От другата страна на медала, Д-р Аспарух поп Исаков

Предговор
 

 През 1991 г. бе обявявена независимостта на Р Македония. Обществеността и в София, и в Скопие очакваше, че с отделянето на Повардарието от Титова Югославия, ако не автоматично, то поне бързо ще се разрешат проблемите, свързани с дългогодишно насаждания просръбски македонизъм. За съжаление нищо подобно не се случи. Напротив, дори с по-голяма упоритост продължи провеждането на злостна антибългарска политика. Факторите за подобен резултат са много. Печалното е, че твърде малко хора се опитаха да ги анализират и разработят механизъм за противодействие. Държавните мъже пък въобще не съумяха да разработят адекватна програма, съобразена с действителността и традициите край Вардар. Именно липсата на етапност, на идеи за реализиране на целите и на неизградени механизми за въздействие върху властимащите в Скопие (бивши сърбо-комунисти) съвсем логично доведоха до днешния неудовлетворяващ резултат.

 Днешните отношения между България и Р Македония поставят двете държави пред необходимостта да разработят съвършено нов подход за разрешаване на натрупалите се проблеми. В някои отношения трябва да се тръгне от изходното положение. Тук трябва да обединят усилията си политици, бизнесмени, учени, всички патриоти. Като принос в тази насока представлява и публикуването на спомените на д-р Аспарух поп Исаков. Това е една личност, която не е известна на нашата общественост поради наложеното табу от страна на комунистическия режим при разглеждането на съвременните измерения на македонския въпрос. Но неговите спомени стават още по-актуални с оглед на факта, че днес властите в Скопие оказват натиск върху бившите титови политзатворници като ги принуждават да декларират, че не са били репресирани като българи. В противовес на тези най-нови антибългарски фалшификации се явява настоящото повторно издание на мемоарите. Те са отпечатани за първи път в САЩ през 1979 г. в няколко последователни броя на в. "Македонска трибуна", орган на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада (МПО). При настоящото издание напълно е запазен авторския текст без каквито и да било граматически намеси, като само е осъвременен правописа. Стойността на спомените нараства и от факта, че те са издадени в период, когато МПО беше заклеймявана от българските комунисти като "антинародна" организация и по този начин отпадат всякакви внушения, че властите в България са провокирали тяхното публикуване. Желая да подчертая, че целта на настоящата публикация е да покаже в какви тежки условия e живяло населението във Вардарска Македония след 1944 г. Още повече, че подобни спомени се публикуват за първи път у нас. В този си неподправен вид книжката представлява интерес и за любознателните читатели в Република Македония, от които системно и днес се правят отчаяни опити да се скрие историческата истина. Издаването на настоящите мемоари поставя под съмнение и брътвежите за някакви “нови и необратими реалности” в Скопие, с които всички трябвало да се съобразяват. Подобни мисли някога се изказваха за СИВ, Варшавския договор, самата Титова Югославия. Днес от тези ненужни “реалности” останаха само неприятни спомени... Ще спре ли днешният про-сръбски македонистки режим обективния ход на историята?!

 На края искам да засвидетелствам своята почит към вече покойния мой приятел и голям български патриот Коста Въртев от гр. Струмица, Р Македония, дългогодишен емигрант в Бразилия и член на МПО, който ми предостави броевете на в. "Македонска трибуна".

 Спас Ташев

 член на ИК на ВМРО

[Next]
[Back to Index]