НОВОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Пътувания в задгробния мир

СЛОВО ЗА НАШИЯ ОТЕЦ АГАПИЙ
 

Апокрифът е късен византийски апокалипсис, затова не е отбелязан в индексите. Следва традициите на новозаветната апокалиптика и се числи към кръга на тези апокрифи, в които не пророци и апостоли посещават задгробния мир, а монаси. В България апокрифът е твърде разпространен, среща се и в Русия. Най-ранните южнославянски преписи възхождат към XV в., но несъмнено творбата е преведена много по-рано. Предполагам, че преводът е извършен още в староб. епоха, тъй като в текстовете на бълг. ред. се срещат ред архаизми: напр. “порода” (рай, градина), “лкъ” (лес, горичка) и др.

Текстът не е издаден. По-важни преписи в бълг. библиотеки: Сб. № 105 (222), XV в., НБИВ, б. ред. (Цонев, Опис Пл, с. 108); Сб. № 433 (Панагюрски), края на XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 446); Сб. № 326, XVII в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 318); Сб. № 684, XVII в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 228); Берлински дам. от XVIII в. (днес с неизвестно местонахождение), тук заглавието на апокрифа е “Видение на монах Агапий”, не е изключено да е друг превод.

Превеждам творбата по ркп. № 105 (222) от НБИВ, л. 10—19. От южнославянските преписи той е най-стар и най-добре запазен.

1. Нашият отец Агапий започна от детство да се бои от бога и да слуша неговите заповеди. Той преживя в своя дом 16 години, молейки му се всеки ден. [След това излезе из дома си, отиде в манастир и стана игумен други 16 години.] [1] Молеше се и говореше: “Господи, кажи ми защо човек оставя баща си и майка си и своя дом и тръгва след тебе, както рече в евангелието?” И така като се молеше, бог чу неговата молитва. През деветия час на нощта дойде глас от небето, който каза: “Агапие, рабе мой, твоята молитва възлезе до мене и бе приета. Ето, излез от манастира, аз ще те напътя по моя път и ти ще ме видиш и ще ме питаш. На утрото ще излезеш от манастира и ще видиш един орел, който лети. Тръгни след него.” Агапий рече: “Да пребъде името господне! Благословено да е днес и до века!”

2. На утринта той стана, събра всички монаси в църква и им рече: “Братя, кого искате да поставя за игумен на мое място?” Братята му отговориха: “А ти къде искаш да отидеш и да ни напуснеш?” Агапий им отговори: “Христос бог ме отвежда от вас. Аз отивам в пустинята, а вие кажете кого искате да ви поставя за старейшина.” — “Когото ти благословиш, отче, него направи” — казаха му те. Агапий им постави за игумен най-стария брат, целунаха се и напусна манастира с думите: “Мир вам, господ да е с вас!”

3. Тръгна на път и видя орел да лети, който се изпълни със свети дух и литна по начертания път. Агапий вървеше след него. Орелът отлетя над морската бездна. Агапий застана край морето, мислейки как ли би преминал морската глъбина. Край морския лес имаше лют звяр, който ядеше хора. Агапий много се ужаси, затова избяга от него и не проумяваше къде да иде. Така като стоеше, той съзря кораб, който плаваше, и се зарадва много. Приближи се до морето и видя в кораба едно дете и 12 възрастни мъже. След като се поклони, каза: “Добре сте тръгнали и нека бъде добър пътя ви!” Тогава детето рече: “Агапие, здрав ли си и какво правиш в този морски лес? Не знаеш ли, че тук живее лют звяр, той ще те изяде.” Агапий отговори на малкото дете: “Кой си ти, който изрече моето име, как узна името ми? Разкажи откъде ме знаеш?” Малкото дете рече: “Агапие, не ме ли познаваш, та нали съм аз близо до твоя манастир, между твоите съседи? Каза ми баща ми, името на когото произнасяш. Не знаеш ли, че моите братя се учат при тебе в манастира?” И изреди на всички имената. Агапий вдигна ръце и се помоли на господа с думите: “Прославям те, господи, че ме сподоби да намеря човек едноплеменник в тази пустота и в морската бездна.” А малкото дете рече на Агапий: “Какъв е твоят път и къде искаш да идеш?” — “Не познавам мястото, нито народа, накъдето трябва да ида, господ бог е моят път.” А детенцето отговори: “Агапие, влез при нас в кораба, ние ще те отведем там, където искаш да идеш.”

