Декември

„Децембер" е десетият месец в римския календар, а по българския - дванадесетият месец с красивото народно име „просинец". Тази старобългарска дума е производна на индоевропейското „бхерать" -блестящ, лъчезарен. в старите предания се разказва, че през този месец денят започва да „просиява", да светлее и да расте. в някои райони българите наричат този месец още Никулденски.

4 декември ВАРВАРА

  В Странджа има поречица: „варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава!"

От Света варвара се завървяват Зимните празници по българско. На варваринден стопанката на дома опича малки „кравайчета" за момченцата и „куклички" за момиченцата, вари жито, царевица, боб и ги раздава по комшиите за здраве и милост от Баба Шарка, та да не боледуват децата.

Празника наричат още „женска Коледа", защото в него участват само жени и момичета.

Θмен ден за Варвара.

 

5 декември САВА  

В народните представи това е празник на светеца Андрогин, затова в някои селища Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, а другаде е мъж - покровител на вълците, наричан още „вълчи пастир".

в този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема. " и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.

„Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ). имен ден на Славка, Слав, Сава.

 6 декември НИКУЛДЕН
 

Празникът е посветен на светеца покровител на водите, който пази и Закриля хората. Св. Никола властва над моретата, реките, езерата и целия подводен свят - риби, юди, самовили и русалки. в народните представи топ е белобрад старец, който помага на изпадналите в беда моряци. в едно предание се разказва как Св. Никола спасил гемия от потъване, като запушил пробойната с жив шаран. Затова на никулденската софра шаранът е задължителният курбан, наред с постните ястия - сарми, чушки и варива. Трапезата не се вдига през целия ден, а стопанката Запазва костицата от главата на шарана „кръстчето", като амулет против уроки и болести в семейството.

 9 декември АНИНДЕН

Ана от староеврейски значи „благодат". Според народните легенди Св. Анна е майка на Богородица и закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците.

Ζените не работят този ден, мъже-те не излизат от селището, за да не ги Залюбят самодиви. вечерта пред портите мъжете палят суха говежда тор, За да бягат злите сили от къщата. жените мажат виметата на кравите, овцете и козите с дървена пепел, чесън и мазнина да не им се отнеме млечност-та. Птиците се държат затворени в курника да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печката паничка сол и жито, покриват я с бяло месалче и сутринта захранват добитъка за здраве. Ако мъж първо влезе в дома - повече мъжки животни ще се раждат през годината, затуй по комшийски жените първо гостуват на съседите.
Празнуват и всички народни лечители — врачки, баячки и чекръкчии.

Θмен ден за всички Анни.

Старогръцкото „Нике" значи „победа, победоносен, победител".
Θмен ден за Николина, Никола, Николай, Кольо.

12 декември СШРИДОНОВДЕН
 

В някои селища наричат празника „Зачатие" - празнуват го жените и най-много ония, на които предстои ражда-не. На тоя ден се поливат с топли отвари от билки невестите, които искат да Заченат. в една легенда се разправя, че в стари времена другите светци не зачитали Спиридон за светия, че бил горделив и се обличал и обувал по чорбаджийски. веднъж, когато всички отивали при Господ на поклонение, като замръкнали в крайпътен хан, накарали ханджията да му заколи коня, а на измекярина му — магарето. На сутринта светиите се при-готвили да тръгват, само слугата на Спиридон стоял втрещен пред закланите животни. Светецът му рекъл: „Не се бой, тури им главите и те ще станат." и наистина, щом поставил отрязаните глави — животните мигом станали, но в бързината слугата сложил на коня магарешка глава, а на магарето - конска, и когато другите светии видели това чудо - признали Спиридон за светия.

Професионален ден на всички кондурджии (обущари).

Празнуват и именниците.

 17 декември ДАНИЛОВДЕН

В християнските легенди Даниил е пуснат в ямата, където лъвът вместо да го разкъса, кротко го лизнал с език. Топ символизира личността на Христос, обезоръжила смъртта и изкушението от греха.

