13. Вълчедръмска народна свадба
 

От седенките, тлъките и хорото са ставали пристанушите. В зависимост от отношението между младите (момъкът и момата), те ставали по няколко начина.

Първият случай е, когато момчето и момичето са се любели и рекат да се оженят. Момчето вечерта я завежда у дома си. Бащата на момичето идва да я попита насила ли е доведена и дали желае да си излезе. След като момичето каже, че е дошло доброволно, той дарява невестата, като й подава портфейла си и тя сама си взема пари от него. Но ако родителите на момичето са сърдити и не го дават за това момче, то не се извършва даряване.

На сутринта свекърът с един негов близък човек отива с бъклица вино в дома на момичето. На портата пита дали ще ги приемат. Ако кажат, че ги приемат, те влизат. Свекърът целува ръка на бащата на момичето, дава му вино и казва за пръв път „свате”. Бащата поема бъклицата и казва: „Наздраве, свате”.

След като се почерпят, майката на момичето дава завити или сложени в торба дрехи на момичето и така се разделят за този ден.

Когато обаче родителите на момичето са сърдити, те не приемат бащата на момчето. Той се връща и не идва, докато не го повикат. Това става след няколко дни, като се намесват да помогнат близки и роднини.

Вторият случай е, когато някое момче е харесало момичето, но то не иска да се ожени за него. Тогава той с помощта на другарите си я грабва насила и я отвежда в дома си. Тогава бащата на момичето вика попа и старейшината (кмета) и отива в дома на момчето. Ако момичето заяви, че не желае да остане, те го „извеждат” и го предават на родителите му. Такива момчета след това остават много посрамени. Ако момичето заяви, че няма да излезе и бащата е съгласен, те го оставят. В някои случаи момичето било отвеждано не в дома на момчето, а било укривано някъде, дори и в друго село. Това създавало големи неприятности и на двете влаки (фамилии), като се е стигало дори до побоища.

Третият случай, това е вече когато момчето и момичето са имали либене и родителите им са съгласни те да се оженят. След като момчето е заявило на родителите си, че ще се жени, в дома на момичето отиват един - двама близки на момчето и предлагат да има сватба. В уверение на това, че е съгласна, момата дава така наречения „малък белег” - няколко парчета от рубата (чеиза), като възглавница, чорапи, кърпа и шорец.

На другия ден свекърът, свекървата и няколко техни близки с една-две каруци отиват в дома на момата, за да вземат „големия белег” и да занесат ядене на невестата. След като е дадено ядене и пиене, момата дава големия белег, като всички, които са дошли за него, се окичват с разни дарове: ризи, кърпи, възглавници, чорапи. Връщайки се в дома на момчето, те се провикват високо.

В случай, че момчето се откаже от момичето след вземане на белега, той е длъжен да върне всичкия белег, без да иска парите, дадени като дарувка на невестата. В случай, че момичето се откаже от момчето, то не е имало право да поиска да й се върне белега.

Белегът се вземал 3-4 дни преди уговорения „изпрат”. Всеки ден на обяд три жени от дома на момчето носят обяд на момичето и се връщат винаги окичени с много дарове. Последният ден, като се занесе обяда, една от жените не се връща. Тя остава залог до идването на момчето и родителите му да вземат момичето.

Залогът се правел, да не би някой да раздума момичето в този момент и те да отиват напразно, а и това ще бъде голям срам за всички. Имало е случаи, когато момичето е избягвало с друго момче преди изпрата и момчето се връщало без невеста, което предизвиквало смях и подигравки.

Сгледа - Когато някое момче хареса момиче най-често от друго село, а може и от неговото, но не са се срещали и познавали, или пък когато близки на момчето са препоръчали някое момиче, се устройва среща, която се нарича „сгледа”. Това става в къщата на роднини или приятели. Младите се срещат насаме, разговарят и след това, ако се харесат, момчето изпраща свои близки, роднини и приятели на семейството, облечени в най-новите си дрехи. Младоженекът е облечен най-хубаво - с бели беневреци, украсени с черни гайтани, бяла риза с бродерия на яката, около пазвата и ръкавите, бял джамадан с красиво изписани фигури от черни конци на предниците и долу на ръкавите. Отгоре е облечен с кусак от бели олови, украсен на предниците с чоха и разноцветни конци. На врата му е преметната красиво изработена кърпа със сглабове или късана, дълга колкото един разтег, превързана под шията. На главата си е сложил черен калпак, закичен с китка от мушкато, чемшир или друго зелено цвете. Обут е с цървули и навуща, прихванати с черни връви, опасани около навущата като гривни.

