ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА

1. След като премина онези места, при Александър, владетеля на света, дойдоха пратеници от цар Пор и донесоха писмо със следното съдържание:

„Понеже, Александре, победата на Дарий те одързости с още по-голяма надменност, ти вдигна копието си срещу бог, без да знаеш колко голяма е моята войска — дори цялата земя да беше суша, не би я побрала. Така че задоволи се с извършеното от твоята глупост и допуснатото от моята снизходителност и изпрати на Наше величество данъка за цялата обходена от теб земя и се спаси с бягство в Македония. Ако не желаеш да се подчиниш, не само не ще можеш да се спасиш чрез бягство в Македония, ала аз ще претърся целия свят и ти не ще избегнеш гнева ми и никъде не ще намериш убежище."

2. Та щом получи това писмо и го прочете, Александър отговори със следното:

„Това, което ни каза, че победата над Дарий ни е одързостила да вдигнем копие срещу бог, е истина. Но тъй като зная, че съм по-силен и от боговете, къде е твоята сила? Нима си по-могъщ и от боговете? А ако си по-могъщ, от боговете, защо не спаси Дарий? Макар и да поиска, ти не можа. А аз не тръгвам срещу тебе както срещу бог, а като срещу едно безсилно и непосветено човече. Ти не се мъчи да се противопоставиш на боговете със същата сила, но да имаш изобщо сила, за да не те низвергне македонската войска, както боговете. И както неволно предсказа, и аз зная, че цялата земя не ще те побере, когато тръгнеш да бягаш, но победен от мен, ще бъдеш изпратен при низвергнатите богове, не на Острова на блажените при Евант, ала в Хадес ще съжителствуваш с Плутон. Защото мястото ти е там и като бог трябва да живееш заедно с другите богове."

3. А цар Пор, като получи писмото на Александър и събра цялата подвластна нему войска, потегли срещу македонския цар с осем милиона души. Щом се приближиха, те започнаха да се приготвят за битка. [1] Александър пък разположи фалангите на добро разстояние една от друга и ги подготви за сражението на три фронта, като остави за боя хоплитите щитоносци. А пред тях постави медни статуи, нагорещени до червено, на вид като голи хора. Щом двете страни се доближиха, Пор изпрати огромни лъвове, приучени да се спускат, да сграбчват хората и да ги повалят на земята. Щом войската се уплашеше, те веднага спираха и войниците, като видеха, че фалангата не е стегната, надвиваха всеки противник. Но тъй като нямаше кого да убиват [2], индийците пуснаха лъвовете и те незабавно се хвърлиха срещу медните хора. Ала огънят ги опари силно и зверовете на-часа се върнаха, без да направят нещо.

4. Щом влязоха в битка, персите и македонците се сражаваха храбро срещу индийската войска. През целия ден боят не стихна, опитността на Александър побеждаваше силата на множеството, тъй като той знаеше добре как да разполага войниците. В този миг изведнъж в индийския строй се появиха слонове, носещи на гърбовете си дървени кули, на които седяха въоръжени мъже с камъни и копия в ръце. Като ги зърнаха, македонците отстъпиха и изпаднаха в обясним страх. Ала падналата нощ ги раздели.

5. И те се оттеглиха в палатките си, но нямаха добри мисли. И решиха да предадат Александър в ръцете на Пор и срещу неговия живот да поискат да се завърнат читави в Македония. Филон извести намеренията им на царя. А той веднага свика цялата войска, застана мрачен в средата и със сълзи замоли македонците. И бе красив в скръбта и плача си и каза: „Македонски войници, ако ме мразите, отнемете живота ми. Нека вашият меч да проникне в мен. Срамувам се да гледам, че моята войска е отстъпила пред враговете. Да, да, моля ви, убийте ме всички, щом като желаете да ме предадете на индийците!" Но когато македонците съзряха отчаянието на Александър, всички си заудряха главите от скръб по него и казаха: „Господарю, дори и всички до един да загинем утре, не ще предпочетем и косъм да падне от главата ти. Бъди смел и силен и стори каквото си решил. То е добро за пас." При тези думи царят прегърна всички и всички като една душа се устремиха към Александър.

Знайно е, че сълзата скланя сърцето
и обръща душата на суровите,
и влива смелост в уплашения дух,
и прави ума смел.
А най-много трябва да държим на приятелството,
защото нищо не е по-силно
за справяне с насрещния враг.

