Хюсеин Хилми паша

V. Хюсеин Хилми паша.

През 1896 г. турската полиция в Мерсин от вилаета Адана проникна без консулска закрила на борда на един параход на австрийския „Лойд" и арестува пътуващи с него арменци. Според Капитулационния режим(1) този акт оскърбява австро-унгарския флаг и изисква удовлетворение, поради което са изпратени два военни кораба към бреговете на Киликия(2). Искането за удовлетворение включваше и свалянето на валията на Адана Хюсеин Хилми паша, при което чух за първи път неговото име.

Четвърт век по-късно присъствах заедно с турската колония на траурна церемония в голямото виенско гробище. Бившият външен министър Асим бей Тургут произнесе реч в памет на починалия бивш велик везир Хюсеин Хилми паша, който до 1918 г. бе последният турски посланик в Императорския и Кралски двор.

Нямам за цел да представям на читателя пълната му биография. Ще опиша накратко предишния му живот до пристигането му в Македония, за да премина към обща оценка на дейността му в тази страна.

Според една записка на самия Хилми паша, която синът му Кемал бей има любезността да ми предостави, бившият велик везир се родил в селцето Сарлиджа (о-в Митилин) през втория лунен месец на годината 1274-а, което отговаря приблизително на края на октомври или началото на ноември 1857 г.

Петнайсетгодишен, той напуща Сарлиджа, за да завърши образованието си в главния град на острова. Сетне постъпва на служба в местната управа. Там изпълнява различни функции - в кадастъра, в канцеларията на мютесарифина(3), където става началник на 15 май 1881 г. Големият патриот и поет Намик Кемал, по онова време мютесарифин на Митилин, повлиява силно на Хюсеин Хилми с младотурските си идеи. Преди да напусне острова, Хюсеин Хилми се оженва за дъщерята на местния големец Абди бей. От този брак се раждат девет деца, от които трима сина и една дъщеря надживяват баща си.

През юли 1882 г. Хюсеин Хилми бей е изпратен като „мектубджи" (главен секретар) в управата на Айдин и на 2 август пристига в Смирна, за да заеме новия си пост. Оттам на 20 септември 1884 г. е назначен на същото място във вилаета на Дамаск. Това е първият му пост в арабските провинции на Османската империя, където ще прекара голяма част от кариерата си и ще постигне големи успехи. Едва в началото на 1889-а приключва службата му в сирийската столица. Година по-късно цивилната листа на султана му поверява управлението на имперската област Бурдур в Мала Азия. Той изпълнява толкова добре новите си функции, че осемнайсет месеца по-късно му възлагат управата на обширната поземлена собственост на султана край Багдад. Но все пак той предпочита да продължи служебната си кариера и е назначен за губернатор на Мерсин.
На 12 март 1892-а Хюсеин Хилми бей напредва в кариерата си - назначен е за мютесариф в санджака Маан в днешна Трансйордания. Именно там организационният му талант намира прекрасен повод за приложение. Защото при пристигането му страната е почти първобитна, обитавана само от чергари-бедуини, и всичко трябва да се гради тепърва. Хилми паша прави от Маан редовен санджак, чието седалище премества в селището Керек, превърнало се при него в малко градче. Успехът му като губернатор на тази провинция е толкова голям, че назначаването му на поста в Триполи, Сирия, за което е взето съответното решение, е отменено и той остава в Керек до юли 1895 г.

След като отклонява назначението си в Сюлеймание (вилает Мосул), на 24 март 1896-а Хюсеин Хилми паша е обявен за валия начело на генералгубернаторс-твото в Адана (Киликия). Отзоваването му, мотивите за което споменах в началото на тази глава, става на 19 ноември същата година. Явно е, че тази мярка е формално удовлетворение по отношение на Австро-Унга-рия, защото Хилми паша не е играл никаква роля при произшествието, а колкото до поведението му при арменските събития, трябва да посоча, че град Адана става театър на кланета през 1897 г. при неговия наследник. Впрочем Хилми паша не е запазил никакво огорчение от Австро-Унгария поради това произшествие и си спомням много наши разговори, когато той го споменаваше със смях.

