Ноември

Деветия месец на годината римляните зовели „новембер", прабългарите - „месец на маймуната", славяните - „студен месец", а днешните българи - „Рангелов месец". Четиридесетте дни от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".

 1 ноември ГОЛЯМА ЗАДУШНЩА 

Голямата, или още както я наричат Архангелската Задушница, е първата събота преди Архангеловден. Тя е не само последната за годината, но и най-голямата, защото на поменалната трапеза в гробищния парк се поставят седем различни ястия, за да „чуят" благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости.

Особено значение на Голяма Задушница се отдава на каноническия църковен ритуал и прекадяването с тамян. Общо е вярването, че „дяволът бяга от тамян", и свещици се палят върху гробовете на починалите, за да не угасва паметта в душите на живите, да не я покрие пепелта на забвението. извършва се принос и преливане на гроба с вода и вино. През хилядолетните поменални традиции на българите гробът в народните представи се смята за принадлежаща територия на мъртвия и място, където може да се осъществи контакт с живите. Обредното преливане е начин За поддържане „живота" на мъртвия на „оня свят" чрез Задоволяване нуждите му от храна, вино или вода.

Преливането на гроба в този ден става обикновено от най-възрастната жена, която присъства на помена. Тя взема съда с вино и започвапки от мястото, където е положена главата, в посока наляво прави три кръга по периферията на гроба. Прекръства се до три пъти и чак тогава разчупва просорясания обреден хляб. всички се нареждат около трапезата, като оставят празно място и за душата на мъртвеца. Първа-та хапка всеки оставя на земята и отлива част от виното, като промълвява: "Господ да го прости!" вярва се, че на всеки помен душата се наяжда до насита, Затова и близките се стремят да при-готвят от ония ястия, които мъртвият приживе е обичал най-много. в някои селища на Задушница подаряват и нови дрехи на хора, участвали в погребението, и ако по време на помена над трапезата закръжи пеперуда или мушица, всички вярват, че душата на починалия е сред тях — видима, но недосегаема.

 8 ноември АРХАНГЕЛОВДЕН

 Според народната митология на българите Рангел е един от шестимата братя юнаци, които си разделили света. На него се паднала земята на мъртви-те. Затова в народната лексика топ е наричан „Рангел - душевадник".

Фолклорната представа за Архангел Михаил го е възнаградила със справедливост и състрадание, единствен застъпник пред Бога за душата на починалия. Когато умиращият се усмихва, значи Архангел Михаил подава златна ябълка, За да поеме душата му - казват възрастни хора от Шоплука, и много мъки изпитва умиращият, когато светецът закъснее. Затуй народът вярва, че който тачи празника, ще умре бързо и леко.

За Архангеловден в миналото всяко семейство коли овен или шиле за почитане на мъртвите. Бедните на тоя ден купували малко месо, четири крака и овнешка глава. Главата и краката трябвало да бъдат опърлени на жив огън и после сварени цели на курбан.

 За този ден стопанката на къщата меси специален обреден хляб - Рангелова пита, просорясан на пет места и богато украсен с тестени фигурки. в някои селища тази пита наричат „колак".

Седнали край празничната трапеза, най-старият от домашните чупи обредния хляб на кръст, сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира това вино отдолу с шепи и го пръска навред в къши за берекет, като благославя: „Свети Архангеле, Свети Никола и всички светии, помогнете ни, почитаме ви и на кръст колач сечем да се роди жито до пояс! Сега с шо можахме, а догодина с шо искаме ! Сега с паница, а догодина с бакъра!" После разчупва погачата и дава на всеки къшей хляб. Къшеят се поема с две ръце и се изрича благос-лов: „Колкото зърно в комата, толкова купни и здраве в дома! Амин!"

Имен ден на Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Райчо, Райна, Рангел.

11 ноември. Имен ден за виктор, виктория (със значение „победител") и Минчо, Минка (по името на Св. Мина)

13 ноември КОЛЕДНИ ЗАГОВЕЗНИ

Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки" - тъп се нарича денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно.

За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник" с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно, и няма да я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването".

За „отговяване" хората се подгот-вят още от Никулден. Мъжът в къщата хваща няколко врабчета, стопанката ги попарва, почиства и соли. После ги нанизва на конопена връв и провесва нани-За на прохладно под стрехата да съхнат. За Коледа врабците стават сухи чирози. Когато се върнат от църква, стопанката къса връвта с пилците и на всеки дава парченце - на момичетата крилце, а на момчетата - копанче, за да се „смърсят", след което могат да седнат на трапезата и да вкусят от блажните ястия.

14 ноември МРАТИНЯК

 В народната митология Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи, който мори кокошките. всяка стопанка на този ден трябва да заколи черно петле на къщния праг, като кръвна жертва за умилостивяване на Мратиняка. в патриархалното българско семейство жена никога не коли животно. Но на тоя ден най-старата жена в къща-та взема ножа, хваща петлето и с помощта на друга жена го коли през прага на къщата, но така че главата му да падне вътре като изрича: „Не те колим ние, коли те Мратиняка". Главата и краката стопанката връзва с червен конец и закачва до огнището, като в човката на петлето предварително поставя живо въгленче. Така къщата се предпазва от зли очи, духове и таласъми. воденичката се скътва до комина, като я из-ползват за лекуване на дете, което се напикава - вадят от полусмляната храна и я поставят в мълчана вода и дават на болното дете да отпие до три глътки. жлъчката на петлето има целебна сила - лекува всички болести и разваля магии. Според старите ямболци лечебна сила притежава и перушината, с която лекуват болни от шемет (виене на свят), притъмняване пред очите и кръвотечение от носа.

