Май

На латински „Майус" е месец на богинята Майа, дъщеря на Атлас и майка на Меркурий - вестителя на боговете, бог на търговията, красноречието и хитростта. Народът нарича месец май още „тревен".

1 май ЕРЕМИЯ (Зъмски ден)

 Старите хора наричат първия ден на месец май Еремия (ирминден) или Зъмски ден (Змийски ден) и казват, че който в този ден работи полска работа ще бъде ухапан от змия през лятото.

Сутринта на празника стопанката на дома, заедно с другите жени в къщата — снахи, дъщери и децата, вземат маши, ръжени и тенекии, чукат с тях и обикалят двора от „изгряло слънце" към „Залез", като викат: „Бягайте змии и гущери, че днеска е Еремия! Ще ви връзва с ремъци, ще ви дере с кремъци!" жените влизат в зимника, обхождат кошарите, обора и хармана и вярват, че през лятото нито една гадина няма да ги полази.

В някои селища на тоя ден извършват обреда „гонене на змей". Хората вярват, че ако в селото има змей, топ спира облаците и не вали дъжд. Затова мъжете устройват изгонване. Това става нощно време, когато няколко мъже, съблечени „дибидюс голи", въоръжени със сопи, започват от източния край на селището и завършват в западния, като мушкат и удрят навред, за да изгонят скрилия се змей. След обхождането на селото мъжете вкупом се изкъпват в течаща вода и вярват, че дъждът вече няма да заобикаля тяхното селище.

На Зъмски ден моми и ергени тъпчат с боси нозе кал за глинени съдове. А като привършат, отиват в полето да берат див чесън, който носят вкъщи, за да ги пази от зли магии и змийски погледи.

В земите по долното течение на река Тунджа хората на тоя ден сеят зелето и наричат: „Както се свиват змиите, тъп да се свиват и зелките" Така те ще станат стегнати и здрави. в някои родопски селища ирминден се почита за опазване от вълци, затова ловци-те в този ден хващат малки вълчета от леговищата им, развеждат ги от къща в къща, а стопаните ги даряват с вълна, брашно, стар боб и дребни пари. в някои селища правят и каркъм - стригане на овцете, което завършва с обща трапеза за овчарите.

 2 май. Имен ден на Борис, Борислав, Борислава. в митологията борът е символ на безсмъртие, защото се възприемал като тялото на мъртвия и възкръснал Бог, който сменя годишните времена.

5 май. Имен ден на Ирин, Ирина. Означава „мир".

 6 май Гергьовден 

Гергьовден води своето начало от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. „Георгиус" идва от старогръцки и значи „земеделец".

В източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, после играят три леви хора, „къпят се в роса" за Здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки „мълчана вода" пият — за лек.

За празника месят най-различни хлябове - кръсташки, овчарки, колаци и кравайчета или специален кравай за Св. Георги, който се прави от невястата на дома. Топ е кръгъл по форма и отгоре се полага кръст от тестени пръчици, чиито краища са завити. в средата на кръста се слага малка топчица от тесто, обкръжена с тестен венец. Между стените на кръста има положени четири кравапчета, а кръстът е обкръжен с „несклопена ограда" - полукръг от тесто, назъбчен с огрибката.

Стопанинът коли и гергьовденското агне, разбира се, след като го захрани обредно и закичи с гергьовденски венец -от черничева пръчка и коприва, увити с червен конец. „Къносва" на кръст лицата на децата с кръвта, за да са здрави и Зли очи да не ги урочасат. А костите на изяденото агне заравят в мравуняк, за да се множат овцете както мравките. След празничните трапези цялото селище се събира на хорището, където младите се теглят на кантар, люлеят се на люлки за здраве и играят ситни, скокливи хора, за да се множат живот-ните и да расте нависоко житото.

Имен ден на Георги, Гергана, Ганчо, Ганка.

 12 май ГЕРМАН ГРАДУШКАР

 Градушкарите в българския народен календар са четири, но първият и главен градушкар, празнуван на 12 май, е Герман (от старинното тракийско „герм" - горещ).

