Общи пояснения и приети съкращения

По своята структура апокрифите обикновено се състоят от редуващи се смислови цялости, които логически не са крепко свързани помежду си. Често отделни епизоди могат да отпадат или други да се добавят, без да се наруши общият смисъл на творбата. В рамките на един апокриф може да се говори за разкази или епизоди “сами за себе си”. Поради това в средновековната ръкописна традиция понякога се разпространяват само откъси от по-големи творби или се създават кратки редакции поради изоставянето на някои епизоди. Тази структурна особеност на апокрифите отдавна е забелязана от изследвачите. Стара е практиката при издаването творбите да се разчленяват на епизоди (части), които се означават с поредна цифра (Тишендорф, Й. Иванов, Б. Грабар, М. Соколов и др.). Същото правят и преводачите, като следват обикновено номерацията на издадените текстове (Шнеемелхер, К. Куев, Сантос Отеро и др.). Това се върши и с практическа цел — за по-лесно използуване и цитиране на паметниците. В ръкописите липсва разграничение на смислови цялости. При текстове, които от издателите им са разчленени и номерирани, спазвам (с малки изключения) същата номерация на епизодите, за да улесня онези, конто биха искали да направят справка със съответния момент в оригиналния текст. При неиздадени текстове или издадени точно по ръкописа без нови редове, разчленението е мое.

Заглавията на творбите запазвам според ръкописите. Изключение от принципа допускам при отделни заглавия, които са прекалено дълги; при такива случаи цитирам пълното заглавие в бележките. Тъй като в научната литература ред апокрифи се упоменават в съкратена форма и така са станали известни (за това има основания, понеже заглавията в различните преписи показват разнообразие), в съдържанието на книгата отбелязвам в скоби кратките названия.

В преписа, взет за основа при превода, понякога се срещат нелогични или неразбираеми думи, неразчетени добре от преписвача или плод на неволни грешки. Натъкнах се и на пропуски на думи и на цели изречения, направени от недоглеждане при преписването, а някои може би още при превеждането. Поради тази причина смисълът на отделни места се губи или замъглява. За да се добера до логиката на текста и да предам колкото е възможно по-точно първичния превод, използувам за справка, уточнявания и допълнения други преписи, в които съответните места са предадени по-логично или по-ясно. Интересува ме не точността на преписа, а смисълът и целостта на творбата. Незначителните изменения съобразно с други преписи не означавам в бележките. Добавените от мен думи или изречения по други преписи заграждам в ъглести скоби, като в бележките съобщавам откъде е взето допълнението. Същото правя и когато липсва началото или краят на творбата и аз ги добавям по друг ръкопис. С ъглести скоби заграждам още онези думи, които липсват в текста, но се подразбират и тяхното добавяне прави изречението по-ясно. Апокрифните творби идат в преписи от различни епохи и отразяват различни степени от развитието на езика. Тук се срещат както старинни, така и диалектни думи, някои от тях липсващи в наличните речници. Понякога се касае за непреведени гръцки думи и други чуждици, често предадени неточно. Затова там, където бе възможно, си изяснявах смисъла на изречението с помощта на гръцкия текст.

Някои имена в апокрифите се споменават многократно. За да се избягнат повторения, сметнах за необходимо в края на труда да приложа един общ речник на срещаните в текстовете имена. Приведените по Библията обяснения и отпратки към съответни нейни книги и глави имат за цел да дадат възможност на интересуващия се читател да прави сравнения; в ред случаи те помагат и за изясняване смисъла на текста. Някои имена от апокрифите липсват в Библията, не са засвидетелствувани и в историята, други са съвсем епизодични, заради това не са взети пред вид в речника. Съпоставката между апокрифните разкази и съответните библейски моменти добре показва различията между апокрифи и канонични книги. Апокрифите предлагат богатство на подробности, обилие от картини и диалози, разлики в обясненията и в изображението на героите — плод на фолклорно или еретическо влияние и на творческия размах на въображението.

За заглавия, които по-често цитирам, приемам следните съкращения:

А н г е л о в — Г е н о в  — Б. Ангелов, М. Генов, Стара българска литература в примери, преводи и библиография. София, 1922.

А р х а н г е л ь с к и й,  К  и с т о р и и  — А. С. Архангельский, К истории южнославянской и Древнерусской апокрифической литературы. Два любопитных сборника Софийской народной библиотеки в Болгарии. ИзвОРЯС, т. IV, 1899.

Д е м и н а, Т и х.  д а м.  — Е. Демина, Тихонравовский дамаскин. Болгарский памятник XVII в., София, 1971. ч. 2. Палеографическое описание и текст.

Д у й ч е в,  И з  с т а р а т а 1, 2 — Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина. Ч. 1, София, 1940, ч. 2, София, 1943.

Д у й ч е в,  Е с т е с т в о з н а н и е т о — Цв. Кристанов, Ив. Дуйчев, Естествознанието в сревновековна България. Сборник от исторически извори. София, 1954.

И в а н о в,  Б о г о м и л с к и  к н и г и — И. Иванов, Богомилски книги и легенди. София, 1925, фотот. изд., 1970.

И в а н о в,  С т а р о б.  р а з к а з и — И. Иванов, Старобългарски разкази. София, 1935.

К о д о в,  О п и с  Б А Н — Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София, 1969.

Л а в р о в,  А п о к р.  т е к с т ы — П. А. Лавров, Апокрифические тексты. СбОРЯС, т. 67. Спб., 1899.

Н а ч о в,  Т и к в е ш к и  р ъ к. — Н. Начов, Тиквешки ръкопис, С6НУ, кн. 8.

