Април

 На латински „Априлис" идва от „аперире" - отварям, в смисъл че април отваря вратите на пролетта. Затова в народната лексика месецът се нарича още „цветен".

2 април. Имен ден на Живко, Живка (от жив - апотропейно име)

3 април ЛАЗАРОВ ДЕН

 Съботата преди Цветница, една неделя преди великден, е Лазарица. Старите хора вярват, че Лазар е господар на горите и шумаците и помага на людете да ги чистят и правят на орници. Затуй в народните представи Лазар ходи с балтия.

Лазаровден е свързан с лазаруването — един отколешен момински пролетен обичай. Но в Тракия девойките лазаруват в неделята - на Цветница, а съботния ден му викат „Цигански Лазар", защото тогава по домовете ходят малки деца и циганчета да сбират дребни подаръци.

Името Лазар идва от Елеазар - Бог помага.

4 април Цветница (Връбница)

 На тоя ден момите „играят лазарки". и легенда разправят от старо време:

„В едно тракийско селце - Читалово, правели голям сбор. Един път от съседното село Курталан тръгнала една мома на име Ружа, заедно с майка си и тейко си на Връбница - сбора да видят. вървели, що са вървели, ожадняло моми-ето и рекло на татка си, че ще се отбие от пътя, да иде до змейновото кладенче, вода да си пипне. „Не ходи, пот-рап малко до село! - рекъл бащата, - че това място е лощаво." Но девойката не послушала съвета, свърнала от пътя. Тъкмо се навела водица да пипне и дошъл един змей, който й рекъл да стане змейница. - „Богата и пребогата ще бъдеш" - завършил топ. Но Ружа се уплашила, хукнала да бяга и настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала.

Отишли на сбора, момите пеели, но Ружа била невесела — мислела за предложението на змея. искало й се богата да бъде и в дворец да живее. и щом се пръснал сборът, изоставила своите и пак отишла на кладенчето. Тогава пристанала на змея, позмейчила се и отишла в змейновите палати.

Минали години. Домъчняло й за Земя" та и за родата, та помолила змея да я пусне, за да види своите близки. Змеят се съгласил и я спуснал по същото време, на същото кладенче. После отлетял. През годините, що прекарала със Змея, й пораснала змейнова опашка и тя първо решила да се освободи от нея. Из-вила се и опитала да захапе опашката, За да се измъкне от нея, но... не успяла. Завила се на другата страна и отново опитала да улови опашката си, но пак не успяла. Започнала лудо да се мята насам-натам и все не успявала, а чула и песните на момите, които се връщали от сбора. Кървава пяна се появила на устните й, но проклетата опашка стояла на мястото си. От ужас, че така ще я видят дружките, сърцето й се пръснало. Така я намерили и девойките, погребали я там и оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето и хоро играели, ама несключено и като змеица го извивали в чест на мома Ружа - змейница. Танцът нарекли „буенец", а момите що играят - „лазарки".

Лазаруването заема важно място в обредната система на патриархалното българско село. Чрез него народът изразява дълбоката си потребност да въз-действа положително върху бъдещия ход на живота, затова в него се откри-ват следи от езическите празници на траки и прабългари, свързани със събуждането на природата за нов живот след мразовитите зимни дни и настъпване-то на пролетта.

Лазаруват само девойки, достигнали полова зрелост. Тяхното участие е наложено от патриархалното общество, тъп като, за да получат право на брачни отношения, момите трябва да са лазарували. А участието им в обреда е върховен етап в тяхната социализация. в лазаруването взаимно са свърза-ни и се допълват комплекс от обредни действия, обредно облекло, обредни песни и обредни танци.

Лазарките играят несключено хоро, което се води от „бояница", наричана в някои селища още „кумица" или „кръстница". За такава се избира „най-баш" момата в селото, уважавана и почитана от млади и стари. Тя изпълнява важна обредна роля - когато момите играят и пеят в двора на стопаните, откъсвайки се от колектива, тя отива при стопанката и мята кърпа на дясното й рамо, очаквайки даруване от нея - бели яйца, сирене, брашно, орехи, ошаф и дребни пари. Бояницата трябва да знае в кой дом, какви песни да изпее групата. А песните са изключително разнообразни: 

За стопанина, за стопанката, за децата, за ерген или мома - всички са възторжена възхвала на любовта, женитбата, семейството и очакваното бъдещо плодородие. Като свършат лазаруването моми и ергени правят „разкумичване" — на дървена бухалка всяка лазарка поставя венеца си, после ги пущат всички в течаща вода и гледат - на която мома венецът е пръв, тя ще се омъжи първа през годината.

Имен ден на Калина, Виолета, Божура, Върбан, Цветан, Цветана, Камелия, Невена, Маргарита, Лиляна, Явор, Ясен -хора с имена на цветя и дървета. 

5 април ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК 

Седмицата преди великден българите наричат „великата" или „Страстната неделя" и тя е свързана с редица забрани и ограничения за хората. През цялата седмица не се пеят песни освен черковни, не се играят хора и музика не свири, а който не изпълни това, според народната вяра ще му излезе цирей на някое деликатно място. От този ден започва голямото великденско чистене. 