Натоварен подир известно време с генералгубернаторството на Йемен, Хилми паша се отличава и в тази част на Южна Арабия с таланта си на голям администратор и държавник. Може дори да се каже, че именно той изважда тази богата провинция от състоянието на анархия, до която я беше докарала сатрапията на Татар Ахмед Фейзи паша. Като одобри населението с турците и подготви прокарването на нова граница, узаконена по-късно с ираде от 30 март 1903-а, Хюсеин Хилми паша несъмнено удължи с петнайсетина години османската власт над Южна Арабия.

Именно услугите, оказани на Йемен, накараха султана Абдул Хамид да повери на Хюсеин Хилми паша мандата на главен инспектор в трите вилаета(4) Ако според някои твърдения тази идея била подшушната на султана от Изет паша, висшият дворцов чиновник, упреквай от младотурците, с право или не, за множество злополучни интриги, в този случай все пак е подхванал щастлива инициатива.

Всички чужденци, които с пристигането на Хилми паша имаха случай да се запознаят с него, с безкрайно учудване констатираха, че този функционер, изкарал почти цялата си кариера в Азия и то в Арабския полуостров, съумя прекрасно да се приспособи към новата среда - европейска и интернационална, където го е отвел мандатът му. В началото френският му беше малко колеблив - не му е трябвал много в Йемен, но го възстанови бързо и проговори с лекота. Само две неща запази Хилми паша за цял живот от престоя си в Арабия: слабостта си към арабския език и литература и страха си от студа, от който е отвикнал в тропиците. И си остана изключително зиморничав, а пазенето от настинки и топлата дреха за него бяха двете основни правила на личната хигиена.

Да направя пълно описание на дейността на главния инспектор на трите вилаета би означавало да напиша историята на реформите, което не е поставената ми цел, а ако резюмирам много откъси от другите глави на книгата, ще досадя на читателя. Впрочем, за кратка оценка на свършеното от Хилми паша в Македония е достатъчно да припомня какви нападки му бяха отправяни, като прибавя някои разсъждения за характера му.

Особено в самото начало той изпита съдбата на всички видни люде - създаде си много врагове и често беше атакуван било по лични, било по политически причини. Във всеки случай не личността му, а функциите му и налаганата от него система провокираха враждите.

Хилми паша беше принуден да се покаже строг. Стотици чиновници загубиха местата си вследствие на негови решения. Част от тях бяха корумпирани и жестоки индивиди, чието отстраняване беше необходимо. При други случаи ставаше дума за служители с безупречно поведение, но със собствени идеи, от които не искаха да отстъпят и се налагаше да бъдат сменени с по-сговорчиви елементи в интерес на дисциплината и единството на управлението. Най-вече от тези две страни се появиха личните врагове на Хилми паша сред сънародниците му, забравили, че главният инспектор изисква от себе си не по-малко, отколкото от тях.

Колкото до политическите атаки, те имаха няколко причини. Например тези от страна на Балканския комитет в Лондон и особено статиите на г-н Брайлсфорд(5) в „Таймс" заслужават по-специално внимание. Те се обясняват с това, че откакто Гладстон произнесе думата „неокачествим турчин" и още повече откакто този голям английски държавник окачестви Абдул Хамид като „голям убиец", турците и най-вече Илдъз-кьошк се превръщат в кошмар за някои англичани. И не е чудно, че преди да се запознаят задълбочено с намеренията на Хилми паша, цялата омраза, насочена срещу системата и владетеля, се проявяваше срещу онзи, който трябваше да ги представя.

