I. МЕСТОРОЖДЕНИЕ И УЧЕНИЧЕСТВО

Роден съм през 1842 г., месец август, в Ново село до град Щип от православни родители, българи: баща ми се казваше Георги Костенцев, а майка ми Мария х. Каранфилова-Костенцева.

Възпитан съм по български при даскал Василко и даскал Темелко, при които учих първо азбуката, писана от даскала на книга, залепена на дъска, после буквар, наустница, псалтир, апостол и светче, а при даскал Павле [1] – четиридесетте таблици и писване на книга. При даскалите Коце Шикерински и Димитър Павлов [2] изучавах черковно пение и псалтика и бях един от най-първите ученици и певци в града. Всичките учители ми бяха от Щип [3].

Покойният ми баща беше безкнижен, ала обичаше българската книга. Занимаваше се с търговия на въжета, гайтани, конци и пр.; ходеше по разни градове и панаири и каквато българска книга видеше, за каквато цена и да беше, той трябваше да я купи и всеки празник и всяка вечер, кога си биваше у дома, накарваше ме да му прочета всяка една книга поотделно – от край до край.

Един ден доведе едно момче на негов някой побратим от гр. Струмица, по име Евтим К. Ранеников, за да живее у нас и да се учи по български. През 1858 г. баща ми ме заведе у тях на гости за Петровден, понеже всяка година в тези два дена става събор и дохождат от всички почти градове и села на събор.

Преди да тръгнем за Струмица, баща ми ме накара да приготвя за двата дена апостола от Неофитовото евангелие и да си взема псалтиката, за да пея там. Отидохме в Струмица, в дома на Евтим Ранеников, шестнадесеточленно семейство – едно от най-интелигентните и най-добрите в Струмица.

Баща ми ме заведе на 10 – 15 къщи негови приятели на визита и дето отидохме – без друго трябваше да се псали или песен да се пее. След туй се разпръсна слух в града, че стрико Георгиевото момче щяло да псали за Петровден по български.

Едни казвали: никога не се е псалило в Струмица по български, нито пък ще оставим някого да псали, други казвали – ще оставите, ще оставите, а трети – кръв ще пролеем, но български да се пее няма да оставим.

Един от влиятелните, добър приятел на баща ми, Узун Христоман, заедно с братя Костадин и Ташо Раненикови, Георги Спасов, брат на владиката Мелетий Софийски [4] и хаджи Трендо, всички влиятелни и състоятелни люде, отиват вечерта при гръцкия владика и му казват:

– Дойдохме, владико свети, да те молим, че тук на нашия стар и добър приятел Георги Костенцев момчето му дошло на гости, та да му позволите утре да каже апостола на бугарски и да попсали малко в църква.
– Какво! Бугарски? – извикал владиката по турски. – Тук не е Московията, та да се чете по бугарски! Само туй не може да бъде в Струмица! [5]
– Ние си излегохме, владико свети, от борча и ако стане утре нещо, не отговаряме ние! – отговорили му те и без да му целуват ръка, излизат си и отиват в дома на каймакама и кадията, разправят им всичко и ги помолили да проводят утре няколко заптиета край черквата "Свети Димитрия", за да запазят тишина.

Те им се обрекли.
А гръцкият владика през вечерта приготвил няколко момчета с ками, за в случай че започна да псаля по български, едни да ми вземат книгата, а други в гюрултията да ме промушат с ками. В туй време братята и братовчедите на Евтим Ранеников, като се научили за туй нещо, съставили и те една контрадружина също с ками, а така също и Узун Христоман приготвил 5 – 6 души свои слуги.

За всички тези приготовления ние нищо не знаехме; знаехме само, че ще дойдат заптиета, за да пазят тишина.

Сутринта тръгнахме с всичката Раненикова фамилия за църква.

На Узун Христоман столът беше до владишкия стол и аз застанах до него. Брати Раненикови и братовчедите им ме заобиколиха.

Дойде време за апостола да се чете.
Аз застанах до владишкия стол, а другото момче, което ще четеше гръцкия апостол, застана насред църквата.

Аз започнах да чета по български, а то по гръцко, но Узун Христомановите слуги моментално му грабнаха апостола и то спря.

Други се спуснаха да вземат моя апостол, но братя Раненикови ги отблъснаха със сила.

Владиката отвътре започна да вика:

– Какви хора сте вие, да не можете едно дете да свалите! – и започна да кълне, а те му отговарят на клетвите с клетви.

И тъй се изчете с гюрултия апостолът, херувикото и достойно ест.

На другата сутрин същото стана и в черквата "Свети Костадин". Апостола чете Евтим Ранеников, а пък аз – другите черковни песни.

Владиката не дойде в черква, но се готвел да афореса всички онези, които са помагали за българското четене и псалене.

Цели два дена прекарахме по визити и по събора като победители.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Грозданов, Павел (? – 1857) – учил при Неофит Рилски в Кюстендил.

2. Павлов, Димитър (1840 – 1919) – виден просветен деец в Македония, син на П. Грозданов. На седемнайсетгодишна възраст става учител. През 1863 г. отива да учи при Найден Геров в Пловдив, после се връща в Щип и учителствува там още 4 – 5 години. Пет години прекарва в Цариград като учител и екзархийски певец, като междувременно посещава курсове в Робърт колеж и усъвършенствува знанията си по френски език. Докато пребивава в Цариград, се свързва с П. Р. Славейков и с други видни възрожденски дейци. По-късно се завръща в родния си град, където учителствува в продължение на още 16 години. Седем години е учител в Скопие, а после, вече пенсионер, се премества в София, където умира.

3. Към началото на ХIХ век в град Щип се оформя влиятелна група от български търговци и занаятчии, които постепенно вземат връх в местния обществен живот. По техен почин през 1930 г. в Щип се създава общо взето добре уредено общинско килийно училище, за което се смята, че "eдинственото в Македония с добре организирано славянско учение". (Вж. Григорович, В. Очеркъ путешествjя по Европейской Турцjи. М., 1877, с. 125.) Така Щип с близкото Ново село се превръща в един от центровете на новобългарско образование в Македония през първата половина на ХIХ в. Към 1840 г. килийното училище има 150 ученици и се обособява в добре уредено светско училище. За въвеждането на новобългарското образование в града особено много допринася възпитаникът на Неофит Рилски Павел Грозданов, който е бил учител в града до 1867 г. (Вж. Завоев, П. Град Щип. С, 1943, с. 51; Иваиов, Й. Северна Македония. С., 1906, с. 360.)

4. Милетий Софийски (1832 – 1891) – родом от Струмица, монах в Зографския манастнр, софийски митрополит от 1872 г. Взима участие в църковно-националната борба, национално-революционната борба и борбата на българския народ против Берлинския договор. Член на Българското книжовно дружество.
След Освобождението е депутат в Учредителното Народно събрание.

5. Поради твърде силните позиции на гръкоманите в града и враждебната политика на Патриаршията до Кримската война (1854 – 1856) в Струмица има само гръцко училище, липсва организирана българска община и господствува гръцко влияние, духовно и просветно.