4. Агапий влезе в кораба и като поседна малко, изморен от пътя и утруден, задряма и заспа. Малкото дете заповяда на възрастните мъже да го вземат, да го пренесат през морето и да го положат там. [Те направиха това] и изчезнаха. Агапий се събуди от сън и не видя кораба, нито детето. Той стана от мястото и отиде в една непозната местност. Там намери различни цветя и дървета, които имаха различни плодове, невиждани никога от никого. На тези дървета бяха накацали птици, които имаха различно облекло. Едни бяха златоперести, други пъстри, трети червени, сини и зелени, украсени с различни шарки. Някои бяха бели като сняг и всички имаха различни гласове, всяка се различаваше от другите. И пееха различни песни, някои с тих глас според тяхната природа. Славословната им песен никой не бе чул на този свят, нито пък ще види.

Агапий чу всичко това и опита всички овощия, почине си от умората и си каза: “Заради това моят господ бог ме е довел тук. Няма да си отида оттук, но ще си намеря удобно място, където ще си направя градина и ще завърша тук живота си.”

5. И така като обикаляше, [за да види] къде да направи своята градина, намери път под овошките и спирайки при него, рече: “По този път подобава да дойде човек, който да ми каже какви са тези места.” И като почака малко, видя 12 мъже в бели ризи, които идеха по пътя към него. Щом ги съзря, той се зарадва с голяма радост. Когато се приближиха, видя и тринадесети мъж в голяма слава. Агапий стана и дойде при него. Той се поклони и рече: “Добър ви път!” Тогава големият мъж отговори: “Е, поздравен да си, Агапие, къде отиваш?” — “Господ бог мой, той е моят път” — каза Агапий.

6. Агапий почака малко и около него [се появиха] много човешки лица и пернати птици; и песните им бяха с велика слава. Агапий падна и се поклони, казвайки: “Господарю мой, кой си ти? И тези 12 мъже, които виждам, кои са? И многото човешки лица, които виждам наоколо, и пернатите птици, и великата слава на това място какви са? И всред тях съм аз.” Големият мъж рече: “Агапие, защото така дерзаеш и защото ме питаш, ще ти кажа, за да не се мамиш. Аз съм гласът, който ти каза в манастира: “Излез по моя път. Аз съм орелът, който ти показа пътя. Аз съм малкото дете, което те превози през морето. Аз съм господ бог, творец на небето и земята и на всички видими и невидими твари. Тези 12 мъже са апостолите, а тези лица, конто виждаш, са херувими и серафими. Славословието, което чуваш, се изпраща на седящия на седмото небе. Това място е раят, овощията са на апостолите и на праведниците. Птиците, които слушаш, са небесни. Прославата на техните песни се изпраща на небето, на седящия на херувимския престол.” Агапий рече: “Господи, помилуй ме и позволи ми да не изляза от тези дървета, а тук да завърша своя живот.” Господ бог му рече: “Не съм те довел заради това тук, а защото ми каза: “Оставихме всичко и тръгнахме след тебе; каквото и да стане, то само това е три пъти по-голяма слава.” Агапий запита: “Къде ще повелиш, господарю, да ида?” Господ рече: “Тръгни по този път, по него ние дойдохме при теб. И като вървиш, ще достигнеш до стени, които са от земята до небето. Там ще намериш малка пътечка. Тръгни по тази пътечка и ще намериш в стената малко прозорче. Чукни в него. Ще излезе един старец, ще те вземе и ще те въведе в стената. И след като там ти покажат каквото трябва, върни се по пътечката и ела до морския бряг. Там ще видиш малко корабче в морето с 12 мъже в него, влез при тях. Те ще достигнат града, в който искат да идат. Тогава гражданите ще излязат насреща ви. Ще излезе и една жена с тях в мръсна риза, плачейки с разпуснати коси, която ще започне да говори за твореца.”