6. И щом дойде денят, индийската войска излезе за битка. Както казах и преди, те се появиха, възседнали слонове като укрепени ходещи градове. Та щом ги видя, Александър веднага измисли какво да стори. Острият му ум бързо намери нужното. Александър беше удивителен в подобни случаи. Заповяда хоплитите да сторят следното: когато се доближат до слоновете, да изпратят напред заловени малки прасета, които квичат пронизително. Щом ги зърнаха, слоновете хвърлиха от себе си куличките и избягаха, без да се обърнат. Това всели смут у индийците и те си казаха: „Какво ни споходи от това момче — и лъвовете обърна в бяг, и слоновете прогони! Каква надежда ни остава?" Междувременно отново се завърза сражение и индийците надвиха Александровата фаланга. Най-ожесточено там се биеше царят и с мъка съумя да отблъсне индийското множество. Враговете го обградиха и провидението едва го спаси на коня Буцефал, През целия ден боят не стихна, а привечер нощта раздели противниците.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И СЕДМА

1. Александър пак окуражаваше цяла нощ войниците си, подбуждаше ги да бъдат храбри в битката и да не се увличат безцелно в преследване, нито лесно да бягат при обрат в сражението. Каза в речта си, че винаги е готов и сам да умре за тях в двубой. „Щом видим, че индийската войска ни напада, преди да се завърже битка, ще река следното на Пор, като го призова на двубой: ако той ме нападне и убие, вие ще му станете роби, ако пък аз го убия, индийците ще ни робуват."

2. Тъкмо бе настъпил денят, и Пор подреди неизброимите си пълчища. А бойният строй на Александър беше клинообразен и толкова страшен, колкото не бе изглеждал досега, та дори и индийците се стъписаха и си рекоха: „Кой може да победи такава войска?" И щом наближиха, Александър пристъпи и извика към индийците: „Кажете на Пор да излезе, за да се бие с мен. Ако ме победи, нека да вземе македонците и персите в робство и войната да свърши. А ако това се случи нему, нека вие бъдете мои роби, както са персите. И наистина, защо заради Пор и Александър да се погубват толкова много хора?" Изглежда, че думите му се харесаха на индийците и на цар Пор. Понеже Пор бе убеден в своята сила — както се говореше, той бе по-едър от обикновен човек, а по сила нямаше равен на себе си, — като видя младостта на Александър, той го презря и с готовност излезе на двубой.

3. В схватката между двамата Александър отскочи назад, като рече на Пор: „Нима казах, че ще се бия с двамина? Нека другият се върне!" При тези думи Пор се обърна настрани, Александър се хвърли върху него и заби меча си в ребрата му. И Пор тутакси се строполи и умря. Тогава и двете войски завикаха и славословеха Александър, и го наричаха господар на света. И македонците не смееха да вдигнат очи към своя цар, ала всички бяха свели погледи, сякаш почервенели от срам при спомена за своето съмнение.

4. Като стана господар и на индийците, Александър излекува мъката на македонците и забравил нечестивите им намерения, уж ги укоряваше със следното тристишие:

„Когато те застигне нужда и насилие,
но си изгубил мярата в живота,
намери си много причини, за да не умреш."

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

1. Александър се забави там около година и реши да потегли към северните части на Изтока. И превзе всичките им градове и вече нямаше кой да му се противопостави.

2. Той достигна и до областта на амазонките. Те бяха девствени жени и живееха в силно укрепен град. Щом се зададеше война, те воювала много опитно и не се покоряваха никому. А когато дочуха за Александър, че възнамерява да завладее техния град, проводиха при него като пратеници изключително красиви жени, скъпоценни дарове, данъци за три години и писмо, в което се казваше следното:

3. „Някаква мълва достигна до нашите уши, господарю на света, че си искал да завладееш нашето градче и да се сражаваш с женска войска. Не вярваме, че ти имаш подобно намерение, но пожелахме и ние да се поклоним на господаря на света и ти изпращаме тези нищожни дарове с годишните данъци. Приеми ги и се откажи да воюваш срещу нас. Ти си се сражавал срещу многочислена войска от мъже и си признат за върховен победител на всички. Недей да проливаш и женска кръв! Защото обратите на съдбата са неясни: може да загубиш славата от мъжките си подвизи в битка с жени. Ако ни нападнеш и не покориш нашата крепост, какъв срам ще бъде да се върнеш назад, без да си постигнал нищо! Затова, господарю, те молим: не пренебрегвай нашия съвет. Защото ние се осмелихме като верни робини да покажем ясно бъдещето на нашия господар. Изпрати ни свое въображение, пред което да изразяваме своето благоговение вместо пред теб."

