През лятото на 1905-а
в интервала между двата ми стажа в Македония, бях натоварен да завеждам
- по време на почивката на г-н Пинтер - главното консулство в Ханя(1).
От известно време се забелязваше
недоволство сред населението на острова, което искаше да смени режима
на княз Георги и четирите сили покровителки с присъединяване към
Гърция. Почти едновременно с пристигането ми в Ханя това движение прие
бунтовнически характер и промяната бе отбелязана с бягство в Терисос на
трима водачи - Венизелос, Фумис и Манос. По-късно първият ще стане
голям държавник, изиграл важна роля в най-новата история на елините.
Особено в началото си този бунт нямаше особено сериозен
характер. Напълно различен от жестоките борби, на които бях свидетел в
Македония, критските смутове приличаха по-скоро на оперета. Трудно е да
се каже дали това се дължеше на липсата на енергия и сила от страна на
„андартите" или на предпазливото отношение, което поради различни
причини върховният комисар и дипломатическите и военните представители
на четирите сили имаха към бунтарите. Във всеки случай двойственото
положение, в което се озова Ханя в продължение на няколко седмици, не
беше по принуда, защото когато по-късно руснаците се заеха енергично да
потушат бунта и нанесоха на бунтарите поражение в околностите на
Ретимнос, движението много бързо се разпадна.
А отначало изглеждаше по-различно. Почти всяка вечер, когато
се хранехме в клуба на Халепа, край града отекваха пушечни гърмежи.
Наистина, на сутринта най-често научавахме, че не е имало нито убити,
нито ранени, в крайно редки случаи бяха дадени жертви - всичко на
всичко неколцина души от въстаналите и от защитниците на града.
Право да си кажа, този бунт почти не смущаваше нормалния
живот в Ханя, а колкото до мене, единственото неудобство беше, че не
можех да се разходя във вътрешността на страната, както много ми се
щеше. Не че това бе невъзможно - не би имало непреодолими трудности при
пресичането на позициите и на защитници, и на разбунтували се, тъй като
бяха доста рехави. Но подобна екскурзия би събудила съмнения у княза
или у консулите на силите покровителки, с което трябваше да се
съобразя, още повече че можех само да се радвам на приятелското им
отношение към мене.
Положението на княз Георги беше твърде деликатно, особено
тогава в Терисос. Син на краля на елините, международният му мандат на
върховен комисар го задължаваше да се противопостави на националното
движение, чиято цел бе да присъедини острова към кралството на баща му.
Ако през годините той е успявал да се справи, то е защото притежаваше
качеството на гръцкия клон на Глюксбургите - да се приспособя ват към
манталитета на новата си родина, но като пазят скандинавското си
достойнство. Самият аз получих малко доказателство за това, когато
князът, който физически беше великолепен представител на северната
раса, един ден ми благодари, загдето съм изпълнил негово желание.
Ставаше дума за нещо съвсем второстепенно. Но той ми каза, че с цялата
признателност към поведението ми в никакъв случай не би желал заради
неговото удоволствие да рискувам някой упрек от страна на началниците
ми. Явно тази негова черта беше много повече датска, отколкото гръцка!
Спомням си за двама гърци от антуража на княза - адютантът,
капитан на кораб, Лембесис и частният секретар, капитан на.корвета,
Мелас; първият е от албански произход като всички жители на островите
Хидра, Спецай и Псара, дали на Гърция големи моряци по време на войната
за независимост, както и друга видни люде. Когато Лембесис разбра, че
съм бил в Албания и знам тамошния език, отношенията ни станаха много
приятелски и преди няколко години научих със съжаление тъжната новина
за самоубийството му в Париж. Колкото до Мелас, той беше брат на
известния шеф на андартите в южната част на Македония, убит в едно
сражение по време на престоя ми в Крит.
Тогава Великобритания и Италия бяха представяни в Крит от
преподобния Езми Хауард и от барон Фаскиоти, чиито таланти и
дипломатически умения вече предсказваха блестящите им кариери в бъдеще.
