II. ИЛИНДЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ ПРЕЗ 1903 г.
 

2. В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВЪСТАНИЕТО

 От момента на вземане на курс към въоръжено въстание непосредствено отговорен за военната подготовка е Гоце Делчев. До 1903 г. той организира множество местни, районни и окръжи чети. Тези въоръжени организационни формирования защитават населението от турския произвол, ликвидират най-опасните насилници и разбойнически банди. Сериозен проблем обаче е въоръжаването както на четите, така и на организационните работници. Оръжие се купува буквално при всеки сгоден случай, навсякъде и от всекиго, а след това се предава за съхранение на посветените по градове и села. Водена е усилена въстаническа агитация както от местните комитети, така и от четите. Сред населението активно са пропагандирани целта и задачите на ВМОРО. Освен устна пропаганда се използва и писаното слово ­ споменатият вече вестник “Въстаник”, както и издаваният през 1903 г. с личното старание на Гоце Делчев орган на Серския революционен окръг “Свобода или смърт”. Въстаническа преса и литература е издавана и извън границите на Македония ­ напр. през 1898/99 г. в София излиза редактираният от Гьорче Петров в. “Бунтовник” като официален орган на ВМОРО. По-късно, също в София (1901/02 г.), излиза със същите цели и задачи в. “Дело”.

 Организационната пропаганда зад граница се извършва не само от България. В Женева излиза в. “L’ Effort”, а в Париж ­ в. “Le Mouvement Macedonien”. И двата вестника са обнародвани на френски език и имат задача да информират европейското обществено мнение за целите и хода на освободителната борба.
 С приближаването на времето за въстанието все по-активна става организираната от ВМОРО селска милиция, а местните комитети практически изземват от органите на властта съдебните и полицейски функции. Съдебните спорове се гледат от ръководни дейци на ВМОРО в съответствие с разработени за целта специални инструкции. Членовете на Организацията са задължени да не се обръщат към турските съдилища, да се отклоняват от плащане на данъци на турската държава и пр. Организацията има своя тайна поща, куриерска служба и тайна полиция. С всичко това се цели фактически да се прекъснат връзките между местното население и турския апарат на властта ­ и тази цел е реализирана почти в 100 %.

 В годините преди Илинденското въстание вегетират и някои други обявяващи се за революционни македонски организации. Една от тях е т. нар. революционно движение на социалистите, начело с Васил Главинов. Издигайки лозунги от типа “Македония за македонците”, “Освобождението на Македония е работа на македонците” и др. подобни, те успяват да създадат социалистически дружинки и кръжоци в някои градове на Македония. Те приемат идеята за въоръжено освобождение на Македония от турско робство, но критикуват ВМОРО за “прекомерната Ј централизация и недостатъчната Ј идейна еластичност”. Неспособни да достигнат желаната от тях масовост, на конференцията си през юли 1900 г. в Крушево социалистите вземат решение за вливане във ВМОРО, но при определени условия: автономност в рамките на Организацията; свобода на социалистическата агитация; участие по право на един техен представител във всеки окръжен комитет на ВМОРО. Тези условия приема само Битолският окръжен комитет, а социалистът Никола Карев става крушевски районен войвода и взема дейно участие в Илинденското въстание.

 Друга насока има Македонският таен революционен комитет (МТРК), създаден в края на 1897 г. в Швейцария от група студенти от Македония. Те остават под силното влияние на анархистките идеи, проповядвани там от руските емигранти и най-вече от групата на Михаил Бакунин. Младите дейци отхвърлят идеята за автономна Македония и издигат лозунг за пълната Ј независимост. За главен враг на македонците се определят националистите от съседните балкански държави и тяхната пропаганда. МТРК се обявява за сътрудничество с албанците, издигайки идеалистичния лозунг, че “верските различия не са пречка”, и дори води в Букурещ разговори с албански дейци за общи действия срещу турците. В крайна сметка МТРК влиза във връзка с ВМОРО и лично с Г. Делчев. Под негово влияние по-умерените последователи на Комитета, начело с Михаил Герджиков ­ по-късно един от водачите на Преображенското въстание ­ стават редовни членове на Организацията. Част от последователите на МТРК, начело със С. Мерджанов (т. нар. “гемиджии”), макар и да приемат целите и програмата на ВМОРО, остават на анархистки позиции. Непосредствено преди Илинденското въстание те се прочуват като извършители на поредица терористични акции (атентати) в Солун.
 Създаденото в София от македонски емигранти и местни патриоти с по-умерени възгледи дружество “Татковина” също радее за освобождението на Македония от османско иго, но отхвърля методите на въоръжената борба и поставя акцент върху разпространението на българската просвета в Македония. Неговите ръководители провеждат акции за набиране на средства, нужни за отваряне на основни и средни български училища в областта. Дружеството постига значими резултати като  реализира част от програмните си цели.
 През 1893 г. в Белград е създадена Македонската ученическа дружинка “Вардар”, в която влизат млади хора от Македония ­ ученици и студенти в Сърбия, недоволни от твърде агресивната сръбска пропаганда и от опитите за сърбизация на македонците. Съществуването на дружинката, естествено, не продължава дълго.

 Почти десет години по-късно, през пролетта на 1902 г., група македонски студенти в Белград, начело със Стефан Дедов и Диаманди Мишайков създават т. нар. Македонски клуб и успяват да издадат осем броя от в. “Балкански гласник”, списван на сръбски и отчасти на френски език. Вестникът застъпва тезата за “единния по традиция, език и вяра македонски народ” и протестира срещу “опитите за поделянето му на враждебни и отчуждени от себе си части”. Тази теза, която след тридесет години сръбските власти ще превърнат в своя държавна доктрина, в началото на века не се харесва на официален Белград. Вестникът е спрян, а активистите на Македонския клуб са изгонени от Сърбия. В началото на 1903 г. те се преместват в Петербург, където продължават образованието си. Тук се включват в дейността на Славяно-македонското научно и литературно дружество (Славяно-македонское научно-литературное общество), ръководено от с Кръсте Мисирков и Димитър Чуповски. Дружеството се обявява против “проникването на тримата балкански съседи (Сърбия, Гърция и България) в Македония”, което според тях затруднява “самостоятелното развитие на македонския народ”. Дружеството не намира привърженици в Македония и остава в изолация, но фактът на неговото съществуване след няколко десетилетия ще бъде активно експлоатиран за югославската и коминтерновската пропаганда.

[Previous] [Next]
[Back to Index]