За именните
дни на българите
Една българска
мъдрост казва,
че „името прави
човека", а друга
добавя - „Човек
без име не е човек".
Някой, порицаващ
постъпката
на друг, казва
„зачерни си името"
или „посрами
си името". Затова
в миналото честването
на именния ден
за българите
бил един от най-тачените
семейни празници.
Много от старите
хора не знаели
точния ден на
своето раждане
- за ориентири
използвали
големите календарни
или трудови
празници. Появата
„на белия свят"
определяли,
като казвали:
„роден съм след
Димитровден,
по вършитба,
пред гроздобер
или на Богородица",
именният ден
е важна дата
в живота на българина,
затова и поздравът
за именника
е „Да ти е честито
името!"
Според старите
вярвания всеки
човек с появяването
си е орисан да
има дух-покровител,
който го напътства
през целия му
живот на земята,
пази го от злини,
помага му в трудни
моменти и го
насочва към
добри дела. А
след смъртта
на човека този
дух придружава
душата на покойника
в отвъдния свят,
при представяне-то
й пред Бога. Приживе
духът-покровител
стои на дясното
рамо на човека.
На лявото стои
пратеникът
на дявола и подтиква
човека да върши
злини. Така, ако
духът-покровител
е слаб, човек
става зъл или
постоянно боледува,
ако е силен - човекът
е здрав, добър
и благодушен.
Затова всяка
година трябва
да се отдава
почит към духа-покровител
на именния ден
на човека, защото
този дух е внушил
на родителите
какво име да
се сложи на новороденото.
Според обичая
на гости се ходи
без покана — от
уважение към
именника. Както
е било 6 древността,
когато целият
род се е събирал
на жертвен курбан
за почит към
патрона, да се
заздравят родовите
връзки, да се
усетят като
едно цяло в общността.
 днешно време
именният ден
за българите
е своеобразно
огледало на
характера на
социалните
връзки, с които
е обвързана
личността. Човек
споделя радостта
си с колеги, в
семейна среда
или в приятелски
кръг, защото
животът му протича
в много по-широки
хоризонти от
тези на патриархалния
бит в миналото.
Празникът
на името е повод
да изпитаме
радостта от
общуването
с близки хора,
да внесем топлина
и одухотвореност
в потока на делниците.
