СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ

Началото на света

ЗА ТИВЕРИАДСКОТО МОРЕ

От апокрифа са известни няколко доста различни варианта. Поместеният тук е познат само в един руски препис. Пълен български препис на творбата нямаме, но по всяка вероятност апокрифът с основните си мотиви е бил известен на българите през Средновековието, тъй като неговите следи ясно личат в българския фолклор. Издания: Е. В.  Б а р с о в, Чтения в Имп. Общ. Ист. и Древн. росс, при Моск. университете, 1886, кн. II, с. 5—8. Препечатва го  И в а н о в, Богомилски книги, с. 290—294, заедно с други легенди от същия тип; историко-литературни бележки, с. 303—311.

2. Сатанаил видя, че те от бога произлязоха и че е славен от всички ангели, и науми да стане равен на бога. Той помисли в своята гордост: “Ще поставя престол на облаците и ще бъда подобен на вишния.” А господ, знаейки неговата лукава мисъл, пожела да го изхвърли на земята с цялото му лукаво войнство. И изпрати господ Михаил при Сатанаила. Михаил отиде, но бе опален от Сатанаила и се върна при господа: “Направих това, което ми заповяда, но огън от Сатанаил ме обгори.” Господ подстрига Михаил в монашество и му даде името Михаил, а Сатанаила нарече Сатана. Защото господ изпрати своя ангел и заповяда на Михаил да удари Сатанаил със скиптъра си и да го изхвърли на земята с всичкото му лукаво войнство. Господ отне от Сатанаила “ил” и го даде на Михаил, с това Михаил бе наречен архангел, [1] а Сатанаил — Сатана. Господ изпрати Михаила при сатаната и още сатаната не бе допуснал Михаил до своя престол и беше поразен. Архангел Михаил дойде, удари със скиптъра сатаната и го захвърли на земята с цялото му войнство. И падаха три дни и три нощи като капки дъждовни. На третия ден бе свикан ангелски събор и господ постави архангел Михаил началник на всички ангелски сили. И проговориха ангелите и разказаха на бога къде се е спрял огънят: едни на планините, други в пропастите, трети летяха във въздуха, а други с ръце и крака плаваха в блатата. [2] Кой където се спря, там и до ден днешен пребивава.

3. След това бог създаде рая на изток и намисли да сътвори първия човек Адам. Той създаде тялото му от седем части: от земята — плътта, от камъка — костите, от морето — кръвта, от слънцето — очите, от облака — мисълта, от вятъра — диханието, от огъня — топлината. После господ отиде на небето при своя баща, за да вземе душата на Адама. Сатаната, като не знаеше какво да му направи, надупчи Адамовото тяло с пръстите си. И дойде бог при своето създание, при тялото Адамово, и го видя цялото надупчено. И рече господ: “О, дяволе, как си посмял така да направиш с моето създание?” Дяволът отговори: “Господи, ако някой човек нещо го заболи, той тебе ще поменува.” А господ запуши отвътре раните на Адам и оттогава се заченаха болестите. Така направи Сатанаил, че ако някой заболее, той да въздъхне: “Ох, ох, господи помилуй!” Господ съживи Адама и му даде да владее в рая над всички птици, зверове и домашни животни. Но господ видя, че на Адам не му беше добре да живее сам в рая, и пожела да му създаде съпруга. Той приспа Адам, извади от него едно ребро и му направи съпруга. И запита господ Адам: “Адаме, какво видя на сън?” Адам рече: “Господи, видях апостол Петър, разпънат в Рим с главата надолу, апостол Павел в Дамаск, Йоан в Едеса, а тебе, господи, в Йерусалим, разпънат на кръст на Голгота и прободен с копие в ребрата.”

И насади Адам три дръвчета: едното дърво — негова част, второто дърво — Евина част, а по средата господнето дърво. Господ позволи на Адам да яде от всички дървета, само от едно не му разреши да яде. Заръча му: “Адаме, вкусиш ли от това дърво, ще умреш.”

4. В това време змията беше в рая от всички зверове най-почтена и красива. Излезе змията извън рая да се разходи. Сатанаил, който из начало ненавиждаше доброта на човешкия род, се превърна в червей, полази към змията и рече: “Змийо, изяж ме!” Тя изяде червея и го внесе в рая. Змията се зави около забраненото дърво и сатаната започна да говори със змийските уста: “О, Ево, какво повели твоят бог да ядете?” Ева рече: “Господ позволи да ядем от всички дървета, само от това дърво не ни позволи да ядем, за да не умрем.” Сатаната рече: “Няма да умрете, но ще станете като богове, ще започнете да разпознавате доброто и злото.” Тогава Ева взе от плода, яде и даде на Адама да яде. И Адам се оголи от бога-слово и видя своята срамота, взе три смокинови листа и си направи от тях риза, за да не вижда своята срамота, и се скри. Господ влезе и повика: “Адаме, Адаме, къде сте?” Адам отговори: “Господи, съгреших, престъпих заповедта ти.” И пак каза Адам: “Господи, жена ми ме измами.” Господ рече на Ева: “Ти, окаяна, какво си направила!” А Ева отговори: “Господи, змията ме прелъсти.” И рече господ: “Ти, прелукава, каква си направила?” Змията отговори: “Господи, дяволът ме измами.” Тогава господ каза на Адам: “Отсега ти да добиваш своя хляб с пот на лицето си; ти, окаяна Ево, в мъка да раждаш деца, а ти, прелукава змийо, отсегна нататък на корема си да пълзиш до края на твоето съществувание на земята.” И господ заповяда да бъдат изгонени Адам и Ева вън от рая. Тогава изпаднаха от рая две негови части — Адамовата част падна в река Ефрат [3], а Евината в река Тигър. Господнето дърво остана в рая.

