Мюрцщег

IV.Мюрцщег.

От 1900 до 1903 г. бях консул в Багдад. Отидох там през Индиите и когато здравето ми ме принуди да се върна в Европа, видях отново Персийския залив, Карачи и Бомбай. Напуснах Англо-индийската империя с впечатления за огромното дело, което тъждествеността на цивилизаторска воля и власт бяха извършили там.

В началото на октомври 1903 г. минах през Аден, където ми попадна английски вестник с репортаж за срещата на императорите Франц Йосиф и Николай II в Мюрцщег и за сключената спогодба за Македонски реформи. Именно те щяха да решат съдбата ми през следващите години.

Макар и ненапълно възстановен от болестта, която пипнах в Багдад, след януари 1904-а бях принуден да прекратя почивката си, за да придружа до Константинопол г-н Мюлер-Рогож, назначен за дипломатически агент на Австро-Унгария, а същия месец в Солун започна и изпълняването на програмата от Мюрцщег.

Много критики се изсипаха - и върху нея, и върху нейните автори-дипломати, и върху международните органи, натоварени с изпълнението и надзора. И тъй като огромни трудности, отчасти неочаквани, спънаха делото на реформите, и освен това едно напълно ново сътресение - младотурската революция от 1908 г., сложи край на това начинание на Великите сили, не може да се отрече, че критиците му имаха известно право.

Тъй като предпочитам да разглеждам въпроса от регионална, а не от международна гледна точка, ще отбележа мимоходом, че от един австро-унгарски функционер се иска голямо себеотрицание и не по-малка дисциплина, за да си сътрудничи с руснаците по време на Руско-японската война. Без да иска, човек имаше чувството, че ще бъде пропуснат един много удобен случай (при това последният, уви!), а той би позволил на Хабсбургската монархия да защити интересите си. Ясно си спомням как руснаците и ние, когато пътувахме из вилаета Монастир(1) през лятото на 1904-а, не можехме да влезем в канцеларията на някой турски чиновник, без да видим разгъната карта на воените действия в Далечния изток с грижливо отбелязаното напредване на японските армии. Руснаците бяха принудени да се правят на разсеяни пред това не особено приятелско поведение, а колкото до нас, трябваше да изслушаме не една иронична забележка относно пораженията на руските ни приятели, както и недоумението от политиката на граф Голуховски.

Нещо повече, задачата ни в Македония беше затруднена от недостатъците на самата програма. Тези недостатъци бяха отчасти недъзи, свойствени на всяко международно начинание, както си дадох сметка подир една година, когато видях Крит под режима на принц Джордж и четирите държави-покровителки. Отначало в Македония контролът беше двустранен (сетне с учредяването на финансовата комисия контролиращите страни станаха шест). И най-малкото действие спрямо турците трябваше задължително да бъде предшествано от руско-австрийски компромис. Благодарение на сговорчивостта на руснаците и преди всичко на г-н Демерич, но благодарение и на отстъпките, които можехме и трябваше да правим според нашите инструкции, въпросните компромиси обикновено биваха постигани лесно. Но това не увеличаваше нито бързината, нито ефикасността на действията ни. При това освен дипломатическите агенти имаше и военни представители на Великите сили, които трябваше да реорганизират жандармерията: в Солун беше генерал Ди Джорджис, а в секторите - военни адютанти на множеството офицери реорганизатори, изпратени от всички Велики сили. Няма спор, че присъствието на последните при кампаниите помогна за подобряване на положението на християнското население - това ще бъде отбелязвано често в тази книга. Но от друга страна този сложен апарат и различието в мненията на цивилни и военни, което не закъсня да се прояви и в Македония, засили спречкванията. Това беше основният проблем на първо време, когато трябваше да се разрешат принципни въпроси, понякога доста трънливи, но които Мюрцщегската програма беше формулирала твърде мъгляво или не споменаваше изобщо.