6 април велики вторник

Тогава моми и невести ходят за „мълчана" вода. Това е прясна вода, донесена от три извора, и през цялото време докато се носи, не трябва дума да се

 Проговори. Такава ритуално пречистена вода сред народа се смята за целебна. После мият главите си за здраве, като във ведрото слагат и „мълчешна" вода.

 7 април велика СРЯДА

На този ден жените не работят женска работа - не шият, не предат, не тъкат. децата берат здравец и балдаран, правят ги на китки и ги подготвят За вапцването на яйцата на следващия ден.

 8 април ВЕЛИКИ Четвъртък

 В ръкопис от X век, който се пази в манастира „Св. Анастасий" край Солун, е казано: „Християнският обичай да се поднасят вапиани яйца съществува от апостолски времена и е получил своето начало от Св. Мария Магдалена. Тя, по предание, като дошла в Рим, явила се пред императора Тиберий, подала му червено яйце и казала: „Христос воскресе!" По този начин обявила своята вяра. А християните от тогава започнали да й подражават. в друго предание се раз-казва, че след смъртта на Христос седем юдеи се събрали на пир. На масата била сложена печена кокошка и твърдо сварени яйца. По време на гощавката един от юдеите казал, че Исус ще възкръсне на третия ден. Стопанинът възразил: „Когато кокошката на масата оживее, а яйцата станат червени, тогава ще възкръсне и топ!" в същия миг яйцата изменили своя цвят, а кокошката оживяла.

Обичаят да се боядисват яйца в нашите земи е заимстван от славяните през втората половина на V и началото на VI век. в Западна България шарените яйца наричат „перашки". Някои изследователи смятат, че името „перашка" е производно от праславянската дума „пер" със значение „бия, удрям, бие град, удря гръм", като възлиза към по-стара дума „квер" със значение „дъб", от която е произлязло името „Перун" - названието на бога на гръмотевиците. При това по дребните български земи четвъртъците са тачени като дни против гръм и да не бие град по нивите. Защо-то четвъртък се е смятал за ден на Перун, името „Перундан" (Перунов ден) е със значение „четвъртък" в езика на по-лабските славяни. в това е и унаследената традиция яйцата да се боядисват в четвъртък.

Стопанката на дома боядисва яйцата, като първите две са винаги червени. Те са най-пресните, взети от полога в ранно утро същия ден. Не се чупят, лечебни са и първото стои до иконата, а следващата година се заравя в първа-та бразда на нивата. С второто червено яйце жената отрива лицата на всяко дете за здраве, после го скътва и с него лекува хора и животни.

В стари времена рисуването на великденските яйца ставало предимно в селата. За града това било нетипично явление. изключение са били гравюрите на монасите от по-големите български манастири, иначе боядисването и изписването на яйцата било задължение еднакво за моми и за възрастни жени и продължавало и в събота, но тайно, за да не бъдат урочасани яйцата от зли очи.

Най-използваната боя в миналото е червената, получавана от отвара от растителност или от варзия. в Родопите са използвали и отвара от изсушеното насекомо „кощенил" или стръкове риган, бран по Еньовден. Пак там е използван и специален резец, „писалка" с восък и туткал. „Писалката" е изработвана от малка куха тръбичка от сух бъзак или камъш, с писец от свита на руло и заточена на камък сребърна паричка. Орнаментиката на обагрените великденски яйца включва растителни мотиви, преплетени със соларни свастики, 300-морфни изображения на пеперуди, риби, пилета, стилизирани форми на змии и паяци, както и геометрични и схематични антропоморфни изображения. Естествено изписвачката никога не забравя да Закодира и ортографските елементи на народния поздрав „Христос воскресе". 

 9 април ВЕЛИКИ ПЕТЪК

Народът го нарича още „Разпети петък". Това е голям празник. Никой нищо не работи, защото вярват, че ако се наруши забраната, голям град ще бие реколтата. в някои селища на този ден момите изписват с въглени и писци боядисаните в четвъртък яйца.

В една легенда се разказва, че в петък, когато Христос се качвал към Голгота с огромния кръст на плещите, като минал край една жена, която перяла, й поискал малко вода, за да накваси своите напукани устни. Тя гребнала помия и му подала. Топ я изпил, но нищо не рекъл. По-нататък от един дом, в който печели хляб, му подали къшей топъл хляб. Когато изкачил Голгота, Христос промълвил: „Проклета да бъде жената, която пере в тоя ден, а благословена оная, която при-готвя хляба!" Затуй в петък не се пере, а моми и жени правят великденските кукли и хлябове. Но първо са подновили кваса, защото великденските краваи се правят с нов квас. в миналото къща без квас не оставала, че ако се изгуби квасът, къщата остава без берекет през следващата плодна година. Подновяване-то става, като в омесеното тесто не се поставя стар квас, а се оставя на топло само да вкисне. От тоя квас се правят обредните хлябове и от него се пази за следващите замесвания.