За изпрата са дошли свирджиите - гайдари, зурладжии из средата на циганското население - дудукчии, кавалджии и цигулари. (Тук ще опишем как са ставали изпратите в най-старо време, запомнени и предавани от поколение на поколение). Когато се довежда невестата с изпрат, оруглицата се прави преди тръгването. Тя е от хубава късана кърпа, прегъната от две така, че краищата да се веят и прихванат на дълъг около 2 м прът. Отгоре на пръта е забодена една ябълка, а под нея е привързана китка от босилек, чемшир, турско цвете и други зелени цветя.

В направата на оруглицата, освен момите, най-голямо участие взема старокята (човек, определен от свекъра да се грижи през време на цялата сватба за реда, спазването на ритуалите, посрещането и изпращането на гостите, на кръстниците, яденето, пиенето и всичко друго около сватбата).

При правенето на оруглицата се пеела следната песен, записана от Гика Торлашка:

Оруглица трепере
сред войнови дворове.
Войно по двор одеше,
дребни сълзи ронеше.
Макя си го тешеше:
- Мълчи, сине, не плачи,
мама че те ожени
за Демяна девокя.

След направата на оруглицата (когато невестата е пристанала, оруглицата се прави вечерта на пристанкята), старокята я взема и я носи през цялото време на изпрата, седнал в първата кола пред всички.

Докарани са 3-4 кола, в които са впрегнати волове или биволи. Всички сватбари се наместват в колите, като в първата са свекърът и свекървата, в следващата - младоженекът и деверът, а след тях - останалите сватбари. Начело с музикантите сватбарите тръгват за дома на момата. Тогава, при тръгването, е пята песента:

Оставай сбогом, момкова мале,
 че тидигнумо сватба голема.
Оставай сбогом, момкова мале,
че ти отводи голема сватба,
голема и пременена,
със ситни ми дребни свашици.

Това се изпява от първата кола. От втората кола пеят:

Нали ти думам, момина мале,
не моми мома, не сади ружа.
Че дойдат сватове, мома че узнат,
че дойдат сваи, ружа че оберат.

Припяват и останалите сватбари.

След като пристигнат до дома на момата, сватбарите запяват:

Я излез, тъщо, до надвор,
да видиш зета на коня
какво се вива превива.
От коня нечеда слезне,
догде девокя не види,
дали е лика прилика,
дали е бела, червена,
дали е тънка, висока.

Пристигнали до дома на момата, сватбарите слизат от колите и навлизат в гувното (двора) на сватовете. Бащата и майката на момата посрещат сватовете с „Добре дошли!” и „Честита радост!”, а те им отговарят: „Чест ви Господ дал!” Всички сватбари влизат вкъщи. Церемонията тук е къса. След почерпването с вино и ракия и размяна на някои приказки между сватовете, всички излизат на двора.

Невястата е хваната за ръка от брат и или някой съвсем близък момък, който я извежда на двора и тя отваря вратите на кошарата, кошовете, пивницата и курниците, за да не се изнесе късмета от този дом и той да остане „затворен” (да запустее). Насред двора се слага ведро (котел), пълен с вино и окичен с цветя. Няколко момчета затварят вратницата, за да не излязат сватовете, докато младоженецът не плати моминото ведро. Той отива при вратницата и дава пари на момчетата, които я отварят. След като плати, заедно с девера отива при невестата. Брат й я дава на младоженека, той я хваща за ръка и заедно се качват на колата. Качват се и всички сватбари заедно с гостето, което ще придружава момата за доведанкята.

Свирджиите засвирват, сватбарите запяват и тръгват обратно към дома на младоженека. И сватбарите, и колите са украсени с дарове. Тогава се пее следната песен:

От първата кола:

Остани сбогом, момина мале,
момини двори слана ослани,
момкови двори слънце огрея.

