Името „януари" идва от латинската дума „януариус", т. е. Янусов месец, месец на бог Янус. Старите хора разправят, че митичният герой и пръв цар на Лациум - Янус, приел дружелюбно изгонения от небето бог на земеделието Сатурн. За благодарност Сатурн научил на земеделие жителите на Лациум, а на Янус дал способността да вижда и миналото, и бъдещето. Оттук произхожда и изразът „двуликият Янус", а януари е изобразяван като човек с две лица - едното гледа в миналата, а другото - в бъдещата година.

 1 януари Сурва (Васильовден)

Нова година Българите наричат още „Сурока", „Василица" или „Суроздру"

 Вечерта срещу празника домочадие-то се събира около софрата, която е отрупана с различни ястия — всичко онова, което семейството желае да има през годината. Стопанката припалва четири зърна тамян върху лемежа и с кръгови движения отляво надясно прекадява цялата трапеза. След това три пъти завърта тавата с баницата, в която предварително са наречени „късмети" от дрянови пъпки за имот и добруване, и разбира се - сребърна пара. всеки бърза да разчупи своя край, за да види какъв ще е късметът му през годината. На сутринта, още в ранни зори, деца с украсени дрянови сурвачки ходят от къща на къща и благославят:

Сурва, сурва, година, весела плодна година! Голям клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул на леса, едър грозд на лоза, пълни кошери със мед, малки пиленца навред! живо, здраво до година, догодина, до амина!

Традиционната представа за новогодишните суроваканици на българите винаги е била свързана както с тяхната украса, така и с прякото им обредно предназначение, свързано с митологичната култура на народа. Тя представя суровакницата като форма на световното дърво, а сурвакарите - медиатори между световете, предопределящи бъдещото плодородие, изработваните сурвачки по българско са два типа: „дялани" и „вити". Дяланите могат да са „булки" или „перашки", а витите се изработват от „клонати" дрянови пръчки, с положена върху тях украса от разноцветни вълнени конци, пуканки, ошав, люти чушлета, семки, стафиди, цветни хартийки. Този тип украсени суровачки са познати в народната терминология като „писани", „шарени", „пъстрени", „сторени", „китени" и др. Съдържанието на всички тези термини обаче е еднозначно, защото народът не прави строга разлика между единия тип и другия.

След сурвакарите (по икиндия) по къщите ходят маскирани младежи с „камила" или „джамало" за поздрав към стопаните, за здраве и добър приплод през следващата година, като джамала-рят благославя:

Дето стъпи джамалото, радост и берекет да има! Както ми е здрав топуза, тъп да са здрави хората! Както са рои пчелата, тъп да са плодят децата!

После „джамалото" символично умира, за да умре злото в дома на стопанина и отново възкръсва, както се събуж-да природата, за да даде повече плодородие на хората. в замяна на своята игра - словесна и имитативна плодоносна магия, младежите получават продукти, пари и добра почерпка.

В Таврия (Запорожка област, Украйна) а Стара-Нова година - както българите там наричат този ден, до късно след полунощ по къщите ходят младежи, маскирани или просто с начернени лица, и благославят всичко живо с докосване, което носи здраве и плодородие.

Тази вечер празнуват и тези, които се именуват Васил, Василка, Веселин, Васко..., а името Василий е от гръцки произход и означава „царски".

  2 януари МУКОВДЕН (Карамановден, Свети Силвестър)

В някои селища го наричат още „Риначов". Срещу Муковден, по късна доба, ергените се събират и ходят „да обидят" момини. Но не на гости, а да покажат, че са добри стопани и могат вече дом да въртят. влизат в обора и изриват боклука навън, а предвидливите стопани оставят на пирон зад вратата торба с ядене - наденица, сланина и шише с вино за почерпка. Момата пък скришом пуска и китка чемшир За любимия, усукана с ален конец и увита в шарена кърпа - белег, че чака сватове.

Тежко и горко, ако някои стопани забравят почерпката. Често на сутринта намират обора задръстен до горния праг с тор, донесен и от съседските къщи. А щерка им става за подбив на хорото, че „момци й наринали обора". Такава мома смятали за „запушена" и трудно си намирала жених. Празникът е имен ден на Силвия, а „силва" е „гора" - сила и свежест.

4 януари. Имен ден на Тихомир

Тишината е прелюдия към откровението, тя предава на нещата величественост и царственост. Тихон е равнозначно на „щастливец".

 6 януари ВОДИЦИ (Йордановден, Богоявление)

В някои региони наричат празника още „Водокръщи" или „Попова Коледа". Свързан е с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата.

След черковната служба сутринта става тържественото кръщаване на водата с кръст и молитва, като свещеникът хвърля дървен кръст в река, езеро или морето и момци влизат в леденостудените води, за 9а го извадят. Който пръв стигне до кръста и го върне на свещеника, получава пари от него и благослов, а хората смятат, че Бог ще го дари за цяла година със здраве. във всеки дом правят обредна трапеза, която за трети път след Бъдни вечер и Сурва прекадяват, за 9а отбележат края на „мръсните" (поганни) дни и да прогонят злите сили от земята.

Празнуват и тези, които носят имена: Йонко, Йонка, Йото, Йордан, Йорданка - по названието на палестинската река Йордан, Богомил (мил на Бога) и Богдан (даден от Бога).

