XV. В планината Атон (1).



Македония продължава в Егейско (Бяло) море чрез един полуостров, наречен в древността Халкидика, който се разделя на три други: Пален(2), известен с охолните си градове и плодородните си поля, гористата Ситония(3) и зелената Актея(4), на чийто край огромен скалист зъбер се издига над лазурната водна повърхност и се устремява към небето - връх Атон.

Едно време персийският владетел се готвел за война с Елада - малка и слаба държавица в сравнение с могъщата азиатска империя. Това е същият владетел, в чиято прослава са триезичните надписи от Бехистун и Алвенд: „Дарий, син на Хистасп Ахеменида, великият цар, цар на царете, цар на земите с различни народи, цар на тази голяма земя!" Но една буря запратила флотата му върху скалите под връх Атон и войската му била унищожена от траките. На боговете(5), чиито светилища са на Актея и връх Атон, Гърция би могла да отдаде спасението си.
Годините минавали. Синът на Дарий подготвял нова война срещу Елада. Наредил да пресекат с канал провлака, съединяващ Актея с Халкидика, за да минат оттам корабите му. Но напразно, защото флотата, избягнала подводните скали под връх Атон, била победена от Темистокъл при Саламин(6).

Изтекли векове. Каналът на Ксеркс се затлачил с пясъци, защото Актея водела мирен и усамотен живот, макар и в съседство с богатите колонии на Пален и Халкидика, с процъфтяващите градове Олинт и Потидея, замесени в многобройните войни между перси, атиняни, лакедемонци, македонци и римляни.

После настъпил залезът на боговете. Прости и скромни люде започнали да проповядват Евангелието на Спасителя и да славят Светата Богородица. Храмовете на олимпийците опустели и започнали да се рушат. И когато страшни земетресения доунищожили езическите светилища в планината Атон, пристигнали християнските монаси. Скалистият зъбер и Актея се превърнали в свещено място за боготворене на Св. Троица и за благоговение пред Божията майка. В този природен рай се множели килиите на отшелниците. Така полека-лека Актея се превърнала в убежище за пустинници и иноци, в манастирска република, творяща сама законите си, нещо като християнски аналог на „Държавата" на Платон. Първите религиозни колонисти били от иберийската и гръцката раси. Последвали ги славяни, новопокръстени в християнството: българи, сърби и руснаци. Както и другаде, на Света гора Атонска християнската вяра не пречела ни най-малко на развитието на изкуствата и науките от античния свят и именно от връзката между двете култури се зародила цивилизацията на балканските народи, чието огнище била планината Атон.

Монашеската република на Света гора оцеляла във всички бури при преселението на народите и през средновековието, през всички вътрешни и външни борби на Византия, през кървавите войни на балканските династии, не я удавил дори потопът на турското нашествие. Именно от планината Атон започна възраждането на християнските нации на полуострова, ренесанс, довел до тяхното освобождение, но и до събуждане на братоубийствените им съперничества.

„Св. Пантелеймон" близо до стълбата на Дафна, „Есфигмен", подобен на средновековна кула, манастирите „Св. Павел" и „Дионисий", застроени в склона на скалистата планина, заобиколеният от гори „Кутлумуш", Хилендарският манастир, българският Зографски манастир и особено „Ивирон", фондацията на кавказки монаси(7), са най-забележителни сред двайсетте главни манастира, на които принадлежи напълно земята на полуострова, а монасите, пристигащи по-късно, им плащат наем за скитовете и килиите си. В малкото градче Карея е отседнал общият съвет - „Протатон", управляващ републиката.

С нарастване на руската сила в Света гора Атонска настъпва известна промяна. Минали са вече векове, откакто чудодейната икона на Богородица е отнесена в Москва. На нея се дължи известността на метоха „Ивирская". Поклонници и злато се стичат отдавна от Русия към Атонския полуостров, който пък изпраща в обратна посока свещени образи (икони); в империята на царете те не липсват в нито един домашен иконостас; императори и императрици, дворяни и селяци, търговци и войници ги носят на гърди. Със светогорски икони са увенчани дори флаговете на светата Рус, които красят носовете на императорските бойни кораби.

