Вълчедръм – докосване до миналото
Й. Перчинков
 

12. Духовна култура, фолклор и вярвания
 

Чичово момче, Найдене,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш:
докато ми беше ергенче,
много ми беше весело.
Ти къде ходиш, се пееш,
и къде седнеш, се свириш.
Откак те чичо ожени,
ти къде ходиш, се плачеш
и къде седнеш, се кълнеш...

(Вълчедръмска народна песен)


Да се говори и пише за вълчедръмския фолклор е трудна работа, защото едва ли ще се намери друго селище в целия район, което би могло да се похвали с по-шарени облекла, с по-писани косичници, изработени с голямо майсторство; с повече песни, сътворени от самото население. Песни, в които се излива радост и мъка, песни, пети по седенки и сватби, над разбои и по жътва, на хора и над люлките на свидни рожби.

Много е изгубено от богатия Вълчедръмски фолклор по извървения дълъг път на развитие на селището, но и много е оцеляло и достигнало до нас, за да кажем с гордост: ето това дадохме ние и обогатихме духовната култура на българина. А не може човек да не е доволен като вижда, че и той е направил макар и малко за своя роден край, за опазване на българщината, особено през тежките години на робството.

Безспорно всяко селище има своите песни, хора, обичаи, свои добри изпълнители на кавал, дудук, гайда и дзурла, свои пъстри облекла, легенди и приказки, но вълчедръмчани знаят кое носи душата и сърцето им, кое напълно е тяхна рожба. Някой ще каже, че всичко си е отишло с времето, с хората. Да, и така може да е, но все още не всичко е забравено. Нека надникнем в това минало, да разровим спомени, да събудим изживяното в паметта на нашите деди, бащи и майки и ще се убедим колко много нещо е съхранено в техните души от богатото духовно наследство. Да тръгнем с тях и те ще ни разкрият тайната на силата, с която това народно творчество е съпътствало целия им живот и е станало частица от тях самите.

В очерка си „Крепители на Вълчедръмското народно творчество” Николай Горанов пише: „Цветисто, звучно и премъдро е Вълчедръмското народно творчество. Съпътствало хората в тяхното многолико ежедневие, то наподобява високопланинско езеро. В него, „опряло” огледалната си повърхност почти до небесата, се вижда бита и душевността на вълчедръмчанина от векове насам.

Неговите (на този някогашен роб и днешен господар на необхватната Златийска равнина) довчерашни страдания, по време на суша и болести от недоимък, от глад и голота телесна; неволите и мъката му бездънна по време на потисничество и безправие; неговите щастливи, доволни дни; радостта му от щедростта на родната земя, или възхищението от коравия, устойчив дух на тръгналите срещу мрака и безчестието - всичко земно и човешко ще се намери в мелодията и текста на песента, в отделния обичай, в стъпките и темпото на хората и ръчениците. Ами чудните кавали и дудуци, пред чиито искрящи медни пръстенчета дори слънцето „притваряло очи”, та от сълзливост и слепота да ги опази! Или неземните извивки и разни шарки по тия стари и прастари (цял век надживели) народни облекла? Това не е ли също прозорец към ония, отминалите вълчедръмски дни, когато в дългите вечери сръчни момински ръце, в съзвучие с раздумките и песните са „пришивали” душа на изтъканото платно, редели са шарка до шарка и цвят до цвят. А може би и чувство до чувство?
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]