 14-21 ноември ВЪЛЧИ ПРАЗНЩИ (Мратинци)

 Куме ле, Кумчо вьлчане, честито да тип името, дето го хаир дарува...
Народна песен

Някога траките са почитали вълка като водач-главатар на воинска дружина, но такъв воин, който е нарушил обичаите и станал предводител - цар, но на разбойници. Ето защо у него е останало нещо слънчево — царско, па макар и с обратен знак. Неговото име носят хора, местности и селища. А всичко идва от митологията, от вярванията на дедите ни, където тъждеството на мотива вълк-змей е отразено и ясно представено в изкуството от онова време - драконите са изобразени с вълчи глави в ювелирни предмети, дърворезбени орнаменти и шевици.

Българите вярват, че това са зли ноши, в които човек може да прихване всякакви болести. Стара и грозна жена на тефтер записва грешниците и ги мори с едно докосване на тоягата си. „По късна доба хората не излизат от дома си".

 21 ноември КУЦУЛАН

Празнуват деня в чест на най-страшния куц вълк, който ядял човеци. в този ден гребен не се взема в ръка, мъжете не обличат нова риза, жените не перат, не шият, не плетат, дори хлябът не се реже с нож, а се разчупва.

 23 ноември. Имен ден на Александър, Александра (от старогръцки произход и означава „зашитник на мъжете").

 24 ноември КАТЕРИНИНДЕН

 Празникът на Св. великомъченица Екатерина българите наричат още Катерининден. Хората почитат тая светица заради лечителските й способности при лекуване на болестите бяс и шарка.

Рано сутринта в този ден стопанката на дома, която трябва да бъде ритуално чиста (т. е. не е в цикъл), с мълчана вода омесва 5, 7, или 9 броя пшеничени питки, които шари с вретеното. После ги маже с петмез, рачел или мед и ги раздава на комшиите. Ако в къщата има малки деца, взема две питки, застава на кръстопът и дава на всеки минувач да си отчупи с думите: „Ха вземи за Света Катерина да ни е край дома и да ни пази от Шарко и Беско!" всеки трябва да отчупи къшей и след като се прекръсти до три пъти да изрече: „Сполай ти, стопанке, за сладкия залък. Както се лепят пръстите, тъй да се лепи Здравето по децата ти!" „Амин! — дай, Боже!" - отвръща стопанката и гледа на тек (нечетно число) минувачи да свършат питките, че пресечени да са болестите.

И вярвали, вярвали хората, че в дом, в който са раздадени такива питки, бяс и шарка няма да влязат. А най-баш песнопойките песни сътворили за Катери-нинден, с които възпели добротата и неземната красота на мома Катерина:

... Прочула се Катерина, дор до царя и везиря, че е мома хувавица, хувавица, гиздавица...

Имен ден на Екатерина, Катя.

 30 ноември АНДРЕЕВДЕН (Едрей)
 

Българите го наричат още „Мечкинден". и легенда разправят:

Някога, много, много отдавна в едно семейство с малко момиченце починала жената. Бащата се оженил за друга, която също имала момиче. Но мащехата обичала повече своето си дете, а завареничето карала да върши цялата къщна работа, и все била недоволна.

Веднъж, когато било много студено, дала на завареничето черна вълна и заръчала да я пере дорде стане бяла. „иначе не се връщай у дома!" - рекла мащехата. Детето нарамило къделите с вълна и отишло на реката. Започнало да пере, но... черната вълна бяла не става. Цялото вкочанено от студ приседнало на брега и заплакало. А щом заплакало, пред него се появил белобрад старей.

 „Защо плачеш момичение?" — благо попитал старикът. Момиченцето разказало всичко, а добрият старей добавил: „Наметни си вълната, отиди си в къщи и за нищо не се бой." После внезапно, както се появил, и изчезнал.

Детето се прибрало, дълго чукало на затворената врата, а когато злата мащеха ядно отворила вратата, в миг останала изумена - пред нея стояло Златно момиче и сияело като самото слънце. Още повече се разлютила повторията, като разбрала как детето се превърнало в златно и решила да изпрати и своето дете, та и то да стане такова. Облякла го хубаво, дала му една малка къделя вълна и го изпроводило до портата.

Доведеничето бързо стигнало реката, хвърлило къделята, защото нямало намерение да пере и седнало на брега. Чакало, чакало, но никой не идвал. измръзнало и заплакало. А като заплакало, в миг се появил белобрадият старей. „Защо плачеш момиченце?" — попитал старецът. „Тебе чакам, дядка - сопнало се момичето, искам да ме направиш Златно и да си вървя." „Хубаво, моето момиче, наметни си вълната и си отивай в къщи" - рекъл старецът и изчезнал. Момиченцето грабнало вълната и отърчало към дома. А мащехата, щом дочула стъпки, бързо отворила вратата, но още по-бързо я затворила, защо-то пред себе си видяла една голяма черна мечка. Дядото наказал злата мащеха като превърнал детето й в мечка. Оттогава в тоя ден разказват приказката за мечката.

С първите лъчи на слънцето най-старата жена в дома с дървена лъжица взема варена царевица, хвърля зърната в комина и нарича: „На ти, мечко, варена царевица, да не ядеш сурова!" и вярват, че „мечки няма да газят нивите и да пакостят на хората".

От Едрея денят започва да расте, „колкото просено зърно".

Имен ден е за онези, които се наричат Адриана, Андрей („мъжествен").

<< предишна страница    следваща страница >>