Всичко това създава положение, при което Русия не само успява да стъпи на Атонския полуостров, но и да го направи опора на балканската си политика. Наистина, руските монаси успяват да се сдобият само с един от двайсетте главни манастири - „Св. Пантелеймон". Но с времето той придобива гигантски размери, нови постройки, приличащи на казарми, карат неведнъж турците да се чудят дали няма да се стигне до някой Гибралтар на руския царизъм в Егейско море. В другите части на Света гора руските монаси са принудени да се настаняват в килии, като плащат наем на гръцките манастири. Но две от тези „килии" - наречени на пророк Илия и Св. Андрей, надминават доста с размерите си гръцките манастири, като особено последната обител е построена изключително луксозно, поради което сред народа я наричат „сарая" (двореца).

Именно по времето на реформите в Македония руското влияние достига своя връх. Руските представители гледат на Света гора като на своя собственост и това обяснява защо полуостровът, иначе избягнал борбите между четите и другите бедствия на епохата, нито веднъж не е бил посетен от международни представители.

И ето, че веднага след младотурския преврат получих възможността да отида там и сега мога да кажа, че сред многото ми спомени от южните пейзажи най-силно впечатление у мене остави Атон. Ето какво мотивира посещението ми. След кървавите борби през последните години Македония живееше с мечтата, уви, твърде краткотрайна, за свобода, помиряване и побратимяване, която Енвер и приятелите му бяха породили като по чудо. Дори и Европа се помами или поне си придаваше такъв вид. Международните реформи като че ли се оказваха ялови и хората се надяваха, че поне за няколко седмици дипломатическите канцеларии, подпомогнати от офицерите реорганизатори, ще успеят да си направят изводите за новото положение. За да се запълни тази пауза и същевременно да се уредят на Атон някои висящи проблеми, главният инспектор Хилми паша реши да отиде там лично и покани западните си сътрудници да участват в посещението. Мнозина приеха и така италианският делегат г-н Маиса, г-н Петряев и моя милост със секретарите ни се качихме заедно с Хилми паша и свитата му на военно корабче от османската флота, което трябваше да ни откара от Солун до Дафни.

Поради някои обстоятелства при детронирането на Абдул Азис през 1876 г., султан Абдул Хамид имаше предразсъдъци по отношение на военната флота и я онеправдаваше в сравнение със сухопътната войска. Изпитахме го на собствен гръб, защото докато още заобикаляхме полуостров Касандра, забелязахме, че ко-рабчето, което отдавна не беше стъпвало на док, крета едва-едва и няма да пристигне в Дафни по светло. И наистина, като заобиколи нос Палиури, то се насочи към някакво малко заливче на полуостров Лонгос, за да хвърли котва и да изчака, та да пристигне на другия ден на разсъмване. Усамотението на този горист полуостров контрастираше странно с гъсто населената и с обработена земя Касандра. Единствените човешки същества, които забелязахме тук, бяха двама или трима овчари, водещи стадата си на паша. Помислих си, че навярно и Атонският полуостров е изглеждал така преди основаването на манастирите.

Щом хвърлихме котва в Дафни на другия ден, зелената гледка, разпростряла се в подножието на гигантския конус, се появи пред очите ни като вълшебна градина. С наближаване до нея полека-лека различавахме светлозеленото на кестените от тъмните колони на кипарисите и наситената неподвижност на лавровите от нежната зеленина на миртовите дървета.

Пресякохме този земен рай за около четвърт час. За съжаление причини от политически характер ни попречиха да отидем до Хилендарския и Зографския манастири, защото се страхувахме, че сръбските и българските монаси могат да пренебрегнат обета си и да прекъснат по един или друг начин почивката, която си бяха дали международните реформи след преврата на младотурците. Така че се принудихме да посетим само гръцките и руските „килии" и обители, както и една румънска сграда, също наричана килия. В руските манастири всичко беше модерно и добре поддържано, усещаше се дори нещо като военна дисциплина; монасите кръстосваха насам-натам почти като добре обучени новобранци; до такава степен, че в дори в костницата на „Св. Пантелеймон" черепите бяха подредени на равни редици като снаряди в арсенал. Богатите колекции от стари византийски икони в „Сарая", служещи за модели на днешните художници, бяха подредени, номерирани и каталогизирани безупречно. Но въпреки образцовия ред се усещаше - от забележките на монасите -че навсякъде владее духът на царизма и потисничеството, дух враждебен на свободата.

