Какви могат да бъдат отношенията в гражданския живот между господствуващото племе и "раята", както ни наричаха турците - това ни е известно от всеки учебник по българска история. Турците в Джефарче, като почнеш от бея до последния читак, са се държали като господари, които разполагат с всичко, що принадлежи на българина. Тази управнишка "догма" /истина/ за много български селища е била прилагана дословно, когато за други тя е била само страшилище, което не е влизало в правата си, благодарение тактичността на предвидливи люде. И наистина, според която, "ако с един замах не можеш отсяка една "душманска" ръка, трябва да я целуваш", та тази мъдрост е бивала прокарвана из обществения живот на селото, не затова, че не е могло да се посегне на една вражеска ръка, или глава, а защото погрешните стъпки са могли да подфърлят на сеч и пожар българското население, без особени благоприятни последици за народните въжделения.
И така българи и турци живели в селото в мир и съгласие, едни като полски ратаи, други като овчари с многобройните стада на Ахмедаа, последният големец в селото от турското владичество. За него преданието не е запазило никакъв обществен "скандал". Напротив, както видяхме, старата чешма е негово дело. Митю Курлавчев, починал преди десетина години, дълго време бил овчар - кехая при Ахмедаа, с много чираци и в спомените си, разказвани ни преживе, не намираше думи да пофали господаря си за обноските му с българите. И наистина местните "големци" държали много за своето покровителство над българите срещу всеки опит на турски първенци от околността да злочинствуват и вършат прризволи. Така напр. в 1872 година през лятото в жътва пристигнал един пратеник от името на Кюпнаклийския бей да намери жетвари "ангария" от с.Джефарче за чифлишката жетва. Било 10-11 ча-
7
са преди обяд, когато всички селени били по полето. Неможейки да намери
жетвари, пратеникът се явил в домът на свещеника Ж. Тодоров и му предложил:
или да му намери жетвари, или сам той с попадията да станат такива под
заплахата на камшика. Свещеникът ката сфанал положението, че с молба не
ще се изскубне от тая угроза, прибягнал до хитрост. В съседната къща живеело
едно "заптие" /стражар/. Съобщил свещеника на стражяря и той веднага се
отправя към пратеника, който чакал жетвари в къщата на свещеника. Там след
обикновеното "добре дошъл", заптието залепя една гръмогласна плесница на
пратеника и го изгонва с поръчката - никога кракът му да не смее да стъпне
във владенията на Хавузаа.
ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Много естествено е, че докато българите се задоволявали с чифлишкия хляб и вода, докато е била спокойна работливата "рая", задоволена във физическите си нужди, дотогава и покровителството на турците е била благородна проява. Но щом се появил габровски "фабрикант" на дървени захлупци /заструци/ с кола, впрегната в дръглив кон, оттогава и отношенията между двете племена се променят коренно. А този "фабрикант" не е бил никой друг,а самият дякон Васил Левски, носещ писмо от революционния комитет и което писмо било скрито в двойното дъно на едни захлупци. Дякона, се представил най-напред на свещеника и дядо Стоян Матанов, за да ги посвети в съставянето на местен комитет. Въпреки голямата опасност от турското мнозинство в селото, такъв комитет е бил съставен, макар и да се записали само двама: Петър Лавчев и Манол Стоянов. Впоследствие Петър Лавчев се изплашил твърде много от постъпката си и шест месеца се крил. Левски се явил още еднаж в село като турски чиновник и заповядал да се направи ограда на българските гробища.
Така говори преданието. Ние го намираме за правдоподобно, поради обстоятелството,
че дяконът много лесно е могъл да дойде в село от гр. Хасково, където неговите
следи са по-ясни, а разстоянието от Хасково до Джефарче е само 25 км.
ДЖЕФАРЧЕНСКО ЗЕМЛИЩЕ
Граници, повърхнина, местоположение и местности.
Село Джефарче отстои на 25 км. югоизточно от град
8
Хасково и 15 км. западно от Харманлий. На север землището му се простира
на около седем километра и граничи с това на с. Брягово, Хасковско. На
изток по протежение на шест километра граничи с землището на с. Иваново
и Остър камък, на юг - на около пет километра граничи със землището на
Болярски извор и Кн. Борисово, на запад със с. Момино до пет километра
дълбочина. В тези си граници общата повърхнина възлиза на около 28-30 кв.