От втората кола:

Остаяй сбогом, момкова мале!

От третата кола:

Остани сбогом, момина мамо,
йу момини двори дъжд припърска,
дъжд припърска, мъгла припадна,
момкови двори слънце огрея.

Втора песен:

Оставай сбогом, момина мале,
слана ми падна йу момини двори,
та ми ослани момина макя.
Оставай сбогом, момина мале,
че си отводи сватба голема...

Сватбарите са изминали дългия път и се доближават до дома на младоженека. Тук запяват нова песен:

Отваряй порти, момкова мале,
че ти водимо сватба голема,
сватба голема, млада отмена.
Отваряй порти, момкова мале,
че иде вой но с тежка сватба.
Йу момкови двори две сл ънца греят,
'йу момини двори две мъгли лежат.

Песните са записани от Гика Торлашка и Цвета Каменова.

Така сватбарите пристигат в дома на младоженека. Всички слизат от колата. На външната врата, на прага, стоят три жени със запалени свещи и шише с вино. Свекървата отива при тях. Младоженекът, невестата и деверът се отправят към вратата и застават пред жените. (Тези жени не трябва да са вдовици или бездетни). Свекървата дава вино на младоженците, закачва герданче на невестата и ги въвежда вкъщи, като всички викат: „Иу...у...у”.

Свирджиите свирят хора, всички играят.

За сватбарите и гостите, дошли от страна на невестата, е сложена трапеза. Така доведанкята продължава с веселие до полунощ.

На сутринта група млади жени и моми вземат по една стомна и отиват да донесат вода от някой по-далечен кладенец или чешма, провиквайки се: „Иу...у...у!”, за да се разбере, че снощи е имало доведанкя и разправят на кого е била, коя и откъде е невестата. Този обичай се е правел, независимо по кой начин е станала доведанкята и дали родителите на момата са сърдити или не.

След довеждането на невестата започва стягането на сватбата. Сега трябва да се купи “убавото” за невестата, а то се състои от гривни, гердани, пръстени, разни украси за облеклото, купешко цвете, направено от хартия, потопена в парафин и някоя горна дреха.

Сватбите винаги са правени в неделя, затова още от четвъртък започва калесването. Свекървата калесва (кани) някои от най-близките роднини и слушачките - жените, които ще месят хляба и готвят гозбите. Калесниците са млади момичета, хубаво облечени и закичени с купешко цвете. Те калесват всички роднини и близки с пълни бъклици вино.

Свекърът и свекървата с турта, варена кокошка и бъклица вино отиват в сряда при кръстника, с когото предварително са се разбрали, че приема да венчае младоженците. Там ядат и пият и като си тръгнат, оставят бъклицата на кръстника. Окончателно са се разбрали както за подаръците, така и за даруването.

В петък се започва и месенето на хляба за сватбата. Омесват се необходимия брой пити и кумовите хлябове.

В събота вечерта се прави „плетанкята” и се меси „шуговата турта”. Идват младежи, които играят хоро на двора. Свирджиите свирят до полунощ. По-близки моми и момчета сплитат косата на невестата и обръсват младоженека. След това изплитат две венчета, които ще поставят на главите на младоженците при венчавката. Венчетата се плетат от чемшир и други зелени цветя, слагат се няколко стръка босилек, няколко ситни глави чеснов лук и нанизани на червени конци монети. Венците се плетат вън от къщата, на дръвника и докато се плетат, се пее следната песен:

Вила мома, Драгньо ле, зелен венец.
Та го вила, Драгньо ле, дор заспала.
Заспала мома, Драгньо ле и сънувала,
че потекла, Драгньо ле, риджа вода,
та понела, Драгньо ле, моми венец,
моми венец, Драгньо ле, момку китка.

Песента е записана от Цвета Каменова.

Всички облекла, с които ще бъдат облечени младоженците за венчавката, са прибрани и никой не може да се докосне до тях. Скътани са и гащите на младоженека, за да не направи някой магия върху тях и да „завърже” младоженека.