Н о в а к о в и ч,  П р и м е р и — Ст. Новаковић, Примери књжевности и jезика старого и српско-словеского. У Београду, 1904.

П о р ф и р ь е в,  А п о к р.  с к а з.  в е т х.  л и ц а х — И. Я. Порфирьев, Апокрифические сказания о ветхозаветных лицах и событиях по рукописям Соловецкой библиотеки. СбОРЯС, т. 17. Спб. 1877.

П о р ф и р ь е в,  А п о к р.  с к а з.  н о в.  л и ц а х — И. Я. Порфирьев, Апокрифические сказания о новозаветных лицах и событиях по рукописям Соловецкой библиотеки. СбОРЯС, т. 52, Спб. 1890.

П о п о в,  О п и с а н и е  р у к.  и  к а т а л о г — А. Попов, Описание рукописей и каталог книг церковной печати библиотеки А. И. Хлудова. Москва, 1872.

П о п о в,  Б и б л.  м а т е р и а л ы — А. Попов, Библиографические материалы собранные А. Н. Поповым I—XX. Чтения в императорском обществе истории и древностей Российских. Москва, 1879—1890.

П ы п и н,  П а м я т н и к и  3 — А. Пыпин, Ложные и отреченные книги русской старины. Памятники старинной русской литературы. Вып. III. Спб. 1862.

Р а д ч е н к о,  З а м е т к и — К. Радченко, Заметки о пергаменном сборнике № 139 (137) XIV века Венской придворной библиотеки. ИзвОРЯС, т. 8, 1903, кн. 4.

С о к о л о в,  М а т е р и а л ы — М. Соколов, Материалы и заметки по старинной славянской литературе. Вып. 1. Москва, 1888.

С п е р а н с к и й,  З а м е т к и — М. Сперанский, Заметки о рукописях Белградских и Софийской библиотеки. Известия Нежинского Института, т. 16. Нежин, 1898.

С т о я н о в — К о д о в,  О п и с  3 — М. Стоянов, Хр. Кодов, Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. София, 1964.

Т и х о н р а в о в,  П а м я т н и к и  I, II — Н. Тихонравов, Памятники отреченной русской литературы. Т. I, т. II. Москва, 1863.

Ц о н е в,  О п и с  1 — Б. Цонев, Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. София, 1910.

Ц о н е в,  О п и с  2 — Б. Цонев, Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. II. София, 1923.

Ц о н е в ,  О п и с  П л. — Б. Цонев, Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека. София, 1920.

Ф р а н к о,  А п о к р и ф и  1, 2, 3, 4 — I. Франко, Апокрiфи i легенди з украiнських рукописiв. У Львовi, т. I, 1896, т. II, 1898, т. III, 1902, т. IV, 1906.

Х р и с т о м а т и я — П. Динеков, К. Куев, Д. Петканова, Христоматия по старобългарска литература. София, 1974 3.

Я ц и м и р с к и й,  М е л к и е  т е к с т ы — А. И. Яцимирский, Мелкие тексты и заметки по старинной и русской литературе. ИзвОРЯС, т. IV, 1899.

Г р а б а р — В. Grabar, Apokrifna dijela apostolska u hrvatskoglagоljskoj literaturi. Radovi Staroslovenskog Instituta, knj. 6. Zagreb, 1967.

О т е p o — Aurelio de Santos Otero, Die handschriftliche ?berlieferung der altslavischen Apokryphen. Bd. 1. Berlin, 1978.

С т p о х а л — R. Strochal, Stare hrvatske apokrifne price i legende, sobrao iz starich hrv. glagolskich rukopisa 14—18. vijeka R. S. U Bjelovaru, 1917.

Х е н е к е — Ш н е е м е л х е р — E. Hennecke, Neutestamentliche Apokryphen in deutscher ?bersetzung, 4 Auflage hrg. von W. Schneemelcher. l Bd. Evangelien. T?bingen, 1968. 2 Bd. Apostolisches, Apokalipsen und Verwantes. T?bingen, 1971.

Т и ш е н д о р ф,  А п о к а л и п с и с и — K. von Tischendorf, Apokalypses apokryphae. Leipzig, 1851, 1866 2.

Т и ш е н д о р ф,  Е в а н г е л и я — K. von Tischendorf, Evangelia apokrypha. Leipzig 1852, 1876.

Т и ш е н д о р ф,  Д е я н и я — K. von Tischendorf, Acta apostolorum apokrypha, Leipzig, 1851.

БАН — Българска академия на науките
б. ред. — българска редакция
гр. — гръцки
дам. — дамаскин
ИзвОРЯС — Известия отделения русского языка и словесности, С. Петербург
лат. — латински
НБКМ — Народна библиотека “Кирил и Методий” в София
НБИВ — Народна библиотека “Ив. Вазов” в Пловдив
пр. — препис
ркп. — ръкопис
р. ред. — руска редакция
сб. — сборник
СбОРЯС — Сборник отделения русского языка и словесности, С. Петербург
срб. ред. — сръбска редакция
ЦИАМ — Църковен историко-археологически музей, София
Споменик — Споменик српске кралевске академjе, Београд
Slavia — Slavia, casopis pro slovanskou filologii, Praha.
S t a r i n е — Starine, izdaje jugoslavenska akademija znanosti i umjetnosti, Zagreb.

За отбелязване на отделните издания при бележките към текстовете използувам съкращения, отдавна приети в науката — според издателя на текста: Тих(онравов), Порф(ирьев), Яц(имирский), Пол(ивка), Л(авров} и др. Подобно и при преписите. Соф(ийски), В(иенски).
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]