ИСТОРИЯ на с. ЕЛЕНА, Харманлийска околия
Александър Попов
 
2. ЛЕГЕНДА. ОБЩ ИЗГЛЕД на СЕЛО ЕЛЕНА, ХАРМАНЛ. ОК.

Чифликарството като нормално обществено явление в турските европейски и азиатски владения е в приемствена връзка със западно-европейския феодализъм в средните векове и следователно то е почивало на същите начала, на каквито са почивали и феодалните държави. Феодалът е бил пълен господар на владенията си заедно с хората, които обработвали тези владения, както и сам той е бил подчинен пък на друг господар, цар или крал, които от своя страна владеели някаква територия, малка или голяма, и която в своите граници е била една държава в днешния смисъл на думата. Договорните условия между феодалът и подчинените му са били, че взаимно ще си помагат в случай на воина, за нападение или такава за отбрана. Същата тази зависимост и отношение царили и в турската империя между бегове и султани, макар и по-бледно, нежели в феодална Европа.

Такъв именно бег или бей [е] първият основател на селото Джефарче, добило името си от Джафер бей. Името Джафер произхожда вероятно от "джевкер", което значи скъпоценен камък, диамант, позната е слабостта на човека, а особено у турците, да се кичат с цветисти имена и прякори, та дори и днес във всяко циганско семейство ще срещнем по един "дживаир", дадено на малкото циганче като собствено име. Та такъв ще бил и Джафер бей. Но кога именно той е уседнал на това място и откъде е дошел, тези обстоятелства се губят в далечното минало и нищо положително не е запазено до наши дни. Преданието говори, че Джафер бей й брат му били разбойници и при раздялата си Джафер заседна тук, а брат му - в днешния Бей-бунар /Б. извор/. Конакът и харемът на Джафер бея бил на онова място, където днес са дворовете на Марко Димитров и на север чак до Марко Стоянов. И действително този участък от селището има всички качества и предимства за един конак на властелин: изложен на едно възвишение с малък източен наклон и с едно пространство около 10 хектара, това място в се-


4

лището изглежда едно от най-живописните и приветливи кътове. До 1880 г. стоеше още хубавата овощна градина със сливи, ябълки, и дюли, под чиито сенки Мехмедаа, далечен наследник на Джафер бея, е, можеби, прекарвал най-хубавите часове от живота си. Друг един далечен наследник на бея бил Хавузаа, който имал голямата власт не само над Джефарче, а и над околните села: Бей Бунар, Соргунли, Юнузча, Къзъ-махла, Сиврикая и др.

Как е "управлявал" Хавузаа, може да се уверим от свидетелството на баба Марина, /прабабата на Тръндафил и Станко Димови/ която преди петдесет години ни е разказвала за лакомията на този турчин, който на един обяд или вечеря изяждал цяла баница, две пържени пилета, двадесенина пържени яйца и разни халви. Родът Станковци, бидейки по-богат за времето си, привличал лакомия турчин, комуто баба Марина често отправяла укора: "Хавузаа, Хавузаа, тебе и бог не може да те нахрани". В тези думи лъха и невинната шега и забуленото проклятие на баба Марина, която е имала смелостта да го подхвърли, така деликатно да, речем на неканения си постоянен гост.

Селото Джефарче е било от самото му заселване разделено на две махали: българска и турска. Като за разделна точка им служи конакът на бея. На северозапад, от конака се простирала турската махала, а на югозапад - българската. До 1881 година турското население не е могло да надмине 70 семейства, колкото и действително се изселиха в Турция през нея година. Българското население до това същото време достигнало 150 семейства. Но в по-далечното минало, когато българските домакинства били едва до тридесет, по това именно време българите изкарвали на паша своя или на господарите си добитък в днешния двор на Делчо Пейчев Крачолов, защото целия югоизточен край в тази посока бил непроходима гора и местността "Еленка", непосредствено до южния край на селота, допреди 45-50 години са именуваше "корията". На изток от селото, до лозята, се намира местност "Ялаците", които също да преди 40-50 години се именуваха "Кориите". Тези обстоятелства ни навеждат на мисълта, че първоначалното селище на Джафер бея е било стегнато от един вековен растителен обръч, предимно дъбов, както свидетелствуват старите изсъхнали вече дъбове, които доскоро гиздеха, с оголените си дънери и клоне площада пред общината, пред старото учидище и черква, пред чеш-


5

мите, пък и самата местност "Еленка" и "Пищовските дъбе" при домът на Стоян Русев.

Споменахме по-горе, че българските домакинства, на брой 30, изкарвали на паша добитъка си вътре в чертата на сегашното селище. Явява се питането: какви домакинства са били те и как са проникнали там. На това може да се отговори тъй: Джафер бей, след като е напуснал разбойнишкия си живот по една или друга причина, уседнал в тази девствена местност и "запушил кумин", който в продължение на няколко години се преобърнал в чифлик и за обработване на макар и оскъден къс земя, са му били потребни работници, или както и сега още ги наричат в село - аргати / от гръцката дума . . . - работа/ , са бивали вербувани измежду населението на околните български села, които работници, нямайки право на избор в безусловната воля на господаря си, Джефер бей, са бивали принудени да заседнат щат нещат върху някой къс земя в съседство с турците, за да им бъдат винаги на разположение. Така именно може да се обясни постепенното нарастване на българското население, а господствуващото племе, турците, е трябвало да се размножават само по естествения път чрез всекогодишен приръст на раждания, сир. един по-бавен напредък, отколкото доброволното им насилствено заселване.

Че такива "аргати" със семействата си засилвали българското население около чифлика на .Цжафер бей, се вижда от обстоятелството такива аргати да е имало и от Джефарче в Одринските чифлици до навечерието на Освобождението. И из живота на тези "аргати" са се случвали весели и забавни произшествия. Така напр., ако от умраза към гяурите: /неверниците/ или от скъперничество на "аргатите" бивал поднасян долнокачествен ечемичен хляб, то на следния ден, току виж, че те започнали да скачат и да се ритат лудешки, да цвилят като коне, изобщо, да проявяват най-големи, но търпими немирства и заинтригуваната бейска "ханъмка" /госпожа/ очудено пита, на какво се дължи тази игрива комедия, която пречи на редовната работа в чифлика. Отговарят й, че това е следствие ечемичения хляб, който ги прави да лудуват като истински жребци. На следния ден ечемичения хляб е заменен с пшеничен, а "аргатите" това и именно чакат.


6

Пряк наследник на Хавузаа бил син му Мехмедаа, който доживя освобождението на България. Той се сочи като вдъхновител и строител на "старата чешма"„ която до преди 30-35 години се наричаше на негово име - "аговата чешма", намираща се на западния край на селото и единствената до неотдавна. Сега населението я нарича "старата чешма".


[Previous] [Next]
[Back to Index]