5. Адам плака тридесет години. Господ видя сълзите Адамови и пожела да му прости; ако не бе праведен Адам, би погинал. Господ изпрати своя архангел Михаил да му заповяда да оре земята. И започна Адам да оре земята, и дойде при него сатаната и рече на Адама: “Какво правиш?” Адам отговори: “Ора земята.” А сатаната рече: “Кой ти е наредил?” Адам отговори: “Господ ми е заповядал.” Сатаната рече: “Господни са небесата, а земята е моя. Ако искаш да ореш земята, дай ми собственоръчен запис за себе си и за целия твой род, който ще дойде след тебе.” Адам рече: “Ако земята е твоя, и аз съм твой.” И написа Адам запис за себе си и за целия род, който ще бъде след него и го даде на сатаната. Сатаната се зарадва и го занесе в ада. По този запис, от Адамовата смърт до Христовото разпятие, дяволът приемаше и изпращаше в ада както праведните, така и грешните.

6. Адам роди двама сина: Каин и Авел. Каин беше земеделец, а Авел овчар. Каин, като пренасяше жертва на бога от своя плод, първо сам вкуси. Бог се разгневи на Каина и не прие неговата жертва. След това Авел принесе от своите праведни стада. И бог обърна внимание на Авеловата жертва. Каин се разгневи на брата си Авел и, не знаейки какво да прави, повика го да се разхождат из полето. А дяволът, който изкачало ненавиждаше доброто на човешкия род, показа на Каин камък на полето и той уби своя брат Авел, а Адам видя своя син убит. Адам и Ева плакаха там над тялото Авелово. То лежеше на полето, а Адам и Ева плачеха непрестанно и не разумяваха какво да правят с него. Господ видя Адамовите сълзи и прати две гърлици, които летяха над тялото на Авел. Тогава едната птица падна мъртва на земята в планините, а другата летеше над нея. И положи я, разриви земята колкото можа с ноктите си, погреба я в земята и отлетя далеч. Адам и Ева като видяха това, направиха същото с Авеловото тяло — погребаха го в земята. Оттогава Адам и Ева престанаха да плачат по Авел. А след това бог даде на Адам на Авелово място сина му Сит. Изпрати господ писмо.

7. След като живя деветстотин и тридесет години, Адам се разболя, започна да го боли глава. Той изпрати малкия си син: “Иди, чедо, у дома, и ми донеси вейки от райското дърво в рая.” Сит отиде и заплака край Едем. И ангелът го запита, като видя неговия плач. Сит рече: “Господарю, моят баща Адам боледува; поръча ми да му донеса вейки от райското дърво, а аз, господарю, не мога да вляза в рая.” Ангелът господен му изнесе вейка от райското дърво. Сит тръгна с радост към своя баща Адам. Тогава сатаната срещна Сит и му рече: “Сите, къде си бил?” Сит отговори: “Бях в рая, нося вейка от райското дърво, баща ми е болен.” Сатаната като чу, пожела да погуби Сит и Адам. Рече: “Сите, иди при река Ефрат и при река Тигър, там има дървета — частта на твоя баща, и частта на твоята майка; ти вземи от тия дървета, за да оздравее баща ти.” А Сит, като не позна сатаната, послуша го, отиде при Ефрат река и видя до реката да лежат много вейки. Сит взе от всички части и отиде при своя баща; занесе му вейки от всички части. Адам ги взе от него, сплете венец и тогава умря и бе погребан с този венец. Сатаната взе душата на Адам и я отнесе според неговия запис в ада. [4]
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. архангел (първоангел или княз) е ангелски чин в ангелската йерархия. Като архангели в Библията се споменават Михаил и Гавриил. В апокрифната литература са повече — още Рафаил, Урил, Вревоил и др. Частицата “ил” (гр. “hl от евр. “ел”) означава бог, божество. Миха е издигнат в ранг архангел Михаил, а на Сатанаил е отнета божествеността. Такова обяснение в Библията няма.

2. В текста (може би печатна грешка?) четем “блага”, което не може да се свърже с никакъв смисъл, затова го тълкувам като “блата”.

3. Реката е написана по различен начин: Едра, Едръ и Ефран. Смятам, че се касае за Ефрат, тъй като тя е една от свещените реки, идещи от рая.

4. Следва разказ за дърветата, поникнали от венеца, но е запазено само началото му, затова го изоставям.