7. Агапий се поклони и тръгна по пътя, както го научи бог. И като вървя много дни, намери стената, която стои от земята до небето. Като доближи, откри малка пътечка и тръгна по нея. И намери в стената малко прозорче, чукна и повика. Един човек излезе и му рече: “Къде води твоят лът?” Агапий отговори: “Господ бог, той е моят път.” А човекът каза: “Тук никой не идва в плът. Нито преди тебе е идвал някой, нито след тебе ще дойде.” Агапий му каза как господ му говори, как бе изведен из манастира, как орелът му показваше пътя, как бе преведен през морето и как бог му се яви с 12-те апостоли във велика слава. “Господ ме изпрати от морето да вървя по този път. Каза ми: Ще намериш високи стени, ще видиш малка пътечка край стената, и като чукнеш, ще повикаш. Ще излезе стар човек, който ще те въведе при себе си и ще ти покаже всичко.” Светият човек рече: “Да бъде волята господня!” — и хвана за ръка Агапия. Въведе го в стената. И когато Агапий влезе вътре, видя светлина, седем пъти по-светла от земната. Очите му не можеха да гледат светлината. Той падна ничком на земята. А старият човек го вдигна и го заведе до един кръст, чиято височина беше до небето и блестеше повече от слънцето. Двамата се поклониха пред кръста и се помолиха. След това Агапий започна да вижда светлината. Там бе поставен за него одър и трапеза. Трапезата беше украсена със скъпоценен камък, а на нея бе положен хляб, който бе по-бял от снега. Видя още до одъра кладенец по-бял от мляко и по-сладък от мед. Наоколо имаше лозя с различни гроздове, един пъстър, друг червен, трети бял, плодовете имаха различни цветове. И неговото пребивание никой не видя. Агапий рече на стареца: “Господи, кажи ми какво е [това], което виждам?” Рече му: “О, брате мой, Агапие, защо ме наричаш господи? Евреите не нарекоха нашия бог господ, а го нарекоха измамник и злодей, и го уловиха, и го биха, и на кръст го разпънаха, а ти казваш “господи” на мен, който ще умре и с пръстта ще се смеси. Но аз ще ти отговоря, за да не се заблуждаваш. Аз съм Илия Тезвитянин, когото колесницата възнесе и огнените коне. Господ ме благослови под небето, слезе и [като ме издигна], ме постави тук и тук ще чакам до второто господне пришествие. Всички тези, които виждаш, са човешки души; на тебе се явяват като гроздове, понеже живият човек не може да види човешката душа. А този кладенец се нарича рай и се втича в райските дървета. Тази светлина е ангелска и на праведните души. Този одър и тази трапеза са творения на господнята ръка, а хлябът е на ангелите и на праведните души. И този извор е ангелски и на праведниците.

8. Видях [2] и други храни, чиято сладина не е възможно да се изрази, нямат прилика на този свят; човешките уста са безсилни да изкажат тяхната сладост, а простата храна е като мед и мляко. И като взе, даде ми да вкуся от извора. Умът ми се изясни повече. После ме заведе до трапезата. И като се помоли, взе хляба и ми отряза от него четвърт; даде ми и пояде малко. Тогава погледнах към трапезата и видях хляба цял, като че от него нищо не бе отломено. Илия ми каза всичко, което не подобава да се каже никому, и ме заведе до кръста. Ние заедно се помолихме. След като се поклонихме и се целунахме един друг, той ме изведе през прозорчето. И рече ми Илия: “Мир на тебе Агапие, върви в господния път! И господ бог да бъде с тебе!” А аз се поклоних и тръгнах по пътя, който ми показа Илия.

9. Вървях много дни и дойдох до морето. Огледах морето и видях кораб, който идеше към мен. В него имаше 12 мъже. Когато пристигнаха, казах им: “Добре сте дошли и добър ви път!” Те отговориха и ми рекоха: “Бог да те чуе, добри старче!” А Агапий им рече: “Вземете ме със себе си в кораба, да дойда с вас в града, в който ще идете.” Те му казаха: “Ето, ние вече трета година откак сме се заблудили в морето и не знаем, къде да идем; нашите братя измряха от глад, студ и морска буря, а ние сме едва живи, защото много дни нито хляб сме яли, нито вода пили. Днес или тази нощ ще умрем. Ако те приемем, и ти с нас ще умреш и по-голям грях ще ни навлечеш.” Агапий им рече: “Вземете ме със себе си, господ бог ще се погрижи за нашия живот.” Моряците му казаха: “Влез, рабе божи, при нас и ако имаш храна със себе си, поне ти ще бъдеш спасен.”

