1. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ
Предговор
1. За Царство България и за идването на българите през Истър
2. Българите завладяват тракийските провинции и намират там да живеят останали християни
3. За църквите, основани в България преди тяхното нахлуване (на българите)
4. За Сардикийския събор
Мнозина са описвали българската история, всеки, както е смятал за вярно или похвално. Разумно изглеждаше да се помоли някой от това племе да хвърли светлина не само върху неща, които е чувал или е прочел в книгите, но и за научените за бащината земя от (собствен) дълъг опит, и за наследените от прадедите, като различава истината от лъжата, и (да) разкаже за земята и областите, реките и планините, които сам познава добре. Мен ме роди българската земя, сега, почти грохнал от старост, същата родина ме крепи като разпадащ се кораб след дълги и разнообразни пътешествия, но не мисля да обхвана всичко, а смятам да изясня някои само неща, да разпръсна заблудите, разпространявани необмислено от други, да защитя древността на католическата вяра и управлението на църквата в тези области, да разкажа как се установи на това място общността на Серафическият институт, като се надявам тези неща да размеся с много други, които ще бъдат за читателя не по-малко приятни с разнообразието, колкото полезни с истинността си.
Съзнавам, разбира се, слабите сили на таланта си и колко малко блясък и изящество може би ще даде на човечеството грубото ми перо; но към този дълг ме тласкат природата и насърченията, които чувам, та всеки като частица от света да съдейства за общото благо, да се стреми да принесе някаква полза и особено да се старае да бъде уважаван от съгражданите си. Към това се добавят и молбите и писмата на моите съграждани, а и би било жалка да си отида от този свят, без преди това да изплатя, така да се изразя, данъка, който с право се изисква от мен.
И така, за да бъде прав пътят ми към истината, поставих си за цел да
не се разпростирам по-нашироко, отколкото е редно, нито любовта ми към
родината да преувеличи нещо, нито да опровергая неща, казани от други необмислено,
а нека се отсъди всекиму с една мярка достоверно и справедливо.
ГЛАВА I
За Царство България и за идването на българите през Истър
Царството България обхваща много провинции, чиято големина описва грижливо Бонфиний в Декада 3, кн. 5: “България, казва, започва сега от извора на река Циабер, която разделяше някога трибалите от мизите, простира се през билото на планината Хемус и към югоизток, и към север, на юг извива към Македония и Тракия,
117
а отклонявайки се на север към Дунав, до голяма степен обхваща Долна Мизия.” Циабер е за Птоломей реката, която за нашите е Морава. Оттам следователно носи името си началото на българското царство, от българския народ, който населявал тези места. Но откъде и кога е пристигнал тук, обясняват писатели, които не са пренебрегвали истината: “През 499 г. от Р. X. от далечни северни земи в Тракия нахлу племе, непознато по име, странстваше, напредвайки със силни бойни редици”, казва известният епитоматор на Бароний, а Кромер в “За полската държава”, книга 1, глава 8, помества най-древните земи на българите в “азиатска Сарматия при Ра или река Волга, и със съседите си руси или като минавали покрай тях, или повикани за съюзници, завзели Мизия” – така (бил) наказан от бога Анастасий, нечестивия император, който отказал да се подчини на предупрежденията на папа Симахий да не защитава еретиците, а дори и сам общувал с всички тях и останалите свещеници, патрони на католическата вяра, подтиквал да общуват с тях. И тъй варварите, като нахлули в римските провинции, унищожили войската на римляните. И когато обаче се разпространили в тях, възгордели се, казва Павел Дякон, и завзели лагерите на Римската република и, както пишат Зонара и Кедрин във (времето) на Анастасий, българите проникнали не само в Тракия, но опустошили даже Илирик, като убили техния цар в Акум. И наистина дотолкова били насърчавани от победата, че като станали ужас за всички, принудили да им плащат данък императорът, на когото те самите преди плащали. Без съмнение беше учудващо, казва Павел Дякон, както за живеещите надалеч, така и за тези, които живееха наблизо, да чуят, че човекът, който беше направил свои данъкоплатци всички – както тези, които живеят на изток и запад, и така и тези, които обитават на север и юг, е победен от това отвратително племе. Това потвърждава и справедливият гняв на бога срещу цезаря, когато този Анастасий, предупреден от папа Симахий да не общува с еретиците, не само че не се подчинил, но дръзко продължил и други подтиквал към връзка с еретиците, вижда гъстите редици на варварите да нахлуват в римските владения, да завземат провинциите и почти да му отнемат властта.
И така по този начин в Европа българите завладели Тракия и съседните
й провинции и като преминали Истър, цялото това пространство на тези земи
нарекли България, където им е поверена столицата Сердика и където е Кипровац,
скъпата ми родина.
ГЛАВА II
Българите завладяват тракийските провинции и намират там да живеят
останали християни
В провинциите, които завзели, варварите не заварили унищожен култа към бо-
118
жеството. Преди тяхното идване християнската вяра там не само че процъфтявала,
но и била оплодена от плода на пролятата мъченическа кръв. От самото начало
църквите в тези области които казахме, че българите завладели, жителите
(им), както се чете навсякъде в Мартирология, се сражавали храбро за Христовото
име с мъченичество. Голям труд би трябвал да изреждам и градовете, и отделните
провинции. Който иска, нека прочете там, а ние ще разгледаме само един
град, който е разположен в земята на Долна Мизия отвъд Истър, или Дунав,
на Черно море. Той се нарича Томи, известен не толкова с изгнаничеството
на Овидий, колкото със скитския си студ, отдалечена земя с варварско население.