километри, чиято североизточна, северна и северозападна част е гориста,
а останалата - работна площ. Цялото землище представлява вълнообразна повърхнина,
пресечена от малки рекички, които лете присъхват. Всички местности в землището
и до ден днешен се именуват с турските им названия,, с изключение на "Бялата
пръст", "Длегия баир", "Еленката" и "Старите лозя". А има повече от четиредесет
местности, които още в 1907 година трябваше да бъдат побългарени заедно
с преименуване селото от Джефарче на Елена. Все пак още не е късно това
да стане и сега, както ще бъде даден тук почин за това:
| 1. Ишик-кър - Поляна
2. Казан-кайнаклък - Извор 3. Чавдарлък - Ръжена 4. Сертча-югю - Островръх 5. Гиклижа - Челопеч 6. Гижик-тепе - Чукарите 7. Манда-кабъсъ - Гъбарник 8. Кудуската - Шумака 9. р. Кара-къшла - Зимница 10. Юксек-ирек - Пладнище 11. Карагьоза - Ваклина 12. Ямачето - Висините 13. Орта-бурум - Среднохълмие 14. Чешме-дереси - Очиларка 15. Юртища - Старо селище 16. Тузлу-бунар - Тополница 17. Алиевите чаири - Трепетлика 18. Кючук-карши - Кавал 19. Кара-кая - Изгрев 20. Ески-баалъка - Древни лозен |
21. Карачлъка - Брестовица
22. Ченгене-конаклък - Циганско сборище 23. Кара-топрака - Чернозем 24. Коч-азмак - Тресавище 25. Дамлъджа - Игрище 26. Къзълджиклъка – Дряновец 27. Бююк-кору - Дъбрава 28. Къзъл-илма - Червенака 29. Арап-дере - Житница 30. Сют-бунар - Върбовка 31. Саръ-бюлюк - Развигор 32. Ялак-тарла – Житница 33. Топ-меше – Къдравица 34. Кара-баджак - Бухалка 35. Гюр-чалъ - Трънкавица 36. Ходжа-бунар - Теменуга 37. Ярана - Градибой 38. Инге-кая - Чинимор 39. Чатал-герен - |
9
| 40. Алатлатаалан - Бързака
41. Юклю-мезаря - Покойна |
42. Азмаците - Сълзидол
43. Жалъ-мезарлъка - Буково |
НАХОДКИ В НЯКОИ ТУК ИЗБРОЕНИ МЕСТНОСТИ
Източно от селото на около три километра се намира местността "Малево", където при оранта в нивата на Георго Желин Петков е намерен голям глинен съд /кюп/ с вместимост до 500 ки лограма. Тази находка била открита около 1880 година и пренесена в село цяла и здрава. Преданието говори, че в тази местност съществувало някакво селище, вероятно римско, където и днес из орницата се намират части и късове от глинени съдове, та даже и монети, но намервачите не са ги съхранявали и тъй пропадат безследно. Срещу това селище, пряко долът на север, на около един километър е местността "Църквин ямач", западно от него - местността "Жалъ-мезарлък". Прочее тези четири местности говорят, че към селището "Малево" е" принадлежяло "Ески-баалъка" /прастари лозя/, "Жалъ-мезашъка" /прастари гробища/ и "Църквиния ямач" - място за жертвоприношение. Но защо покрай чисто турските наз вания, стои и едно полубългарско и кога именно това селище "Малево" е престанало да бъда обитавано - преданието нищо не говори.
На юг от селото на около три километра е местността "Бююк-кору" /голяма гора/, неотдавна в която бидоха открити в нивата на Георги Тянков основите на обширно жилище зидани с вар. тухли и камани. Може би това е леговището на някой град, на някое "беклеме" /караулница/, или каква-годе крепост. Ако след време се предприемат разкопки, може да се открие някол паметник с повече подробности. За сега тези основи пречат на стопанина да оре нивата си.