Тези трудности произлизат очевидно от грешка, която ще да се е случила през първите седмици след срещата на императорите. Който прочете внимателно текста на програмата от Мюрцщег, изложен в приложението на книгата, ще разбере, че става дума за просто объркване, отбелязващо с общи думи намеренията на двамата министри относно Македония. Може да се предположи, че въз основа на тази програма исканията към Високата порта би трябвало да са съставени грижливо, както го иска най-елементарната предпазливост спрямо такива ловки дипломати, каквито са турците. Е добре, нито веднъж не се случи - може би за да се избягнат трудните спорове между Виена и Санкт Петербург. Възможно е и да не са искали да губят ценно време. Във всеки случай програмата от Мюрцщег е публикувана такава, каквато е, и в същия вид е предадена на Високата порта. Именно това обстоятелство и при предварителните преговори в Константинопол, и при множество случаи по-късно позволи на турците да се позовават на текста на самата програма, за да попречат на реформаторските намерения на Великите сили.

В същината си програмата от Мюрцщег беше точно обратната на онова, което казах в началото на тази глава за англичаните в Индия. Там има единство между власт и цивилизаторска воля. Тук няма сходство между началата, които трябва да се съчетаят. Реформаторската воля беше представена от множество чуждестранни функционери, които действаха понякога според латинската поговорка „Quot capita, tot opiniones!"*. Обратно, изпълнителната власт, без която не може да бъде реформирана нито една страна в света, и още по-малко Македония, беше в ръцете на Турция, а всички знаеха отлично с какви мъки бе изтръгнато съгласието на султана за Мюрцщегската програма; затова (особено на първо време) всички турски длъжностни лица в трите провинции – от валиите до каимакамите и мюдюрите, както и военните от всички чинове, се противопоставяха вкупом на прилагането на реформите. А и тайната подкрепа откъм Илдъз-кьошк ги насърчаваше в това им поведение.

За щастие главният инспектор Хюсеин Хилми паша, сложен начело на трите вилаета, въпреки всичко, което казват за него, включително и в началото на мисията му, имаше сериозно намерение да реформира администрацията. Той притежаваше нужната енергия, беше сговорчив с чуждестранните представители и преди всичко имаше роднинска връзка със суверена си и се ползваше с доверието му. И именно главният инспектор отстрани трудностите. Но ако Хюсеин Хилми паша не се бе озовал в Македония или ако бе заменен с който и да било друг османски чиновник, няма никакво съмнение, че само след месец-два реформите щяха да претърпят страшен провал.

Безспорно най-лошото в мюрцщегската програма беше условният и същевременно неопределен характер на мерките, отнасящи се повече или по-малко пряко до обещанието, съдържащо се в чл. 23 от Берлинския договор (вж. III-а и IV-а точка в приложението).

Тези мерки имаха плачевен резултат. Мнозинството от християнското население, тоест българите, сънародници на тези, които грабнаха оръжието на Илинден 1903-а, за да извоюват автономията си, обещана от чл. 23 на Берлинския договор, отхвърлиха програмата и имаха опозиционно отношение към реформите. С пристигането си международните органи бързо си дадоха сметка за това. Населението, оставено под тяхна защита, нямаше никаква полза от начина, по който искаха да го защитават. И ако е съществувало и най-малкото съмнение по този повод, то се изпари през лятото на 1904-а, когато дипломатическите агенти, пътуващи през вилаета на Монастир, получиха в града и в околностите на Охрид хиляди еднакви петиции, съдържащи решителен протест срещу „гнилите реформи" и енергично искане за автономия. Гледната точка на сърбите и гърците се различаваше от българската. Тези две националности се държаха настрана; но докато изчакваха, бяха започнали да действат чрез изпратени банди в различни райони на страната, очевидно окуражени от точка 3 в Мюрцщегската програма. Не след дълго ужасни битки започнаха да опустошават страната, битки, водени този път не срещу турците, а преди всичко с цел - от едната страна да променят етническото съотношение на територията на Македония, а от другата страна - да се защитят от подобна промяна.

Още в началото признах колко пакостна е точка 3-1 от програмата и по-късно, когато като консул в Скопие вече можех да действам по-самостоятелно, работих дълго, за да облекча тежките щети от нея. Лаская се от мисълта, че допринесох с нещо тя най-сетне да бъде обезвредена чрез „правилно тълкуване". Но това стана много по-късно, прекалено късно, за да се попречи на нещастията, които тази пагубна точка щеше да предизвика. Никъде по света и още по-малко на Балканите не е възможно чрез обикновена дипломатическа нота да се прекрати кървава борба, в която едните са спечелили вече позиции, към които се стремят другите.