Атаките, които в мемоара на Вътрешната организация(6), появил се през октомври 1904 г., македонците насочват срещу Хилми паша, имат напълно различен характер. Македонците винаги са били хора, които знаят точно какво искат и въпреки всичките им нещастия и разочарования, запазват това си голямо качество до ден-днешен. Те не само знаят целта си, но я преследват с неукротима енергия, която не намалява дори от собствените им страдания. Трябва ли да се учудваме, че тези решителни люде - които не се поколебаха да изложат хиляди смели селяни на опасността да се превърнат в мъченици на делото на автономията - атакуваха с обичайния си плам турския държавник, дошъл с мисията да запази режима, който Организацията иска да събори, главния инспектор, прилагащ реформите вместо да даде автономия, и мюсюлманина, заел мястото, което автономистите пазят за християнски губернатор? По-късно, когато международният режим беше заменен с този на младотурците, и още повече когато дойдоха другите нещастия, за които не турците бяха вече виновни, много македонци промениха мнението си за Хилми паша и при няколко случая имах възможност самият аз да си дам сметка за тази промяна в мненията.

Младотурците също имаха общо взето добро мнение за Хилми паша, което обяснява блестящата му кариера и при техния режим. Само неколцина, въпреки спомена за отношенията му с Намик Кемал, му натякваха за почестите и наградите, с които го бе засипал Абдул Хамид. Възможно е и личната завист да участва в тези упреци, защото е логично, че преди преврата от 23 юли 1908-а в Турция беше невъзможно да осъществиш таланта си, без да се приспособиш по един или друг начин към абсолютната власт, и че ако Хилми паша не го е бил сторил, не би имал и възможност да създаде в Македония положението, породило обстоятелства, благодарение на които можа да бъде подготвена и да постигне целта си младотурската революция.
Възможно е Хилми паша да е имал и някои предразсъдъци, но има ли смъртен, който да е лишен напълно от тях? Но има едно нещо, твърде разпространено и до ден-днешен в Турция, което му беше напълно чуждо. Това са религиозните предразсъдъци. За да го докажа, ще цитирам един случай в Скопие, който консулите на Австро-Унгария и Русия видяха с очите си. Ако си спомням добре, това беше през 1903-а и става дума за потурчването на една християнка, при което се сблъскаха противоположни страсти и възникна заплаха от усложнения, подобни на онези през 1873 г., когато бяха убити консулите в Солун. Главният инспектор се намираше в Скопие, когато това обръщане в другата вяра развълнува мюсюлмани и християни. Той нареди, както е по закон, да се установи волята на жената в присъствие на консулите, религиозните големци и пред самия него. Ставаше дума да се разбере дали промяната на религията е доброволна. И докато забулената жена, която се яви пред събралите се в конака, заявяваше, че е прегърнала исляма по своя воля, родителите й твърдяха, че това не е тяхното момиче. Поканена да махне булото, тя отказа, като се позова на предписанията на корана. Тогава Хюсеин Хилми паша намери изход от трудното положение и сложи край на тази сцена със смелост, нечувана в Турция: със собствената си ръка смъкна булото от лицето на жената!

Когато Хилми паша пристигна в Македония, трябваше волю-неволю да следва политиката на своя суверен, чиято същина беше в игра със съперничествата между големите сили и между балканските народи. Не му липсваха нито ловкост, нито гъвкавост, нужни за това, но честността му попречи да се отдаде на някои практики, които традиционната османска дипломация беше наследила от византийците. През цялото времетраене на реформите чужденците не се оплакаха нито от него, нито от опитите за отлагане, които бяха отчаяли дипломатите, акредитирани в Константинопол, нито от долни интриги, към които прибягваха по-рано в Турция, за да се възползват от съществуващите съперничества или за да предизвикат нови.

