IV. ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И СЛЕД НЕЯ
 

3. МАКЕДОНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ ПО СВЕТА

 В трудните години след двете балкански войни и Първата световна война в Македония не стихва съпротивата срещу окупаторите. Срещу политиката на окупационните власти са противопоставяни най-различни федеративни програми. Отделни центровете на македонската емиграция по света полагат всячески усилия да интернационализират въпроса за автономията или дори държавния статут на Македония. Македонската колония в Санкт Петербург чрез своя орган "Македонский голос" води активна пропаганда в подкрепа на идеята за автономна Македония. Предвид определено просръбската политика на Русия обаче, тази идея не е се посреща с разбиране от правителствените кръгове и двореца в София. Много активни са също така центровете на македонската емиграция в Швейцария ­ в Цюрих, Женева и Лозана, които провеждат кампания в подкрепа на идеята за създаване на независима държава на територията на Македония. Техните действия са координирани от Главен съвет на македонските дружества в Швейцария, със седалище в Лозана. Той започва да издава от 16 октомври 1919 г. свой печатен орган на френски език ­ в. "L`independance Macedonienne ". Главният съвет проявава особена активност по време на мирната конференция във Версай. Той  публикува различни пропагандни материали, между които  и “Апел до цивилизования свят”, в който предлага да се обособи македонска държава по подобие на Швейцарската конфедерация. Съветът прави и опит да изпрати делегация на конференцията, която да защити това предложение. Поради решителната съпротива на Гърция и особено на Сърбия, която излиза от войната с много засилени позиции, македонската делегация не е допусната на Парижката мирна конференция.

 Македонската емиграция в САЩ свързва своите надежди за позитивно разрешаване на македонския въпрос с хартата на американския президент У. Уилсън и провъзгласения от него принцип за съобразяване на териториалната подялба с националната принадлежност на населението. Делегация на създадената през 1912 г. Македоно-одринска българска народна организация (МОБНО) е приета от президента Уилсън и получава неговите изрази на симпатия. На мирните конференции след войната в Париж обаче европейските сили не проявяват разбиране спрямо идеите на американския президент.

 Най-активна е македонската емиграция в България. Както се спомена, ръководството на ВМРО депонира на конференцията в Ньой свой мемоар, който включва проект за създаване на автономна Македония. Той до голяма степен съвпада с идеите на Главния съвет в Швейцария. Меморандуми и прошения до конференцията в Ньой изпращат и многобройните землячески организации на бежанците от Македония. Значителна активност проявява и македонската колония в Цариград.

[Previous] [Next]
[Back to Index]