Сега е ред да се омеси „шуговата турта”. Три млади момичета вземат по едно сито. В най-горното се сипва брашното и се слагат едно яйце и три вретена. Ситата се слагат едно над друго и започват да ги клатят, без да ги бият с длани, за да не бие младоженекът невестата. Три жени със запалени свещи и китка цвете стоят при нощвите и пеят:

И сейте, сейте, дружке ле, бело брашно
и та отсейте дор три сита,
и та замесете, дружке ле,
до три кравая:
един кравай за невеста,
другия кравай за младоженяк,
трети кравай за мил девер.

През това време довеждат младоженците и девера. Намазват лицата им с брашно, за да им са бели децата. И другите сватбари се мажат с брашно. Няколко момичета при комина на къщата пеят:

Упрегнал Петко брези биволи,
изорал Петко чърно оранье,
 посеял Петко бела пшеница.
Нема си Петко ни где никуго,
нема с куго да я пожъне.
Наемнал ми се млад войно,
млад войно с млада невеста,
наемнали се, пожънали я.

(Гика Торлашка)

След пресяването на брашното един от свирджиите взема яйцето и вретената от ситото и ги изхвърля през комина.

Шуговата турта има само една шарка - кръг, направен на десетина сантиметра от външния ръб. След изпичането й на всички присъстващи на плетанкята, се дава да изядат по едно парченце, за да не ги хваща шуга (краста).

С това се приключва плетанкята и всички се разотиват. Остават само слушачките да приготвят необходимите яденета за трапезата и необходимото за „сговора”.

В неделя сутринта с две-три коли с впрегнати волове или биволи се отива на сговор, или както някои го казват на „прихващане бъклица”. Свекърът, свекървата и още десетина близки и няколко момичета сядат в колата. В последната слагат един заклан и одран овен, хляб, вино и ракия - толкова, колкото предварително двамата сватове са се уговорили. Начело със свирджиите се отива в дома на тъста. Тук церемонията е съвсем къса. Сядат всички на трапезата, сватовете си предават с бъклицата един на друг вино, след което тя се предава на всички поред. Свирджиите засвирват „на изпрат” - мелодия, свирена специално за целта. Младежи изнасят ковчега с рубата и го слагат в една от колите, след това се изнася рубата и се подрежда така, че да се вижда. Възглавниците са напълнени със слама и се слагат най-отгоре, за да изглежда купа голям. Три момичета с китки в ръка се качват на колата, застават около ковчега и държат рубата да не падне. Със същата мелодия „на изпрат” колата тръгва за дома на младоженека. Там свалят рубата и ковчега и ги прибират вкъщи, а музикантите с група младежи отиват да доведат девера.

За девера ходи и младоженекът, който носи барде с ракия, отгоре на което е поставена една ябълка и закачен за украса гердан от седеф. При пристигането в дома на девера се пее:

Деверко, брайко, гездаво,
с черни очи лъжливи,
до теб се лоза извила,
не е лоза винена,
ама е мома убава,
мома у премена шарена.

След почерпката с вино групата заедно с девера се връща обратно. Из пътя се пее песента:

Деверко, кой те закити
с перо ока то пауново?
Ако го, брайно, продаваш,
с вино че го купимо,
на глуфче че го сложимо,
с ньего, брайно, че одим
 пролет по цветно ливаге,
лето по копан и жьтва,
есен по тлаки, седейки,
зиме по сватби староки.

След като е доведен и девера, всичко вече е готово да се отиде в дома на кръстника, да се доведе и той, за да венчае младоженците. На път за кръстника сватбарите вървят в следния ред: начело са свирджиите, след тях уруглицата, свекърът с няколко близки по-стари хора, свекървата, също придружена от близки жени, младоженека с девера и други младежи. И в дома на кръстника не се влиза в къщата. Той ги посреща на двора, целуват му ръка, младоженекът го черпи с ракия и тръгват обратно.

Невестата, придружена от жени, посреща кръстниците, целува им ръка. Всички вече чакат с нетърпение венчавката. (по време на турското робство е имало години, когато хората не смеели да се венчават в черквите и това ставало в дома на младоженека).