4. Като получи и прочете писмото, и същевременно като видя даровете и данъците за три години, а също и жените и техния разум, Александър за кратко бе овладян от човешки чувства. И наистина им изпрати копието си с думите: „Нека то ви бъде наместо Александър!"

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА

1. Когато обходи тамошните места, той се отправи да воюва с Евримитрас, предводител на берсилите [1], понеже не скланяше да се подчини на македонската войска. Като узна, че е дошъл, Евримитрас взе около осемстотин хиляди свои избрани мъже и ги нареди в боен строй срещу Александър. Македонците го съзряха, след като зае предните постове, и Александър вникна в замисъла на Евримитрас. Царят засили предния отряд с няколко хиляди души, нареди на всички, облечени в златни ризници, да останат на определените им места и определи Селевк за водач на отряда.

2. А Евримитрас беше изпратил предната нощ шпиони във войската на Александър, които се върнаха след разузнаването и му рекоха: „В лагера на Александър никого не го е грижа за нас. А царят има неизброимо множество войска, така че не ще можем да се справим, ако не заловим предните стражи и вкупом не се втурнем срещу им. Сплашени от неочаквания сблъсък, те ще се разбягат и всеки ще се грижи за собственото си спасение." Решиха това, без да заподозрат измамата, устроена от Александър.

3. Като решиха да обградят предните постове на Александър и да нападнат нощем с намерение да заловят всички до един, щом съзряха готовите за бой редици, далеч от мисълта за бягство, почнаха да недоволствуват. А когато и Селевк разгърна фалангата срещу им, начаса всички хукнаха, и го сториха според думите на Омир:

Пристъпи като лъв, а се върна като сърна. [2]

4. И Александър покори всички неверни народи и ги прогони на север на двеста дена път до двете големи планини в света на тъмата, които назова Гърдите на Севера. Щом народите избягаха отвъд, спря преследването. Царят видя, че двете плани ни са удобни да препречат изхода оттам, остана на това място и замоли бога да се съберат планините и да затворят изхода.

5. Молеше с тези думи: „Боже на боговете и господарю на всяко твое творение, ти, който създаде със словото си вселената, небето и земята, за теб няма нищо невъзможно. Защото всички робски се подчиняват на всяка дума от твоята заповед. Защото ти рече и всичко се появи, ти заповяда и всичко се роди. Ти единствен си вечен, няма друг над тебе, ти си невидимият, единствен бог и няма друг бог освен тебе. Защото в твое име и по твоя воля извърших каквото пожелах и ти положи в ръката ми целия свят. Моля се в твоето прославяно име, изпълни и тази моя молба, пожелай двете планини да се съберат, както те помолих, и не пренебрегвай твоя жалък молител, дръзнал да изрече това. Защото аз познах твоята грижа за мен и безкрайната ти добрина."

6. Планините начаса се събраха на разстояние дванадесет лакътя. Като видя станалото, Александър възслави бога. Издигна медни порти и затвори теснината между двете планини, като ги заздрави с асикитон [3]. Природата на асикитона е такава, че огън не го гори и желязо не го пробива. От вътрешната страна на двете порти чак до открито поле на около три хиляди мили посади къпини, които, поени от дъжда, покриха планините.

7. Александър затвори там двадесет и двама царе с подвластните им народи в най-далечния север, като нарече портите Каспийски, а планините — Гърдите на Севера. Имената на народите бяха тези: гот, магот, ануг, агис, ексенах, дифар, фотинеи, невнии, фаризеи, деклими, назарти, теани, зарматиани, хахонии, агримарди, антропофаги, тъй наречените кинокефали, тарбеи, алани, фисолоникеи, алкинеи,салтарии. [4]

8. Заради своята нечистота тези двадесет и два народа останаха зад портите, които поби цар Александър. Защото се хранеха с отвратителни и нечисти меса, с кучета, мухи, змии, пометнати недоносчета, с трупове и зародиши, недооформени още, само с наченки на образ, и то не само от домашни животни, но и от всякакви зверове и хора. По подобен начин изяждаха и своите мъртви. Като съзря всичко това, Александър се побоя да не би да излязат и да омърсят цялата земя, затвори ги и си отиде оттам. И отново се впусна да обикаля обитаемия свят. Измина крайморския път за сто и петдесет дена и стигна до обитаемата земя.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА

1. Когато Александър обикаляше градовете, отминаваше мирно тези, които го посрещаха с всичките годишни данъци и други дарове, за да го умилостивят. А тези, които не правеха това, нападаше и завладяваше. И когато жителите на някой укрепен град не желаеха да се сражават, той използуваше било пратеник, било беглец, или пък сам се предрешваше като бедняк, влизаше в града и го разучаваше. И щом разбереше, че стените имат някъде кухина, като излезеше отвън, завързваше сражение на това място. Та от дълго време той завладяваше градовете по този начин и чу за това една царица Кандака [1], която живееше в град Амастрида. Тя изпрати художник и получи неговото изображение, което във всичко бе като самия Александър. Царицата го постави в спалнята си и всеки ден влизаше, разглеждаше го и се удивляваше на картината.