Почитат го всички бременни жени. Месят питки, които раздават на комшиите, да е плодовита годината и лесно рожба да добият.

Θмен ден на Данаил, Даниел, Даниела.

 20 декември ИГНАЖДЕН 

Този ден бележи началото на народната Нова година.

Βечерта преди празника стопанката реди игнажденската трапеза — все постни ястия и голям кравай, който на утринта полазникът (първият гост на дома), раз-чупва над трапезата. После взема с лъжица от свареното жито и царевица (чиничка), кусва малко, а останалото хвърля над огнището, та весело да хвъркат пилетата и нависоко да расте житото. А като хвърля и благославя: „Колкото жар в огнището - толкоз Берекет през годината!" „Амин!" - отговарят всички, и знаят, че както е богат полазникът, дваж по-богати ще са стопаните.

После стопанката прави на двора кръг от мъжки пояс и в него захранва пилетата, за да не ходят по чуждите дворове. Пази кокошките да снасят този ден в своите полози, защото според вярванията на старите българи яйцето като символ на света и новия, благословен свят на дома трябва да си остане в къщата. Този ден хората се пазят нищо да не изнасят от къщи, а всеки трябва да носи в дома, за да е пълно през годината. Добре е и парици да има в джобовете на всеки.

Празнуват именниците, а „игнат" на латински значи „огън".

 22 декември АНАСТАСИЙОВДЕН 

Българите почитат в този ден Настася Смъртница — митологичен образ на смъртта. Старите люде разказват, че ако се разлюти Настася, "вред къщите ще почерни". Затуй в тоя ден жените гледат да не я сърдят и не работят къщна работа. Месят пшеничени питки, които мажат с мед и раздават в махалата за помен на умрелите и за предпазване на живите от чума. 

24 декември БЪДНИ ВЕЧЕР

Наричат я още „Коледна" или „Кадена вечер", „Рождество". в ранно утро стопанката меси „Боговица" - обреден хляб за дома, а девойката прави кравай за коледарите, който ще дари на своя избраник, и китка свива от чимшир, с трес-чица от бъдника в огнището, усукана от червен конец. Приготвят и празничната трапеза. в патриархалния български дом подът на гостната стая се ръси със слама, върху нея постилат Бъднивечерния месал - трапезник, и се нареждат 7, 9 или 12 постни ястия. Когато цялото семейство се събере, стопанката прекадява вред из къщата. вечерята започва рано, за да узреят рано житата по нивите, при сядане на трапезата всеки се помества отляво надясно — да сторят място на мъртвите роднини и от всяка храна се отделя залък за тях. Най-старият мъж разчупва „Боговицата" над главата на малко дете, което подскача три пъти и раздава на всеки по къшей хляб, като един се оставя нависоко, та деца, добитък и реколта нависоко да растат. По време на вечерята не се става, за да не стават кокошките от яйцата, а ако се наложи някой да стане, трябва да ходи приведен, за да се пребият класовете от зърно. На късмет е, който пръв кихне на трапезата, на него стопанинът обрича първото агне, което се роди през годината. Първият залък младите скриват под възглавницата и вярват, че когото сънуват нощеска - за него ще се оженят. А наред със стародавните гадания по орехи, жито, брашно и въглени всеки с трепет очаква да чуе звънкия писък на гайда и веселия младежки коледарски на-пев:

 Стани, Станинине, стани, господине, ' че ти идат добри гости, добри гости коледари, че ти носят добри вести, добри вести коледарски, пот Бога ти много здраве, от дружина — веселбина ...

Подготовката на коледарите започва през коледните пости. Коледуват само ергени. Те се събират на Никулден и отиват в къщата на човека, който ще калесат за „станиник" - водач на коледарите. в някои селища го наричат „куда-башия" или „добър вечер". За „станиник" се избира женен мъж, който добре знае всички песни и ритуали на селището.