10. Агапий влезе при тях. И видя, че са много немощни, смили се над тях, помоли се и седна в кораба. След това взе парчето, което му даде Илия в рая и го преломи на четири части; и въздаде хвала на бога, и даде на 12-те мъже. И ядоха, и се нахраниха, четвъртата част даже оставиха. А тя стана пак цяла, като че нищо от нея не бе отчупено. Като видяха моряците славата божия, извикаха към Агапия: “Рабе божи, не отхаждай от нас, та дано да преплаваме морската бездна.” Агапий рече: “Да бъде волята божия!” Заръча на моряците да опънат платното. Те го поставиха. И дойде вятър по божа воля и ги занесе за един час в техния град, от който бяха отплавали преди три години, когато знаеха къде отиват. Гражданите излязоха да ги посрещнат с вик: “Елате, защото нашите братя се завърнаха. Ето, трета година не сме чули вест за тях.” И като дойдоха, поздравяваха ги. Моряците казаха: “Още не бихте чули вест за нас, ако бог не бе изпратил своя раб при нас, заради него бяхме доведени в този град.” Гражданите прославиха бога.

11. Една жена излезе в мръсна риза, дълговласа. И като дойде, поклони се пред Агапия, плачейки и говорейки: “Рабе божи Агапие, прости ме!” Агапий й каза: “Какво бъбреш за мене, защото аз не съм Агапий.” А жената викаше пред целия народ: “Ела, рабе божи, защото моят син ето вече 18 дни лежи мъртъв. Господ не ми позволи да го погреба, като ми каза: “Почакай 3 дни, докато дойде кораб с 12 мъже и с тях един монах на име Агапий. Като го вземеш, заведи го да възкреси твоя син.” Агапий си спомни това, що му бе рекъл господ, стана и отиде след жената в нейния дом, а с него и 12-те моряци и вси граждани. Агапий влезе в къщата, където лежеше нейният син на един одър. Помоли се, взе парчето, което му даде Илия, и го положи на лицето му. Момчето седна на одъра. Агапий го взе за ръка и го предаде на майка му. А майката прослави бога. Гражданите казаха на Агапий: “Рабе божий, не ни напускай, защото ние имаме обичай, когато някой умре, да го погребваме, а ти имаш обичай, който умре, пак да го съживяваш.” И не му позволиха да излезе от града. И моряците не искаха да го оставят и казваха: “Ще тръгнем с тебе — по вода или по сухо, накъдето искаш да идеш.”

12. Той прекара там 7 дни. В една нощ дойде божи ангел при него, изведе го от града и му каза: “Върви по морския бряг, докато намериш мястото, което е приготвено за тебе. Там седни и напиши видяното, което бог ти показа, местата господни, които обходи.” Като каза това, ангелът го остави.

13. Агапий вървя по морския бряг много дни. И намери в морето високи стени и видя на стените две ръце. Изкачи се до тях по стъпала и видя уредена пещера и в нея ложе, одър и постеля. Той влезе в нея и се помоли. И като седна, написа това откровение. Когато свърши, доплува по божия воля с вятъра кораб до него. Агапий излезе и предаде откровението на моряците с думите: “Отнесете го и го дайте на патриарха в Йерусалим да го раздаде на всички църкви, та да го четат.”

Блаженият Агапий преживя 40 години и завърши своя живот с парчето, което му даде Илия. И предаде духа си на господа. Слава на пресветата Троица, на отца и сина, и светия дух, днес и вечно във вековете.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. В ръкописа пропуск, попълвам по ркп. № 684.

2. В преписа разказът в трето лице неочаквано се сменя с “аз” форма и след това отново преминава в трето лице. Запазвам тази особеност, навярно тя отговаря на гр. текст, който засега не ми е известен. Не е изключено първоначално апокрифът да е написан в “аз” форма като повечето откровения, а след това да е преработен.