Обредните хлябове за великден са разнообразни - кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или във вид на плетеница, но навсякъде в тях се поставят чер-вени яйца. Тези обредни краваи задължително се месят от омъжени млади, чисти жени, с пшеничено брашно. Брашното нарочно се пресява три пъти и по време на втасването на тестото в него се поставя прясно откъсната зеленина - коприва или здравец и стръкче босилек.

 10 април ВЕЛИКА СЪБОТА

Българите я наричат още Одушна или Погребенна, защото в този ден жените обикновено посещават гробищата. Преливат и прекадяват, палят свещи,  раздават  боядисани  яйца,  варено жито и хляб за душите на мъртвите близки. в някои селища в събота вечер размотават преждата от кроена и мотовилки, за да има повече дъжд и берекет.

 11-13 април великден (Пасха)

 Ой, великденче — Слънчице, живота е пиленце — червено и шарено, от тебе изквачено!
Народна песен

Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски - означаващ „преминаване"), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 г. на Никейския събор е взето решение великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май.

В една старинна легенда се разправя, че преди много години, когато Бог ходел по земята сред хората и ги лекувал, имало едно царство. в това царство живеел зъл магьосник. Заключил топ водата и слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали много години. Народът работел от сутрин до 39Рач> но земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животни-те измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в малки тъмни къщурки, обрасли с бурени, с които се хранели... Те Забравили своите традиции и толкова много се озлобили, че постоянно враждували помежду си.

В една нахлупена къщурка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица — момиченце и момченце. Злият магьосник отвел майката насила в своите палати, за да му слугува. Тежка била зимата, мраз и стУ9 сковава-ли земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал у дома, децата били заспали и топ сложил червеното яйце до главичките им, та като се събудят сутринта първо него да видят. Легнал си и топ.

През нощта на сън при него дошъл един белобрад старей и го предупредил, че на другия ден в къщата му ще дойде Злият магьосник, за да вземе и двете му дечица. „Но ти не се бой, рекъл дядото, дръж червеното яйце в ръката си!" Казал му това и изчезнал. Този белобрад старей бил дядо великден.

На другия ден в каляска, впрегната с триглав змей, с гръм и трясък пристигнал магьосникът и спрял пред къщурка-та. Ужасил се бащата и силно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на добрия дядо великден. Грабнал топ яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си.

 Тоз час цялата земя се огряла с голяма светлина. От тази светлина магьосникът ослепял. в същия миг силата му се загубила и топ се превърнал в малък черен бръмбар.

Хората разбили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното светило се издигнало високо и огряло цялата земя. водата се спуснала от планината, весело забълбукала и заляла гора-,    ,' та, полята и нивите. Дървета-та се раззеленили,  птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала  за нов живот.

Оттогава хората посветили този ден на дядо великден. Боядисват в червено яйцата и празнуват възкръсналата природа.

„Великден без алено яйце не е великден!" - казва народът. Практиката да се боядисват яйца за великден е толкова стара, колкото и самият празник. в народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце. Едно от първите упоменавания за световното яйце се среща в древноегипетските папироси от периода на Новото царство - XIV - XI век пр. Хр., съгласно което бог Тет се измътил от световното яйце в град Хермопол (край Кайро). в „Книга на мъртвите" глава 85 се говори за това, как осем хермополски богове са възникнали в първичния океан Нуне и сътвори-ли изначалното яйце, от което в образа на птица се е появило Слънцето. А в „Текстовете на саркофазите" се съобщава и за яйцето на Озирис. в него заедно са били Озирис и Сет, които са братя, но единият е носител на доброто, а другият - на злото. Митът сочи, че изворът на доброто и злото е един и същ. През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. в митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живо-та, но и на смъртта. в музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки. А в един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. - Дева Мария с младенеца, над които виси яйце — символ на смъртта и вечния живот и на надеждата, докато свят светува. Може би за-това все още по българските земи пред кукерите в празничните шествия върви старей, който носи яйце. Та нали кукерите „умират", за да възкръснат отново с природата, с надеждата за жадуваното утрешно благополучие.

Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Топ никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога.

След празничната трапеза иде ред на песните, сключените хора и люлянките. всяка мома трябва да се полюлее, за да не я залюби змей, да е здрава и да лудеят момците по нея.

 11 април. Имен ден на велико, Величка (от велик - предпазно и предначертава-що име)

18 април ТОМИНА НЕДЕЛЯ
 
Неделята след великден наричат Томина неделя — по името на Тома — един от дванайсетте апостоли на Исус. в една легенда се разправя, че Тома не повярвал на Христовото възкресение и за-това Спасителят се му се явил след няколко дни и позволил на апостол Тома да сложи пръст в раните му. Затова и наричат апостол Тома още Неверни.

Тази седмица от стари времена е наситена с много момински празници, сред които най-голям е честването на Светлата или Празната сряда. в много сели-ща на този ден момите играят Мара-Лишанка. Правят кукла-булка от чехлите на млада булка, женена през Зимата /единият е жълт, а отгоре - червен/. Тая кукла обличат с мъжка риза и тази риза именно е онзи знак, който подсказва, че това е пра образ на великото двуполово /андрогинно/ божество, според нашата фолклорна митология, от което е произлязъл човекът.

<< предишна страница    следваща страница >>