С пристигането му в Македония българите би трябвало и за него също да са най-опасната част от населението и е напълно възможно - както правеше султанът и много от представителите му - Хилми паша да се е опитал да си послужи с гръцките и сръбски претенции, за да намали опасността. Но ако е приложил на дело тази мисъл, сторил го е, без да се превръща в съучастник в абсурдите и злодеянията на сръбската и гръцката пропаганди, а после, веднага щом разбра какъв е истинският им характер, той се дръпна решително на полето на пълния неутралитет. Освен това Хилми паша беше твърде прозорлив и добър познавач на човешките души, за да не разбере бързо, че гърците и сърбите бяха не по-малко, а може би дори и по-опасни за Турция от българите. Трескавостта, с която от самото начало на реформите се нахвърлиха да ограбват правата на българите, не можеше да не предизвика съмнение, че антибългарската им дейност в никакъв случай не е с цел да подкрепи самите българи - както се силеха да убедят турците; ясно беше обратното - че намерението им е да откъснат предварително колкото могат по-голям дял от плячката преди окончателния разгром на Европейска Турция. През дългите години на познанството ми с Хилми паша винаги съм имал впечатление, че у него става една бавна еволюция в този смисъл, еволюция успоредна с другата - лека-полека задълбочаваща съмненията му относно руската политика. Но през целия си мандат в Македония той беше прекалено добър дипломат и твърде предпазлив, за да изпусне дума, която би предала мисълта му и едва след младотурския преврат го чух за първи път да хвали открито моралните и военните качества на македонците. По-късно, когато Турция беше принудена да се махне от Македония, тези негови изказвания станаха още по-ясни: спомням си как един ден ми рече, че според него е напълно установено: само българите могат да претендират за турското наследство в Македония.

Реформаторската дейност на Хилми паша не е била никога привидна, както понякога му вменяват. Той приемаше задачата си сериозно и често имах впечатление, че беше много по-малко скептичен от повечето негови чуждестранни сътрудници. Това впрочем се обясняваше и с огромния обем работа, който трябваше да свърши за делото на реформите. Често ми се случваше на връщане от някой прием да мина по уличката в Солунския квартал, където беше скромното жилище на главния инспектор; там след полунощ, понякога след един или два сутринта, виждах, че в кабинета му още свети. Той прекарваше дните си в работа с дипломатическите агенти и финансовата комисия, приемаше цяла тълпа носители на жалби и информатори, съветваше се с подчинените си - цивилни и военни, преглеждаше огромната си преписка и привършваше едва с настъпването на нощта. И обикновено именно тогава започваше най-деликатната част от работата му, защото Абдул Хамид, който имаше почти същите навици като представителя си в Македония, използваше предимно нощните часове, за да му изпрати важни съобщения, изискващи незабавен отговор.

Хюсеин Хилми паша беше един от най-големите работяги, които съм познавал, и единствената му истинска слабост бе характерна за трудолюбците в тази област. Той искаше да свърши всичко сам, неизбежно се объркваше в подробностите и спираше инициативата на сътрудниците си. Казваха му го неведнъж, членовете на финансовата комисия го убеждаваха, че канцелариите са толкова добре организирани и с такъв капацитет, че той може да се гордее с тях и да им предостави свобода на действие, като си запази правото да решава важните въпроси. Той ни отговаряше по един начин: че все пак няма да е същото. Може би гледната му точка беше закована на едно определено място от положението, създадено от абсолютизма на султана - той също имаше навик да се меси в подробностите и непременно би спъвал много повече дейността на другите си подчинени служители, отколкото тази на Хилми паша, който се радваше на доверието му.

(1) - Конвенция, уреждаща правата на християните в Турция и други мюсюлмански страни. Първи такъв договор е сключила Франция със султан Махмуд II още през 1534 г. Турция отхвърля режима на капитулациите чак през 1923 г. с Лозанския договор. - Бел. прев.

(2) - В Турска Мала Азия. - Бел. прев.

(3) - Управителя на окръга (тур.). - Бел. прев.

(4) Т. е. в Македония – Бел. прев.

(5) - Х. Н. Брайлсфорд - английски публицист, голям познавач на Македонския въпрос. През 1913 г. участвува в прочутата Карнегиева комисия, която разследва гръцките и сръбските престъпления в Македония. - Бел. ред.

(6) - ВМОРО. - Бел. прев.