7 януари ИВАНОВДЕН

В много селища вечерта срещу Ивановден „като се освети водата" правят побратимство или както го наричат още „ивановство" и „Аратличество". Това е обреден ритуал между двама или трима мъже с клетва, в която побратимите стъпват с бос крак в жива жар -За да са силни и да милеят един за друг. После заклинателят им дава да отпият едновременно от един съд по три глътки червено вино - символ на кръвта, която ги свързва навеки, и опасани тримата с един ален пояс, побратимите разломяват три обредни хляба, за да за-хранят и свържат завинаги в свещен съюз три рода в едно. После скрепяват новото родство с три строго последователни танца — чепня, изпълнявана от посестримите, чер пипер - игран от мъжете на трите рода, и нямско хоро -с участието на всички. Така тримата мъже сродяват родовете си и стават като братя, а съпругите им от този ден стават посестрими.

На Ивановден по традиция се къпят именниците (Иван, Иванка, Ивайло, Ваньо, Ваня), младоженците и децата за Здраве, както и обредно свързване с рода. Хората смятат, че водата в тоя ден освен очистителна има и посветителна сила, тъп като денят е празник на кумството и побратимството. в някои селища къпят зетьовете за здраве.

Важно място в празничната обредност е гостуването на именниците, името Иван е със старогръцки корен от „Йоанес", което значи „Божа благодат" и още „Бог помага".

 8 януари Бабин ден

Бадинден, Мъри, Бабинден, оти не е ката ден!

Народна песен

Мине ли Ивановден, наутрето е Бабинден. На тоя ден жените стават рано, за да са ранобудни децата им и замесват пресни погачи. А невестите, родили през годината, очакват бабата в своя дом.

В Тракия бабата посещава сутрин всеки дом, в който е обродила дете. Присяда край детето, заприда червена вълна, усуква нишката и я връзва на дясната ръка на детето „за здраве и про-тив зли очи". После измива очите му с прясна водица, мазва челото на детето с масло и мед, лепва отгоре власинка алена вълна и благославя. А когато младата майка й полее да се измие, бабата отрива мокри ръце по полите на жената, за да ражда по-леко следващите деца. всяка майка дарява бабата със сребърна пара и къделя, а първескините омесват за нея кравай с дупка, през която то промушват кенарена риза, престилка и шарени вълнени чорапи.

Същинският празник започва едва по обяд, когато всички жени, нарамили пъстри бохчи, събрани на групи, с весел смях и песни влизат в дома на бабата. Преди гощавката бабата прекадява трапезата и благославя: „Тая година, които са родили, догодина да повторят, пълните да са изпразнят, правните да са напълнят. Амин!" А жените загребват с длани от целебния дим към себе си, за да заченат идващата година и по-лесно рожба да добият. Бабата разчупва погачата и раздава на всяка къшей, по който гадаят какво дете ще добие -краищник за момче и средица за момиче. Следват много песни, закачки, игри и ритуално къпане на бабата.

А мъжете в този ден благосклонно си траят, защото, дори само да погледат веселбата, рискуват да разгневят жените, а наказанието е пълни гащи с камъни.

 12 януари. Имен ден на Татяна, Таня. Таня значи „устроителка" (лат.).

14 януари. Имен ден на Нина (от гр. Иванина)

17 януари. АНТОНОВДЕН

Народът почита този ден и не работи за предпазване от болестта чума. Младите булки стават в з°Ри и месят питки „чумини", мажат ги с мед и раздават на комшиите за здраве на хората и добитъка. За да не върлува чумата, на тоя ден не се вари боб, леща, царевица, не се шие и плете.

Празнуват и тези, които носят имена Антон, Антония, Дончо, Донка,... все производни на латинското „Антониус", което значи „безценен". 

18 януари. АТАНАСОВДЕН

В народно поверие от Тракия се казва, че на Атанасов ден зимата си отива, защото светецът обличал копринена риза, качвал се на високо и се провиквал: „иди си, Зимо, да дойде Лято!" Затуй на този ден по изгрев се берат кокичета и кукуряк, а слънцето, щом види хората, дарява ги със здраве и дълголетие. във всеки дом месят питка, която мажат с мед и раздават из махалата за Здраве на децата. Колят черна кокошка - кръвна жертва за чумата, да не мори хората и добитъка, а перата стопанката пази за лекуване на децата от уроки и незнайни болести.

Българите в Бесарабия почитат Св. Танас като покровител на ковачите. А в митологичните езически представи топ е небесният ковач-слънце, който с голи ръце бърка в пламтящата пещ и вади нажеженото желязо.

Името „Атанас" идва от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен". 

20 януари. Имен ден на Евтим.

Името идва от санскритското „ен", с което се обозначава безкраят, скритият бог. Някои тълкуват името като „благодушие".

25 януари. Имен ден на Григор. Означава „бдя, стоя буден".

31 януари. СРЕДЗИМИЕ

Тоя празник е остатък от най-старата индоевропейска Нова година, а за българите е останал като празник на овчарите, говедарите, свинарите и конярите. Бере се бръстина (карагач, илем) - сухи листа от бряст за овцете.

<< предишна страница  следваща страница >>