С течение на времето към споменатите вече трудности се прибавиха нови - например временният характер на финансовата комисия, което намаляваше доверието на населението в сериозността на тази институция, или трудностите при плащане, породили се във връзка с увеличените с 3 на сто митнически такси. Това обяснява защо трябва да погледнем с пренебрежение към резултатите от реформите. По този въпрос бяха съгласни всички, макар че според позициите, гледната точка и националността на критиците имаше в мненията им и някои дребни различия. Колкото до стойността на официалните документи, трябва да се държи сметка, че те се съставяха често под влияние на взаимната предпазливост, проявявана в докладите на реорганизаторите - офицери от различни държави: констатация, която трябва да се тълкува като такава, а не като упрек - нямам желание за това, винаги съм внимавал много с този жанр.

Би било интересно да се напише история на изпълняването на Мюрцщегската програма и резултатите от нея, но поради току-що споменатата причина това не би било лесно да се направи безпристрастно. Колкото до мене, не се чувствам способен да се захвана с тази задача, най-вече защото след октомври 1904 г. отсъствах почти цяла година от Македония - много важен период в развитието на реформите. Все пак мога да предложа на читателя нещо равностойно, защото имам някои бележки от пролетта на 1907-а, по които направих резюме на резултатите, получени досега; впрочем тези резултати не претърпяха особени промени до момента, когато избухна младотурската революция и Силите се отказаха от делото на реформите.

Колкото до подобряване на администрацията в трите вилаета, където реформите бяха приложени - вилаетите съответствуват почти изцяло на самата Македония, въпреки че на юг обхващат и чисто гръцки райони - констатирам следното: Макар със сигурност да е имало изключения, потвърждаващи правилото, насилническият и деспотичен режим на османските чиновници и военни и особено на мюсюлманските първенци, съществувал по-рано, общо взето и в известна степен отстъпва място на реда; възможността да се подават жалби до международните органи допринесе много за този резултат.

Корупцията намаля. Дори може да се каже, че сред висшите административни власти корупцията почти изчезна или най-малкото прие смекчената форма на косвени облаги, например участие във военните доставки. И при второстепенните администрации условията се подобриха значително благодарение на строгостта, с която Хилми паша наказваше нарушителите.

Жандармерията, по-рано жива рана на страната, бе превърната в орган на обществената сигурност. Дори и християните полека-лека започваха да се отнасят с по-голямо доверие към тази институция, макар действията й да бяха спъвани от борбата, разразила се между народите-братя, а тази борба жандармерията сама не можеше да спре.

И дисциплината на турската войска отбеляза известен напредък. Благодарение на интелигентността и Донякъде се подобриха нещата в правосъдието, но не дотам, че да отпадне проектът за съдебна реформа - нуждата от нея се признаваше от всички.
Колкото до полицията, Хюсеин Хилми паша я прочисти от бруталните и корумпирани елементи. Ако въпреки това недоволството от полицията, особено в каазите, беше все още голямо, това се дължеше на престъпни инструктажи и именно в тази област чуждестранните реорганизатори намериха широко поле за действие.

Сега стигаме до основната точка за положението на християните в страната. За да отсъдим как им са се отразили реформите, трябва да разграничим добре частните от общите интереси. Някои хора определено се оказаха в по-благоприятно положение от по-рано, защото се възползваха от напредъка на администрацията, за който стана дума по-горе - присъствието на офицерите реорганизатори в каазите позволяваше почти навсякъде да бъде използвано, в случай на нужда, посредничеството им за приемане на жалби. Върху тази картина падаше само една сянка: действащите банди, които сееха ужас в страната. По отношение но това бедствие делото на реформите (реорганизиращи и контролиращи, но не и омиротворяващи) беше безсилно. Разбира се, международните органи нямаха никаква вина за това и правеха всичко възможно, за да смекчат страданията на населението. Но от усилията им нямаше особена полза, защото коренът на злото беше много по-дълбок. За нещастие, Мюрцщегската програма бе пренебрегнала сериозния контрол на обещанието, съдържащо се в член 23 от Берлинския договор, и този фатален пропуск допринесе за страшното пробуждане на стари съперничества между балканските народи. Борбата за турското наследство беше започнала още приживе на болника и щеше да се превърне в начало на много по-ужасни жестокости, чийто театър отново стана Македония, след като турците бяха принудени да си вървят.

(1)- Предишното име на Битоля. - Бел. прев.