Френският представител беше г-н Моруар, бивш член на Атинската
финансова комисия, а руският - г-н Броневски. За положението в страната
разговарях най-често с руския генерален консул - нравеха ми се живият
му темперамент и енергичен характер.
Въпреки благосклонността на четирите европейски сили,
трябваше да държа сметка за постоянните им усилия, наложени от бунта и
от необходимостта от контрол, невинаги лесен, над островната
администрация, та от страх да не злоупотребя с любезността им по време
на престоя ми в Крит търсех предимно компанията на моя германски колега
г-н Селигер, който също като мене нямаше много работа и се ограничаваше
с ролята на наблюдател.
Един ден с пощенския параход от Константинопол дойде на
гости общият ни познат г-н Андерс, драгоманин в германското посолство.
Аз го познавах от Багдад, а г-н Селигер - от османската столица. Г-н
Андерс поиска да види критските бунтари, което беше невъзможно - поради
споменатите по-горе причини и за няколкото часа, когато параходът е на
рейд. Вместо това отидохме до селцето Галата в международната зона,
заето от групи, събрани и въоръжени в помощ на войниците на силите
покровителки. Тези критяни, наречени „антипанастати"(2), имаха доста
свиреп вид в живописните си носии, така че лесно можеха да бъдат
объркани с истински бунтуващи се. Така нашият приятел получи
възможността да види поне нещо подобно на партизаните на Венизелос,
Фумис и Манос.
Това, което можах да констатирам за критската администрация
по време на краткото ми управление, потвърди изцяло мнението на мнозина
други наблюдатели - че от начина им на работа може да се желае още
много. Това се дължи на основната характерна черта на гърците и особено
на критяните - да отдават прекалено голямо значение на политиката за
сметка на организацията и може би на различните намерения на силите
покровителки: някои от тях гледаха на режима на княз Георги като на
преходен етап, докато други не смятаха да го прекратяват толкова бързо.
Аз дори чух да се говори за безбройни случаи на корупция, надхвърлящи
всичко видяно досега преди реформите в Европейска Турция, което се
дължеше главно на това, че избирателите бяха склонни да дадат гласа си
за личности, престъпили общото право. Посочиха ми случая с един лекар -
осъден за получаване на бакшиш при упражняване на общинските си функции
и освободен от каторгата поради всеобща амнистия, бил избран за кмет на
някакъв град; и тъй като върховният комисар не можел да се
противопостави на волята на населението, принудил се волю-неволю да го
утвърди в новата му длъжност.
В Ханя научих от една телеграма, отпечатана в гръцки
вестник, за смъртта на австро-унгарския дипломатически агент г-н Мюлер
- кончина, предизвикала консулско разместване, при което г-н Опенхаймер
наследи починалия, а аз бях номиниран за консул в Скопие. Кипърските
наблюдения ми бяха от голяма полза при втория стаж в Македония и точно
по тази причина вмъкнах в книгата този критски епизод, макар на пръв
поглед той да няма никаква връзка с мисията ми в Македония.
На първо място видяното на този остров ми даде много
по-точна представа от тази, която имах дотогава, за трудностите,
свързани с всяка международна акция. Впоследствие този опит ми помогна
много да преодолея някои недостатъци на Мюрцщегския режим, които ме
бяха поразили толкова силно през 1904-а. Нещо повече, той ми помогна да
опозная отблизо тенденциите на елинския национализъм. Защото странният
характер на бунта в Крит не само се прояви на няколко пъти, наистина
при много по-кървави обстоятелства, в събитията в Македония, но именно
критският елемент полека-лека навлезе достатъчно силно при формирането
на бандите от „андарти". При престоя ми в Крит вече бях имал случай да
разговарям с г-н Бронски за общото между критския въпрос и македонския
проблем, и няма съмнение, че дори извън личността на г-н Венизелос
критският елемент не би имал голяма роля в по-сетнешната гръцка
политика и не би довел правителството в Атина до действия, станали
решителни за съдбата на Македония.
(1) - Ханя или Канея - главно
пристанище на о. Крит. - Бел. ред.
(2)- Противници на въстанически
действия. - Бел. прев.