На градушката е отредено първенство за умилостивяване на Германа-градушкар. Тоя ден никой не работи полска работа, и ако някой се осмели, хората насила го спират, разпрягат воловете, а колата потрошават на парчета, за да предпазят селището от поразиите на грешника. Старите хора разправят, че град правят мъртвите на оня свят, и то грешниците, и го трупат на купове, откъдето дядо Господ взема ледени зърна и бие с тях грешниците на земята. Герман-градушкарят изпращал глух старец да води градушката, като му наръчал: „води я там, дето вчера не си ходил!", пък топ чувал „води я там, дето вчера си ходил" — затуй град бие там, където е удрял и по-напред. Облакът с градушката се предвождал от кръстат орел. Хората, като видят такъв облак, гърмят с пушка срещу него, та плашат орела да заведе облака на друго място. А когато започне да вали град, вземат брадва и нож и ги поставят на земята с остриетата нагоре, за да пресекат града на дъжд. Също, за да престане градушката, нареждат на момче и момиче, които са първаци или изтърсаци от две нероднински семейства, да глътнат едновременно по едно ледено зърно. После те стават побратим и посестрима.

В миналото на тоя ден момите правели Германчо — кукла от кал, над която извършвали всички обреди, както над умрял човек. Куклата изработвали старателно с всички човешки части и ония атрибути, които определят човека като мъж, че е „грехота, ако не личи това". Полагали го на турска керемида, окичен с цветя, а след оплакването го Заравяли крап реката или на кръстопът - вън от селото, и вярвали, че Герман-градушкарят няма да дойде. 

20 май СПАСОВДЕН (възнесение)

Голям празник е това, шарен празник - ден на Св. Спас, защото бил спасител и всичко живо на земята ляк дири от него. На тоя ден ако вали -„Златен дъжд" му думат, златен за треви и билки, златен за ниви и овошки.

Още вечерта срещу Спасовден, който човек е болнав, взема зелена паница, Зелено бърдуче или зелена стомна, увие ги в бял нов пешкир, тури в бохчата просорясана пита и варена кокошка и подир залез слънце тръгва „на росен". Като преспи на открито и росата го нароси - оздравява, защото тая вечер самодивите лекуват всички болежки -Св. Спас ги праща при хората. Затуй на сутринта болните дар оставят на поляната, където са преспали - яденето, което носят, и везан пешкир, чорапи или кенарена риза. Овчарите, като изкарат рано овцете, се гощават и вземат даровете, като благославят за изцеление на болните, и благословията им е кадемлия.

Заранта на Спасовден хората за последно се поздравяват с „Христос воскресе!" и отговарят „во истина воскресе!", пак боядисват червени яйца и ги раздават по комшиите. Ходят и на гробищата. Там, на гроба се слага червено яйце и орехови листи, за да пазят сянка на починалия. После се прелива с водица, само с водица, защото вярват, че тоя ден горят дъските на умрелите и с вода да се угасят.

После на мегдана се събират млади и стари, и хора играят, ама повече на песен и първото хоро е винаги наляво, за помен на умрелите — да помагат на живите.

Имен ден за Спас, Спаска. 

21 май КОНСТАНТИН и ЕЛЕНА 

На този ден в района на Странджа планина празнуват нестинарите. името им днес е само спомен, който буди почуда и възхита от силата на българския дух. За това, как българите са започнали да играят по жарава, има стара легенда от Странджа планина...

Било много отдавна, в ония времена, когато Господ ходел всред хората. Един ден му дотежало да се разправя с хорските дела и намислил да си намери помощник. Чудел се как да го изпита във вярност и наумил. Наклал огън до небето и събрал всички ергени. Когато огънят станал на червена жарава, рекъл: „Който влезе в огъня с боси нозе и ми поиграе по жаравата, той ще ми стане помощник!" Гледали ергените живата жар и не се решавали да се събуят. Но се намерил един смелчага, името му било Костадин, влязъл бос в огъня, играл в огнената жарава и нищо не му станало. Него взел Господ за помощник.