Всеки разумен човек ще направи извод оттук колко мъченици ще даде друга,
по-мека област, щом като само този град е изпратил на небето преди идването
на българите шестнадесет. Те са Аргей, Нарцис и Марцелин – (на) ян(уари);
Авагрий и Бениги – (на) 3 април; Марцелин, Марта, Йо(ан), Серапий и Петър
– (на) 23 август; Марин, Теодат и Седогха (на) 5 юли, Павел и Кириак –
(на) 20 юни, Приск, Кресценс и Евгений – (на) 1 октомври. Някои, случайно
заблудени, приписват Томи към Европейска Скития, понеже Птолемей разполагал
този град в Скития, но в действителност е част от Долна Мизия и гледа към
България, именно към завладяваната от българите област. Отвън Истър живеят
скити, които Александър Гвагнин нарича прекопенски тартари.
ГЛАВА III
За църквите, основани в България преди тяхното нахлуване (на
българите)
Немалко влияние и авторитет за древността на християнската вяра в тези области допринасят седалищата на епископите, с каквито нашите провинции и градове са били украсени от самото начало. (Обичайно нещо е било) да се назначават епископи на всеки град и наистина е трябвало да се грижат в полза и на другите църкви и заместници и са били (...) на апостолите (...) достатъчно е ( видно) от писмото на Анаклет или от друг автор, ако искате, но древен. Христос установил начина на избор по градове на много епископи. Епископите, наместници на апостолите, приемали от Исус Христос пожизнено наместничество в църквата, а на тяхно място ги наследявали епископите. И наистина из Тракия, Илирия и съседните области, по свидетелството на Патриарх Никифор, пръв апостол Андрей основал византийската (църква), която е част от Тракия - бил прогласил на евангелието във византийската държава, въздигна храм, в който с благочестиви молитви да се призовава бога. Във вътрешните части на Дакия Климент (наследил) сардикенската (църква) по свидетелство на св. мъченик Доротей, епископ на Тир, комуто принадлежат
119
следните думи 6 житието на пророците, апостолите и 72-а ученици. “Помня
– казва – думите на този Павел във Филип, г. 4 с Климент и останалите ми
сподвижници. Пръв (Климент) от човеците повярва в Христа и бе направен
епископ на Сардика”, на което ще се спрем по-подробно после. Онзи Филип
измежду 7-те дякони, който покръсти Симеон и евнуха, беше епископ на скитска
Тракия; Андроник, за когото припомня Павел в Рим 16, е направен епископ
на Панония и Урбан, за когото (се говори) пак там, него на Адрианопол в
Тракия пр. Хр. от Андрея, като плавало покрай бреговете на Понтийко море,
бил назначен. Хермас, за когото пак там (се споменава), беше епископ на
Филипополис. Тези неща (знаем) от синопсиса на Доротей, за когото и Бароний
в 33 (глава) отрече да е бил епископ на Тир, но все пак в приписките към
римския матритологий признава, че е бил “мъж, известен с опитността си
в много неща, в каквито искате”. Карол, определен от св. Павел за фулиенски
абат и абриценски епископ, в своята Свещена География на Илирийската църква
казва така. А сега да се говори за църковната епархия ще е толкова полезно
и приятно, защото илирийското поприще беше по-славно за великия апостол
Павел и като арена, на която така ревностно се сражаваше, щото да може
с право да се каже: “Добро сражение водих.” Смяташе името на Илирик за
източно, защото обхващаше и Тракия, т. е. частта, завзета от българите.
И така известно е (голямото разпространение на християнството още от началото
на българската църква и) великолепието на епископските седалища и затова
не е чудно, че във великия Никейски синод се били подписали от Мизия Пист
Марцианополитански, Марк Коменски или Евбейски. Стратегии Ефестски от провинцията
на вътрешна Дакия, Протоген Сардикийски, Марк Метрополитански. Дори в Сардикийския
събор се подписват същият Протоген Сардикийски от провинция Дакия, Диоскор
от Тракия, Виталий от Дакия Рипензис, Парегорий от Скупска Дардания, Гауденций
от Наиска Ахайа.
ГЛАВА IV
За Сардикийския събор
Та като става дума за Сардикийския събор, приятно е да се спрем на това по-подробно, защото този синод извоюва блестяща и вечна слава на българската провинция. Разбира се, Сардика е нейна столица и оттам може да се докаже какъв култ към християнската религия разцъфтявал тук преди идването на българите. Защото общи (вселенски) събори се свикват само в най-сигурните градове, в които процъфтява Христовата вяра. Някои, объркани от приликата на имената, определят мястото на Сардинския събор извън Дакия, когато чуят да бъдат наричани сардикийци тези, които живеят на остров Сардиния, но съборът на отците не нарича
120
град на сардите този град. Други, за които явно противоречи случаят възможността да е ту на изток, ту на запад, са свикнали да е (местонахождението на) града в Сардиния. Трети, като чуят за града на сардините, смятат, че съборът се е свикал в Азия, където е Сардис, и се описва градът на сардите и (...).