Всички сватбари са на двора. Младоженекът и деверът са закичени с купешко цвете. На главите на младоженека и невестата са сложени изплетените вечерта на плетанкята венчета. Тръгването за венчавката става преди обяд, докато денят върви напред.

Младоженекът е облечен с бяла риза дерменлия с широки ръкави, долу набрани, бял джамадан с украса от черни тънки гайтани, бели беневреци от тънък шаек и обут с шарени чорапи и връбчани цървули. Отгоре е сложил кусак с украса на предниците от чоха и ушити с разноцветни конци геометрични фигури. Около врата има обвита дълга бродирана кърпа, а на главата - черен калпак. Около кръста е препасан с черен пояс, изтъкан от вълна самочрънка (естествено черна).

Невестата е облечена в риза дерменлия с широки ръкави. Ризата е набрана около пазвата, а отзад е с високо огърле. Полите й са пуснати до средата на чорапите. Накрая на ръкавите и полите на ризата има изплетена широка дантела, в която са вплетени бели фротурки. Обута е в шарени чорапи с вплетени растителни елементи и с връбчани цървули. Опасана е с късана завеска и престилка. Препасана е с червен колан, направен от плат и закопчан отпред с пафти. Отгоре е облечена с украсен кусак. На главата и е сложено було, което покрива челото, а отзад достига до плещите. Булото е от бял или червен мрежест плат, изтъкан от свекървата. Отгоре върху булото е сложено венчалното венче. През дясната й ръка е преметната дълга късана кърпа.

При много студено време върху тези дрехи младоженците са обличали и кожуси. Това са много красиво ушити кожуси от чисто бели кожи, скроени като глухчетата с бучнаци и дълги ръкави. Украсата върху тях е на геометрични фигури, направени от чоха, червени, сини, черни и кафяви конци, фротурки и сини гайтани. На предниците е зашито терше.

Останалите сватбари са облечени в празнични облекла, като връхната дреха при жените е в повечето случаи кожухчета със загари или антерия, а при мъжете - кусаци или дълги кожуси.

Тръгването за венчавката върви по следния ред: свирджиите, уруглицата, носена от старокята, свекърът с кръстника и след тях старите мъже; свекървата и кръстницата, по-възрастните жени; невестата с девера, който е от лявата й страна; младоженекът с едно момиче и накрая - всички останали по-млади сватбари.

Свекървата носи торба, в която има боб, жито, дребни монети и бяло платно, на което трябва да стъпят младоженците при извършване на венчавката.

Кръстницата носи турта, бъклица с вино и две свещи, които ще запали и даде на младоженците при венчавката.

От виното попът ще даде по една глътка на младоженците, а останалото и питката са за него.

Всички по-стари мъже носят бъклици с вино, което след венчавката се слага на трапезата.

При тръгването за венчавката момите пеят песента:

Израсли ми са два бора
у момина мила градина.
Бор на борика тихом говори:
- Расти ми, расти, борике,
та двама да се срастнеме,
с корени да се сплетемо.
А борика му говори:
- Не мога, брат, да расна,
че ми е макя мащеха.
Вечер ми късно дохожда,
та ми кореня полива
с кипела вода гореща
и ми клонове окършва.
А твоя е макя майчица,
заран ти рано дохожда,
та ти кореня полива и ти клони оправя.

Когато сватбарите стигнат до вратата на църквата, момите запяват друга песен:

Добро утро
църква ристиянска,
отваряй врата,
че ти водимо млад войно
с млада Петкана.
Църква се сама отворила,
кандила се сами запалили,
всички светии запели,
та са венчали млади младоженци.

След като се свърши венчавката и сватбарите излязат пред църквата, момите запяват отново:

Оставай сбогом,
църква ристиянска,
че си венчала
млади младоженци,
на глави им сложи
зелени венчета,
на руке им сложи
сребърни пръстени.

Сега всички сватбари начело с музикантите тръгват за дома на младоженека, но вече по друг ред. Най-напред вървят свирджиите, уруглицата и след тях - младоженците. Те носят запалени свещи, които кръстникът им е дал. В ръката, с която държат свещите, държат и края на една кърпа - единият от едната, а другият от другата й страна, което символизира, че са вече едно цяло.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]