Съвсем друга атмосфера цареше в гръцките манастири. Там имаше несравнимо повече свобода и сърдечност, за което си дадохме сметка например в манастира „Ватопед", където изкарахме два дена. Вродената веселост на елините се усещаше дори и сред аскетите. И обратно, редът търпеше доста упреци. В богатата библиотека на „Ватопед" например бяхме поразени от скандална бъркотия сред ценните ръкописи. Когато с г-н Маиса направихме екскурзия до „Йвирон", станахме свидетели на почти същата небрежност.

Много дни изкарахме в Карея - главното селище на Света гора, където спахме в „килия", съседна на обителта „Св. Андрей", наречена „Сарая", както вече казах, когато изброявах руските учреждения. На две крачки от тази величествена сграда се простираше дълбока пропаст. Монасите ни разказаха, че пропастта се разширявала от срутвания при честите в този район земетресения и че ги било страх един прекрасен ден да не потъне и самата обител.

Припомнихме си този разговор, когато една нощ мощната сграда се разтресе до основи. Беше земетресение и всички бързо изскочиха от стаите си. Само главният инспектор Хилми паша запази спокойствие в общата паника и загърнат в дългото си арабско наметало, застана под свода на коридора. Не беше ориенталският фатализъм, който му вдъхна това спокойно поведение, а по-скоро разсъдъкът. Защото, отбеляза той при втория, вече не толкова силен трус, сводът представлява най-доброто убежище, и ни посъветва да следваме примера му.

Трусовете преминаха, без да причинят сериозни разрушения. Но като си спомням сега за онази тревожна нощ в Атон, струва ми се, че тя беше предзнаменование. Прекрасният като дворец руски манастир на ръба на дълбоката бездна не е ли образът на една империя - още по-могъща от тази на Дарий, чиято флота търпи крушение в скалите под връх Атон - империята на Романовци, която след седем години също щеше да бъде погълната?

Планината Атон - колко ли империи е видяла да възникват и изчезват? Перси, македонци, римляни, византийци, българи, сърби, латинци, турци, руснаци! Колко ли кръв се е проляла по бойните полета на съседна Македония - от античността до наши дни? Но всичките превратности на историята и всички страдания на хиляди човешки същества с нищо не са намалили очарованието на този вълшебен полуостров, където след срутването на езическите храмове обожанието на Светата Троица и почитта към Богородица са все така всеотдайно запазени.

* * *

На връщане по суша към Солун яздихме до Полигирос, седалище на гръцкия митрополит, където трябваше да дойдат да ни вземат с коли. Именно тук се случи нещо характерно. Митрополитът се яви пред Хилми паша и чуждестранните му сътрудници, за да им връчи необикновена жалба. Случаят бил следният: в Полигирос, който е областно средище, населено само с гърци, имало само едно и то начално училище, повече от примитивно; митрополитът искаше броят на класовете да бъде увеличен и ако е възможно да бъде основана прогимназия - благоволение, за което досега молил напразно сънародниците си. Естествено, Хилми паша му обеща да се заеме с въпроса, веднага щом се върне в Солун. Колкото до чуждестранните агенти, те бяха поразени от контраста между богатите ресурси на гръцката пропаганда, която винаги изтъкваше превъзходството на елинската цивилизация, и пренебрежителното отношение към една чисто гръцка област, която иска по-добро обществено образование. Фактът беше още по-парадоксален, защото в смесените области или местности присъствието и на най-незначително гръцко малцинство или дори само на патриаршисти(8) е достатъчен повод за елинистичната пропаганда да създаде прогимназии и дори лицеи. Това е тъжен пример за крайностите на националните съперничества - крайности, стигащи дори до пренебрегване на съществените нужди на собственото обществено образование.



(1) - Т е. в Света гора Атонска. - Бел. прев.

(2) - Днешна Касандра. - Бел. прев.

(3) - Лонгос. - Бел. прев.

(4) - Т е. Света гора. - Бел. прев.

(5)   - Очевидно тракийски... - Бел. прев.

(6) - Остров в Бяло море, при който през 480 г. пр. Хр. се срещнали гръцката и персийската флоти.- Бел. прев.

(7) - „Ивирон" е грузински манастир. - Бел. прев.

(8)  - Т. е. на българи, но признаващи за свой духовен глава цариградския гръцки патриарх, а не българския екзарх - глава на Българската автокефална църква, която е екзархия от султанския ферман на 28 февруари 1870 до 1953 г., когато на черковно-народен събор преминава в ранг патриаршия, призната веднага след това от всички автокефални църкви по света. - Бел. прев.



назад   нагоре   напред