2. А Александър, както казах преди, обикаляше наоколо. Неговите предни отряди заловиха сина на Кандака, Кандавъл, когато бягаше, и го разпитаха: „Кой си и откъде си? И къде отиваш?" Той разказа всичко случило се, а именно: „Бягайки с жена си и децата си от Александровата войска, бързах да отида при майка си в Амастрида. А Евагрид, царят на Солор, ме нападна по пътя и ми отвлече жената и богатството, след като ни победи в битка. Едва измъкнал се от него, попаднах във ваши ръце, така че при мен се изпълни приказката за съдбата. Защото такава басня се разказва за хората, изпаднали в беда: Веднъж един човек бягал от лъв и се отчаял, че няма да се спаси, но видял дърво на брега на някакво езеро. Решил да дири спасение, като се покатери на него. Изтичал и се качил, ала отгоре срещу му се спуснала змия. А той, като видял страшния звяр, скочил н езерото. Ала от дълбините изплувал крокодил, сграбчил го и го разкъсал. Подобно нещо ме сполетя и мен, понеже, бягайки от Евагрид, след като бях лишен от жена си, попаднах в ръцете на Александър."

3. Войниците от предния пост го взеха със себе си, заведоха го в лагера и известиха за това на Александър. Щом чу, Александър повика Антиох при себе си, облече го в своя плащ и всички царски одежди, сам той облече дрехите на Антиох и му каза: „Седни, както седя аз, а аз ще бъда Антиох и ще влизам и излизам. След като доведат Кандавъл при теб, разпитай го подробно за всичко случило му се и се престори, че му съчувствуваш. А когато ти разкаже всичко, ти му кажи следното: „Добрата ти съдба, Кандавле, те доведе при мен, защото и жена си ще получиш от мене, и ше ми станеш приятел, тъй като душата ми се развълнува за теб." И като кажеш това, поръчай: „Извикайте Антиох при мен!" Щом аз вляза, ти ми речи: „Антиох, тръгни с цялата твоя войска и с Кандавъл и кажи на Евагрид да върне жената, цялото имущество и годишните данъци на Кандавъл, за да се спаси. А ако не иска, доведи го при мен с жителите на града, където живее." Когато се върна, извършил поръчаното, проводи ме като пратеник при Кандака заедно с Кандавъл."

4. Междувременно доведоха Кандавъл при Антиох. Страх и ужас го обзеха, като видя голямата слава на македонската държава. Веднага падна ничком и се поклони, както мислеше, на Александър. Антиох го покани да се приближи и го разпитва най-подробно, както бе научен. А Кандавьл, понеже видя, че той съчувствува на разказа му, описа още по-тежки нещастията си и рече: „Господарю, владетелю на света, всичко, което съдбата ми донесе, не струва нищо, защото, срещайки твое величество, цялата тъга изчезва от душата ми." Антиох пък извика Александър и поръча: „Тръгни с този младеж и подчинената си войска срещу Евагрид. И ако той ти се покори, вземи жената на тогова, цялото му богатство, и освен дължимите ми годишни данъци, още петстотин таланта и бързо се върни при нас. А ако Евагрид не се подчини, ако е възможно, доведи го при нас с цялата му войска."

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Сражението на Александър с Пор е през 326 г. пр.н.е. По-късно Александър го назначава управител на Индия.

2. На това място текстът е повреден и неясен.

1. За името берсили в науката съществуват различни мнения. Обикновено те биват идентифицирани с племената на аланите или на хазарите.

2. Тези думи не са засвидетелствувани у Омир.

3. Думата се среща в различни форми в другите версии на романа и е с неясно значение.

4. Става дума за двата библейски народа гог и магог и свързаните с тях „нечисти" народи. Числото им варира между осемнадесет и двадесет и три. С тях се покриват различни племена в Кавказ. Традицията за „нечистите" народи тръгва от пророчествата на Псевдо-Методий от Патара (VII в.).

1. Кандака е не лично име, а титла на етиопските царици. Навярно в основата на разказа стои прославената царица на Етиопия, която създава трудности на римляните (24—23 г. пр.н.е.). В I в. от н.е. император Нерон вдига война срещу друга царица със същото име.