ден на любовта. Даряват се бели свежи цветя на любими хора, палят се свещи в черковния храм, за да не чезне вярата, надеждата и любовта от всеки дом.

Празнуват именниците Любен, Любомир, Люба, София, Надежда, вяра.

<< предишна страница    следваща страница >>