Минало година време и на Костадин му се приискало да се ожени. Господ кандисал и, за да му избере достойна невяста, подложил момите на същото изпитание. Мома Елена играла боса в огъня и Бог благословил този ден да носи името на двамата - Костадин и Елена. Оттогава българите играят нестинари.

Още в зори млади и стари подготвят дървата за огъня. Настане ли вечерня, клепалото бие. Момчета с икони и нестинарите обикалят три пъти около черквата и застават до разстланата жар. Писва гайда, тъпанът зачестява и нестинарите заиграват с боси нозе. Първом около огъня, а като ги „прихва-не", нагазват в жарта. Ритъмът е омаен, обземащ, свещен, накъсван от пронизителното нестинарско „ва-а-ах!" играят с „опашатата" икона, пипат с ръце жарта, а около тях огнената вакханалия пръска на талази искри.

Нестинарят играе в огъня без да усеща болка и да изгаря нозете си, въпреки че температурата на разтопената жар е между 400 и 800 °С. По ходилата му няма никакви следи от изгаряния и на другия ден топ ходи така леко и свобод-но, както и по време на играта в огъня. Това за вярващите е явно доказателство за свръхчовешки сили - светеиът в този ден пази нестинарите. Някои обясняват обезчувствяването и неизгарянето на ходилата с външни средства — с газенето в кал, със загрубяването на стъпалата през лятото или пък с използването на лековити мазила. Но етнографи са доказали, че нестинарите не из-ползват никакви помощни средства. То-гава? Една от причините за неизгарянето е, че огнеходците преминават много бързо върху жаравата, като задържат стъпалата си само за части от секундата. Но има и друго, много по-важно обстоятелство - подготовката да станеш нестинар. Между средствата за подготвяне на екстаза у нестинарите съществено значение има постът, очистването с вода, съзерцанието и психическата нагласа, именно чрез психическа нагласа се постига охлаждане на крайниците, свиване на кръвоносните съдове на краката и изчезване или намаляване усета за топлина, съответно за болка. Екстазното състояние, в което нестинарят изпада по време на обреда, още повече засилва физиологичната пренагласа към обезболяване и неизгаряне.

След играта в огъня започва нестинарското хоро околовръст, на което трябва да се хванат и поиграят всички За здраве и берекет.

Имен ден на Константин и Елена.

 24 май. Имен ден на Кирил, Методи. въпреки че празникът на Светите равно-апостоли Кирил и Методий е на 11 май, повлияни от празника на славянската писменост, именниците празнуват в този ден. От старогръцки: Кирил - „господарски" и Методи - „който изследва, води се по метод".

29 май. Имен ден на Теодоси, Теодосия. името означава „даден от Бога".

 29 май ЗАДУШНИЦА

В Тракия я наричат „Спасовската Задушница", а в Северна България още „Петдесетнишката", защото е в събота преди Петдесетница. всъщност тази Задушница е втората в календара (от всичките три на брой - в събота срещу Месни заговезни (14 февруари) и в събота преди Архангеловден (6 ноември)).

На този ден хората посещават гробищния парк и наред с преливането, паленето на свещи, раздавките и помените оставят орехови листи, както на Спасовден.

 30 май ПЕТДЕСЕТНЩА

Почитат деня като празник на рода. След черковната служба обикалят „синорниците" с икони и хоругви, за да предпазят реколтата от градушки и пожари.

30 май. Имен ден на Емил, Емилия (от лат. „пустословя").

 31 май ДУХОВДЕН

Българите вярват, че от велики четвъртък до Св. Дух душите на всички мъртви са на свобода - на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата, а с орехова шума ги мамят, за да се съберат в този ден. На Духовден душите се прибирали и затваряли чак до идната година на велики четвъртък, когато се отварят небесните двери.
За изпроводяк на душите хората колят  курбан, правят общи трапези, пеят и се веселят. Духовден е винаги в понеделник - 51 дни след великден, а цялата седмица наричат Русалска неделя.

До Св. Дух не горят лозовите пръчки, за да не сърдят русалките, да не събарят ресата от лозниците, от което гроздето „изресява", става рядко и със ситни зърна.

<< предишна страница    следваща страница >>