Август

Според древноримския слънчев календар последният месец на лятото е шести поред за годината и бил наречен „секстилис". През I век пр. Хр. той става осми месец и с решение на Сената е преименуван в чест на I император Гай Октавиан (63 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.), ' получил титлата Август (възвеличен от боговете). Това название се запазило и до днес. Българите го наричали още „зарев".

В народната вяра „брадата" е символ на „плодна мъдрост", може би защото етимологически думата „брада" е събирателно и произлиза от корена „бер/бор" със значение на плод и означа-ва семе за посев. От нея произлиза и думата „брашно". Същият този корен се съдържа и в още 39 други названия на диви растения. Това са „брица" - т. нар. голо жито (за фураж), "„бирница" - хлебно жито с дребни зърна, „бостур" и „бардуче" — растения, от чиито корени се получава брашно за хляб и др. С „брада" са приключвали жътвата.

Рано сутринта в този ден момите оставят сред нивата непожънати 20-30 класа подбрано едро зърно За „брадата". След дожънването всички се събират около тия класове. Момите ги чистят от плевели и оплитат стръковете им на плитка, която връзват с червен вълнен конеи, кичат я с полски

 1-12 август МАКАВЕИТЕ 

Цветя, турят й скилидка чесън против Зли очи и „чиста пара" за берекет. Земята около накичената „брада" се разкопа-ва с върха на сърповете, полива се с прясна вода и се захранва със залък хляб в четирите посоки на света. Тогава момите запяват, всички хвърлят сърпове-те си и около „брадата" се извива хоро. Следва ритуално умиване ръцете на жътварките и отрязване на „брадата", което трябва да стане от най-баш момата с един-единствен замах. После жътварите тръгват към селото като се прощават с нивата: „Аовиждане, ниво, догодина по-голяма врада да има, повече верекет и ний пак да та жънем!" По пътя към село „брадата" носи мома, дето „брада е претрила" - „що годеник има и есенес сватба ще стори", та да е на късмет за булката и за селището.

 Цикълът народни празници „Макавеите" продължава 12 дни-от 1 до 12 август. Първият ден - Егус се празнува най-много от жените, за да не им се „ядат" пръстите, когато предат прежда. На този ден в някои селища тъстът събира своите зетьове на празнична трапеза, като след гощавката ги тупа по гърба с толум, пълен с въздух. Зетьо-вете се пръскат из двора и с викове обхождат всички кътчета, за да донесат Здраве и плодовитост на добитъка. Който работи тоя ден, народното вяр-ване предрича, че огън ще изгори къщата му или вълк ще изяде негов добитък. Макавеите са свързани с фолклорната метеорология. Старите българи наричали дните от 1 до 12 август на месеците през годината, като първият ден е за месец септември, вторият за октомври, третият - за ноември и т. н. до 12-тия, който е отново за август, но... следващата година. Така разбирали какво ще е времето за цяла година напред, проследявайки тези 12 дни.

 6 август ПРЕОБРАЖЕНИЕ

 Според народната вяра в нощта срещу този ден небето се отваря и сам Господ застава на божията врата, а който го види и си пожелае нещо, го получава. Но човек, за да види Бог, трябва да е праведен. в този ден се разрешава на празничната трапеза да има риба.

Българите в този ден за пръв път откъсват грозде, носят го в черква да се освети и раздават от него за здраве и плодородие през следващата година. Разправят, че когато Господ създал гроздето, Лукавият измайсторил къпината, наричана от народа „дяволско грозде", и дори успял да стори така, че тя да узрява по-рано от гроздето. За-това до Преображение не се ядат къпини. Добрият християнин вкусва най-най-ред от божия плод, а след това вече без опасност може да яде къпини.

 15 август ГОЛЯМА БОГОРОАША
 
Успение на Св. Богородица е голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят курбани, а болните нощуват на „свети места" за здраве. и пак за 39Ра" ве и повече плодородие се раздава от първите прибрани и предварително осветени в църквата плодове за сезона -дини, грозде, мед.

„До Богородица сламата стада на жито, а след Богородица житото стада на слама!"- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция топ е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера - дебел кол, за който връзват конете при вършеенето. После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата, ама гледат да не е в цикъл, та да е начисто житото. Стопанинът захранва воловете със „спорниче" - полска билка, За да е на спор и берекет реколтата. Стопанката лисва пред колата кладен-чова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.

На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. За празничната трапеза колят агне, като предварително го захранват и прекадяват, както на Гергьовден. Дробът на жертвата се вари и носи в черквата за освещаване. Месото се пече на открит огън на ръжен, после по съседски си разменят месо и баница за здраве като наричат: „Нека Света Богородица да ни е на помощ!" в някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки. Богородичните веселби продължават до късна нощ. имен ден на Мария.

 26 август. Имен ден на Адриан, Адриана (име на римски пълководец) и Наталия („родна, рождена").

 27 август. Лятно джамало на тоя ден в Тракия ходи по домовете, за да благослови труда на стопаните, прибрали Зърното в хамбара, и да ги дари с надеждата за още по-богата реколта през следващата година.

 29 август СЕКНОВЕНИЕ (Черен Свети Иван)

Хората почитат този ден, защото е „сечен", т. е. денят става равен на нощта според вярванията. Сече се и водата - става по-студена и затова людете не бива да се къпят в открити води. възрастни българи от варненския край разправят, че на Секновение змиите, гущерите и другите влечуги се прибират в зимовищата си при Змийския цар. „Накрай света" отиват и самодиви, самовили, змейове и змеици и се готвят за зимуване. в този ден не се почва нова работа. жените не кроят, не шият, защото се смята, че дрехата, скроена или ушита на този ден, е „черна" и носи нещастие. Същите резултати носи и употребата на всичко черно, Затова, ако не жалеят, хората не носят черни дрехи на празника. Не ядат черно грозде, а за да не боледуват, хапват бяло грозде и бяло вино пият.

<< предишна страница    следваща страница >>