Антони Гиза
БАЛКАНСКИТЕ ДЪРЖАВИ И МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС

I. МАКЕДОНСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА ХIХ ВЕК
 

4. РАЗВИТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

 В последните десетилетия на ХIХ век общото икономическо положение по македонските земи се обуславя от разлагането на турската феодална система и постепенното зараждане на капитализма. Този процес е улеснен от привилегированото географско положение на областта, която се намира близо до столицата на империята, както и от факта, че през нея минават многобройни традиционни търговски пътища. Освен това процесът допълнително е стимулиран от такива фактори като отварянето на Турция за европейската търговия, вносът на западни промишлени стоки и навлизането на западен капитал. Най-важна търговска артерия на Македония по онова време е трасето, водещо от солунското пристанище в посока на север и на запад, както и пресичащите го традиционни кервански пътища от Истанбул към Белград и обратно. Развитието на международната търговия, непрекъснатото движение на кервани из македонските земи, търговското посредничество и различните финансови и кредитни операции създават възможности за замогване на определени слоеве от местното население, за формиране и развитие на местна буржоазия. През този период в Македония преобладава гръцкото икономическо влияние, поради което от печалбите се облагодетелстват  предимно гръцките търговци. Останалото се поделя между еврейските, арменските, турските и все още немногобройните български търговци. Навлизащият чужд капитал се ангажира с по-крупни инициативи, като например железопътната линия Солун-Скопие-Митровица, завършена през 1875 г.

 Независимо от стопанското оживление в областта, широки слоеве от населението остават в крайна бедност и част от тях намират изход в емиграция в Америка. В земеделието, което въпреки първите признаци за възникване и развитие на промишленост, остава основа на местната икономика, все така се наблюдават анахронизми ­ неголям ареал и ограничен асортимент на отглежданите култури, нисък добив от единица площ, голяма трудоемкост и пр. Турските феодали не проявяват интерес към въвеждане на капиталистическите порядки в земеделието. Те увеличават данъчните налози, дискриминират от управлението местното население, извършват ненаказуеми злоупотреби и пр. Едва през втората половина на ХIХ век се правят някои нововъведения в турското законодателство. Чрез тях се създава възможност селяните да изкупуват от собствениците обработваема земя. Това право практически остава нереализировано поради факта, че македонският селянин рядко вижда пари в брой. Подобни сделки са рядкост ­ още повече, че и интересът към тях от страна на чифликчиите-турци не е особено голям предвид традиционния им манталитет и липсата на нагласа да преминат към ползване на наемен труд.

 В края на ХIХ век в Македония броят на свободните, притежаващи собствена земя, селяни е много малък. Така например в целия Битолски вилает има 125 земеделски стопанства, от които 25 със средна големина 1 дюлюм, 28 ­ със средна големина 10 дюлюма, 47 с площ от 10 до 50 дюлюма и само 25 с площ повече от 50 дюлюма. По същото време в Солунския вилает има едва 103 земеделски стопанства, от които 13 от първата група, 38 ­ от втората, 50 ­ от третата и само 12 големи стопанства. При това, само най-малките стопанства са собственост на земеделци-българи. Част от обработваемата земя в Македония е с ниско качество. В планините преобладават горски насаждения, пустеещи земи, ливади и пасбища. Земеделците отглеждат предимно царевица, ечемик, пшеница, ориз, картофи, ряпа, но също така и мак, памук, сусам и маслини.
 Експанзията на западноевропейския експорт в Македония повлиява отрицателно на местните занаяти. Наличието на все повече западни промишлени стоки на пазара ускорява разпадането на занаятчийските цехове. Все пак по онова време производството на македонските занаятчии като количество продължава да доминира над местното промишлено производство.

 Възникването на капиталистически обществено-икономически отношения изостря съществуващите национални и религиозни противоречия. Съществено значение за бъдещите националноосвободителни борби има разширяването на социалната база и увеличаването на броя на обществените прослойки с достъп до образованието, което укрепва националното самосъзнание. В борбата за освобождение на Македония  участват не само православното духовенство и немногобройната интелигенция, но и все повече дребни търговци, занаятчии и голям брой селяни.

[Previous] [Next]
[Back to Index]