Коледарите пеят по двойки, като двама подхващат песента (наричат ги „чоугари"), а други двама отпяват, като обикновено повтарят същата строфа, има две четворки певци, които се редуват, две по-малки момчета - „чираци" или „магарета", които учат песните от батьовците и носят подарените кра-ваи. вторият по старшинство в групата е „благословникът", наричан още „мърмарин", „поп" или „врач", който изрича благословията, „врачувката". Групата се придружава от гайдар, който свири само когато „кудата" се придвижва от къща на къща, при условие че коле-дарите не пеят. във всеки дом момците пеят песен за стопанина (според занаята, който упражнява), за стопанката и За всеки член от семейството, а слова-та са благослов за здраве, берекет и добруване. Коледуването свършва в Зори на Рождество, след като са обходили всички къщи в селището.

 Имен ден на Евгени, Евгения (от староеврейски - „благопристойна").

 25-27 декември КОЛЕДА (Рождество)

Коледа българите празнуват три дни.

Β миналото, на първия ден след черква, става наддаването на момините краваи на мегдана. Било е въпрос на чест ергенът, що люби някоя мома, да й откупи кравая от станиника, колкото и пари да му струва.

в град Ямбол по традиция коледари-те за последен път на площада играят „коледарски буенек", който наричат още „ямболски" - защото в цяла България танцуват единствено ямболските коледари.

Според народните вярвания, ако сол вземеш на-Заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, значи ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш — ще се сбъдне. деца с огън на Коледа да не играят, че ще се напишкват през цялата година, а вечерта звезди да не се броят, че брадавици ще излязат по ръцете.

След дългите коледни пости подир черква се вкусва от коледната жертва -прасето. Свинското е една от най-древните храни, използвани от незапомнени времена. Вергилий разказва, че когато Еней слязъл от кораба си в Лаииум, срещнал свиня с малки прасенца, убил ги и веднага ги принесъл в жертва на боговете. Неслучайно го наричали „благочестивият Еней". Но както всички древни, и топ отреждал на боговете кръвта и дима, който се виел над олтара, а останалото изяждал. Дълго време обаче свинското било смятано за храна на бедните. в господарските кухни обръщали внимание само на някои избрани части - задните бутове, главата  и опашката. Старите митове отъждествяват Адонис с житото, а зурлата на глигана, който го убива - със сърпа. Семето бива „убито", но след „смъртта" се ражда за нов живот. Това всъщност е естественият цикъл на земеделието, на растителния и животинския свят. Затова прасето от старите фрески  и мозайки бива отъждествявано с плодовитостта. На старогръцки думата „прасе" означава „утроба". То често присъства в митовете, в които се говори за смърт и възкръсване. Естествено през вековете  загубва Значението си на символ и се превръща в домашно животно, задоволяващо гастрономическите вкусове на празничните трапези.

Βечерта празнуват всички, чието име започва с буквата Р - Радка, Радко, Радостин, Радост, Румен, Румяна.

Βторият ден е празник за онези, които носят името Христо - Христина, Йосиф.

Третият ден на Коледа е Стефанов-ден. Празнуват го Стефан, Стефанка, Станьо, Станой, Стоил, Стоян, Стоянка, Станимир. Даруват и къпят именниците, пеят песни, играят вити хора.

 25 декември - 6 януари МРЪСНИ ДНИ (Поганни)

 
В някои краища българите ги наричат още „караконджови" дни. Народното вярване утвърждава, че през тези дни на земята идват зли сили — вампири, таласъми и караконджоли, за да ..лочат кръвта на закланите прасета" и да пакостят на хората. Ето защо в този период хората гледат да не замръкват вън от къщи. Не правят годежи, сватби, седенки и помен за мъртвите. На децата зашиват скилидка чесън на дрехата, за да ги предпазва от злите сили през деня.

 Но в този период на „поганните" дни идват пак светли празници и първият от тях е Сурва.

 

 

 

 

 

Като живи въгленчета са празниците
на българите, носени през годините на времето.
въгленчета от старо бащино огнище, от което
винаги лумва силен огън, за да стоплят
с него бъдещите дни на своите потомци.

 

 

 

 

 

<< οπεδθψνΰ ρςπΰνθφΰ